Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 46
26.05.2020 год.
гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд
в открито заседание на двадесет и шести май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева
Милуш Цветанов
при секретар Румяна Русева
прокурор Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдията Боряна Бончева
н.ч.д. № 193 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е въз основа на Европейска заповед за арест № 8, издадена на
25.01.2020 година от Апелативна Прокуратура Тракис, Република Гърция по Съдебна
преписка № ФО922/1258, въз основа на
Заповед №76/2018, издадена от Следователя на гр. Александропулис,
потвърдена от Апелативен съд – Тракис под №569/2018 против лицето С.Н.Х., гражданин на **********,
роден на ***г***. Заповедта е издадена с цел разследване на две престъпления по
чл.1,14,16,17,18а,26 па.1 а,47,79 от НК и чл.30пар.1“б“ от Закон 4251/2014 ,
както и за престъпление по чл.1,14,16,17,18а,26 па.1 а,79 и 169 от НК- вземане
от вътрешна граница с цел прекарване във вътрешността на страната на граждани
от трети страни , които нямат право на влизане на гръцка територия, извършено с
цел мащаб и извличане на печалба и неподчинение.
Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна
прокуратура- Хасково с надлежен превод на ******* език, ведно с искане за
вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на основание чл.43 ал.1 от ЗЕЕЗА, което е уважено.
Прокурорът на Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за предаване на
лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря
на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки
според разпоредбите на ЗЕЕЗА, при които предаването следва или би могло да се
откаже.
Защитникът на поисканото
за предаване лице- адв. Б. Б. оспорва искането за предаване. Възразява против
надлежността на представените от издаващата държава гаранции. Намира , че
Заповедта за задържане следвало да се издаде в съдебен процес, за който неговия
доверител не бил уведомен.
Задържаният С.Н.Х. също
оспорва искането за предаване и изложените в заповедта факти.
Хасковският окръжен съд,
като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна
връзка, както и като анализира приложимите национални и общностни норми по
настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено
следното:
Представената ЕЗА
отговаря на всички формални изисквания
по чл.37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение.
Същата е издадена във връзка с досъдебно производство, по което поисканото за
предаване лице- българският гражданин С.Н.Х. е обвинен в извършване на две
престъпления на територията на издаващата държава, квалифицирани от
разследващия орган като вземане от вътрешна граница с цел прекарване във
вътрешността на страната на граждани от трети страни , които нямат право на
влизане на гръцка територия, извършено с цел мащаб и извличане на печалба и
неподчинение. В разглежданата
европейска заповед за арест е посочено, че във връзка с предприетото наказателно
преследване е била издадена Заповед за
арест от Следователя на гр. Александропулис, оставена в сила със Заповед
№ 569/2018 на Председателя на Апелативен съд – Тракис - изискване по чл.37 т.3
от ЗЕЕЗА. Изложено е, че престъплението
е извършено на 17.01.2018год., като в заповедта е представено съдържанието на
престъпната дейност, конкретизирано е и участието на поискания за предаване в
нея. Посочени са характерът и правната квалификация на престъпленията-
изисквания по чл.37 ал.1 т.4 и 5 от ЗЕЕЗА. Уточнен е максималният размер на предвиденото
наказание, което е „лишаване от свобода” за срок до 15 години за всяко
преведено лице за първото престъпление и
„ лишаване от свобода „ за срок от 6 месеца за второто. Визираното в заповедта първо престъпление попада сред изрично
изброените в списъка по чл.36, ал.3, т.13 от ЗЕЕЗА, поради което не се налага
проверка за двойна наказуемост. В същото време деянието, квалифицирано от чуждия разследващ орган като
„подпомагане на незаконно влизане в страната и установяване, е престъпление и
по българския Наказателен кодекс, тъй като визираните в заповедта обстоятелства
покриват признаците от престъпния състав на чл. 280 -281 НК на Република
България. В този смисъл, за първото деяние, за което против Х. е предприето
наказателно преследване в Република Гърция и в тази връзка се иска предаването
му в тази държава, са налице условията на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, съответно не са
налице пречки за уважаване на
искането поради отсъствие на формалните
изисквания, на които следва да отговаря заповедта.
На следващо място,
съдът е длъжен да обсъди и прецени освен условията на чл.36, така и тези по
чл.41 от ЗЕЕЗА, съответно- основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от същия
закон. Абсолютните основания за отказ да бъде изпълнена заповедта в случая
очевидно не са налице – престъпленията не са амнистирани в Република България
/същите не попадат под нейната юрисдикция/, поисканият за предаване не е
малолетен, а българският съд не е уведомен, че исканото лице е осъдено за
същото престъпление, което е предмет на заповедта с влязла в сила присъда на
българския съд или на съда на трета държава-член на ЕС. Липсват данни по делото
Х. да е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди
получаване на заповедта и то за същото престъпление, за което тя е издадена.
Представената по делото Справка за съдимост, издадена от Районен съд-Хасково на
30.04.2020 година сочи, че поисканият за предаване е неосъждан. Видно от
приложеното Удостоверение от 04.05.2020год. липсват висящи наказателни производства
и повдигнати обвинения срещу Х.. Следователно, преди получаването на заповедта
в Република България не е било образувано наказателно производство за
престъпленията, предмет на европейската заповед за арест и в този смисъл
относителните основания за отказ по т.1 и 1а на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА не са
налице. Освен това, не е налице и хипотезата на т.2 от ал.1 на същата
разпоредба, тъй като макар престъпленията да са подсъдни и на българския съд
съгласно чл.4 ал.1 от НК /поисканият за предаване е ********* гражданин/,
давностният срок за наказателното преследване не е изтекъл съгласно
законодателството ни, защото според изложените в заповедта факти, деянието, за
които е предприето наказателното преследване в издаващата държава, са извършени
през 2018година, а давността за престъплението по чл.281 от Наказателния кодекс
на РБългария /за което се предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от
една до шест години”/ е с продължителност от 10 години съгласно разпоредбата на
чл.80 ал.1 т.2 от същия кодекс. На следващо място, визираното в заповедта
престъпления не са извършени нито изцяло, нито частично на територията на
Република България, нито на територия, извън тази на издаващата държава, което
да поставя въпроса за отказ от изпълнение, основан на регламентираната в т.5 на
чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА хипотеза. Не подлежат на обсъждане в случая и останалите
относителни основания за отказ, а именно това по т.4 на ал.1 и това по ал.2 на
чл.40, тъй като те касаят случаите, при които предаването се иска за изпълнение
на влязла в сила присъда, какъвто разглежданият случай очевидно не е.
По отношение
приложението на чл.41 от ЗЕЕЗА: Тъй като в случая европейската заповед за арест
е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу *********
гражданин, на основание чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА от издаващата държава Република Гърция бяха поискани и тя представи гаранция, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, т.е. след като приключи образуваното наказателно
производство, то ще бъде
върнато в Република *********** на неин
граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ или взетата мярка, изискваща задържане. Тази писмена гаранция беше
получена в Окръжен съд-Хасково с писмо вх. № 4384/19.05.2020 год. от ОП-
Хасково по повод изпратена гаранция от
Апелативна Прокуратура -Тракис и същата беше преценена като удовлетворяваща
изискванията на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА и обезпечаваща в достатъчна степен
регламентираната в тази разпоредба защита на поискания за предаване български
гражданин.
Заповедта е издадена и за второ
престъпление, за което се предвижда наказание „ лишаване от свобода „ за срок от 6 месеца, което не удовлетворява
изискванията на чл. 36,ал.1 ЗЕЗА.На осн. чл.37а от същия закон, съдът е длъжен
да обсъди дали да разреши предаването и за него. Доколкото става ясно, че това
престъпление се изразява в неподчинение на полицейски органи на издаващата
държава, както и че то е извършено във връзка с първото престъпление,съдът
преценява, че следва да допусне изпълнение и за него.
Изричното възражение на защитата е неоснователно. Обстоятелството, че не е
посочен ГКПП, на който да бъде предадено лицето, не опорочава представените от
издаващата държава гаранции, които следва да се оценят като надлежни. Няма
установена от закона пречка Заповедта за задържане в издаващата държава, да
бъде издадена от следовател.
По изложените съображения искането на съдебните власти на Република Гърция
съдът прецени като основателно, поради което изпълнение на заповедта и
предаването следва да бъдат допуснати.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА изпълнение на Европейската
заповед за арест № 8, издадена на 25.01.2020 година от Апелативна
Прокуратура-Тракис, Република Гърция по Съдебна преписка № ФО922/1258, въз
основа на Заповед №76/2018, издадена от
Следователя на гр. Александропулис, потвърдена от Апелативен съд – Тракис под
№569/2018 и ПРЕДАВА
лицето С.Н.Х., *************, гражданин на *********, роден на ***г*** на
съдебните власти на Република Гърция за осъществяване на предприетото спрямо
него наказателно производство за разследване на две престъпления по
чл.1,14,16,17,18а,26 па.1 а,47,79 от НК и чл.30пар.1“б“ от Закон 4251/2014 и по
чл.1,14,16,17,18а,26 па.1 а,79 и 169 от НК- вземане от вътрешна граница с цел
прекарване във вътрешността на страната на граждани от трети страни, които
нямат право на влизане на гръцка територия, извършено с цел мащаб и извличане
на печалба и неподчинение.
ВЗЕМА мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на С.Н.Х., ЕГН ********** до
окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Република Гърция.
Заверен препис от
решението след влизането му в сила да се изпрати на Върховната касационна прокуратура и на
Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен
съд-Пловдив в 5-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.