Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№762

04.11.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Гергана Мазгалова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №717 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД, със седалище гр.С., подадена чрез пълномощника му гл.юрисконсулт К. С. М., с посочен по делото съдебен адрес: гр.П., пл.„Ц.“ ., срещу Решение №142/19.04.2019 г., постановено по АНД №221 по описа на Хасковския районен съд за 2019 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Цитира се определението на „Система за физическа защита“ по смисъла на §1, т.10 от Наредба №6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност и се излагат съображения, че по силата на чл.10, ал.3 от същата Наредба, системата за физическа защита като комплекс от охранителните мерки се отнасяла за пощенската служба като цяло, а не за отделно гише. Така описаното в НП деяние се явявало несъставомерно по чл.10, ал.3 от Наредбата. В случая описаните от административнонаказващия орган факти от обективната действителност не се съдържали в хипотезата на посочената за нарушена норма. Твърди се, че неизясняването на фактическата обстановка довело до невярно установяване елементите на административното нарушение, както в акта, така и в НП, с което било допуснато нарушение по чл.42, т.4 и т.5, и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Административното наказание било наложено при фактическа обстановка, различна от установената от проверяващите на място. При изписването било посочено гише, а в §1 от ДР на ЗПУ било дадено легално определение за понятията пощенска служба, стационарна или мобилна, както и за изнесено пощенско гише. Твърди се, че във всички случаи пощенска станция и пощенско гише са два съвсем различни и самостоятелни обекта. Претендира се  обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение на Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №17 от 21.01.2019 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „Български пощи“ ЕАД, на основание чл.105в от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), във връзка с чл.106 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Санкцията е наложена за установено с АУАН №П-352/10.12.2018 г. административно нарушение, изразяващо се в това, че като притежател на индивидуална лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга на цялата територия на Р.България, дружеството към 13.09.2018 г. не е оборудвало със система за физическа защита гише, в което се извършват парични дейности, находящо се в помещение на Пощенска станция 6363, с.Ц. п., общ.С., обл.Х., с което не е изпълнило чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011 г. В АУАН е посочено, че в гишето има само физическа бариера (дървен плот), няма инсталирани паник-бутон и/или други елементи от сигналноохранителна известителна система, липсва и персонал за физическа защита (охрана), гишето не е оборудвано и с други елементи за физическа защита по смисъла на §1, т.10 от ДР на Наредба №6/01.11.2011 г.

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е доказано извършването на нарушение по чл.105в, във вр. с чл.10, ал.3 от Наредбата. Приел е, че процесното гише от пощенската служба в с.Ц. п. е такова по чл.10, ал.1 от Наредбата и за жалбоподателя е налице задължението по чл.10, ал.3 от същата да го оборудва със система за физическа защита – комплекс от охранителни мерки, които не били предприети. Съдът е изложил и мотиви за това, че наказващият орган е определил правилно размера на санкцията. Обсъдил е и отхвърлил възраженията на жалбоподателя за това, че нарушението не представлява такова по чл.10, ал.3 от Наредба №6/01.11.2011 г., както и че контролът по спазването на изискването на чл.10, ал.3 от тази Наредба не е в компетенцията на Комисията за регулиране на съобщенията.

Касационната инстанция намира решението за неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.105в от ЗПУ, в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г.) е регламентирано, че за нарушение по този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите да се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. В действащата към този момент норма на чл.106 от ЗПУ пък е предвидено, за нарушенията по чл.99 - 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци, да се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

Съгласно §3 от ПЗН на Наредба №6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, същата е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, и доколкото в закона не е предвидено друго наказание, за нарушения на нейните разпоредби се налагат санкциите, предвидени в чл.105в от ЗПУ.

Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №6 от 01.11.2011 г., пощенските оператори, съобразно изискванията на компетентните държавни органи, определят пощенските служби, в които е необходимо отделянето и оборудването на специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности. В чл.10, ал.2 е предвидено, че достъпът до гишетата по ал.1 задължително се наблюдава със записващи технически средства за видеонаблюдение, като записите се съхраняват 30 дни, а в ал.3 – че пощенските служби по ал.1 задължително се оборудват със система за физическа защита.

Безспорно съгласно цитираните разпоредби е налице разлика между понятията „пощенска служба“ и „специални гишета“ за приемане на ценни пратки и извършване на парични дейности. Според легалната дефиниция на понятието „пощенска служба“ в §1, т.6 от ДР на Наредба №6 от 01.11.2011 г., същата може да представлява сграда или помещение, като в определени случаи в пощенката служба могат да се отделят визираните „гишета“. Задължителното изискване, залегнало в чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011 г.) за оборудване със система за физическа защита (по смисъла на §1, т.10 от ДР на същата Наредба) се отнася до „пощенската служба“, независимо дали тя представлява сграда, или помещение, но не и до оборудването на обособено в пощенската служба специално гише. В процесния случай както в АУАН, така и в НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си да оборудва със система за физическа защита гише, каквото нормативно задължение за пощенския оператор не съществува.

Ето защо неправилна е преценката на районния съд, че описаното от фактическа страна изпълнително деяние е съставомерно. Без значение е в случая дали помещението на Пощенска станция 6363, с.Ц. п., е било оборудвано или не със система на физическа защита, тъй като подобни констатации не са направени при съставянето на АУАН и издаването на НП, и не могат да бъдат проверявани от съда.

Така направеното описание на нарушение не само ограничава съществено възможността на санкционираното лице да разбере точно за какво е наказано, но  препятства и съдебната проверка на наказателното постановление. Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път, а неточното описване на значими съставни части на нарушението по принцип е съществено нарушение.

Наказващият орган е допуснал особено съществено нарушение на санкционната процедура, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и представлява самостоятелно основание наказателното постановление да бъде отменено. Като е потвърдил същото, въззивният съд е приложил неправило материалния закон, което е основание за касиране на решението му.

Оспореното решение е валидно и допустимо, но като несъответстващо на закона следва да бъде отменено и вместо него да се отмени Наказателното постановление.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №142/19.04.2019 г., постановено по АНД №221 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година, вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17 от 21.01.2019 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.

Решението е окончателно.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.           

                  

 

         2.