Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.
Образувано е по постъпила жалба от Х.И.Р. EГН ..., адрес: гр.П., ул.... № …, против
електронен фиш серия К №4246098 издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение
по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. Жалбоподателят моли електронния
фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, поради множество процесуални
нарушения, ограничаващи правото му на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. Писмено становище за неоснователност на жалбата от негово име
депозира юрисконсулт В..
РП гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, не ангажира становище.
От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Електронен фиш за налагане на глоба серия К №4246098 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден
срещу Х.И.Р. за това, че на 11.09.2020 г. в 15:58 часа в с. Хвойна, общ.Чепеларе,
обл.Смолян на път II 86, километър 58+550 е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220
ЦДИ“ рег.№ ... в посока на движение от с.Хвойна към град Чепеларе със скорост от 70 км.ч.
при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 20 км.ч.- нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш е
посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
(АТС) АRН САМ S1. Видно от клип №29898 от 11.09.2020 г., направен в 15:58 часа, който
по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек
автомобил с рег.№ ... се е движил с измерена скорост 73 км.ч. От справка от база данни КАТ
е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на Х.И.Р..
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено относно
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АRН САМ S1, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за
измерване под №5126, че срока на валидност на преносимата система е до 07.09.2027г. От
протокол за проверка №56-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ е видно, че преносима система за
контрол на скоростта на МПС с фабричен номер 11743с5, тип АRН САМ S1, е преминала
проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания; че
допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч.
Приобщен е протокол за използване на АТС от 14.09.2020г, от който се установява, че
контрол на скоростта на движение на МПС на 11.09.2020г. е извършван с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип АRН САМ S1 с фабричен №11743с5, на път II 86 километър 58+550, като
видеоконтрол е осъществяван от 08,05 часа до 17,00 часа. С автоматизираното техническо
средство е извършван контрол на движещите се в посока от гр.Пловдив към гр.Чепеларе
моторни превозни средства.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното
1
превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място. От
представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“
рег.№ ... на 11.09.2020 г. в 15:58 часа в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път - II 86
километър 58+550 в посока от с.Хвойна към гр.Чепеларе със скорост 70 км.ч. Като водач на
МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП
предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не
повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение.
Доколкото като собственик на автомобила Х.Р. не е подал декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП,
в която да е посочи друго лице, на което да е предоставил за ползване и управление
автомобила, съдът намира, че именно той е бил негов водач. В ЗДвП не е предвидено
връчване на клипа/снимката на автомобила ведно с електронния фиш.
Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП Водач, който превиши
разрешената скорост в населено място с от 11 до 20 км./ч., се наказва с глоба 50 лв.
Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно,
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - на път II 86 километър
58+550, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача
на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП,
размера на глобата.
Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на
водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с
АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР,
обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и
насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо
средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на
скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за
функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението,
както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система.
Видно от изисканата справка от ОПУ-Смолян посоченото в електронния фиш място на
нарушението километър 58+550 от републикански път II 86 е в границите на населено
място- с.Хвойна. Упоменаването на точен административен адрес според съда не е
задължително, а в някои случаи и невъзможно, тъй като нарушението е възможно да е
осъществено в участък от пътя, в който не са разположени жилищни и търговски сгради.
Съдът изиска по делото извадка от плана за организация на движението в процесния участък
от път II 86 и от нея по безспорен начин се установява посоченото в санкционния акт
местонарушение.
В жалбата се твърди, че не е приспаднат толеранс от -3 км./ч. при определяне на скоростта,
с която се е движел управлявания от Х.Р. автомобил, но видно от клипа измерената скорост
е 73 км/ч., от което следва, че при изготвяне на ЕФ са приспаднати 3 км/ч. В ЕФ е записано,
че жалбоподателят е управлявал МПС със 70 км./ч.
Жалбоподателят счита, че ЕФ е незаконосъобразен, по съображения, че съгласно чл.39 ал.4
вр. с ал.2 ЗАНН глоба за административно нарушение установено с техническо средство
може да се налага за маловажни случаи с ЕФ само когато е за размер над 50 лв. Съдът не
споделя доводите на жалбоподателя, доколкото в специалния ЗДвП изрично е предвидена
възможност за налагане на глоби в размер 50 лв. с електронен фиш. Разпоредбата на чл.189
ал.13 ЗДвП, която гласи: “Не подлежат на обжалване наказателни постановления и
2
електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв, вкл“ е обявена за
противоконституционна с решение №1/2012 г. на КС.
Не се установява допуснато процесуално нарушение в хода на производството по издаване
на електронен фиш, което да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.
Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата
неоснователна. С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева., тъй като такова
искане е направено в депозираното от юрисконсулт Василев писмено становище.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4246098, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с
който на Х.И.Р. EГН ..., адрес: гр.П., ул.... № …., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Х.И.Р. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.
3