РЕШЕНИЕ
№ 3666
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х.. И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20223110107790 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя И.Р.Р., чрез
пълномощника адв. С. Ю. Р. – АК ***срещу ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 19258.80 лв. /деветнадесет хиляди двеста петдесет и осем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща стойност на извършени услуги, а именно 51,1 часа работа с
трошачна машина и 59,30 часа работа с верижен трактор на обект: ***, както и сумата от
422.60 лв. /четиристотин двадесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава от датата на падежа на фактура № ***г. -31.03.2022г. до
17.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 17.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество извършило услуги по поръчка на ответника, а именно 51,1
часа работа с трошачна машина и 59,30 часа работа с верижен трактор на обект: ***.
За извършените услуги и след комуникация по електронна поща с ответното
дружество, ищецът издал на ответника протокол за установяване на извършена работа,
справка за извършена работа и Фактура № ***г. на обща стойност 19258.80 лева, които
документи изпратил по куриер до ***.
1
Поради забавата за плащане по посочената фактура, няколкократно представител на
ищеца канил по телефона законния представител на ответното дружество да заплати
доброволно задължението, на които покани било отговаряно уклончиво, с обещания за
скорошно плащане, като впоследствие комуникацията била преустановена от ответника.
За обезпечаване на предявения иск ищецът сторил разноски по ч.гр.д. №2597/2022г.
по описа на Районен съд Русе и изпълнително дело № 414/2022г. по описа на ЧСИ №
*******.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски,
прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
оспорва предявените искове.
Неоснователно било искането да се установи, че към датата на подаване на
исковата молба ответното дружество дължало сума в размер на 19258.80 лева,
представляваща цена за извършена услуга с трошачка и верижен трактор, съгласно фактура
№ ***г.
Не се оспорва, че между страните е имало сключен неформален договор за
изпълнение на услуга с механизация, както и че издадената фактура е намерила отражение в
счетоводството на ***. Съгласно постигнатите договорки при сключване на неформалния
договор за услуга, падежът на фактурата настъпвал 30 дни, считано от датата на представяне
в офиса на дружеството на оригинала на фактура, подписан протокол без възражение от
страна на ответника и първични документи въз основа, на които е съставен протокола за
приемане на работата. В офиса на ответника бил получен единствено оригинала на фактура
на 14.04.2022г. Към датата на подаване на отговора на исковата молба, ищецът не
представил първични документи за извършената работа. Уговорката за настъпване падежа
на задълженията по фактурите била формулирана по описания в отговора на исковата молба
начин, тъй като в общия случай след като се плати задължението по дадена фактура преди
получаване на всички необходими първични документи към нея, ставало почти невъзможно
събирането им.
Предвид уговорката между страните, падежът на задължението, за което била
издадена фактурата не бил настъпил и ответникът не е изпадал в забава, което правело
исковата претенция за мораторна лихва неоснователна. В условията на евентуалност
ответникът се позовава на разпоредбата на чл.303а ТЗ, като оригиналът на фактурата бил
получен на 14.04.2022г., падежът на задължението по нея настъпил на 28.04.2022г. и от тази
дата можело да се претендира мораторна лихва.
Ответникът не отказвал заплащане на задължението по процесната фактура и
оспорва да е прекъсвал комуникацията между страните. Имало позвъняване от страна на
ищеца, на което не върнал отговор, поради служебен ангажимент извън страната, което се
изтълкувало по неправилен начин.
Счита за неоснователно искането за присъждане на адвокатски хонорар за
2
обезпечителното производство, тъй като не били представени документи доказващи
дължимост и заплащане на посочените суми. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване на
обезпечително производство и за образуване на изпълнително дело.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа
изложеното в исковата молба претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество не изпраща представител. С писмена молба постъпила преди
заседанието изразява становище по същество на спора и по искането за присъждане на
разноски в полза на ищеца.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
С протоколно определение от 04.11.2022г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен неформален договор за
изпълнение на услуга с механизация; в изпълнение на сключения договор, ищецът е
извършил описаните в исковата молба услуги с трошачка и багер; вида и стойността на
извършените услуги съответства на посоченото във фактура № ***г., както и фактура №
***г. е получена в оригинал от ответника на 14.04.2022г. и е отразена в счетоводството на
дружеството.
От приетото за безспорно между страните се установява сключването на
неформален договор между тях за изпълнение на услуга с механизация и изпълнението от
страна на ищцовото дружество на възложените му услуги с трошачна машина и с верижен
трактор на обща стойност 19258.80 лева с включен ДДС. Представения с исковата молба
протокол за установяване на извършени услуги от 30.03.2022г. не е подписан от
представител на ответното дружество, но в производството е извършено признание на факта
на доставяне на описаните в протокола услуги.
Твърденията в отговора на исковата молба, че страните са уговорили плащането на
цената на извършените услуги да бъде извършено от ответника в срок от 30 дни след
представяне на оригинала на фактурата, подписан без възражение протокол и първичните
документи, въз основа на които е съставен протокола за приемане на работата останаха
недоказани в производството, въпреки дадените указания към ответника по чл.146, ал.2 ГПК
с доклада по делото.
При липса на доказателства за изрично уговорен падеж на задължението на
ответника за плащане цената на доставените му услуги следва да намерят приложение
общите разпоредби на ТЗ и по-конкретно чл.303а, ал.3 ТЗ. Съгласно посочената разпоредба
„ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-
дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато
фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
3
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това“.
В настоящето производство е прието за безспорно между страните, че фактура №
***г. е получена в оригинал от ответника на 14.04.2022г., като ответникът поддържа, че това
е датата, от която е започнал да тече 14-дневния срок за плащане и едва след изтичането му
ответното дружество е изпаднало в забава. Ищецът не излага конкретни правни доводи по
отношение на падежа на задължението по фактура № ***г. и твърдението, че падежа на
задължението е 31.03.2022г. – денят, следващ издаването на фактурата. От представено с
исковата молба извлечение от електронна поща се установява, че на 30.03.2022г. в 10:57 от
електронна поща с адрес *********@*****.*** е изпратено сканирано копие на фактура и
опис на часовете до електронна поща с адрес ************@*****.***. Отговор от последния
адрес на електронна поща е изпратен на 12.04.2022г., в който е поискано изпращане на
оригинала на фактурата, както и подписани и подпечатани от представител на ищеца
прикачените към файла протокол и справка. Ответникът не е оспорил истинността на
представеното извлечение от кореспонденция по електронна поща нито по отношение на
съдържанието на направените изявления, нито по отношение на това, че същите са
отправяни от представители на страните по делото.
Съдът намира, че от представеното извлечение от кореспонденция по електронна
поща между страните се установява изпращането на фактура № ***г. от ищцовото
дружество в датата на издаване на фактурата, но получаването на същата от ответника е на
12.04.2022г., когато е постъпил отговора от страна на ответното дружество с искане за
изпращане на получените по електронна поща документи и в оригинал. Получаването на
сканирано копие от фактурата по електронна поща дори да не се приеме за получаване на
фактурата по смисъла на чл.303а, ал.3 ТЗ, несъмнено представлява и съдържа покана за
плащане от кредитора по смисъла на същата разпоредба. След като се установява датата на
получаване на процесната фактура - 12.04.2022г. и липсват доказателства за изрично
уговорен между страните падеж на задължението на ответника да заплати цената на
доставените му услуги, следва да се приеме, че срокът за плащане е бил до 26.04.2022г. (14-
дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане) и едва от 27.04.2022г.
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава. За периода от изпадане на
ответника в забава – 27.04.2022г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба –
16.06.2022г., дължимото обезщетение за забава върху главницата от 19258.80 лева е в размер
на 272.83 лева, изчислено с програмен продукт „Апис Финанси“. До този размер исковата
претенция за обезщетение за забава се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от 422.62 лева да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ГПК страните имат право на разноски съответно на уважената
част от исковете в полза на ищеца и съответно на отхвърлената част в полза на ответника.
Съдът дължи и произнасяне по искането за присъждане на разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 2597/2022г. по описа на Русенски районен съд. Съобразно
представения списък на разноски и доказателствата към него ищецът е направил разноски в
4
размер на 3700.35 лева в исковото производство, от които 2880 адвокатско възнаграждение с
включен ДДС и 820.35 лева заплатена държавна такса, както и разноски в обезпечителното
производство в общ размер на 3949.06 лева, които включват адвокатско възнаграждение за
защита по ч.гр.д.№ 2597/2022г. по описа на РРС в размер на 2280 лева, държавна такса по
същото дело в размер на 40 лева, такса по изпълнително дело № 414/2022г. по описа на ЧСИ
№ ****** в размер на 69.06 лева, както и адвокатско възнаграждение за защита по
изпълнителното дело в размер на 1560 лева. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения, както и за
действителното им заплащане и на свой ред е представил доказателства за извършени
разноски в размер на 1050 лева под формата на заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не са налице достатъчно
доказателства за установяване действителното заплащане на договореното между ищеца и
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение. От представените договори за
правна защита и съдействие и преводни нареждания се установява уговарянето и
заплащането на посочените в списъка за разноски адвокатски възнаграждения. Съгласно
действалата към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие
редакция на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно материалния интерес по делата, минималното адвокатско
възнаграждение за защита на ищеца в исковото производство е било 1120.44 лева или
1344.53 лева с включен ДДС, а за обезпечителното производство и производството пред
съдебния изпълнител 822.04 лева или 986.45 лева с включен ДДС. Договорените адвокатски
възнаграждения между ищеца и процесуалния му представител надхвърлят повече от два
пъти минималните размери в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договорите, също
и минималните размери в редакцията на същата наредба след 04.11.2022г. Предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, липсата на оспорване на
извършените от ищеца дейности и по твърдените от него факти съдът намира, че сторените
разноски за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в
редуцирани размери, както следва – за защита в исковото производство в размер на 1400
лева, а за обезпечителното производство в размер от по 1000 лева за защитата по ч.гр.д. №
2597/2022г. по описа на РРС и за защитата в изпълнителното производство пред съдебния
изпълнител. Прекомерността на адвокатското възнаграждение спрямо действителната
фактическа и правна сложност на спора следва да се съобрази към датата на договарянето
му, а не към датата на приключване на съдебното дирене. При редуцирането на адвокатските
възнаграждения съдът съобрази, че адвокатско дружество „***.“ е регистрирано по ЗДДС.
След редуциране на размера на заплатените адвокатски възнаграждения сторените от ищеца
разноски в исковото производство са в общ размер на 2220.35 лева, а в обезпечителното
производство в общ размер на 2109.06 лева. С оглед изхода на спора в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2203.45 лева в исковото производство и
2093.01 лева в обезпечителното производство. Разноски в посочените размери следва да се
възложат в тежест на ответника. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в
5
размер на 7.99 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 19258.80 лв.
/деветнадесет хиляди двеста петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща
стойност на извършени услуги, а именно 51,1 часа работа с трошачна машина и 59,30 часа
работа с верижен трактор на обект: ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 17.06.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата 272.83 лв. /двеста
седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за
забава от датата на падежа на фактура № ***г. - 27.04.2022г. до 17.06.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 272.83 лева до пълния претендиран размер от 422.60 лева
и за периода от 31.03.2022г. до 26.04.2022г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата 2203.45 лв. /две хиляди
двеста и три лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски в исковото
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 2093.01 лв. /две
хиляди деветдесет и три лева и една стотинка/, представляващи разноски в
производството по обезпечаване на исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 7.99 лв. /седем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съответно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
6
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7