Решение по дело №4401/2010 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

25.03.2011  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и единадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.               

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4401 по описа на съда за 2010 година.

Производството е образувано по обективно съединени искове на Г.С.С. срещу работодателя Държавно горско стопанство – гр. Б. за признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед от 15.09.2010 г., за незаконно и отмяната му, за възстановяването му на длъжност горски надзирател на ОУ „Пърнево” и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението. С допълнителна молба в отговор на указания на съда ищецът е уточнил периода на оставането си без работа – от 20.03.2010 г. до 10.01.2011 г., и размера на претендираното обезщетение за оставане без работа в този период – 2094,73 лв. Препис от молбата с уточнението не е връчен на ответника, но в съдебно заседание пълномощникът му се е запознал с уточнението.

В исковата молба се твърди, че на 20.09.2010 г. ищецът, който от 1999 г. работел на длъжност горски надзирател, не се почувствал добре и тъй като още в предходните два дни здравословното му състояние било влошено, отишъл на лекар, който му предписал домашно лечение и му издал болничен лист. Непосредствено след това ищецът, придружен от съпругата си, отишъл деловодството на работодателя си – Държавно горско стопанство – гр. Б., за да представи болничния лист.

Когато новоназначеният директор на горското стопанство научил за пристигането на ищеца, той разпоредил на деловодителката да изчака със завеждането на представения вече болничен лист. Малко след това на ищеца била връчена заповед за налагане на дисципли­нарно наказание уволнение № …… г. Ищецът заявил, че е в болнични и не би трябвало да бъде уволняван в този момент, и отказал да получи заповедта. Директорът наредил на двама служители на горското стопанство да удостоверят като свидетели, че заповедта е връчена на ищеца. Било отразено, че заповедта за уволнение е връчена в 11,50 ч., а болничният лист е представен десет минути по-късно.

Ищецът твърди, че всички констатации за извършени от него дисциплинарни нарушения или не отговарят на фактическата действителност, или се отнасят до обстоя­телства, за които той не отговаря по служба.

Постъпил е отговор от ответника работодател, който заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Според работодателя лошата трудова дисциплина на ищеца се вижда от многото на брой налагани му дисциплинарни наказания. На 20.09.2010 г. той се явил в деловодството, но без съпругата си, а болничния лист представил едва след връчването на заповедта за уволнение, видно от деловодния регистър, който е официален документ и при него не може да се допусне антидатиране.

Заявява се, че наказанието е резултат от наложени преди това други дисциплинарни наказания, две от които – от предишния директор на горското стопанство. Основното нарушение, което мотивирало уволнението, е допускането от ищеца на незаконна сеч на 45 дървета в подотдели 202 „к”, „м” и „г”, което било констатирано с протокол от 13.09.2010 г. Всички тези подотдели са част от зачисления на ищеца охранителен участък „Пърнево”, в чиито граници той е длъжен да следи за спазването на правилата за сеч. През август и септември 2010 г. ищецът не е бил в отпуск и носи отговорност за поверения му участък.

Исковете са с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда.

            В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, ищецът се явява и лично, и поддържат исканията и становищата си. Ищецът допълнително излага твърдение, че със заповед от 12.07.2010 г. на него му е възложено да отговаря за участък, различен от „Пърнево”, а именно – „Преградите”. Ответникът възразява, че тази заповед е отменена от работодателя още преди привеждането и в изпълнение и през цялото време ищецът е отговарял само за участък „Пърнево”. И двете страни претендират разноски.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът работел на длъжност горски надзирател при ответника.

На 14.09.2010 г. на него му било писмено разпоредено да даде обяснения във връзка с дисциплинарно нарушение, изразяващо се в допускане на незаконна сеч на 45 дървета в участък „Пърнево”, констатирана на 13.09.2010 г. Той депозирал обяснения, като твърдял, че дърветата са 20, а не 45, и че на датата на сечта е бил дежурен в стаята по пожарите.

На 15.09.2010 г. била издадена заповед за дисциплинарното му уволнение, считано от връчването на заповедта. Като нарушения, за които се налага наказанието, била посочена допуснатата сеч на 45 дървета, но в заповедта изрично били отбелязани и две предходни дисциплинарни наказания предупреждение за уволнение на ищеца, наложени за изгубване на единна горска марка и неуведомяване на ръководството за това в продължение на един месец и за неуведомяване на ръководството, че е изтекъл срокът за сеч и извоз в два отдела на участък „Пърнево” – първото от наказанията наложено през юли 2010 г., а второто – на 13.09.2010 г. По-рано, през май 2010 г., ищецът бил наказван и със забележка „във връзка с констативен протокол за умрял муфлон”.

На 20.09.2010 г. сутринта ищецът посетил личния си лекар и му бил разрешен 5-дневен отпуск поради временна неработоспособност в резултат на общо заболяване. На същия ден преди обяд той, придружен от съпругата си, занесъл болничния лист в администрацията на горското стопанство. Междувременно на К. П., изпълняваща длъжността „личен състав” в стопанството, било разпоредено на връчи на ищеца заповедта за дисципли­нарно уволнение веднага, щом той се появи на работа, и да му каже да отиде при директора. С пристигането си ищецът съобщил, че си е взел болнични, а П. го изпратила при директора. След известно време ищецът се върнал при нея, а тя му връчила заповедта и приела болничния лист, като ги отразила в деловодството в поредност първо връчването на заповедта, а след това представянето на болничния лист.

Последният отработен от ищеца пълен месец преди месеца, в който е прекратено трудовото му правоотношение, е август 2010 г. Трудовото му възнаграждение за този месец е в брутен размер 571,29 лв.

След уволнението до 10.01.2011 г. ищецът не е работил по трудово правоотношение. На тази дата започнал работа отново като горски надзирател в Държавно горско стопанство – П. с основно трудово възнаграждение 435 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер 21 на сто.

Тези обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото и от показанията на свидетелите С., П. и И..

Въз основа на установените факти съдът направи следните изводи:

Към момента, когато му е връчена заповедта за уволнение, ищецът е бил започнал да ползва разрешения му отпуск за временна неработоспособност. За ползването на този отпуск е достатъчно да бъде разрешен по съответния ред от лекар и то се счита започнало от деня, от който отпускът е разрешен; единствено ако болният е бил на работа в деня на установяването на заболяването, съгласно чл. 9 от НМЕР ползването на отпуска се счита започнало от следващия календарен ден (настоящият случай не е такъв – на 20.09.2010 г. ищецът не е бил на работа). Ползването на отпуска не започва от деня и още повече – от часа, в който е уведомен работодателят, нито се изисква негово съгласие.

Дори обаче ползването на отпуска да се считаше започнало с уведомяването на работо­дателя, при тази фактическа обстановка работодателят щеше да бъде уведомен към момента на връчването на заповедта – още с идването си ищецът е заявил пред служителите от деловодството и пред директора, че му е разрешен отпуск поради временна неработоспо­собност, и е представил болничния лист.

За връчване на заповед за дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ) на работник, започнал ползване на разрешен му отпуск, чл. 333 от КТ изисква предварително разрешение на инспекцията по труда. Такова не е имало. Само на това основание уволнението на ищеца следва да бъде отменено и е без значение дали нарушенията, за които то е наложено, са извършени и дали тежестта им съответства на тежестта на наказанието. Показа­нията на част от свидетелите и писмените доказателства, отнасящи се до самото извършване на нарушенията, като неотносими не е нужно да се обсъждат.

Отмяната на уволнението обуславя уважаване и на другите два иска. В исковата молба ищецът е нарекъл длъжността си „горски надзирател на ОУ Пърнево”, така е наречена тя и в заповедта за уволнението. От доказателствата обаче се вижда, че длъжността на ищеца е „горски надзирател” (по-рано с наименование „горски стражар”) и названието на участъка не е част от нея. Ако длъжностите надзирател на ОУ „Пърнево” и напр. на ОУ „Преградите” бяха различни длъжности, работодателят не би могъл да преразпределя участъците със заповед без съгласието на работниците, защото това би значило да изменя длъжностите им.

На ищеца следва да се присъди обезщетение за оставане без работа за времето от 21.09.2010 г. до 09.01.2011 г. включително. Ако размерът му за последния, непълен месец на оставане без работа (21.12. – 09.01. вкл.) се изчисли според броя на работните дни в този период, общият размер на обезщетението е 2040,32 лв. Ищецът не е претендирал обезщетение за времето след 10.01.2001 г. за разликата между получаваното от ДГС – Б. и от ДГС – П. трудово възнаграждение, ако първото е било по-високо. За разликата над 2040,32 лв., отнасяща се за периода преди 10.01.2011 г., искът следва да се отхвърли.

Разноските следва да се разпределят съразмерно между страните. Ответникът не е доказал разноски и не е представил списък.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Признава за незаконно и отменя уволнението на Г.С.С., ЕГН **********,***, от длъжността горски надзирател в Държавно горско стопанство – гр. Б., ЕИК ….., със заповед № …… г., считано от връчването на заповедта.

Възстановява Г.С.С. на длъжност горски надзирател в Държавно горско стопанство – гр. Б.

Осъжда Държавно горско стопанство – гр. Б. да заплати на Г.С.С. сумата 2040,32 лв. представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 21.09.2010 г. – 09.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2010 г. Отхвърля иска за разликата над 2040,32 лв. до 2094,73 лв.

Осъжда Държавно горско стопанство – гр. Б. да заплати на Г.С.С. сумата 989,60 лв., представляваща разноски по делото.

Определя държавна такса по всеки от двата неоценяеми иска в размер по 50 лв. и осъжда Държавно горско стопанство – гр. Белово да заплати по сметката на П. районен съд сумата общо 181,61 лв., представляваща държавна такса по трите иска.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: