Решение по дело №2340/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260401
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20205640102340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260401

    гр.Хасково, 12.10.2021 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесети септември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2340 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          С подадената искова молба ищецът Я.Г.М., действащ като Едноличен търговец с фирма „Янко Мермеклиев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ******е предявил против „Млечни продукти Тракия“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, Северна индустриална зона, комплекс Сердика, иск правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1391/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че на 01.10.2018г. между ответника, наричан в договора производител и ищеца, наричан за краткост търговец, бил сключен Договор за сътрудничество и съвместна дейност, за осъществяване на сътрудничество и съвместна дейност в областта на производството и доставката на млечни продукти във връзка със Схема „Училищно мляко“ към Държавен фонд „Земеделие“ през учебната 2018/2019 година. По договора производителят се задължил да произвежда млечни продукти, съгласно изискванията и условията по Схема „Училищно мляко“, да доставя произведените млечни продукти до свой склад в населеното място и да подава пред Държавен фонд „Земеделие“ всички необходими документи по Схема „Училищно мляко“, изготвени и окомплектовани от търговеца – ищецът по делото. Последният от своя страна се задължил да доставя млечните продукти до съответните учебни заведения, съгласно отделен договор за логистика, като извършва логистичната дейност с осигурени от него транспортни средства, както и да изготви и окомплектова цялата документация, необходима за кандидатстване по схема „Училищно мляко“ при ДФ „Земеделие“, както и цялата документация за доставките. Договорът бил за съвместна дейност и сътрудничество във връзка със заявяване, осъществяване и отчитане доставки на млечни продукти на „Млечни продукти Тракия“ ЕООД /с лого БМК /bmk// до съответните учебни заведения по Схемата ,,Училищно мляко“ за учебната 2018/2019 година. Доставките на млечни продукти за учебните заведения били осъществявани в срок от датата на сключване на договора - 01.10.2018г. до 31.05.2019г. и била изготвена и окомплектована съответната документация за удостоверяване на доставките във връзка със Схема „Училищно мляко“ и отчитане на същите пред Държавен фонд „Земеделие“, включително след приключване на доставките била изготвена и обобщена информация и отчетност относно изпълнението на доставки на млечни продукти по Схема „Училищно мляко“ за учебната 2018/2019г. по договора. От страна на ищеца задълженията договора били изпълнени изцяло, в пълен обем, коректно, в срок, с необходимото качество и количество, като нямало възражения от ответника по изпълнението на договора. От ДФ „Земеделие“ били направени към ответника и съответните плащания. Доставките били до пет учебни заведения в гр.Бургас, както следва: НБУ „Михаил Лъкатник“, ОУ „Св. Климент Охридски“, ОУ „П. К. Яворов“, СУ „Епископ Константин Преславски“, ОУ „Александър Георгиев Коджакафалията“, които били посочени в Списък - Приложение №1 към Договора за логистика от 15.10.2018г., сключен между същите страни, към който договор препращала клаузата на чл.1, ал.3, т.1 от Договора за сътрудничество и съвместна дейност. Цените на млечните продукти били посочени в отделно Приложение към Договора за сътрудничество и съвместна дейност - Протокол от 01.11.2018г., а цената на логистичната дейност била определена както в чл. 2, ал. 3 от Договора за сътрудничество и съвместна дейност, така и в Договора за логистични услуги - в размер на 0,07 лева за всяка доставена единична бройка. Съгласно чл.2, aл.1 от Договора за сътрудничество и съвместна дейност, производителят /ответникът по делото/ се задължил да заплаща на търговеца /ищецът/ възнаграждение на база чистия финансов резултат от дейността по доставяне на млечни продукти след приспадане на посочените в чл. 2. ал.1 от Договора разходи, което възнаграждение се равнявало на половината от чистия финансов резултат от дейността. Изготвяни били помесечни приемо-предавателни протоколи и справки за раздадените количества, както и една обобщена /за целия период/ Справка за отчитане на извършената дейност по цитирания договор и определяне на чистия финансов резултат по чл.2, ал.1 от Договора. В съответствие с цитираната договорна клауза на чл.2, ал.1 била издадена Фактура № **********/28.08.2019г. на обща стойност 7 035.82 лева с ДДС, която сума представлявала в съответствие с чл.2, ал.1 от Договора за сътрудничество и съвместна дейност половината от общата сума - чист финансов резултат в размер на 14 071.62 лева. Фактурата била предоставена на възложителя за плащане, като била изпратена от едноличния търговец на производителя на електронната му поща на 29.08.2019 г., както и на хартиен носител чрез куриерска фирма Еконт - на 16.09.2019г., като пратката била доставена на 17.09.2019г. Сумата от 7 035.82 лв. с ДДС обаче не била заплатена. От друга страна, на производителя „Млечни продукти Тракия“ ЕООД от ДФ „Земеделие“ било платено за извършената през учебната 2018/2019г. дейност по Схема „Училищно мляко“, за извършените доставки на млечни продукти по тази схема, включително и за посочените 5 броя учебни заведения в гр.Бургас, т.е. на ответното дружество от ДФ „Земеделие“ било платено именно за дейността, която ответникът осъществявал съвместно с ищеца и за което с договора за сътрудничество и съвместна дейност между тях било договорено едноличният търговец да получи половината от чистия финансов резултат. Водени били разговори, била изпратена  и покана, но без резултат. С поканата, в която бил даден 30 дневен срок за плащане, се претендирало заплащане от ответника на сума общо в размер на 12 400. 43 лева - задължения по договори. Тази сума включвала и сумата от 7 035.82 лева. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 1391/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. Издадена била заповед за изпълнение за посочената сума, ведно със законната лихва върху нея от 17.07.2020г., като били присъдени  и разноски. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 7 035.82 лева - главница, представляваща незаплатена сума по Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2018г., за което е издадена Фактура №**********/28.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано oт 17.07.2020г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 575/21.07.2020г. по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №1391/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното и по настоящото производство.

          Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва, че между страните по делото има валидно сключени следните договори: Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2018г., ведно с приложения към същия Протокол от 01.11.2018 г. и Договор за логистични услуги от 15.10.2018г., ведно с Приложение № 1, както и че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 7 035.82 лева. Ответникът заявява следните насрещни твърдения: ответникът, чрез законния си представител, не се е съгласил и не е подписал Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2018г., ведно с приложения към същия Протокол от 01.11.2018г., както и Договор за логистични услуги от 15.10.2018г., ведно с Приложение № 1. Ответникът не дължал на ищеца исковата сума в размер на 7 035.82 лева, за която сума е издадена Фактура № **********/28.08.2019г. С оглед на изложеното ответникът заявява, че представените договори, протокол и приложение към тях са неистински /неавтентични/ - не били подписани от законния представител на ответното дружество - Г.С.Г., като подписът му бил подправен и между страните не било постигнато съгласие за сключване на договорите и приложените към тях протокол и приложение и не отговаряли на изразена воля от страна на ответното дружество. Твърди, че подписите в посочените два договора не изхождат от законния представител на ответника. По отношение на твърденията относно наличието на сключен договор за логистика, ответникът заявява, че действително едноличният търговец е извършвал логистични услуги за ответното дружество, но без да е сключван договор за логистика с определени параметри. Именно затова и по този повод били съставяни и приемо-предавателни  протоколи, подписвани и от двете страни, като от страна на ответника се подписвало лицето, което отговаряло за дейността. Логистичните услуги били извършвани инцидентно, при поискване от ищеца, без да има подписан договор между страните, като в тази връзка са водени с Едноличния търговец множество преговори, но същите така и не били финализирани и не се стигнало до подписване на договор. Оспорва се претендираната сума на стойност 7 035.82 лева с ДДС на основание Фактура**********/28.08.2019. Съгласно чл.180 от ГПК, като частен свидетелстващ документ сама по себе си не се ползвала с обвързваща доказателствена сила за удостоверените в нея вземания, факти н обстоятелства, изгодни за нейния издател – ищеца. Само по себе си наличието на фактура, дори и удостоверяваща претендираната сума, не можело да обоснове извод за нейната дължимост. Съгласно трайната съдебна практика основанието за плащане не била фактурата, а извършването на съответната престация, а такава счита, че не се доказва към настоящия момент. По отношение на заявеното в исковата молба обстоятелство, че фактурата била изпратена oт едноличния търговец на ответника на електронната му поща, както й на хартиен постел чрез куриерска фирма Еконт, се посочва, че действително била получена по имейли на дружеството процесната фактура, но тя не била осчетоводена, защото нямало основание за това, тъй като нямало сключен договор между страните по делото, за което ищецът бил уведомен. Поради изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е според съда, че на 01.10.2018г. между ответника „Млечни продукти Тракия“ ЕООД в качеството му на производител и ищеца ЕТ „Янко Мермеклиев“ като търговец е бил подписан Договор за сътрудничество и съвместна дейност, за осъществяване на сътрудничество и съвместна дейност в областта на производството и доставката на млечни продукти във връзка със Схема „Училищно мляко“ към Държавен фонд „Земеделие“ през учебната 2018/2019 година. Съгласно договора производителят се задължил да произвежда млечни продукти, съгласно изискванията и условията по Схема „Училищно мляко“, да доставя същите до свой склад в населеното място, както и да подава пред Държавен фонд „Земеделие“ всички необходими документи по Схема „Училищно мляко“, изготвени и окомплектовани от ищеца по делото като търговец. Съгласно чл.1, ал.3 от договора, търговецът се е задължил да доставя млечните продукти до съответните учебни заведения, съгласно отделен Договор за логистични услуги, като извършва логистичната дейност с осигурени от него транспортни средства, както и да изготви и окомплектова цялата документация, необходима за кандидатстване по схема „Училищно мляко“ при ДФ „Земеделие“, както и цялата документация за доставките. В чл.2, aл.1 от Договора е било уговорено и възнаграждението – ответникът по делото следвало да заплаща на ищеца като търговец половината от чистия финансов резултат от дейността, след приспадане на разходите, подробно описани в договора. Цените на млечните продукти са били посочени в Приложение към Договора за сътрудничество и съвместна дейност - Протокол от 01.11.2018г., отново подписан между страните по делото.

Между страните по делото е бил подписан и Договор за логистика от 15.10.2018г., като цената на логистичната дейност е била договорена в размер на 0,07 лева за всяка единично доставена бройка. В чл.2 е регламентирано, че доставките ще се извършват на територията на съответните учебни заведения в регион Бургас според предварително изготвен график. Тези учебни заведения са посочени в Списък – Приложение № 1 към Договора за логистика, към който договор препраща клаузата на чл.1, ал.3, т.1 от Договора за сътрудничество и съвместна дейност. Учебните заведения са: НБУ „Михаил Лъкатник“ – гр.Бургас, ОУ „Свети Климент Охридски“ – гр.Бургас, ОУ „П.К.Яворов“ – гр.Бургас, СУ „Епископ Константин Преславски“ – гр.Бургас и ОУ „Александър Георгиев Коджакафалията“ – гр.Бургас.

Бяха приети като писмени доказателства по делото и подписани между страните Приемо-предавателни протоколи за учебната 2018/2019г., Справки за раздадените количества /издадени от ищеца ЕТ „Янко Мермеклиев – гр.Казанлък/, Справка за отчитане на извършената дейност по Договора от 01.10.2018г.

Представи се по делото и Фактура № **********/28.08.2019г. на обща стойност 7 035.82 лева с ДДС, която сума, съгласно чл.2, ал.1 от Договора за сътрудничество и съвместна дейност, представлява половината от чистия финансов резултат, който за периода бил в размер на 14 071.62 лева.

Съдът назначи и изслуша заключение на съдбено-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице посочва, че процесната Фактура не е осчетоводена и не е отразена в информационната система на ответното дружество „Млечни прокути Тракия“ ЕООД и сумата 7 035.82 лева не се води като задължение към ищеца ЕТ „Янко Мермеклиев“. Фактурата не е отразена в Дневника за покупките по чл.124 от ЗЗДС, както през съответния данъчен период, за който се отнася – месец август 2019г., така  и през друг данъчен период. Фактурата не е включена в Справка – декларация по чл.125 от ЗЗДС на ответното дружество през сътветния данъчен период, нито през друг данъчен период. За стойността на фактурата ответникът не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Вещото лице дава заключение също, че от ДФ „Земеделие“ е платено на „Млечни продукти Тракия“ ЕООД за доставка на млечни продукти /кисело мляко, прясно мляко и кашкавал/ по Схема „Училищно мляко“ за учебната 2018/2019г. за доставките до петте учебни заведения, като общо доставената стока до тези пет учебни заведения за 2018/2019г. е на сумата 51 468.92 лева. Общо платената сума от ДФЗ е в размер на 50 150.71 лева, като остава за плащане от Фонда сумата 1 318.21 лева. Вещото лице заявява също, че сумата за плащане 7 035.82 лева, равняваща се на 1/2 от чистия финансов резултат, представляваща възнаграждение на ЕТ „Янко Мермеклиев“, е правилно определена и пресметната в обобщената Справка за отчитане на извършената дейност и постигнатите финансови показатели и определяне на чистия финансов резултат по Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2018г., сключен с „Млечни продукти Тракия“ ЕООД.  В счетоводството на ответното дружество „Млечни продукти Тракия“ ЕООД няма отразени извършени плащания в полза на ищеца по издадената от ЕТ „Янко Мермеклиев“ фактура № **********/28.08.2019г. нито по касов, нито по банков път. Неплатената сума по процесната фактура е в размер на 7 035.82 лева.

От ищеца по делото бяха ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г.Я.М. и И.П.М., чиито показания съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите събрани по делото доказателства са непротиворечиви.

При така установеното по делото, съдът намира предявения иск за доказан и основателен. Безспорно е според съда, че по силата на коментираните по – горе договори, между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения. Неоснователно съдът намира възражението на ответника, че Договорът за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2018г. и Договорът за логистични услуги от 15.10.2018г. са нищожни. Всъщност страните по делото не спорят, че за „Млечни продукти Тракия“ ЕООД договорите са подписани от лицето В.Д.М., а не от управителя на дружеството Г.С.Г.. Спорният момент е породили ли са за ответника по делото сочените договори задължения, на който въпрос съдът счита, че следва да бъде даден положителен отговор.  Това е така, тъй като видно от данните в Търговски регистър, които са публично достъпни, а в тази насока са представени и доказателства по делото, юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху ответното дружество „Млечни продукти Тракия“ ЕООД е „БМК Холдинг“ АД, като В.Д.М. е едно от лицата, негови представители и физическо лице – действителен собственик. Учредителният акт на „Млечни продукти Тракия“ ЕООД е подписан също от това лице. Дори и да се приеме, че лицето В.Д.М. е подписал процесните договори и е действал от името на ответника - търговец, без да има представителна власт, следва да се приложи презумпцията на чл.301 от ТЗ, като се приеме, че ответникът е потвърдил неговите действия, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването им. В подкрепа този извод на съда са редица действия на ответника – в електронно писмо от 04.07.2019г. последният е поискал от ищеца да изготви за приключените доставки по схемата за учебната 2018/2019г. подробен протокол-отчет /справка/, в който да бъдат описани доставените от ищеца количества по месеци, заявените към ДФЗ, да бъде пресметната от ищеца разликата между базовите цени на продуктите и тези, на които ги изплаща ДФЗ, да бъдат извадени разходите за логистика и ищецът да пресметне чистия финансов резултат в края на периода, която справка, както става ясно от писмото, ищецът да я изпрати, за да пристъпи ответникът към разпределяне на финансовия резултат според постигнатите между двете страни договорки. Или, казано с други думи, самият ответник е поискал от ищеца да бъдат предприети действия във връзка с уреждане на финансовите им взаимоотношения именно по повод процесните договори, което още веднъж недвусмислено сочи, че ответникът, като страна по договорите, сключени с ищеца, не се е противопоставил на извършените от лицето В.Д.М. действия веднага след узнаването им. Нещо повече - след изготвяне от страна на ищеца на Справката за финансовия резултат, същата е била изпратена на ответника по електронен път, като той отново не е възразил. Не е възразил и след изпращането от ищеца на Таблица със задълженията, на Покана за плащане, както и на Фактурата № /**********/28.08.2019г./ за сумата от 7 035.82 лева.

Следва да се отбележи, че в хипотезата на чл.301 от ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но, само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Това противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаването на действията на мнимия представител. Приложението на презумпцията на чл.301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл.301 от ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В случая  безспорно ответникът е манифестирал мълчаливо одобрение, тъй като не се е противопоставил изрично на извършваните от ищеца поредица от действия във връзка със сключените договори, включително не се е противопоставил и на изпратената по този повод многобройна документация. Наред с това ответникът е манифестирал и намерение да се ползва от целения правен резултат. В случая дори е налице не само намерение да се ползва от правния резултат, но и реално се е ползвал от същия – от ДФ „Земеделие“ е платено на „Млечни продукти Тракия“ ЕООД за доставка на млечни продукти /кисело мляко, прясно мляко и кашкавал/ по Схема „Училищно мляко“ за учебната 2018/2019г. за доставките до петте учебни заведения, сума в размер на 50 150.71 лева, което плащане е нямало да бъде извършено, ако доставките не са били реално извършени от ищеца и в определения за това срок.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че ищецът е изправна страна по сключените с ответника договори, като е изпълнил задълженията си по тях точно и в срок, но не е последвало плащане от страна на ответника на дължимата сума по издадената Фактура №  **********/28.08.2019г. От друга срана, от Държавен фонд „Земеделие“ е платено на ответника „Млечни продукти Тракия“ ООД точно за дейността, осъществявана в сътрудничество с ищеца ЕТ „Янко Мермеклиев“ през учебната 2018/2019г. по схема „Училищно мляко“. Доставките на млечни продукти по тази схема са били извършени от ищеца, включително и до изброените по-горе пет учебни заведения в гр.Бургас и след като по силата на сключените между страните по делото договори ищецът е следвало да получи половината от чистия финансов резултат, то ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7 035.82 лева. Макар в договора да не е посочен срок за плащане, ищецът е издал фактура, която е изпратил на ответника, чието получаване не се оспорва, а е била изпратена и покана за плащане, също получена от ответната страна, в която е бил даден 30-дневен срок за извършване на плащането. След като ответникът не е платил на ищеца сумата по фактурата в размер на 7 035.82 лева, се налага извода, че вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради което предявения иск следва да се уважи в неговия пълен размер, в каквато насока е и заключението на вещото лице, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 7 035.82 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1391/2020г. на Районен съд-Хасково.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е бил изплатил дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 1391/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 140.72 лева – държавна такса и 352 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 492.72 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 1240.72 лева, произтичащи от внесена държавна такса в размер на 140.72 лева; възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 700 лева. Останалите, претендирани от ищеца разноски – за пътни разходи на процесуалния му представител, не са разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК и не съставляват деловодни такива, поради което и съдът не ги взема предвид при определяне размера на дължимите от ответника разноски.

           

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ТРАКИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище  и адрес на управление – гр.Хасково, Северна индустриална зона, комплекс Сердика, че ДЪЛЖИ на Я.Г.М., действащ като Едноличен търговец с фирма „Янко Мермеклиев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ********, сумата от 7 035.82 лева - главница, представляваща незаплатена сума по Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2018г., за което е издадена Фактура №**********/28.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано oт 17.07.2020г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 575/21.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №1391/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА „МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ТРАКИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище  и адрес на управление – гр.Хасково, Северна индустриална зона, комплекс Сердика, да заплати на Я.Г.М., действащ като Едноличен търговец с фирма „Янко Мермеклиев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ****, сумата в размер на 1733.44 лева, от която 1240.72 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 492.72 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1391/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.                        Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                        СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.!