Присъда по дело №4400/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 32 от 10.02.2022 год. по НОХД № 4400 по описа за 2021 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
2132/2020 год. по описа на 04 РУП Варна срещу подсъдимата ИВ. КР. П. с ЕГН: **********
затова, че в периода от месец ноември 2014 г. до месец юни 2021 г. включително, в с.
Китка, обл. Варна, след като била осъдена с влязло сила на 14.07.2011 г. решение №
3172/14.07.2011 г. по гр. дело № 6549/2011 г. по описа на Районен съд гр. Варна, изменено с
влязло в сила на 02.09.2020 г. решение № 3813/10.08.2020 г. по гр. дело № 19/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Варна, да издържа свои низходящи - децата С.П. С., роден на ***
г., Н.П. С., родена на *** г., и Т.П. С., роден на *** г., като заплаща чрез техния баща и
законен представител ПЛ. СТ. П. определената месечна издръжка за всяко от тях, съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
- 69 месечни вноски по 80 лева за Н.П. С. за периода месец ноември 2014 г. до месец юли
2020 г. - общо в размер на 5520 лв.,
-70 месечни вноски по 80 лева в периода месец ноември 2014 г. до м. август 2020 г. и 10
месечни вноски по 160 лева в периода м. септември 2020 г. до м. юни 2021 г. за С.П. С. -
общо в размер на 7200 лева,
-70 месечни вноски по 80 лева в периода месец ноември 2014 г. до м. август 2020 г. и 10
месечни вноски по 160 лева в периода м. септември 2020 г. до м. юни 2021 г. за Т.П. С. -
общо в размер на 7200 лева -всички вноски в общ размер 19 920 лева - престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимата, лично и чрез защитника си адв. Ю. М.,
ВАК при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК иска делото да се разгледа по
общия ред .
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа обвинението.
С оглед на доказаността му по един категоричен начин, предлага на съда да признае
подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, като и бъде
наложено наказание ПРОБАЦИЯ, с първите две задължителни мерки по т.1 и т.2 за срок
към минималния размер предвиден в закона. Според представителя на РП Варна, така
наложеното наказание ще изпълни целите визирани в чл.36 от НК.
В хода на съдебното производство подс. П. е редовно призована, явява се лично и с адв.М.,
ВАК, дава обяснения, в които излага отношенията си с бившия си съпруг и неговите
родители.Посочва ,че винаги се е опитвала в границите на възможностите си да помага на
децата си, като им давала пари на ръка, купували им дрехи и др. според финансовите си
възможности.
В личната си защита моли да бъде оправдана, като заявява, че се интересува от децата си.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подс. ИВ. КР. П. е от гр. Варна. Завършила е средно образование. Разведена е. Не е осъждан
за престъпления. Работи като продавач-консултант в магазин „Май Маркет Веста",
собственост на „Симона -04" ООД.
Подс. ИВ. КР. П. и свидетелят ПЛ. СТ. П. били съпрузи от 2003 г. От брака си имали три
деца - С.П. С., роден на *** г., Н.П. С., родена на *** г., и Т.П. С., роден на *** г. Бракът им
бил прекратен с развод. С влязло в сила на 14.07.2011 г. решение № 3172/14.07.2011 г. по гр.
дело № 6549/2011 г. на Районен съд - Варна /л.36, том I/ обвиняемата била осъдена да
заплаща в полза на всяко от децата - С.П. С., Н.П. С. и Т.П. С. месечна издръжка в размер на
80 лева за всяко от тях чрез техния баща и законен представител ПЛ. СТ. П. с падеж 20-то
1

число на съответния месец. Със същото решение родителските права по отношение на
децата били предоставени на бащата ПЛ. СТ. П.. Децата, заедно с баща им св. П. живеели в
с. Китка, обл. Варна. С влязло в сила решение № 2165/30.12.2015 г. на Окръжен съд - Варна
/л.110, том I/, било прието за установено, че ИВ. КР. П. не дължала на децата С.П. С., Н.П.
С. и Т.П. С. сумата от 6720 лева, която представляваща сбор от дължимите издръжки за
периода от 14.07.2011 г. до 18.09.2011 г. и от 01.09.2012 г. до 31.10.2014 г., както и част от
дължимата издръжка за м. април 2012 г. Подсъдимата, въпреки влязлото в сила решение по
гр. дело № 6549/2011 г. на Районен съд - Варна не заплащала определената за всяко от
децата издръжка, считано от месец ноември 2014 г. С влязло в сила на 19.08.2020 г. решение
№ 3519/28.07.2020 г. по гр; дело № 17560/2019 г. на Районен съд - Варна било утвърдено
споразумение между П. и св. П.П., по силата на което упражняването на родителските права
по отношение на детето Н.П. С. се предоставяли на П., като бащата - св. П. бил осъден за
заплаща в полза на детето Никол С. месечна издръжка в размер на 160 лева с падеж 15-то
число на месеца, за който се дължи, считано от 29.06.2020 г. И до момента на постановяване
на това решение подсъдимата не заплащала дължимата издръжка за децата, включително и
за Никол С.. След постановяването му, продължила да не изплаща дължимата издръжка и за
другите две непълнолетни деца - С.П. С. и Т.П. С. - по 80 лева за всяко. С влязло в сила на
02.09.2020 г. решение № 3813/10.08.2020 г. по гр. дело № 19/2020 г. на Районен съд гр.
Варна /л. 121/ била изменена определената с решение № 3172/14.07.2011 г. по гр. дело №
6549/2011 г. на ВРС издръжка, дължима от ИВ. КР. П. в полза на непълнолетното дете С.П.
С. и в полза на малолетното дете Т.П. С., като за всяко от тях била увеличена от 80 лв. на
160 лева с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи. Въпреки решението, П. не
заплащала дължимата издръжка на двете деца.
И.К. за периода от 12.11.2014 г. до 14.02.2015 г. била в трудово правоотношение с „Елит
ММ Варна" ЕООД. А по силата на трудов договор № 291/27.03.2015 г. била служител в
„Симона - 04" ООД на длъжност продавач — консултант с основно месечно възнаграждение
420 лева. По силата на допълнителни споразумения от 04.01.2016 г. била с основно месечно
възнаграждение в размер на 470 лева, от 03.01.2017 г. - 504 лева, от 01.10.2017 г. - 588 лева,
от 02.01.2018 г. - месечно възнаграждение 621,60 лв. и от 02.01.2019 г. месечно
възнаграждение в размер на 672 лв.
Във връзка с незаплащането на дължимата от П. издръжка, било образувано изпълнително
дело № 20147120401797 по описа на Илиана Станчева - ЧСИ с район на действие Окръжен
съд - Варна. По делото бил наложено запор на трудовото възнаграждение на подс. ИВ. КР.
П., във връзка с който се удържала сума в размер на 25 лева всеки месец от трудовото й
възнаграждение. Била наложена и възбрана върху 1/3 ид. части от поземлен имот с
идентификатор №06416.53.50 в с. Брестак, м-ст „Меше Кенар", общ. Вълчи дол.
Така П. не заплащала дължимата издръжка за всяко от децата си, както следва: за детето
Н.П. С. в периода месец ноември 2014 г. до месец юли 2020 г. - 69 месечни вноски по 80
лева - общо 5520 лева; за детето С.П. С. в периода месец ноември 2014 г. до м. август 2020 г.
- 70 месечни вноски по 80 лева и за периода м. септември 2020 г. до м. юни 2021 г. по 160
лева - общо 7200 лева; и за детето Т.П. С. за периода месец ноември 2014 г. до м. август 2020
г. - 70 месечни вноски по 80 лева и за периода м. септември 2020 г. до м. юни 2021 г. - 10
месечни вноски по 160 лева - общо 7200 лева. Размерът на дължимите издръжки за трите
деца бил в общ размер на 19 920 лева.
По отношение на П. имало влязла в сила присъда по НОХД № 1361/2012 г. на PC - Варна,
по силата на която е призната за невиновна да не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - по 7 месечни вноски по 80 лева за всяко от децата през
периода месец юли 2011 г. до месец февруари 2012 г., поради което и била оправдана за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва въз основа на част от обясненията
2

на подс.П. и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели ПЛ. СТ. П., СТ.
П. СТ., Т. ИВ. СТ. , Н. К. В. и Ж. Д. АТ., и от приложените по делото писмени
доказателства: препис от решение № 3172/14.07.2011 г. /л. 36, том I/, решение по гр. дело №
3163/2015 г. ВРС и решение по гр. д. № 3242/2015 г. на ВОС /л.86-95, том I/, решение по гр.
д. № 17560/2019 г. на ВРС /л. 99-101, том I/, решение по гр. д. № 2164/2015 г. на ВРС /л. 107
-109/, решение по гр. д. № 2677/2015 г. на ВОС /л. 110 - 112, том I/, присъда по НОХД №
1361/2012 г. на ВРС /л.115, том I/, решение по гр. д. № 19/2020 г. на ВРС /л. 121-122, том I/,
справка от НАП за трудови договори осигуряване /л. 125 - 127, том I/, писмо и трудови
договори от „Симона - 04" ООД, препис от ИД Х2 20147120401797 /л. 191-323, том П/,
справки /л. 323, 327, томП/, справка от Агенция за социално подпомагане, изх. № 0301-11-
00-3685#1, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК и др..
От показанията на св.П.П. се установява, че след като се е развел с подсъдимата преди 11
години се грижи за общите им деца.За посочения период, въпреки, че разговарял с П. тя не
изплаща издръжката на трите им деца.Посочва, че П. е носила храна на децата,
организирала рожденните им дни, имало случаи да носи дрехи, обувки, телефони...
Св.С.С. посочва, че осем години той и съпругата му са гледали децата на св.С., техен
син.Твърди, че не харасва отношението на подсъдимата към децата и, като смята, че не е
полагала необходимите грижи като майка.
В показанията си св.Т.С. заявава, че не знае какви суми П. дължи за издръжка на децата си,
посочва, че П. не се е проявявала като грижовна майка. Според свидетелката тя и съпругът и
са се грижили за децата от най-малка възраст, те са ги подготвили за училище, осигурявали
са им занимания, развлечения и др.
От показанията на св.В. се установява, че след като са пораснали децата са посещавали
майка си често, при което П. им давала пари,храна ,дрехи.
От показанията на св.Ж.А. се установява, че познава П. от пет години, за което време според
нея децата на подсъдимата идвали често при нея на работа. Твърди, че П. била в много
добри отношения с децата си.
Показанията на посочените по-горе свидетели съдът прецени като достоверни. Същите се
намират в отношение на допълване помежду си и категорично установяват приетите от съда
факти относно авторството на деянието, времето и мястото на неговото извършване.
Подсъдимата в обясненията си посочва, че знае, че дължи издръжка на децата си, знае
размера им.Заявява, че от шест години работи постоянно и и удържат от заплатата суми,
които отиват за издръжки. Заявява, че винаги се е стремяла според възможносттите си да
даде на децата си това което искат. Твърди, че дала на големия си син сумата от 300 лв. за
шофьорски курс, както и други парични суми .Твърди, че не е посещавала децата си в
гр.Шумен, тъй като и било забранено от св.С., който непрекъснато я възпрепятствал да се
вижда насаме с децата си, заради което завела дело за лични контакти.Твърди, че искала да
открие банкова сметка на едно от децата си, за да му превежда сумите за издръжка, но С. не
разрешил. Твърди, че през почивните дни децата и са при нея. Твърди, че след развода две
години са живели със С. , през което време е плащала квартирата и се е грижила за децата.
Съдът приема, че дадените от подсъдимата обяснения са проявление на правото и на защита,
като ги кредитира като гласно доказателствено средство и ги намира за кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не
създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като допустими и
относими доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване на обективната
истина по делото.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
3

разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
С деянието си и от обективна, и от субективна страна подс. ИВ. КР. П. е осъществила
състава на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, тъй като в периода от месец ноември 2014 г.
до месец юни 2021 г. включително, в с. Китка, обл. Варна, след като била осъдена с влязло
сила на 14.07.2011 г. решение № 3172/14.07.2011 г. по гр. дело № 6549/2011 г. по описа на
Районен съд гр. Варна, изменено с влязло в сила на 02.09.2020 г. решение № 3813/10.08.2020
г. по гр. дело № 19/2020 г. по описа на Районен съд гр. Варна, да издържа свои низходящи -
децата С.П. С., роден на *** г., Н.П. С., родена на ***„ и Т.П. С., роден на *** г., като
заплаща чрез техния баща и законен представител ПЛ. СТ. П. определената месечна
издръжка за всяко от тих, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно: - 69 месечни вноски по 80 лева за Н.П. С. за периода месец
ноември 2014 г. до месец юли 2020 г. - общо в размер на 5520 лв.; - 70 месечни вноски по 80
лева в периода месец ноември 2014 г. до м. август 2020 г. и 10 месечни вноски по 160 лева в
периода м. септември 2020 г. до м. юни 2021 г. за С.П. С. -общо в размер на 7200 лева; -70
месечни вноски по 80 лева в периода месец ноември 2014 г. до м. август 2020 г. и 10
месечни вноски по 160 лева в периода м. септември 2020 г. до м. юни 2021 г. за Т.П. С. -
общо в размер на 7200 лева. Всички дължими вноски били в общ размер 19 920 лева.
Безспорно е установено, че П. не е предприела заплащането на повече от две месечни
вноски, а именно 69 вноски по отношение на детето Н.П. С. и по 80 дължими вноски за С.П.
С. и за Т.П. С.. Както е категорично установено, че в посоченият период същата е полагала
труд по трудови правоотношения и е разполагала с доходи, с които е могла да изпълни
задължението си.
Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свои низходящ
и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така
съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според
СК е периодично, тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са
неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина
неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност.
Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи финансови възможности, не
може да го освободи от задължението за даване на издръжка за която е осъден за посочения
по-горе период, в който все пак е получил трудово възнаграждение. Материалното
състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера на
дължимата издръжка и същата е в минимален размер. Подсъдимата е била наясно със
задълженията си възникнали по силата на съдебното решение, не е поискала изменение в
постановените размери. Касае се за престъпление на просто извършване, което за да е
осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период, надвишаващ повече от
2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от обективна страна. От обективна
страна деянието е извършвано през целия процесен период.
От субективна страна подсъдимата е действала виновно и с пряк умисъл, като е знаела за
съществуването на своите задължения и съзнателно не ги е изпълнила.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната ред и
несъобразяване с актовете на съда.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал.1 от НК е лишаване от свобода
до една година или пробация.
При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подс.
ИВ. КР. П. за извършеното от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК съдът отчете като
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства - направените самопризнания и
изразеното съжаление. Отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимата е фактът,
4

че не са били изплатени издръжки за един сравнително дълъг период и по отношение на три
лица.
Като съобрази гореизложеното и след като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът наложи на подс. П.
наказание „пробация“ по чл.42а,ал.1 от НК, с мерките предвидени в чл.42а,ал.2, т.1 от НК –
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, с периодичност на
срещите - два пъти седмично и по чл.42а,ал.2,т.2 от НК – „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
По разноските
Предвид това, че подс.П. е призната за виновна,на осн. чл.189 ал.3 от НПК, съдът я е осъдил
да заплати направените по делото разноски в размер на 398,67 лв., в полза на Държавата по
бюджетна сметка на ОД на МВР Варна.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия в РС Варна :

5

Номер на акта:	32
Дата:	10 февруари 2022 г. (в сила от 26 февруари 2022 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20213110204400
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4400/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите