Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 11.06.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На шестнадесети
май Година две хиляди и
деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар:
Мариана Матанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 426 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Пълномощникът
на ищцовото дружество юрисконсулт К. П. заявява, че на *** г. между „И.А.М."
АД /Заемодател/ и П.П.С. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № ***,
в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
1 500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Сочи, че редът и условията, при които
Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора и
Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали
съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване
на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 1 799,28 лв., а договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 299,28 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до г. на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 149,94 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска е г., а падежът на последната погасителна вноска
е г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че
Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява
се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор
за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефони
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на Длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000,00 лв.; да работа по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М." АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, заявява, че на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1 345,92 лева, която страните
са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в
размер на 112,16 лева, платими на съответните падежни дата на погасителните
вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен
размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на
262,10 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 22.05.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 20,68
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента е в размер на
1 999,20 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение:
897,28 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 245,26 лв., главница:
811,66 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа н.последната погасителна
вноска, а именно 18.09.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Междувременно н. г. било подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от., сключен
между „И.А.М." АД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на
„И.А.М." АД, произтичащо от договор за паричен заем № ***/*** г. е прехвърлено в собственост на „А.з.с.н.в."
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържа изричн.клауза, която урежда правото н.
кредитора да прехвърли вземането си в полза н.трети лица. „А.з.с.на в." АД
/понастоящем „А.з.с.на в." ЕАД/, ЕИК е правоприемник на „А.з.с.на в." ООД, ЕИК
В изпълнение на разпоредбата н.чл. 99, ал. З
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ на ответника П.П.С. било изпратено
Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/ *** от г. от „И.А.М." АД, чрез „А.з.с.на в." ЕАД.
Уведомителното писмо било изпратено с известие за доставяне /обратна разписка/,
чрез „Български пощи " ЕАД, на адрес посочен от ответника в Предложение за
сключване н.договор за паричен заем от *** г., както и в Договор за паричен
заем № ***, като същото, видно от известието за доставяне било получено лично
от ответника на.
Пълномощникът на ищцовото дружество заявява,
че в случай, че ответникът оспори действията по извършеното уведомяване, желае
същият да се счита за уведомен за извършената цесия с приложеното към
настоящата Искова молба, Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ *** от г. Уведомителното писмо е изпратено
от „И.А.М." АД, чрез „А.з.с.на в." ЕАД. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано - така и съгласно практиката на ВКС на РБ по чл.290 от ГПК- Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., П т. о., ТК.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата
н. който да признае за установено по отношение н.ответника П.П.С., ЕГН **********,
в качеството му на заемател по Договор за паричен заем с № ***, сключен на ***
г., че същият дължи на „А.з.с.на в." ЕАД, ЕИК, сумите от 688,34 лева -
главница ; договорна лихва в размер на 54,02 лева за периода от г. до г. (падеж
на последна погасителна вноска); неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 448,64 лева за периода от г. до г. (падеж на последна
погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 20,68 лева за периода от
г. до датата на подаване на заявлението в съда, представляващи задължение по
Договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, или обща сума в размер на 1 211,68
лева. Претендира присъждането и на разноските за заплатен. държавн.такса в
размер на 25.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00
лева.
Моли, в случай, че в първото по делото
съдебно заседание не се яви представител на „А.з.с.на в." ЕАД да бъде
даден ход и делото бъде разгледано в тяхно отсъствие, като в случай че в същото
заседание бъде допуснато доказателствено искане на отсрещната страна, да им
бъде даден срок за становище по него, а в случай че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли такова да бъде
постановено.
Моли, правото на ответника да оспори
факта, да представя или изисква доказателства извън оспорените и изискани с
отговора на исковата молба, както и да привлече трето лице да бъде преклудирано
съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК. В случай, че ответникът представи списък
с разноски по чл. 80 от ГПК прави евентуално възражение за прекомерност, като
моли съда да го редуцира до законоустановения минимален размер.
Моли в случай, че бъдат осъдени да
заплатят разноски на ответника, да бъде раз***редено същият да представи
банкова сметка по-която да му бъдат заплатени. В съдебно заседание,
процесуалния представител на ответника, юрисконсулт К. П. моли съдя да уважи
предявените искове. Излага съображения в писмени бележки по делото.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощника му адв. С. Т., с който заявява, че счита
предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва
изцяло.
Заявява, че не оспорва изложените факти в
исковата молба, касаещи
сключването на приложения Договор за паричен заем от ***г.,
получаването от страна на ответника на договорената сума в размер на
1 500.00 лв., както и поетото задължение от заемателя да върне получената в
заем сума, заедно с договорената лихва в размер на 299.28лв., или общо
1 799.28лв. Не оспорва и твърдението, че ответникът е направил плащания
за погасяване на задължението си по договора общо в размер на 1 999.20лв..
като твърди, че тези плащания са направени изцяло преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
Оспорва всички останали твърдения в исковата
молба и най-вече
изложените факти, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора,
че е останала неизплатена главница по договора в размер на 688.34 лв., както
и че заемателят дължи договорна лихва в размер на 54.02 лв., неустойка в
размер на 448.64 лв. и обезщетение за забава в размер на 20.68 лв.
Сочи, че неоснователността на предявените
искове се предопределя от следното: Клаузата в чл.4 от Договора, с който е
уговорена неустойка в размер на 1 345.92 лв. е нищожна като противоречаща на
добрите нрави - чл. 26. ал. 1. предложение III ЗЗД.
С посочената разпоредба е въведено задължение
за Заемателя, в срок от три дни от сключването на договора да предостави на
Заемодателя едно от следите две обезпечения: две физически лица-поръчители или
банкова гаранция. Според чл. 4 ал. 2 от „договора", неизпълнението на това
задължение имало за последица дължимост на неустойка в размер на 1 345.92лв.
Излага следните съображения за нищожност на
горепосочената неустоечна клауза: според
чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Смисълът и правите последици на чл. 4 от договора обаче са съвсем други. Според
тази разпоредба, неустойката е дължима не при забава в плащането на дължимите
вноски, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на
кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
Следователно, дори и да не допусне забава в плащането на всяка от 12 месечни
вноски по чл. 2 от договора, заемополучателят дължи неустойка, ако не
предостави посоченото обезпечение в тридневен срок след сключването на
договора. От друга страна, начина по който е уредено в чл. 4 ал. 1,
задължението на заемополучателя – особено това отнасящо се до осигуряване на
поръчител, може да обоснове извод, че изпълнението му е обективно невъзможно за
заемополучателя. Това е така, защото от една страна, това задължение не е
определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя
са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с
кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други
кредити. Тази информация, заемателят би могъл да получи много по-трудно и
по-бавно от заемодателя, като предостави кредитни услуги по занятие и има
необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства.
Сочи и факта, че заемополучателят е пенсионер
и точно в това му качество му е отпуснат „потребителски заем по продукт: „Pensioner“- чл. 2 т. 1 от договора. Прехвърлянето на
тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за
изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
автоматично със сключването на договора, предпоставка за начисляване на
неустойката предвидена в чл.4 ал.2.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че
клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите ѝ предвидени
в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД /Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/.
Заявява, че клаузата в чл. 4 от Договора, с
който е уговорена неустойка в размер на 1 345.92 лв. е нищожна и поради
противоречие и заобикаляне на закона - чл. 26. ал. 1. предложение I и II ЗЗД.
Неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от
друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението. В процесния договор, още със сключването му е предвидено
неустойката по чл. 4 да се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Посоченият в размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 41.08%, нараства допълнително с размера на неустойката
по чл.4 от договора. По този начин се заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ при определяне ГПР, който не може да
надвишава пет пъти законната лихва, т.е. 50%. Както е посочено по-долу,
неустойката представлява 90% от заетата сума. Тази клауза е в пряко
противоречие и с разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, която повелява, че при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху платената в
срок сума за времето на забавата, а по ал. 2 - само на законната лихва.
Клаузата в чл. 4 от Договора, с който е уговорена неустойка в размер на 1
345.92 лв. е и неравноправна.
Сочи, че по своята правна характеристика
договора между страните е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК. Следователно кредиторът и длъжникът са обвързани от института на
потребителската закрила, уреден в Закона за защита на потребителите - арг. чл.
24 ЗПК вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Чл.4 от договора е точна такава
клауза. При отпуснат заем в размер на 1 500лв., неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на двама поръчители или банкова гаранция е 1
345.92лв., т.е. около 90% от заемната сума. Дори само съпоставени, тези суми
водят до еднозначен извод за излизане на неустойката от нейните присъщи
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което води до неоснователно
обогатяване. Това е така, тъй като главното задължение на заемателя по договора
за заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Възникването на
задължението за заплащане на уговорената неустойка, не е обвързано по никакъв
начин с наличието на забава в плащането на уговорените погасителни вноски.
Счита, че е налице е противоречие с принципа
на добросъвестността, защото уговорката за неустойка е свързана с реално
неизпълними задължения. Кредиторът разполага с достатъчно много източници на
информация, за да оцени предварително кредитоспособността на потребителя/чл. 16 ЗПК/, и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит/чл. 18 ЗПК/.
Моли съда да приеме, че чрез начина на
формулиране и събиране на предвидената в договора неустойка се заобикаля
закона, изискващ посочване на общите разходи по кредита, като ГПР не може да
надвишава 50%. Счита, че със сочената за нищожна клауза на чл. 4 от договора,
на ответника /заемополучател по договора/ са наложени по скрит и неясен начин
допълнителни разходи, непосочени в чл. 2 от договора и в предложението за
сключване на договор за паричен заем. По размер неустойката е съизмерима с
главното задължение и на практика представлява налагане на допълнителна 90%
лихва върху главницата, платима едновременно с месечните вноски по кредита. В
такъв вид неустойката не обезпечава вредите от неизпълнението на задължението
на ищеца, а представлява събиране на допълнително 90 процентно възнаграждение
по кредита. Именно с презумпцията, че задължението за осигуряване на два
поръчители или банкова гаранция няма да бъде изпълнено, е съставен и
предварително изготвения погасителен план по договора, като дължимата месечна
вноска по него е 262.10 лв., а не 149.94лв., както е посочено в чл.2.2.
Заявява, че заплащането на посочената
неустойка е поставено в зависимост от изпълнение от страна на ответника на
необосновани, с оглед стойността и срока на кредита изисквания - нито
условията, приведени по горе, на които трябва да отговарят двамата поръчители,
още по-малко изискването за банкова гаранция, съответстват на кредитния риск от
отпускането на 1 500 лева заем. Отделно за кредит „пенсионер" те са
очевидно трудно изпълними. Съгласно чл.
26 ал. 1 от ЗЗД клаузите на договорите, които заобикалят закона са нищожни и
съответно нищожна е клаузата на чл. 4., поради което същата не поражда правно
действие. Клаузата е нищожна и на основание чл. 143 т. 5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ към приложението на която разпоредба препраща чл. 24 от ЗПК,
и която гласи, че клаузата е неравноправна, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
С оглед изложеното счита, че ответникът не
дължи неустойка в размер на 1 345.92 лв., която неправомерно е начислявана по
договора от страна на заемодателя. При недължимостта на поетендираната
неустойка, плащанията, извършени от ответника в размер общо на 1 999.20 лв.
/факт, който се излага и признава в исковата молба/, покриват изцяло
задълженията му по процесния договор-главница и лихва, които са общо в размер
на 1 799.28 лв. - чл. 2.7 от договора. Счита, че заемополучателят е платил дори
повече, отколкото дължи по сключения договор.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че
предявените искове са изцяло неоснователни.
С оглед естеството на предявените искове и
направените оспорвания с отговора на исковата молба, счита, че спорът по делото
е изцяло правен и се свежда до това дали клаузата по чл. 4 от договора е
нищожна, респективно неравноправна. Ако отговорът на този преюдициален въпрос е
положителен, исковете биха били неоснователни, с оглед безспорно установения
факт /изложен и в исковата молба/, че ответникът е заплатил на заемодателя 1
999.20лв., т.е. дори повече от дължимата „обща сума" по чл.2.7 от
договора. Съответно, ако не е налице нищожност на клаузата за неустойка,
исковете биха били основателни. Ето защо счита, че направеното искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото е неоснователно. В
съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат П. С. моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага съображения в
писмени бележки.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело №3209/2018 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №1935/10.12.2018г. за изпълнение
на парично задължение, за сумите : 688.34 лева главница, 54.02 лева договорна лихва от. до 18.09.2018г., 448.64
лева неустойка за период от. до., 20.68 – обезщетение за забава от. до датата
на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата от. до
изплащане на вземането, както и 75 лева разноски по делото.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника П.П.С., че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3209/2018 г. по
описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Не е спорно,
а и от приетия по делото заверен препис на договор за паричен заем от ***г., се установява, че същия е сключен между „И.А.М.“ АД като заемодател и ответника П.П.С. в качеството на заемател, като заемодателят предоставил на
заемателя в заем сумата от 1 500 лева., а последният се задължил да върне
заетата сума при следните условия : на 12 броя погасителни вноски, всяка в
размер на 149.94 лева, фиксиран годишен лихвен процент 35 %, годишен процент на
разходите на заема 41.08 %, обща сума дължима от заемателя 1 799.28 лева.
В
чл.2, т.5 от договора са посочени датите на плащане на всяка от погасителните
вноски, като първата от тях е на г.
Съгласно
чл.4, ал.1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения : две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции.
2.Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.2, т.7, със срок
на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор. Посочено е, че при неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в срока, заемателя дължи на заемателя неустойка в размер на
1 345.92 лева. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, като размера на всяка от вноските, посочени в
чл.2, т.2 се добавя сума в размер н.112.16 лева.
Видно
от заверено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен на 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД като продавач и „А.з.с.на в.“
ООД в качеството на купувач и заверено копие на препис-извлечение от приложение
№ г. към договора и потвърждение, продавачът прехвърлил н.купувача вземания в
т.ч. под №211 вземане към П.П.С. по
договор от ***г., с отпусната главница 1 500 лева, общо дължима сума по
кредита 3 145.20 лева, с остатък на дължимата сума
към датата на засичане /01.09.2018 г./ –
1 999.28 лева /лист 27 от делото/.
Съгласно
приетото по делото пълномощно, изпълнителният директор на „И.А.М.“ АД
упълномощил „А.з.с.на в.“ ООД да уведоми от името н.„И.А.М.“ АД всички длъжници
/кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени
лица/ по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно договор за продажба
и прехвърляне на вземания, сключен. между „И.А.М.“ АД като цедент и „А.з.с.на в.“ АД като
цесионер в качеството н.универсален
правоприемник на преобразуваното с промяна на правната форма и прекратено без
ликвидация „А.з.с.на в.“ ООД, във връзка с изпълнение на задължението н.упълномощителя
по чл.99, ал.3 от ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне н.вземания,
с право упълномощения да преупълномощава други лица с горните права.
При извършен.служебна
справка Търговския регистър се установи,
че „А.з.с.на в.“ ООД, с ЕИК: *** е преобразувано в акционерно дружество с
наименование „А.з.с.на в.“ АД, с ЕИК:***, понастоящем „А.з.с.на в.“ ЕАД.
От
приложеното заверено копие на уведомление за извършено прехвърляне на вземания
/цесия/ с изх.№УПЦ – П- ИАМ/*** от г.
ведно с известие за доставка, /обратна разписка/ се установява, че същите
са получени от ответника.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е
депозирала заключение, което не е
оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението се установява, че размерът на неиздължените суми по
договор за
паричен заем № ***/***г. е 1 211.68 лева : главница 688.34 лева, договорна лихва
54.02, неустойка – 448.64 лева, лихва за забава
върху неизплатената главница, за периода. до. – 26.51 лева. Посочено е,
че по договора за паричен заем са извършени плащания в общ размер на
1 999.20 лева. От заключението на експертизата се установява, че при
отчитане нищожност на клаузата за неустойка и отнасяне на направените плащания изцяло към погасяване на задължението
за главница и договорна лихва, съобразно чл.2 от договора, с платените вноски е
погасено изцяло задължението на заемополучателя за главница и договорно лихва. По
договора са за паричен заем са извършени плащания в общ размер на 1 999.20
лева. От него е платена в повече сумата
от 154.92 лева. Посочено е, че годишния процент на разходите по договора, ако
дължимата от заемателя сума е 3 145.20 лева т.е сбора от сумите по чл.2 и
чл.4 от договора е 369.25%. От отговорите на вещото лице дадени в съдебно
заседание се установява, че предоставения заем е предсрочно платен от
заемателя, поради което не са направени разходи за неговото събиране.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявен е
иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника П.П.С., че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3209/2018 г. по
описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Активната си
материално-правна легитимация ищецът основава на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от г. сключен между „И.А.М.“ АД - цедент и ищеца
като цесионер.
Не е спорно,
че между ответника П.П.С. и „И.А.М.“ АД е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключения договор за паричен заем № ***/*** г. за сумата 1 500 лева. Сумата е предадена на ответника,
което той е удостоверил с подписа си под договора и за него е възникнало
задължението да върне сума в размер на 1 799.28 лева, на дванадесет
месечни погасителни вноски, в размер на 149.94
лева и дати на плащане на всяка посочени в чл.5 от договора, както и да
предостави на заемодателя обезпечение. Срокът на договора е изтекъл на г.,
последната падежна дата. С договор за продажба и прехвърляне на вземания
от г. сключен между „И.А.М.“ АД - цедент и ищеца като цесионер вземането е
прехвърлено. Страните по делото не
спорят, че за извършената цесия длъжника е надлежно уведомен. Не е спорно, че
ответника по делото е заплатил по договора за паричен заем № ***/***г. сумата от 1 999.20
лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за нищожност
на клаузата за неустойката – чл.4 от договора за паричен заем № ***/***г.
Съгласно чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Съгласно Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК при иск за присъждане на неустойка съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. По отношение действителността на клаузите за неустойки, критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави се съдържат в ТР №1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се извърши за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В т.4 на Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. са изброени примерни критерии: естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. От съдържанието на чл.4
на процесния договор за заем следва извода, че неустойката се заплаща и при
редовно внасяне на погасителните вноски, ако не е представено на кредитора
обезпечение в 3 дневен срок от сключването му т.е. дължимостта на неустойката
не е обвързана с неизпълнението на паричните задължения. Предвид това
непредставянето на обезпечение не може да се приеме, че уврежда кредитора, тъй
като при точно изпълнение на паричните задължения той ще получи целения с договора
резултат и по необезпечен договор.
Неплащането от длъжника на вноските по
кредита респ. заема, поражда вреди за кредитора, защото освен загуба на
паричните средства, той пропуска и възможността да предостави върнатите суми на
други заематели и да получи възнаграждение за това. Доколкото неустойката се
дължи независимо от изпълнението, респ. неизпълнението не може да се приеме, че
има обезпечителен характер. Може да се приеме, че неустоечната клауза е
уговорена санкция за непредоставяне на обезпечение, доколкото кредиторът поема
риска за връщане на финансовия ресурс само от едно лице, чието имущество не е
проучил предварително. Само наличието на санкционна функция на неустойката
обаче не е достатъчно за нейната валидност при отсъствие на обезщетителната и
обезпечителната функции като в този смисъл е и решение №228/21.01.2013 г. по
т.д.№ 995/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че неустойката има
подчертано санкционен характер, но присъждането й би довело до несправедлив
правен резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване.
В
настоящия случай неустойката е свързана с парично задължение, с размер
1 345.92 лева, при заета сума 1 500 лева. Установи се, че ответника
по делото е извършел плащания в общ размер на 1 999.20 лева. Тази клауза-
чл.4 на процесния договор за заем изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, още при сключването на
договора, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, поради което е налице невалидно неустоечно съглашение. С оглед чл.26,
ал.4 от ЗЗД недействителността на отделни клаузи от договора за заем не води до
недействителност на целия договор, поради което в тази си част процесният
договор не е породил правно действие. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД съдържанието на договорите страните могат да
определят свободно само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на
добрите нрави. Съгласно чл.4 договорено
е задължение на длъжника да осигури поръчители, в кратък срок след
сключването му - 3 дни, при това значително завишени изисквания към тяхната
платежоспособност, каквито не са поставени към заемателя. Освен това било договорено разсрочено плащане
на това задължение, заедно с погасителните вноски, което води до извода, че
очакванията са били то да не може да бъде изпълнено. С оглед на изложеното клаузата за неустойка се явява
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави поради което претенцията
в размер на 1 345.92 лева следва да се отхвърли като неоснователна. От
изложеното се налага извода, че заемодателят със сключването но договора е
предвидил неустойката да се заплаща едновременно
с погасителните вноски за главница и лихва, чл.2 и чл.4 от договора. Съгласно
заключението на съдебно – икономическата експертиза годишния процент на разходите по договора, ако дължимата от заемателя сума
е 3 145.20 лева т.е сбора от сумите по чл.2 и чл.4 от договора е 369.25%. Съгласно чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. Цитираната
разпоредба е приета преди датата на сключване на процесния договор и е в сила
от 23.07.2014 г. Следователно към датата на сключване на договора за кредит
страните са били обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР.
Това налага извода, че многократно е надвишен максималния размер от 50 %,
посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Вън
от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че по делото не е представен
погасителния план към договор за паричен заем № ***/*** г.,
съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, въпреки дадените от съда указания на ищеца
за представяне на погасителният план. Правоотношението между страните е породено от договор за потребителски заем, по силата
на който на ответника е предоставен заем
в определен размер срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с
договорна лихва. Отношенията между страните се регулират от правната уредба на Закона
за потребителския кредит. Съдът намира, че следва да квалифицира
възраженията на ответника като за
недействителност на договора за паричен заем, поради нарушаване на изискванията
на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК. Съгласно
посочената законова разпоредба договорът
за потребителски кредит следва
да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 3
от процесния договор страните са договорили следните условия на заема: сумата
предоставена в заем, размер на месечната погасителна вноска в лева, срок на
заема в месеци, брой вноски; дати на плащане на всяка от погасителните вноски.
В договора не е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Съгласно договора
за предоставяне на паричен
заем за
заемателя възниква задължението
да заплати на
заемодателя предоставената главница, възнаградителна лихва, а при
неточно изпълнение на договора - неустойка
за непредоставяне на
обезпечение, законна лихва за
всеки ден забава и др.
При това
положение, за да
е изпълнено изискването
на Закона за потребителския кредит,
в договора следва
да бъде посочено по
ясен и разбираем за потребителя начин
разпределението на съответната погасителна вноска
между различните дължими
суми, както и последователността, в
която същите ще се погасяват,
което в случая не е сторено, тъй
като подобна информация
в договора за паричен заем изобщо липсва, нито
потребителят би могъл да
я извлече от
съдържанието му.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата
експертиза при отчитане нищожност на клаузата за неустойка и
отнасяне на направените плащания изцяло
към погасяване на задължението за главница и договорна лихва, съобразно чл.2 от
договора, с платените вноски е погасено изцяло задължението на заемополучателя
за главница и договорна лихва.
С оглед на
гореизложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че така предявеният установителен иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Направено е възражение от ищеца
за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, поради
прекомерност. Възражението е направено
своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита по дела с определен материален интерес
от 1000 лева до 5 000 лева, каквото е настоящото, - 300 лева + 7% за горницата над 1 000
лева т.е. размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 314.81 лева.
Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение
е в размер на 400 лева. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, същото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание,
поради което, съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно и следва да присъди на ищеца адвокатско
възнаграждение от 314.81 лева,
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 344.81 лева
представляваща възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице.
Съгласно
чл.80 от ГПК стран.та, която е поискала присъждане на разноски, представя н.съда
списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили
списък н. разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.422 ГПК, предявения иск за
признаване за установено по отношение
на „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ,
представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д., за признаване за
установено по отношение на П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, че същия дължи на „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ,
представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д., сумите : 688.34 лева главница,
54.02 лева договорна лихва от. до.,
448.64 лева неустойка за период от. до., 20.68 – обезщетение за забава от. до
датата на подаване н.заявлението в съда, законна лихва върху главницата от. до
изплащане на вземането, което вземане произтича от неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит ***/***г, сключен между „И.А.М.“ АД и П.П.С., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №1935/10.12.2018г. по
частно гражданско дело №3209/2018г. по описа на Районен съд – К., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„А.з.с.на в.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, , представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д. да заплати на П.П.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 344.81 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :