№ 28264
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20231110158345 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 299287/25.10.2023 г. от Н. И. Б. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес ,,,,,,,,, 145, ет. 3, ап. 7 срещу „,,,,,“ ЕАД,
ЕИК 17,,,,,,,, и „АЙ ,,,,,,,,“ ЕООД, ЕИК 2,,,,899, по искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
с които се иска съдът да признае за установено в отношенията между Н. И. Б.
и „,,,,,“ ЕАД, че сключеният между тях договор за Паричен заем № 2644925 е
нищожен, а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна
единствено клаузата на чл. 4 ал. 1 от договор за Паричен заем № 2644925; да
признае за установено в отношенията между Н. И. Б. и „АЙ ,,,,,,,,“ ЕООД, с
ЕИК 2,,,,899, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство към Паричен заем № 2644925, сключен с „,,,,,“ ЕАД, е
нищожен.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018
г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по
постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и
чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото
по делото заседание. В случая се касае за задължителна местна подсъдност, за
която съдът следи служебно, като поредността на алтернативните адреси е
уредена в закона императивно – при наличие на настоящ адрес, делото се
явява подсъдно пред съда по настоящ адрес на лицето без значение неговия
постоянен адрес.
От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се
установява, че и постоянният, и настоящият адрес на ищеца е в ,,,,,,,,, 145, ет.
1
3, ап. 7.
Съгласно § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
„Потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност”.
Предявеният иск се основа на твърдения за нищожност на договор за
потребителски кредит и на договор за предоставяне на поръчителство към
договора за потребителски кредит. Ищецът е потребител по смисъла на § 13, т.
1 ЗЗП. Искът има потребителски характер, когато (както в настоящия случай)
е предявен от потребител срещу търговец във връзка с потребителски договор
между тях.
Въпросът за приложението на нормата на чл. 113 ГПК е предмет на
редица, постановени по новия ГПК, от ВКС определения, в които се приема,
че особената местна подсъдност се прилага във всички случаи когато е
предявен иск, произтичащ от правата, уредени в Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), като регламент на потребителското право, създаден в
изпълнение на задълженията, произтичащи от установените норми от
Европейския съюз, осигуряващи специална защита на потребителите. Тъй
като именно с този закон (ЗЗП) се въвеждат нови правни категории и
терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения на
определени права на потребителя, то и текстовете уреждащи процесуалното
реализиране на тези права са обвързани именно с него. Както е посочено в
определение № 697 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 514/2009г., I т. о.,
приложимостта на чл. 113 ГПК се определя от характера и вида на предявения
иск, който за да бъде потребителски следва да произтича от уредените
изрично възможности за това в Закон за защита на потребителите.
Искът по чл. 124 ГПК е с предмет установяване на нищожност на
договор за потребителски паричен заем респ. на отделна негова клауза и на
свързан с този договор за потребителски кредит, договор за поръчителство. В
това правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по смисъла
на § 13 от ДР на ЗЗП. Потребителската защита и в частност благоприятната за
потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери
приложение не само когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в
ЗЗП, т.е. само когато спорът произтича от уредените изрично възможности с
ЗЗП. Потребител по договор за предоставяне на паричен заем, какъвто е
настоящият ищец, независимо от избрания способ, може да се ползва от
особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно
общите принципи на ЗЗП и актовете на правото на ЕС, е предвидена засилена
защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези
принципи е и разпоредбата на § 1 от ДР на ЗЗП (при противоречиви
разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на
потребителите). Поради това, с оглед качеството на ищеца и изложените в
молбата факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, същият
води иска именно в качеството си на потребител. Макар вторият ответник по
2
иска да не е кредитодателят, този факт е без значение, доколкото се твърди, че
претенцията на ищеца е основана именно на договора за потребителски
кредит.
В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е
качеството на ищеца на потребител. Разпоредбата на чл. 113 ГПК намира
приложение не само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по
ЗЗП и/или такива предявени срещу прекия доставчик на услугата (в този
смисъл и константната практика на ВКС - Определение № 607/23.11.2015 г.,
постановено по ч.т.д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., както и
Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о.,
ГК ). При липса на изрично посочени в чл. 113 ГПК ограничения,
разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребителя и
ответника, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с
наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска,
интересът на ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано
на сключените договори.
В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 113, изр.
първо ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от
2019 г.), в която е предвидено, че исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Така
определената от законодателя подсъдност не е изборна, каквато е била преди
изменението (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г.), а императивно уредена
(включително и по аргумент от чл. 119, ал. 3 ГПК). Въведена е задължителна
подсъдност по спорове повдигнати от или срещу потребителите с цел
оптимизиране на разпределението на делата между съдилищата в страната (в
този смисъл мотивите на законопроекта, достъпни на страница на Народно
събрание https://www.parliament.bg/bills/44/854-01-44.pdf), поради което нито
ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен
съд по тези дела. Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК
изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес
или седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на
настоящото дело.
Поради изложеното, налице са предпоставките на чл. 113 ГПК и
компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е
Районен съд ,,,рад.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 1 вр. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113,
изр. първо ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по гражданско дело № 58345/2023 г. по
описа на Софийския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд ,,,рад.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба
3
пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4