РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№2326
Град Пловдив, 08.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 563 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на С.Р. ***, чрез адв. Р.У., против
заповед № ЗРИ-656/ 16.12.2021 г. на кмета на район „Източен“ при Община
Пловдив, с която е наредено премахване на преместваем обект/съоръжение/,
представляващ: ”МЕТАЛЕН ПАВИЛИОН“ с бели ролетни щори, административно
определен под № 13, приблизителни размери 8,00м х 5,00м, поставен върху имот
общинска публична собственост с идентификатор 56784.554.503 по КККР на
гр.Пловдив, одобрен със заповед № РД-18-64/05.10.2006г., и изменен със заповед
№ РД-18- 468/19.01.2015г. в улична регулация по плана на кв."Дружба",
гр.Пловдив, одобрен със заповед № ОА 1738/07.09.1993г. с адрес : ул.
„Калина", собственост на неизвестно лице.
Според жалбоподателя обжалваната заповед е незаконосъобразна,
тъй като е издадена в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
норми на закона по изложените в жалбата съображения. В изложените съображения в
писмена защита твърди, че обектът, предмет на премахване, не е преместваем, а е
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като е изграден с тухли, а не е
метален. В този смисъл счита, че описанието в заповедта е невярно и не отговаря
на действителното положение. Посочва, че заповедта е издадена също и в
нарушение на административно-производствените правила. По тези и подробни
съображения в жалбата и в писмената защита претендира отмяна на заповедта и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на район „Източен“ при Община
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. С., счита заповедта
за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Подробни
съображения са изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в процеса.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена в предвидения за това четиринадесетдневен срок
от получаване на съобщението за постановения акт до неговия адресат, както и че
е подадена от адресата на заповедта и имащ правен интерес от оспорването, поради
което се явява процесуално допустима. Жалбоподателят има правен интерес, макар
да не е посочен като адресат на заповедта, тъй като твърди, че е изградил
въпросната постройка, предмет на премахване, представляваща продължение на
поставения павилион, за поставянето на който представя доказателства –
разрешение за строеж № 49/ 29.07.1994 г. на кмета на район „Източен“, фактура
за плащане на консумирана ел.енергия, договор за покупко-продажба с нотариална
заверка № 503/ 17.10.2006 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на настоящия правен спор е заповед № ЗРИ-656/
16.12.2021 г. на кмета на район „Източен“ при Община Пловдив, с която е
наредено премахване на преместваем обект/съоръжение/, представляващ: ”МЕТАЛЕН
ПАВИЛИОН“ с бели ролетни щори, административно определен под № 13,
приблизителни размери 8,00м х 5,00м, поставен върху имот общинска публична
собственост с идентификатор 56784.554.503 по КККР на гр.Пловдив, одобрен със
Заповед № РД-18-64/05.10.2006г., и изменен със Заповед № РД-18-
468/19.01.2015г. в улична регулация по плана на кв."Дружба",
гр.Пловдив, одобрен със Заповед № ОА 1738/07.09.1993г. с адрес : ул.
„Калина", собственост на неизвестно лице.
Определен е седемдневен срок за доброволно изпълнение
от връчването на заповедта, а в случай на неизпълнение в указания срок, заповедта
да се изпълни принудително.
По делото е представена пълната административна преписка
по издадената заповед.
От фактическа страна с констативен акт № 140 се
установява от служители при район “Източен“ на Община Пловдив, че при извършена
проверка за съответствието на обект, представляващ преместваем обект по смисъла
на чл. 56 или 57 от ЗУТ, а именно: метален павилион с бели ролетни щори,
административно определен под № 13, приблизителни размери 8,00м х 5,00м е
поставен върху имот общинска публична собственост с идентификатор 56784.554.503
по КККР на гр.Пловдив, с адрес : ул. „Калина”, в отсъствието на неизвестен собственик,
за който няма издадени разрешение за поставяне, заверена схема и разрешение за
ползване, поради което подлежи на
премахване на основание чл. 57а, ал.1, т.1 -7 ЗУТ. Констатирано е, че собственикът на
обекта е неизвестен.
КА е съобщен по реда на §4, ал.2 ЗУТ чрез залепване на
екземпляр от същия на обекта, но няма данни за съставени протоколи. Няма данни
по преписката да е постъпило и възражение.
Въз основа на констативния акт е издадена и процесната
заповед, с която се нарежда на основание чл.57а, ал.1, т.1, т.2 и ал.3 от ЗУТ във
връзка с чл.46, ал.1, т.1, т.2 и чл.46, ал.6 от НРППОУТДОДЕГОТОП, чл.59, ал.1 и
ат.2 от АПК, премахване на преместваемия обект.
За изясняване на релевантните за делото обстоятелства
е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по
която съдът кредитира напълно, като обосновано, мотивирано, ясно и изготвено от
компетентно лице. Вещото лице, след разглеждане на приложените по делото
доказателства и оглед на място, е дало следното заключение относно вида на
обекта, предмет на премахване.
Установила е, че според действащ ПУП за територията на
процесния строеж е ПУП - ЗРП, одобрен със заповед №ОА-1738/07.09.1993г., процесният
обект не е предвиден, тъй като попада в отреждане за улична регулация. Констатирала
е, че за процесния обект няма издадени строителни книжа, не е налична одобрена
от главния архитект схема за поставяне.
Установила е, че за металния павилион, функционално
свързан с процесния обект е одобрено ЧКЗР, приложено от ответника на л.34 делото.
На копието няма данни за дата и година на одобряване, както и подпис на
длъжностно лице. При направения оглед се установява, че металният павилион, за
който е издадено разрешение за строеж, е поставен на мястото, означено в ЧКЗР.
Освен това е установила, че за металния павилион, функционално свързан с
процесния обект са налични: виза за проектиране, издадена на 11.05.1992г. по
одобрена ЧКЗР при действащ регулационен план, одобрен със заповед
№470/18.03.1986г. /л.23 по делото/; разрешение за строеж №49/29.07.1994г. на
името на А.М.М. за строеж на „Временен павилион за продажба на пакетирани
хранителни стоки и безакохолни напитки в двора на училище „Хр. Ясенов",
п.II-училище, кв.47 по плана на кв "Изгрев" - „Столипиново",
гр.Пловдив" на осн. чл.120 от ППЗТСУ /л.29 по делото/. Разрешението за
строеж е издадено по одобрен проект на 22.07.1994г., който не е приложен по
делото. Разрешението за строеж е издадено след влизане в сила на новия
регулационен план, одобрен със заповед №ОА-1738/07.09.1993г., съответно след
обезсилване на регулационния план по заповед №470/18.03.1986г., при действието
на който е одобрено ЧКЗР за павилиона и е издадена визата за проектиране на
11.05.1992г. По двата регулационни плана уличната регулация по ул
"Калина" /стара ул "Баку"/ е на различни места.
Съдът намира за безспорно обстоятелството, че
приложеният по делото договор за покупко-продажба на павилион от 17.10.2006г.
между А.М.М. като продавач и жалбоподателя по делото С.Р.Р. като купувач /л.8/
касае метален павилион в двора на училището, функционално свързан с процесния
обект, като вещото лице посочва, че в двора на училището няма монтирани други
павилиони. Вещото
лице констатира, че процесният
обект и функционално свързаният с него метален павилион в двора на училището не
са отразени в кадастралната карта.
От извършените на място оглед и заснемане, вещото лице
е констатирала, че процесният обект има габаритни размери в план 7,74м./5,35м.
За него е изпълнена стоманена конструкция от 8 броя колони от профили 70/70мм.
в два надлъжни реда. Четири колони са монтирани в лицевата част на павилиона и
върху тях - правоъгълна покривна ферма от профили със сечение 30/50мм. В
близост до цокъла на оградата на училището са монтирани в еднакви напречни оси с
предния ред още 4 колони. Между тях е заварена същата правоъгълна покривна
ферма. Напречно на конструкцията, върху правоъгълните ферми са монтирани 5 броя
междинни и 2 броя крайни трапецовидни ферми от профили 30/50мм. Върху фермите
са заварени столици, а покритието е от трапецовидна ламарина. Покривът е
едноскатен, с наклон към двора на училището. Височината в лицевата част на
обекта е 3,65м. от нивото на уличното платно, където е изпълнен бетонов цокъл
45см. В задната страна височината е 3,10м. от прилежащия терен на модифицирания
за нуждите на обекта тротоар, което е 3,43м. от уличното платно. Конструкцията
е оградена с тухлени зидове от трите си страни, без лицето по улицата, където
между колоните в техните междуосия са монтирани три ролетни щори. Страничните
ограждащи зидове са от зидария с дебелина 12см. От южната страна зидарията е
вътрешна за конструкцията и колоните и крайната ферма са видими отвън. От север
зидарията е изпълнена точно под крайната ферма и измазана, поради което остава
скрита визуално. В задната страна зидарията е с дебелина 25см., като е
отдалечена от стоманените колони на 20см. Положена е фасадна изолация от
стиропор.
Обектът има светла височина вътре 3,20м. Подът е на
45см. над нивото на уличното платно, като вътре настилката му е от гранитогрес.
Пред обекта са изпълнени стъпала с начупена форма и площадка /дадени на
графичното приложение/, излизащи на най-много 90см. пред фасадната плоскост на
обекта. Стъпалата също са настлани с гранитогрес. От видимите ивици бетон по
границите на процесния обект и по видимия цокъл 40см. в лицевата му част, може
да се предположи, че за основи на процесния обект са изпълнени единични
фундаменти под стоманените колони и ивични бетонови основи под ограждащите
тухлени зидове. Бетоновият цокъл под стените е 40-45см. Тъй като подът вътре е
настлан с гранитогрес, връзката на колоните с фундаментите остава скрита и е
недостъпна за визуален оглед. Това не дава възможност да се прецени точно как е
свързан обекта с терена.
Установява се също, че в задната ограждаща стена от
тухлена зидария е оставен отвор с ширина 3,15м. На това място обектът е свързан
с метален павилион, монтиран в двора на училището. Павилионът е с размери
3,35м./3,15м. и в предната си част е стъпил върху цокъла на оградата на
училището. В задния си край той допира съществуваща сграда в двора на
училището. Нивото на пода на този павилион е на З0 см. по-високо от нивото на
пода на процесния обект и затова вътре в последния са изпълнени стъпала. Между
металния павилион в двора на училището и процесния обект е монтирана плъзгаща
алуминиева дограма, състояща се от врата и два прозореца, заемащи мястото на
четвъртата ограждаща стена на павилиона. Самият метален павилион в двора на
училището има два прозореца и врата от алуминиеви профили към двора от север,
като върху тях е монтирана ролетна щора. Металният павилион е изпълнен от
ламарина отвън, а отвътре е облицован с гипсофазер. Той има светла височина
2,28м., като по тавана също е монтиран гипсофазер. На пода е положена теракота.
Вътре в павилиона има една мивка. Местоположението на павилиона отговаря на
разрешеното местоположение на такъв павилион по разрешение за строеж
№49/29.07.1994г.
Съгласно заключението процесният обект и металният
павилион в двора на училището са функционално свързани. Връзката между тях е в
рамките на ширината на павилиона З,15м. и чрез плъзгаща алуминиева дограма.
Малкото празно разстояние/ което се е получило между тях е допълнено със
зидария. И двете помещения в момента на огледа не се ползват и нямат конкретна
функция. В процесния обект се съхраняват манекени за облекло за продажба и по
фермите са окачени профили за рекламни конструкции. По сведения от работещите
около обекта, в него до скоро са се продавали дрехи. Павилионът в двора на
училището се е ползвал като кухненско и офисно помещение от персонала.
Според експертизата техническите данни за процесния
обект са следните: застроена площ - 41,72 кв.м. и височина - 3,65м, а технически
данни за павилиона, свързан с процесния обект за който има издадено разрешение
за строеж, са: застроена площ -10,55 кв.м. и височина - 3,00м.
Вещото лице прави извод, че процесният обект, който
има стоманена носеща конструкция е с твърде големи размери, за да бъде
преместен в пространството като цял обект. Стоманената конструкция има
габаритни размери 7,74м./4,90м. и височина 3,20м. Изпълнена е на място от
стоманени профили, като са монтирани само колони и ферми в две посоки, но без
задължителните за такава конструкция противоветрови укрепващи връзки между
колоните. В случая за пространствено укрепване на конструкцията служат
ограждащите от три страни тухлени зидове, което прави самата стоманена
конструкция неосигурена за хоризонтални въздействия. Вещото лице посочва, че
обектът не представлява самостоятелен „преместваем обект”, който да бъде
отделен от терена и преместен на друго място без да изгуби своята
индивидуализация.
След обсъждане на приетите по делото доказателства,
съдът намира на първо място, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, но при нарушаване на процесуалните и на материалноправните предпоставки
за издаването й.
Оспорената заповед е валиден административен акт,
издадена от кмета на район „Източен“ при Община Пловдив, оправомощен съгласно заповед
№ 21 ОА1418 от 10.06.2021 г. на кмета на Община Пловдив, който е компетентен
орган при издаване на заповеди за премахване по чл. 57а от ЗУТ, и заповед № 21
ОА-1247/ 25.05.2021 г., на основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, при отсъствие,
кметът може да предостави по заместване функциите си на заместник-кметовете на
общината. В случая със заповед № 21 ОА
1247 от 25.05.20218 г. на кмета на Община Пловдив г. /посочена в
оспорения административен акт/, правомощията на кмета за периода от 25.05.2021
г. до завръщането на титуляра, са предоставени на заместник - кмета В.Р. /л.33
от делото/. Оправомощаването е направено от компетентен орган, съобразно
предоставената възможност от закона, като заповедта е издадена при отсъствие на
титуляра.
Оспорваната заповед е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което следва да отговаря на предписаната в
този закон форма. В административното производство по издаване на индивидуалния
административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обуславят неговата отмяна.
Настоящата инстанция намира, че за характера на един
обект като преместваем такъв следва да се съди по неговото предназначение и от
възможността да бъде демонтиран и преместен другаде без разрушаване, а не от
обстоятелството къде е разположен. Така по делото не се установява по безспорен
начин, че процесният обект, описан в заповедта като "метален
павилион" не е сред обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно
§ 5, т.80. (Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 25
от 2019 г., бр. 17 от 2020 г.) от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Съдът кредитира изготвената експертиза, от която става
ясно, въз основа на всички описани по-горе данни, че процесният обект не
представлява самостоятелен преместваем обект, който да бъде отделен от терена и
преместен на друго място без да изгуби своята индивидуализация, тъй като е изграден от стоманена носеща конструкция, оградена
от три страни с
тухлени зидове, а за основи на процесния обект са изпълнени единични фундаменти
под стоманените колони и ивични бетонови основи под ограждащите тухлени зидове,
като бетоновият цокъл под стените е 40-45см., които на практика служат за основа
на изграждането на строежа.
Строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ е всяко
съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята.
В случая в терена има положена бетонови фундаменти, което изменя субстанцията
на земята и го характеризира като строеж, а не като преместваем обект. Налице е
трайно прикрепяване към терена, с което е променена целостта на терена и прави
невъзможно обектът да може да бъде преместваем без нарушаване на цялостната
закрепеност на съоръжението. Без да се разруши основата на същия, демонтаж е
невъзможен. От изложеното се налага извода, че обекта предмет на оспорената
заповед е строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният обект
представлява строеж по смисъла на §5, т. 38. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.,
доп., бр. 61 от 2007 г., изм., бр. 54 от 2011 г., доп., бр. 82 от 2012 г., в
сила от 26.11.2012 г.) от ДР на ЗУТ -
"Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Премахване на строежи се извършва по реда на чл. 225 и
чл. 225а от ЗУТ, при наличие на предпоставките по чл. 225, ал.2 от ЗУТ.
Административния орган е допуснал неправилно определяне на обекта като
премествам, с което е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби - §5,
т.38 от ДР на ЗУТ и чл. 56, ал.1 от ЗУТ, вр. §5, т.80 от ДР на ЗУТ при издаване
на оспорената заповед, поради което е налице отменително основание по арг. на
чл. 146, т.4 от ЗУТ.
Наред с това, съдът намира, че в мотивите на
оспорената заповед не са посочени и конкретните фактически основания за
издаването на акта. Не е описано защо административният орган е приел, че
процесният "Метален павилион" е преместваем обект, липсва каквото и
да е описание на самия обект, за да стане ясно защо административният орган е
достигнал до посочения резултат и извод.
Предвид изложеното, съдът намира, че констатациите,
отразени в съставения в случая констативен акт се опровергават от събраните по
делото доказателства и съответно, че не са нарушени посочените в същия
разпоредби на ЗУТ. В тази връзка, издадената въз основа на този констативен акт
заповед за премахване на преместваем обект се явява материално
незаконосъобразна, доколкото не са били налице обстоятелствата, съставляващи
материалноправното основание за издаването й.
Предвид изхода на спора и съобразно чл. 143, ал.1 от АПК претенцията от страна на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в
производството е основателна. Същият е платили държавна такса в размер на 10
лева, депозит за СТЕ в размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие на л.5
по делото, а не по представения списък с разноски, където сумата е 400 лв. От
това следва, че на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 510
лева, платима от бюджета на административния орган, издал обжалвания административен
акт.
Тъй като до момента на постановяване на съдебното
решение, определеният допълнителен депозит в размер на 125 лева не е внесен от
жалбоподателя, въпреки молбата за удължаване на срока за това, с оглед изхода
от делото, на ответника следва да бъде възложено заплащане на сумата от 125
лева по сметка на Административен съд- Пловдив за вещи лица и свидетели, след
което ще бъде издаден РКО на вещото лице.
На основание чл. 215, ал.7 от ЗУТ, /ДВ, бр.87 от
05.11.2010 г./, решението по настоящият спор е окончателно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1
от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ПО жалбата на
С.Р. ***, заповед № ЗРИ-656/ 16.12.2021 г. на кмета на район „Източен“ при
Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на С.Р.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 510 лв. /петстотин
и десет лева/, представляващи сторените по делото разходи.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на Административен съд – Пловдив по сметката за вещи лица и
свидетели сумата от 125 лв./сто двадесет и пет лева/, представляващи разходи за
вещото лице по завишения депозит.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: