Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Габрово, 24.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на
прокурор…..…….., като разгледа
докладваното от съдия Атанасов адм. дело № 234 по описа на съда за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и сл. от АПК във
вр. с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл.
22, § 7 и чл.
44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
г. за създаване на Митнически
кодекс на Съюза
/МКС/.
Образувано е по жалба на Й.Д.К. ***, чрез пълномощник
адвокат Р.В., против решение №32-394906/16.11.2022 г. на Директора на ТД
Митница Варна, с което, на осн. чл. 84, ал.1, т.1 от ЗМ, във
връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 144, пар. 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т.39 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. чл. 77, пар.1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 , вр. чл.
102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, чл.59 от АПК, е: отказано
приемането на митническата стойност на декларираната стока №1 по подадена от
жалбоподателя митническа декларация с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г.; определена е нова митническа стойност на
стока №1 по митническа декларация с MRN20BG002002023737R7/24.01.2020 г. в размер на 56484,12 лв.; разпоредено е
да се коригират данните по митническа декларация с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г., както следва: Стока №1 Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете
56484,12; Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете 56484,12; Е.Д. 4/14 „Цена на
стоката“ да се чете 32100,00; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“,
вместо 1, да се чете: 6 (Стойност, основана на наличните данни (чл.74, параграф
3 от Регламент (ЕС) №952/2013)); променени са и данните в поле задължения за
стока, като е постановено да се вземе под отчет начисленият с решението размер
на държавните вземания, като са установени за досъбиране суми за МИТО в размер на 4786,19 лв. и ДДС в размер на
10529,62лв., общо - 15315,81 лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.59,
ал.2 от ЗДДС. На основание чл. 77, §2 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена
24.01.2020 г., а на осн. чл. 77, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за длъжник е
определен жалбоподателя.
Жалбоподателят счита оспорваният административен акт за
неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение
на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Твърди, че в обжалваното решение са
включени мотиви и доказателства, които не са му предоставени за изразяване на
становище. Мотивите, изложени в Решението, с които вторичните методи по чл. 74,
§ 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са отхвърлени като
неприложими при остойностяването за митнически цели на автомобила от стока № 1
на МД с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020, не са налични в Съобщение с per. №
32-324063/27.09.2022 г. – в противоречие с чл. 8, § 1, буква а) от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г. Последното е довело до отнемане правото на
жалбоподателя да изрази становището си по така съдържащите се единствено в
решението мотиви.
Твърди се, че в решението не е посочен какъвто и да е документ
(протокол), в който да са обективирани извършените действия от страна на
митническите органи по отношение на направените справки в МИС ЗА и в други бази
данни, в резултат на които е установено, че всеки един от вторичните методите
по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при процесния автомобил е
неприложим. В този смисъл липсват и доказателства по
отношение на датата, на която са извършени тези действия.
Предвид разпоредбата на чл. 8, пар. 1, буква «в» от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г., в съобщение peг. № 32-324063/27.09.2022 г.
е следвало да се посочи правото на лицето на достъп до документите и
информацията, посочени в буква а) от същата правна норма. Вместо посочената
по-горе норма, в съобщение с peг.
№ 32-324063/27.09.2022 г. не е указано кое точно административно производство
започва. Липсва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден
индивидуалния административен акт. Директорът на ТД Митница Варна не е указал
мястото, на което е налична преписката, а така също дните и времето, през което
преписката може да бъде преглеждана. Наред с това, не е отговорено на искане за
предоставяне на документите и информацията, която компетентния административен
орган смята да използва като основание за своето решение.
Твърди се, че решението е издадено без да са обсъдени
възраженията на Й.К. срещу предоставените му мотиви, на които ще се основава неблагоприятното
за него решение.
Възразява
се, че посочената на стр. 3 от Решението информация от интернет пространството
може да бъде мотив за обосноваване на основателни съмнения по отношение на
декларираната цена за автомобила от стока № 1 от МД с MRN 20BG002002023737R7.
Възразява
се както срещу метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за
определяне на митническата стойност за автомобила от стока № 1 от МД с MRN
20BG002002023737R7, така и срещу размера от 56484,12 лв. на митническа стойност,
определен по този метод. От митническите органи немотивирано и необосновано е
отхвърлен метода на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., поради което и прилагането на следващите методи за остойностяване на
процесния автомобил е незаконосъобразно. Видно от съдържанието на решението, от
митническите органи е изследвана единствено информацията, която е налична в
митническата информационна система за страната МИС ЗА, но не и информацията
съдържаща се в самите документи, послужили за деклариране на данните. Освен
това тази информация не обхваща данните за всички автомобили по зададените
критерии, които са продадени с цел износ за целия ЕС, а само тези продадени с
цел износ за РБългария.
Основният
мотив за отхвърляне на метода по чл. 74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. е липсата на база данни, като дори не е посочено къде и по какъв
начин е търсена съответната информация, както и коя база данни е изследвана, за
да се докаже по съответния ред нейната действителна липса.
Основният
мотив за отхвърляне на метода по чл. 74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. е липсата на предоставена „информация от вносителя за
себестойността на автомобила от производителя.". Такава информация не е
искана от Й.К., за да се счита че същата не е предоставена, още повече, че той
не разполага с тази информация. Митническите органи не са положили дължимата
грижа да изискат тази информация от производителя на МПС, а в тежест на
митническите органи е да обосноват и докажат неприложимостта на чл. 74. § 2.
буква г от Регламент ГЕС № 952/2013 г. От решението не е видно митническите
органи да са изисквали съответните данни от останалите страни членки на ЕС и да
са налице отговори, че такива данни липсват в съответните национални бази
данни.
Вторичните
методи, посочени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за определяне
на митническата стойност на автомобила от стока № 1 от МД с MRN
20BG002002023737R7, са отхвърлени от митническите органи необосновано и
немотивирано, като не са използвани всички възможности, които митническото
законодателство дава за тяхното прилагане. Направените изводи са общи,
бланкетни и без подкрепа със съответни доказателства.
Дори
и да се приеме, че мотивите в Решението са достатъчни, за да бъдат отхвърлени методите
по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата
стойност на процесния автомобил, жалбоподателят счита за незаконосъобразно и
прилагането на метода почл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. в неговата
същност, както и определената митническа стойност в резултат на неговото
прилагане.
Никоя
от наличните две стойности на процесния автомобил не била приета от
митническите органи като действително платена цена за него, но въпреки това
било допуснато нарушение на чл. 144, § 2, буква б) от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2447/2015 г., съгласно която митническата стойност не може да се
определя въз основа на система, при която за определяне на митническата
стойност се използва по-високата от две възможни стойности.
При
определянето на митническата стойност за автомобила от МД с MRN
20BG002002023737R7 по резервния метод от чл. 74. 5 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. незаконосъобразно са включени в нея разходи за международен
транспорт в размер на 600 щатски долара. Освен това, размерът на така
прибавените транспортни разходи е посочен в приложения към митническата
декларация INVOICE от 10.11.2019, издаден от SAKAI MOTORS INS, САЩ. С други
думи, митническите органи признават този документ като такъв, който
удостоверява разходите за транспорт на автомобила, но не го признават в частта,
която удостоверява самата му цена.
От данните в решението за извършената проверка по линия
на международното сътрудничество ставало ясно единствено, че е
предоставена таблица с данни и документ с XTN 264652290003550-01-А и ITN Х20191127813000. В решението не били посочени
данни за заверка или потвърждение от Американските митнически власти, че
данните от този документ са коректни. В решението не било посочено и наличие
на официален документ, който да съдържа удостоверително изявление на
Американската митническа администрация, че е извършена проверка на
автентичността на изпратени документи, които са приложени към МД с MRN 20BG002002023737R7. Липсвали и данни, че по линия на международното
сътрудничество, от митническата администрация на САЩ са предоставени тръжно
досие, фактури или други документи, за които да има удостоверително изявление,
че същите доказват продажната цена за износ на автомобила.
Твърди се, че в решението на Директора на ТД Митница
Варна липсвали точни, ясни и разбираеми мотиви, а наличните такива
съдържат противоречиви данни и констатации. Освен това решението било
издадено при допуснато грубо нарушение на административно производствените
правила, изразяващо се във формалното предоставяне на жалбоподателя на право на
становище, с липсваща част от мотивите, включени в оспорвания индивидуален
административен акт. С оглед на изложеното жалбоподателят счита, че не са налице
факти, обосноваващи изводите на Директора на ТД Митница Варна за определяне на
нова, по-висока митническа стойност за автомобила от МД с MRN 20BG002002023737R7 в сравнение с тази, която е определена към датата му на
допускане за свободно обращение, които да бъдат мотив за издаване на
обжалваното Решение № 32-394906/16.11.2022 г. Затова се прави искане съдът да
отмени изцяло оспореното решение.
В
съдебно заседание адвокат В. поддържа жалбата на сочените в нея основания, като
представя писмени бележки, в които излага подробни съображения. Моли в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ответникът
- Директор на ТД „Митница Варна“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
А.Ш. оспорва жалбата като неоснователна и прави искане за отхвърлянето й, по съображения,
подробно изложени в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Представена
е и административната преписка по издаване на оспореното решение, вкл. преводи
на съдържащите се в същата документи на чужд език.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорно, а се установява и
от представената административна преписка, че на 24.01.2020 г., в Митнически
пункт Варна-запад жалбоподателят Й.Д.К. ***,
чрез митническия си представител и декларатор „*****“ ЕООД гр. Варна, е подал
вносна митническа декларация с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г. С нея
декларирал за поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“
стоки, в т.ч. Стока 1, описана както следва: „лек автомобил с части за
възстановяване; марка: ФОРД; модел: F150 РАПТОР; тип: бензин; бр. места:5,
първ. per.: 20180102; цвят: син; раб. обем: 3496 куб. см. мощност: 336 kW DIN;
Двиг. №: неоткрит; Шаси № 1FTFW1RG3JFD27666“, код по ТАРИК **********, държава
на износ САЩ, 2770 кг, декларирана митническа стойност в размер на 8622.19 лв. Износител и продавач на стоката е американското дружество „*****“ /*****/. Към
митническата декларация били приложени: фактура за покупко-продажба от
10.11.2019 г., талон за превозното средство, коносамент № ZIMUORF0946166 (с получател „*****“ ООД като спедитор),
коносамент № 8990 с износител „*****“ и получател Й.К., фактура за терминални такси, платежни
нареждания за плащания към бюджета, опис на лични вещи.
На
база декларираните данни към датата на приемане на МД, размерът на митническата
стойност на стоките е определен съгласно разпоредбата на чл.70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., предвид декларирания в ел.д. № 4/16 метод за
определяне на стойността, а именно: на база договорната стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Митническата стойност е определена както следва:
за стока 1: цена на автомобила, съгласно приложената фактура от 10.11.2019 г.,
с посочен издател «*****», Кеноша, САЩ – 4900 щатски долара, от които 4300
долара – цена на автомобила и 11 бр. резервни части, описани във фактурата, и
600 щатски долара – цена на транспорт, при условие на доставка CFR Варна. Декларираната митническата стойност на така описаната
стока е 8 622,19 български лева, при валутен курс 1,75963 лв., а определените
въз основа на нея, взети под отчет и заплатени вземания - МИТА - 862.22 лева,
ДДС – 1930,49 лв.
От представените от ответника регистрационна контролна
карта № 32-236499/22.07.2021г., Служебна бележка от 19.01.2023г. от отдел
„Правно нормативен“/ПН/ до отдел „Митническа дейност“//МД в ТД Митница Варна,
подписана в АИС/ АИДА, Служебна бележка
от 23.01.2023г. от отдел „МД“ до отдел „ПН“, ведно с извадка от приложение за
процесния автомобил, и становище от отдел „МД“ с № 32-321626/23.09.2022 г. до
началника на Митнически пункт „Варна Запад“, се установява, че на осн. чл.84,
ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и въз основа на
заповед № ЗТД – 2000 – 248/28.06.2021г. на Директора на ТД Митница Варна (с
предишно наименование ТД Северна морска) от митническите органи е извършен
последващ контрол на подадената от жалбоподателя митническа декларация MRN 20BG002002023737R7 от 24.01.2020 г., наред с проверка относно
достоверността на декларираната митническа стойност и на други на МПС, които са
декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“, и «с повреди».
С
оглед това са предприети действия по линия на международното сътрудничество,
видно от писма рег.№ 32-401392/22.11.2022 г. /л. 44-45 от делото/ и рег.
№32-162059/19.05.2022 г. на зам. Директор на Агенция «Митници» /л. 157-158 от
делото/. Отправени са искания предоставяне на информация от Департамента на САЩ
по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на
САЩ в София, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени
от САЩ и допуснати за свободно обращение в България, за които има съмнения, че
са декларирани на занижена митническа стойност.
Видно
от приложените към административната преписка регистрационна контролна карта №
32-201098/17.06.2022 г. и регистрационна контролна карта № 32-236499/22.07.2021
г. /л. 58-59/, получен е отговор от Американската служба „Митници и гранична
охрана“ /СВР/, чрез Д.Т.Г., аташе на службата в България, заведен с вх. №
32-177817/01.06.2022 г. в ЦМУ, вх. №32-201098/17.06.2022г.
по описа на ТД Митница Варна, относно внесения от жалбоподателя Й.К. автомобил,
/л. 42-43 и л. 94-98 от делото/.
С писмото е предоставена електронна информация за износ („Electronic export information“ (EEI) за автомобили, изнасяни от Съединените американски
щати, както е представена на СВР. Посочено е, че EEI е еквивалентът в САЩ на декларацията за
износ в Европейския съюз и съдържа данни както за декларираната стойност на
превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение.
Приложени към горепосоченото писмо са общо 60 бр. сканирани
документи „Електронна информация за износ”, сред които попада и тази относно допуснатия
за свободно обращение автомобил марка FORD Fl50, VIN:1FTFW1RG3JFD276669, тегло 2520 кг. /л. 46 и л. 133 от делото/. В нея
е посочена цена на превозното средство при износ в размер на 31 500 щатски долара. Износител
на стоката е «*****.» 6011, 29 ул., Кеноша, Уисконсин, 53143, САЩ /*****.,
6011, 29 th. STR., KENOSHA, WI, 53143, USA“, пристанище на износ Ню Йорк, а
като страна на получаване е посочена България, с име и адрес на крайния
получател – Й.К.,***.
Касаещата
процесния автомобил «Електронна информация за износ» е с генериран от
износителя номер на документа /XTN/ *********-003550-01-А и номер на
електронната информация, съдържаща се в системите на Американската служба
„Митници и гранична охрана“ /ITN/ Х20191127813000.
Тъй
като посочената в електронната информация за износ е значително по - висока от декларираната
при внос, с писмо peг. №
32-235744/14.07.2022 г. /л. 56 от делото/, началникът на МП Варна Запад е
изискал от Й.Д.К. допълнителни документи, относими към външнотърговската
сделка, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката, на осн. чл.
140 т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както следва: Заверени
копия на външнотърговски договори с лица, пряко или косвено свързани с
доставката на стоките; Документи, удостоверяващи извършени транспортни и/или
застрахователни разходи; Търговско досие по сключената сделка, в т.ч. оферти,
поръчки, ценови листи, потвърждения, проформи фактури, бизнес кореспонденция,
други сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за
придобиване на стоките; Документи, относно извършените плащания към доставчика
и към други лица, с които има договор за доставката и разпространение на
внасяните стоки (банкови извлечения); Документи, удостоверяващи формирането на
продажната цена на стоките по митническа декларация с МРН 20BG002002023737R7Z24.01.2020 на вътрешния пазар (калкулация) - комисионна,
печалба, общи разходи, договори и т.н., съобразени с търговската практика в
бранша; Всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи
стойността на декларираната/ите стока/; Пълна информация за обслужващите
декларатора банки, през които извършва междубанкови разплащания при
осъществяването на неговата стопанска дейност; писмено съгласие по чл.62, ал.5,
т.1 от ЗКИ; извлечение от банковата сметка на дружеството за съответния период.
От жалбоподателя е поискано писмено да декларира какви са съществуващите връзки
между него и продавача на стоките, в т.ч. - дали е налице свързаност между тях
по смисъла на чл. 127 от Регламент за изпълнение ЕС № 2447/2015 г.; дали
конкретната продажба или цената на стоките са подчинени на условия или
съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки
не може да бъде определена към момента; дали е налице условието - част от прихода от
всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със
стоките от купувача да се връща пряко или косвено на продавача; какви плащания
са осъществени към доставчика в ролята му на продавач на стоката/ите) или други
лица, които са свързани с декларираната/ите стока/и и дали е свързано лица с
клиентите, на които продава внасяната/ите стока/и.
Й.К. е уведомен, че ако в определения седемдневен срок не
представи изисканите документи и информация в подкрепа на декларираната от него
митническа стойност, митническите органи ще продължат по процедурата за
определяне на нова митническа стойност, за което ще бъде уведомен.
В имейл - отговор от 21.07.2022 г. /л. 54/, заведен с
№32-244852 от 22.07.2022 г., жалбоподателят е посочил, че разполага само с
документите и информацията, подадена с митническата декларация, а именно:
Митническа декарация копие (електронна) за стоките и автомобила в
контейнер; Митническа декларация копие
(бланка), BILL OF LADING, INVOICE #9912/10.11.2019 – като е посочил, че сумата по
фактурата (МПС + части + транспорт до БГ) са платени в брой на място, от негов
приятел живещ в Чикаго, Талон за КАТАСТРОФИРАЛ АВТОМОБИЛ -SALVAGE TITLE 29722043732250726/09.28.2019 (оригиналът бил взет при
регистрация в КАТ), опис лични вещи, вносни бележки за внесено МИТО и ДДС,
снимки на реално състояние при закупуване на автомобила.
С писмо рег.№ 32-324063/27.09.2022 г., на осн. чл.22,
пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) №952/2013) чл.26, ал.1
и чл. 34, ал.1 от АПК, Директорът на ТД Митница Варна е уведомил Й.К. за
мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно
митническа декларация с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г. - МП Пристанище Варна Запад, като е
описал изложената по-горе фактическа обстановка и е посочил, че след
разглеждане на приложените документи относно стока №1 от декларацията приема за
установено, че вносителят не представя никакви допълнителни документи в подрепа
на декларираната митническа стойност за процесния автомобил, а съгласно предоставената информация от американските
власти е видно, че декларираната в САЩ стойност за употребявания автомобил FORD F150 е многократно по-висока от декларираната при вноса в България.
Посочено е, че при проверката е анализирана наличната
информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN https://en.bidfax.info/ford/fl 50/3192920-ford-fl 50-raptor-2018-blue-351-vin-lftfwlrg3jfd27666.html, като е открита информация за обявена продажна прогнозна
цена на аукцион за автомобил със същия VIN номер на шаси и „16500 actual miles“ в страната на износа в размер на 25 000 щ.д. Видно от
публикуваните снимки на сайта, автомобилът е със щети в предната част и е със
счупено предно стъкло. От извлечената информация
се потвърждават съмненията за декларираната цена на стоката. Цитирана е разпоредбата на чл. 140, пар. 2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне
на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013
(Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), съгласно която, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В заключение е
посочено, че митническата
стойност за стоката: „лек автомобил употребяван FORD Fl 50“, с шаси №1FTFW1RG3JFD27666, внос
от САЩ по МД MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г., следва да се определи на основание чл. 74,
§3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 56484.12 лв. ( 31500,00 USD х 1,75963 лв. за 1 USD + 600.00 USD тр. разходи х 1.75963 лв. за 1 USD), във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в
предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици
с данни и износна декларация от американските митнически власти. На основание
чл. 74, пар. § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, административният орган е счел, че за
декларираната стока по митническа декларация с
МРН:20BG002002023737R7/24.01.2020 г. възниква задължение за допълнително
заплащане на държавни вземания, в размер на 4786,19 лв мито и 10529,62 лв ДДС,
общо 15 315,81 лв.
Й.К. е уведомен за започване на административното
производство и възможността да прегледа документите по преписката, както и да
си прави бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за негова
сметка. Предоставена му е възможност да изрази
становище пред компетентния да се произнесе орган - Директора на ТД Митница
Варна в Агенция „Митници“ по посочените мотиви в срок от тридесет дни от
получаване на уведомлението, като му е указано, че ако не изрази такова в
указания срок, административного производство ще продължи с издаване на решение
на административния орган.
Съобщението е връчено на Й. К. на 6.10.2022 г., като в
опредения с писмото-съобщение с peг. №
32-324063/27.09.2022 г. срок, от негова страна, чрез пълномощника му адв. В., е
е подадено становище, заведено с вх. №
32- 374372/02.11.2022 г. В него са изложени подробни възражения срещу
предоставените му мотиви, на които ще се основава неблагоприятното за него
решение, в т.ч. е изразено несъгласие с използване на метода по чл. 74, пар. §
3 от Регламент (ЕС) №952/2013, вкл. липсата на мотиви за отхвърляне на методите
по чл. 74, пар. § 2 от същия регламент.
Възраженията не са уважени, като на 16.11.2022 г.
директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното решение№ 32-394906/16.11.2022
г., в което, след излагане на цитираните по-горе обстоятелства, свързани с
подаване и проверка на разглежданата митническа декларация, е приел за
установено следното:
В
приложената фактура от 10.11.2019 г. за продажба на автомобила стоката е
описана като „2018 Ford F-150 SALVAGE VIN#1FTFW1RG3JFD27666“, с посочен
продавач на стоката *****., USA и купувач Й.К.. На следващите седем реда от
фактурата са описани нужните за ремонта употребявани резервни части. Общата фактурна
стойност на стоката по документа за покупко-продажба е в размер на 4900 USD,
която включва цена на автомобила и резервните части в размер на 4300 USD и
транспорт до Варна в размер на 600 USD. В нея не са посочени съществени
реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка като начин и срок на
разплащане между контрагентите, както и банката и банковата сметка на
американския продавач. Няма представен договор, нито проформа фактура или
кореспонденция, от които да е видно договорената цена на стоката и сроковете и
начините на разплащане.
В е.д. 6/8 „Описание на стоките“ от МД MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020г., стоката е описана като лек автомобил, без
да е посочено, че същият е с повреди. Във фактурата от
10.11.2019 г. е посочено, че автомобилът е със Salvage талон. Видно от
приложения снимков материал автомобилът е блъснат отпред и е със счупено предно
стъкло.
При
проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN 1FTFW1RG3JFD27666, публикувана в интернет на
посочена ел. страница, като е открита информация за обявена продажна цена на
аукцион за автомобил със същия VIN номер на шаси в страната на износа при
одобрение в размер на 25 000 USD, което означава при съгласие от страна на
купувача с така предложената цена сделката се сключва веднага. Видно от
публикуваните снимки на сайта, автомобилът е със щети в предната част и е със
счупено предно стъкло. От извлечената информация се потвърждават съмненията
относно декларираната цена на стоката. Съгласно представената ни информация от американските власти XTN *********-003550-01-А и ITN Х20191127813000 е видно, че декларираната в САЩ стойност
за употребявания автомобил FORD F150, шаси № 1FTFW1RG3JFD27666 е в размер на 31500 USD и е значително по-висока от декларираната при вноса в
България.
От данните получени от американските власти от износна
декларация ITN Х20191127813000, стоката употребяван автомобил марка: ФОРД; модел: F150 РАПТОР, шаси № 1 FTFW 1RG3JFD27666 е с износител *****., с местоназначение в митническата територия на Съюза
към българския купувач е идентифицирана по марка, модел и номер на шаси, който
е уникален за автомобила.
По
МД MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020, с износител *****. е декларирана цена с
представената пред митническите органи фактура от 10.11.2019г. в размер на 4300
щатски долара + 600 щатски долара за морски транспорт. В резултат на проверката
по линия на международното сътрудничество е установена декларираната стойност
при експорт от САЩ в размер на 31500 щатски долара със същия износител *****.,
която е заявил пред американските митнически власти.
Поради
това, че съмненията по отношение на декларираната митническа стойност се
потвърждават на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, същата не следва да се определи въз основа на метода на договорната
стойност. В изпълнение на нормата на чл. 74, nap. 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 в този случай митническата стойност следва да бъде определена по един
от методите, регламентирани в чл.74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като
се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
С
цел изследване на възможностите за прилагане на методите за определяне на
митническата стойност, регламентирани в чл.74, пар. 2, буква а) и буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е направена справка в МИСЗА, като са извлечени всички
случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени
критерии, произход САЩ, за периода от 01.10.2019г. - 24.01.2020г., чиято
митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013, и съответно приета от митническите органи.
При
изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013, за наличие на „идентични стоки“ е достигнат извод, че не може
да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като е
невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при
оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за
съпоставяне. За да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че
стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко
отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са
произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия
момент или по същото време. Не бе открита достатъчно изчерпателна информация за
тези показатели. В резултат на
проверката не са установени стойности на стоки със същите характеристики,
поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в други митнически
учреждения на територията на Република България.
Въз основа на разпоредбата на чл. 74, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, следва да се определи може ли да бъде приложен следващия
резервен метод регламентиран в чл. 74, пар.2, буква б). След
направената справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по
същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени
съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и
приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с
първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни в
приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. Предвид обстоятелството, че няма информация за
техническото състояние на автомобила и вида на повредите, практически е
невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики/повреди, което
прави невъзможно използването на този метод за определяне на митническата
стойност.
В чл. 74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
регламентиран третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на
стоките. Този метод също е неприложим в конкретния
случай, тъй като липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Внесените
употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди
употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или
държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да
бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни
данни. В същото време, за прилагането на този метод е необходимо да се установи
сходност или идентичност, каквито не са установени, аргументите за което са
изложени по-горе.
Разпоредбата
на чл. 74 пар. 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не може да бъде
приложена, предвид на това, че няма предоставена информация от вносителя за
себестойността на автомобила от производителя.
За целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяната стока, аргументирано е разгледан всеки един от методите
по реда на чл. 74, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са приложени
последователно букви от а) до г) и след като е обоснован извод, че същите са
неприложими, е прието, еч митническата стойност следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.
144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните
данни в Съюза констатирани в предоставената информация от американските
митнически власти.
В получените в рамките на административното
сътрудничество между митническата администрация на САЩ и РБългария таблици с
данни от американските митнически власти е посочен номера на износната
митническа декларация, стоката е индивидуализирана с номера на шасито, с
описание и тегло, с изпращач «*****.» САЩ, страна на получаване
- България, параметри, които са идентични с тези декларирани по митническа
декларация за допускане за свободно обращение MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г., c изключение на цената при износ/внос на същата, която се
различава съществено при вноса в посока на занижаване. Въз основа на
гореизложеното е направен извод, че декларираната митническа стойност за
употребявания автомобил по гореописаната митническа декларация не е
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната
продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза. Въз
основа на прилагане на метода на последната възможност, митническата стойност
следва да се определи на база наличните данни на територията на Съюза
(представляващи електронна информация за износ, Electronic Export Information, от системата на
Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства,
декларирани за износ в САЩ).
В
заключение е прието, че митническата стойност за стоката: „лек автомобил
употребяван FORD F150“, с шаси № 1 FTFW 1RG3JFD27666, внос от САЩ, по МД MRN
20BG002002023737R7/24.01.2020 г. следва да се определи на основание чл. 74, § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, в размер на 56484.12 лв. (31500,00 USD х 1,75963 лв.
за 1 USD + 600.00 USD (тр. разходи) х 1.75963 лв. за 1 USD.
С оглед на изложеното директорът на ТД Митница Варна е
решил следното: Отказал е да приеме митническата стойност на декларираната
стока №1 по подадена от жалбоподателя митническа декларация с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г. Определил е нова митническа стойност на
стока №1 по митническа декларация с MRN20BG002002023737R7/24.01.2020 г. в размер на 56484,12 лв. Разпоредил е да
се коригират данните по митническа декларация с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г., както следва: Стока №1 Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете
56484,12, Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете 56484,12, Е.Д. 4/14 „Цена на
стоката“ да се чете 32100,00; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“,
вместо 1, да се чете: 6 (Стойност, основана на наличните данни (чл.74, параграф
3 от Регламент (ЕС) №952/2013)); променени са и данните в поле задължения за
стока, като е постановено да се вземе под отчет начисленият с решението размер
на държавните вземания, като са установени за досъбиране суми за МИТО в размер на 4786,19 лв. и ДДС в размер на
10529,62лв., общо - 15315,81 лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.59,
ал.2 от ЗДДС. На основание чл. 77, §2 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена
24.01.2020 г., а на осн. чл. 77, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за длъжник е
определен жалбоподателя.
Решението
е връчено на жалбоподателя на 18.11.2022 г., като жалбата срещу него е подадена
в АС Габрово на 01.12.2022 г.
С
цел спиране на предварителното изпълнение на решението, жалбоподателят Й.К. е
превел по набирателна сметка на ТД Митница Варна сумата 18 599,14 лв.,
представляваща паричен депозит – обезпечение, покриваща главници мито и ДДС по
решението, както и лихвите за забава, видно от платежно нареждане на л. 38 от делото.
В проведените съдебни заседания от страна на жалбоподателя са
представени писмени доказателства, а именно: Указания с peг. № 32-23261/21.01.2022 г. на ЦМУ на Агенция
„Митници" относно определяне на митническата стойност на автомобили, декларирани
като «употребявани», «катастрофирали», «повредени», «наводнени» и «дефектирали».
Представено е и писмо, изпратено по електронна поща до жалбоподателя и неговия
адвокат от лице с имена Д.Й., в което се заявява, че е закупил процесния автомобил
на търг, като е заплатил сумата по цитираната фактура в размер на 4900 щатски
долара и е приложил неподписан документ, озаглавен – разписка за плащане от
04.11.2019 г. с посочен издател горепосоченото дружество.
Жалбоподателят е представил и информация /разпечатки от
данните за контакт, справки за извършени проверки с протоколи Whois и ICANN.org/ относно интернет-страницата bidfax.info, от която ответникът е почерпил информация за проведения
аукцион, с която установява, че за този интернет-сайт не е посочено място на
физическа локация, собственикът му е физическо лице, чиито данни са заличени в съответствие
с Регламент /ЕС/ 2016/679.
Ответникът е представил в превод на български език и
документ за собственост на превозно средство със щети на щата Тексас № 4465949,
издадено за процесния лек автомобил, както и приложената по административната
преписка фактура № 9912/10.11.2019 г., изд. от „*****“, Кеноша, Уисконсин, САЩ,
2 бр. товарителници и списък към тях.
При така установените факти, след като взе предвид наведените
с жалбата основания за отмяна на оспорения акт, изложените в с.з. и в
представените писмени бележки доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на осн. чл.
168, ал. 1, вр. чл.
146 от АПК, провери изцяло
законосъобразността на акта, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата срещу оспореното решение изхожда от адресат на
същото, за когото същото е неблагоприятно, с оглед на което е налице правен
интерес от съдебното му обжалване. Спазен е и
14-дневния срок по чл. 220, ал.1 от ЗМ във вр. с 149,
ал.1 от АПК, с оглед на което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган по чл. 19, ал. 1, пр. 2 във вр. с ал. 7 от ЗМ. По
смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., решенията взети без предварително заявление се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение – същите в случая са възникнали
пред митническото учреждение, където е подадена процесната митническа декларация
– ТД Митница Варна, в чийто състав влиза Митнически пункт Варна-запад.
Затова и съгласно чл. 101, пар. 1 от същият Регламент териториалната
материалноправна компетентност принадлежи на директора на ТД Митница Варна.
Оспореното решение е издадено в изискуемата за
валидността му писмена форма и в него са посочени правните основания за
издаването му, като се съдържа и изложение на фактически обстоятелства, които,
според административния орган обосновават разпоредения краен правен резултат.
При издаване на оспореното решение e спазена процедурата по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за предварително съобщаване на
мотивите, на които ще се основава решението, като на жалбоподателя е
предоставен срок за становище, от което право той се е възползвал. В
тази връзка съдът приема за неоснователни направените с жалбата срещу оспорения
акт възражения, касаещи непълно съвпадение между мотивите, изложени в
съобщението и решението. В
съобщението до Й.К. ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които
обосновават възникналото основателно съмнение относно декларираната митническа
стойност на процесното МПС, а именно – предоставената информация от
митническите власти на САЩ, като е цитиран номера на електронната информация за
износ, създадена при износа на автомобила от САЩ и налична при органа. Посочена е информацията
за прогнозна продажна цена на същия автомобил, съдържаща се в
интернет-страницата в страната на износа. В съобщението изрично е посочено
правото на жалбоподателя на достъп до документите в административната преписка,
с което е изпълнено изискването на чл. 8 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Въведеното с
посочената разпоредба изискване задължава митническите органи да посочат в
съобщението по чл. 22 пар. 6 от Кодекса документите и информацията, които митническите
органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; срокът, в
който съответното лице трябва да изрази своето становище, считан от датата, на
която е получило съобщението или се счита, че го е получило; упоменаване на
правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в
буква а). Всички тези
изисквания са изпълнени, като на жалбоподателя е посочен и срокът за изразяване
на становище /30-дневен от получаване на уведомлението/, а относно възражението
за неуказване на мястото, на което е налична преписката не може да има
съмнение, че преписката е налична при органа, изпратил съобщението, т.е. – в ТД
на Митна Варна.
Неоснователно
е и възражението, че решението е издадено без да са обсъдени възраженията на Й.К.
срещу предоставените му мотиви. В
съобщението по чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 административният орган е
посочил, че митническата стойност следва да се определи на осн. чл. 74 пар. 3
от същия регламент, а във връзка с наведените от пълномощника на Й.К.
възражения подробно е обсъдил основанията за невъзможност за неприлагане на
методите в чл. 74, пар. 2, букви от „а“ до „г“ , съответно – изложил е съображенията си за
извършване на митническото остойностяване се извършва по реда на резервния
вторичен метод съгласно чл. 74, пар 3 от МК – въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза.
След като с оспореното решение са взети предвид
направените направените възражения и във връзка с тях е извършено обосновано
произнасяне по отношение на метода на договорната стойност по чл. 70 и
следващите методи за остойностяване, то не може да се изисква решението и
съобщението да имат идентично съдържание. Ако решението не беше постановено при
отчитане и обсъждане на становището на заинтересованото лице, правата на последното щяха
бъдат нарушени при издаването на акта.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в
производството по издаване на решението не са допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни отменителни основания, т.е. такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне по същество.
По отношение на преценката за приложение на материалния
закон и наведените в тази връзка възражения от жалбоподателя съдът взема
предвид, че правната уредба за определянето на митническата стойност, върху която се
следват митните сборове се съдържа в Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс /МК/
на Съюза. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият принцип за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местозначение митническата територия на Съюза.
Разпоредбата на чл. 48 от Регламент № 952/2013 предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите
органи могат след вдигане на стоките да проверяват точността и пълнотата на информацията,
подадена в митническа декларация, както и наличието, автентичността, точността
и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната
отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до
операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки.
В конкретния случай, процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за
автомобила, релевантна за определяне на митническата стойност, съответно и за дължимите публични държавни
вземания - мито и ДДС, по реда на чл. 48 от МК във вр. чл. 84 от ЗМ.
В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните
договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни
съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не
са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от
„а“ до „г“ , докато се стигне до първата
от тях, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по
реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74,
§ 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При
липсата на уточнение с коя друга стойност следва да бъде заменена договорната стойност, следва да бъдат приложени вторичните методи за определяне на митническата стойност
по чл. 74 от МК, при което в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, които да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесната
стока. Нормативните критерии за определяне на митническата стойност са в
отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, се прилага следващото в установената поредност правило.
Задължително е възникналите основателни съмнения да бъдат доведени до знанието на вносителя на
стоката/стоките и едва ако те не бъдат разсеяни е налице възможност за
определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените вторични
методи. Терминът „основателни съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в
Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се
установява във всеки отделен случай, съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства.
В случая, проведеното от митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е осъществено в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Във връзка с възложената им от цитирания нормативен акт
тежест за доказване наличието на основателно съмнение, от страна на
митническите органи е събрана първоначална информация от интернет-страницата bidfax.info, съдържащ недвусмислени данни за относимост към процесния
автомобил, предмет на представената от Й.К. митническа декларация – със същите
характеристики и идентичен VIN. Установените по този начин данни за продажна цена от 25 000 щ.д. несъмнено са в противоречие с декларираната цена от 4 900 щ.д. /при това заедно с транспорта/. Данните в
цитираната интернет-страница не се ползват с доказателствена сила, тъй като в
нея не се съдържа информация, че именно Й.К. е купувач по аукциона, че той е
заплатил конкретна цена, както и поради представените от пълномощника на жалбоподателя данни за невъзможност да се установи лицето – автор на изявленията в тази
интернет-страница. Неаргументирани са и изложените в оспорваното решение доводи
относно разликата между цената в цитирания интернет-сайт и стойността в
електронната информация за износ, предоставена от американските митнически
власти. Направените в тази
връзка възражения в жалбата са основателни и в случай, че решението се основаваше единствено на тези
данни, то същото би било незаконосъобразно, поради изложените съображения.
Макар
и негодни да обосноват окончателно законосъобразно заключение, така обсъдените
данни обаче са достатъчни, за да обосноват продължаване на проверката чрез
изискване на официална информация от съответните митнически органи на САЩ. Такава е получена – чрез цитираното писмо от Д.Т.Г.,
аташе на Американската служба „Митници и гранична охрана“ /СВР/.
Писмото потвърждава автентичността на приложената към него електронна информация
за износа („Electronic export information“ (EEI) за процесния автомобил, индивидуализиран както чрез
марката и модела си „Форд Раптор“, така и чрез уникалния си VIN:1FTFW1RG3JFD276669. Тези данни са идентични с данните в подадената от
жалбоподателя декларация, като идентични са и данните относно износителя - «*****.» САЩ, и крайния получател
- Й.К.,***, България.
Разликата между двете декларации се явява посочената цена
на износ, респ. на внос, която според подадената от жалбоподателя
митническа декларация с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г. е 4900 долара, а 31 500 щатски долара -
според «Електронна информация за износ», съставена от износителя «*****», с
генериран от последния номер на документа /XTN/ *********-003550-01-А и номер на електронната
информация, съдържаща се в системите на Американската служба „Митници и
гранична охрана“ /ITN/ Х20191127813000.
С предоставянето на цитираната «Електронна информация за
износ» от страна на американските митнически власти, данните от нея стават
налични на територията на ЕС.
Според
съда, основателните съмнения не отпадат с допълнителната информация,
представена от жалбоподателя. Представеното
писмо от електронна поща не представлява документ, тъй като не е подписано от
неговия издател, а не може да се
установи и точната му самоличност. Представената
разписка за плащане на сумата 4900 щ.д. от Д.Й. не е оригинал и не съдържа
заверка за вярност, нито подпис на издалото я лице. Но дори да се приеме за годно
доказателство, същата не доказва, че процесният автомобил е закупен именно на
тази цена и то от жалбоподателя, тъй като не са представени никакви
доказателства, че друго лице е било упълномощено от него да сключи сделката за
покупка на автомобила. Правилно
административният орган е приел, че представената фактура от 10.112019 г.,
приложена към подадената от К. митническа декларация, не е годна да установи клаузите,
при които е сключен договор за продажба на процесния лек автомобил и
извършеното плащане, в какъвто смисъл следва да се съобрази постоянната
практика на ВКС досежно облигационните и търговски правоотношения, обективирана
в множество съдебни решения - решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г.
на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. №
454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.
и др.
В тежест на жалбоподателя е да установи декларираните от
него обстоятелства, като му е предоставена възможност и срок да стори това, но
същият не е ангажирал доказателства за да опровергае основателните съмнения,
възникващи на база данните в декларацията за износ, подадена от дружеството «*****»,
с което е встъпил в договорни отношения.
Поради
изложеното настоящият състав на съда намира, че проведеното в случая от
митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения е
осъществено в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, като съмненията на митническите органи относно неправилното
деклариране на митническата стойност на процесния автомобил са основателни и
доказани. Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване на стоките целѝ да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui
& Co. Deutschland, C 256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston
Schul, С-354/09. Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Съдът
споделя изложените в оспорваното решение мотиви на ответника за неприложимост
на вторичните методи за определяне на новата митническа стойност на стоката,
предвидени в чл. 74, пар. 2 от МК. Не е спорно, че процесният лек автомобил е
такъв със щети. При това положение следва да се съобрази, че освен ако не се
касае за серийни производствени дефекти /какъвто не е разглеждания случай/,
претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива
характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали
автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също
време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за
идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото
във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е
строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два
автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за
определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред.
В
тази връзка следва да се отхвърли като неоснователно възражението на
жалбоподателя за невъзможност да се запознае с извършената справка в Системата
за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи (МИС 3А). Именно с оглед индивидуалните характеристики на процесния
автомобил, директорът на ТД Митница Варна е посочил, че в системата не е установена
информация по отношение на стоки, които да са идентични или сходни на него.
Очевидно, че при липсата на положителни резултати за търсената информация, не
би могла да бъде генерирана и предоставена справка, съдържаща конкретни данни.
С оглед на изложеното, основателно и законосъобразно ответникът
е преминал към определяне на новата митническа стойност на автомобилите по
резервния вторичен метод, указан в §3 на чл. 74 от МК. Тази разпоредба
предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като
препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с
принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките
към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013/ - в т.см. са и представените от жалбоподателя
Указания с peг. № 32-23261/21.01.2022 г. на ЦМУ на Агенция
„Митници". Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална
степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното
придобиване. Съдът приема, че в случая тази цел е спазена изцяло,
административният орган законосъобразно не е приел размера на декларираната от
вносителя митническа стойност на процесния автомобил и е увеличил същия, въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в «Електронна
информация за износ», съставена от износителя «*****», с генериран от последния
номер на документа /XTN/ *********-003550-01-А и номер на електронната
информация, съдържаща се в системите на Американската служба „Митници и
гранична охрана“ /ITN/ Х20191127813000.
Правилно и законосъобразно в разходите за придобиването са
включени и декларираните от жалбоподателя-вносител разноски за транспорт до
територията на ЕС. Размерът им от 600 долара не е предмет на спор между
страните по делото, с оглед на което същият правилно е прибавен към
новообразуваната митническа стойност в съответствие с разпоредбата на чл. 144
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Увеличената стойност на процесния автомобил е
основание за установяване на допълнителни задължения за мито и за ДДС, както е сторил ответникът. В
оспореното решение са изложени мотиви за изчисляването им, като правилността на
същите не
се оспорва.
По така изложените съображения, съдът приема, че от страна
на митническите органи е обосновано приложението на чл. 140 във вр. с чл. 144
от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС)
№952/2013, поради което, като
не е приел декларираната договорна стойност на процесната, декларираната стока
№1 по подадена от жалбоподателя митническа декларация с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г. и е определил нова такава, въз основа на
която са начислени държавни вземания, дължими от жалбоподателя, в посочения в
решението размер, началникът на ТД Митница Варна е постановил
законосъобразен административен акт. Затова жалбата срещу него е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК
във вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., с оглед фактическата и
правна сложност на делото и материалния интерес в размер на 15 315,81 лв. и
лихва за забава.
Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Й.Д.К., ЕГН:**********, с адрес ***, против решение
№32-394906/16.11.2022 г. към митническа декларация MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020
г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, като неоснователна.
ОСЪЖДА Й.Д.К., ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на АГЕНЦИЯ «МИТНИЦИ» гр.
София сумата 150,00 (сто и петдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд
на Република България.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/