№ 403
гр. Благоевград, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско
дело № 20241200500592 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх.
№900395/22.04.2024 г. подадена от адв.Ж. Т., в качеството си на особен представител на К.
И. М., с постоянен адрес: гр.С., кв. Л., бл.**** и с настоящ адрес: Г., гр.В., ул. Д.***, против
Решение №900014/04.04.2024 г. по гр.д.№299/21г. по описа на РС - С..
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Въззивникът поддържа, че не е налице соченото от ищцата основание за отмяна на
дарението, тъй като не е доказано дарителите да се нуждаят от търсената издръжка. В тази
връзка сочи, че от съдебно – счетоводната експертиза се установява размера на
получаваната от тях пенсия. Също така от приложената справка от СВ се установява, че на
25.02.2022 г. дарителите са се разпоредили с притежаван от тях недвижим имот, находящ се
в гр. С.. Според твърденията във въззивната жалба не е налице и следващата предпоставка за
уважаване на предявения иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД – издръжката да е поискана от
надарения и съответно надареният да е отказал да престира издръжка. Отделно от
посоченото са изложени доводи, че не е оправдано от гледна точка на справедливостта
дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на дарител пред
интереса на своето семейство, в случай, че дарителят има нужда от издръжка, а дареният
няма обективната възможност да я осигури. Сочи се, че финансовото състояние на
въззивника е много по занижено от това на ищците. К. М. живее в Г. със семейството си,
плаща квартира и има две деца, които трябва да подпомага финансово. Поради липсата на
достатъчно средства при даване на издръжка надареният ще влоши положението на хората,
1
за които се грижи. Освен това влизал често в болница заради увредени бъбреци и увредено
сърце.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител по пълномощие поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
от надлежна страна при наличие на правен интерес и е насочена против валиден обжалваем
съдебен акт.
Районен съд – С. е сезиран с иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б.
„в“ от ЗЗД, обективирано в нотариален акт № 105, том III, рег. № 2592, дело № 478 от 2008 г.
на нотариус с рег. № 197 с район на действие РС С., с който И. К. М., ЕГН ********** и Р.
С. М., ЕГН **********, двамата от гр. С. са дарили на сина си К. И. М., ЕГН **********,
описания в исковата молба недвижим имот. С исковата молба са изложени твърдения, че към
момента на изповядване на дарението ищците са били в работоспособна възраст и успявали
да задоволяват своите потребности. Освен това и отношенията им със синът им били добри.
С течение на годините ответникът се променил и след като заживял с настоящата си жена
постепенно се дистанцирал от родителите си, спрял да общува с тях и преустановили
всякакви контакти. Изложени са доводи, че ищците били притеснявани от колеги и приятели
на ответника, тъй като последния взимал пари на заем. Ищците теглили кредити за да върнат
кредитите на ответника. През 2017 г. ответникът заедно със семейството си заминал за Г.,
където в момента живее и работи. Многократно ищците правили опити да се свържат с него
по телефона, за да му споделят, че имат нужда от финансова подкрепа, но ответникът не
искал дори да ги изслуша. Изложени са доводи относно здравословното състояние на
ищците и необходимостта от средства за тяхната издръжка, както и размера на получаваните
от тях пенсии. Считат, че са изпаднали в трайна нужда от финансова помощ, но ответникът
упорито отказвал да подържа комуникация с ищците и налице отказ да оказва помощ и
издръжка.
В хода на производството пред първата инстанция ответникът е представляван от
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, който оспорва иска като
недопустим, а по същество като неоснователен.
Пред първата инстанция са приобщени представени и от двете страни писмени
доказателствени и гласни доказателства. Изслушани са съдебно – счетоводна и съдебно –
медицинска експертиза. От анализа на същите е видно, че първоинстанциония съд е
установил правилно фактическата обстановка по делото. Направеният от въззивния съд
самостоятелен анализ на приобщените доказателства води до следните фактически изводи:
С нотариален акт № 105, том III, рег. № 2592, дело № 478 от 2008 г. на нотариус с рег.
№ 197 с район на действие РС С., с който И. К. М., ЕГН ********** и Р. С. М., ЕГН
**********, двамата от гр. С. са дарили на сина си К. И. М., ЕГН **********, описания в
исковата молба недвижим имот, находящ се в с. К., общ. С..
2
От представеното разпореждане от 30.09.2022 г., издадено от ТП на НОИ, се
установява, че на ищеца И. М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към
01.10.2022 г. в размер на 997.03 лв.
От представеното разпореждане от 30.09.2022 г., издадено от ТП на НОИ, се
установява, че на ищеца Р. М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към
01.10.2022 г. в размер на 1105.93 лв.
С нотариален акт за продабжа на недвижим имот № 46, том Първи, рег. № 770, дело
№ 43 от 25.02.2022 г. на нотариус К.К. с район на десйтвие Софийски районен съд, се
устновява, че ищците по делото Р. и И. М.и са прехвърлили на свидетелката Г.Г. (тяхна
дъщеря) правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С. за
продажната цена от 30 000 лв.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 58, том Втори, рег. №
671, дело № 248 от 30.05.2023 г. по описа на нотаруис С.П., ответникът в хода на
производството е прехвърлил собствеността върху процесните имоти на Р. К. М. (негов син).
По делото са представени медицински документи и е изслушана съдебно –
медицинска експертиза установяваща здравословното състояние на ищците. От
заключението на вещото лице, се установява, че И. К. М. има следните заболявания: Захарен
диабет, тип 2. Диабетна полиневропатия. Диабетна нефропатия. Състояние след
десностранна нефпектом по повод травма. Работна хипертония на ляв бъбрек. Хроничен
пиелонефрит на ляв бъбрек. Хронична бъбречна недостатъчност. Артериална хипертония 2 –
ра степен. Екстрасистолна аритмия. Състояние след травматична спленктомия.
Десностранна коксарторза. Двустранна гонартроза. Остеомиелит на дисталната фланга на 1
пръст на десен крак. При Р. С. Маниковата са диагностицирани следните заболявания:
Нодозна струма. Артериална хипертония. Състояние след опреративно лечение на старческа
катаркта на двете очи и имплатиране на изкуствени лещи. По отношение И. М. е посочено,
че се касае за хронични заболявания с дългогодишна давност и прегресивно влошаващо се
развитие. Водещо е заболяването „захарен диабет“ и свързаните с него усложнения.
Същевременно е налице състояние след оперативно отстраняване на единия бъбрек, което
допълнително натоварва наличния, който от своя страна е с нарушена функция вследствие
захарния диабет. Заболяването не подлежи на пълно излекуване и е пожизнено. По
отношение Р. М., след проведените оперативни интервенции относно старческата катаракта
на двете очи, се е налагало лечение в първите няколко месеца, след което може да се приеме,
че лечението е приключило и в този сисъл е било временно. Относно установената
артериална хипертония и надозна струма, същите са заболявания, които следа да се
определят като пожизнени.
Относно необходимите лекарства и терапии на ищците, вещото лице е констатирало
липса на данни в приложената медицинска документация отнонно терапията изписана на Р.
М., но предвид характера на заболяванията следва, че същата приема ежедневно
антихипертензивни средства. Във връзка със заболяването на щитовидната жлеза, най –
вероятно се прилага хормонална терапия.
3
При И. М., видно от приложеното ТЕЛК рещение, същият провежда лечение за
захарен диабет с Мистард 30 50 Е дневна доза, както и лечение с Конкор, Коринфар и
Аспирин във връзка с лечението на артералната хипертония и профилактика на
усложненията от съдов характер. Най – вероятно приема и нестероидни
противовъзпалителни средства във връзка със ставните оплаквания.
Според заключението на вещото лице спазването на специален хранителен режим,
касае И. М. във връзка със заболяването захарен диабет.
По делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че
общата стойност на лекарствата за един месец за И. К. М. по рецептурна книжка ее в размер
на 52.62 лв., а за Р. М. по рецептурна книжка стойността на лекарствата са в размер на 64.70
лв. Стойността на допълнителните лекарства, които не са включени в рецептурните книжки
са на стойност 77.49 лв.
Към датата на исковата молба 10.03.2021 г., размерът на пенсиите на И. М. по
приложено разпореждане от 20.02.2014 г. на ТП на НОИ е 394.46 лв. месечно, а на Р. М. по
приложено разпореждане от 29.06.2014 г. е 584.65 лв. Към дата 10.03.2021 г. между Банка
ДСК и Р. М. все още има действащ договор за кредит за текущо потребление на обща
стойност 3330.78 в. и по приложен погасителен план ищцата има месечно задължение към
банката в размер на 138.27 лв.
Към датата на изготвяне на експертното заключение – 01.06.2023 г. размерът на
пенсията на И. М., съгласно приложено разпореждане на ТП на НОИ гр. С. е 997.03 лв.
Размерът на месечната пенсия на Р. М. съгласно разпореждане на ТП на НОИ С. от
30.09.2022 г. е 1105.93 лв. Към датата на изготвяне на експертното заключение договор за
кредит, сключен от Р. М.е изплатен, като последната погасителна вноска е била на
20.11.2022 г.
В заключението си вещото лице установява, че към датата на изготвяне на
експертното заключение, след приспадане на сумите за лекарства от размера на
получаваната пенсия за ищеца И. М. остават на разположение сумата от 804.46 лв., а за
ищцата Р. М. сумата от 901.30 лв. на месец.
Съдът кредитира напълно изготвената съдебно – счетоводна и съдебно – медицинка
експертиза като пълни, ясни и обосновани, с изключение на направеното изчисление
относно размерите на получаваните пенсии от страна на ищците към датата на подаване на
исковата молба. За да обоснове заключението си вещото лице се е позовало на разпореждане
на ТП на НОИ С. от 2014 г., като видно от представените такива от 2022 г., е, че пенсиите са
преизчислявани през следващите календарни години.
По делото е разпитана като свидетел Г.Г. – сестра на ответника и дъщеря на ищците,
която в показанията си твърди, че ответникът се отнасял безотговорно към всички свои
задължения. След развода му трябвало да плаща издръжка в размер на 70 лв. и тъй като
неплащал издръжка била запорирана къщата по дело пред ЧСИ. Тези разходи били поети от
родителите му, за да спасят имота. Също така твърди, че брат й теглил кредити от Пощенска
4
банка от 4000 лв. Впоследствие теглил кредит от Кредисимо за 3000 лв., които кредити
изплащали родителите им. Свидетелката твърди, че заминавайки през 2017 г. за Г. да работи,
ответникът не е полагал грижи за родителите си, не се интересувал дали са добре. През 2014
г. взел кредит от негов приятел и отново била запорирана къщата им като и този кредит бил
изплатен от родителите им. Свидетелката посочва, че към момента родителите им са изцяло
под нейна грижа. Твърди, че родителите й са търсили брат й. Търсили са му пари, но той
изобщо не се отзовава и не се интересува. На свидетелката не й е известно здравословното
състояние на брат й. Не знае къде живее. Не разбрали и не знаели, че той е сключил
граждански брак. Твърди, че в момента родителите им не са в добро здравословно
състояние. Баща й е инвалид от дълги години. Тази година доста често излизал извън ритъм
и март месец постъпил в болница. Септември месец постъпил в болница в спешното
отделение на Трета градска болница.
По делото е разпитана като свидетел К. М. – дъщеря на ответника и внучка на
ищците, която в показанията си твърди, че от 2018 г. живеят в Г.. Първо заминал баща й,
защото били зле финансово. Впоследствие заминала и свидетелката заедно с майка си. В Г.
живеели на квартира, която струвала около 800 евро на месец. По време на обучението й
родителите й помагали финансово. Свидетелката твърди, че не е виждала баба си и дядо си
над 10 години. Отношенията им били лоши. Твърди, че не я приемали нито нея, нито майка
й. Не одобрявали брака между майка й и баща й. Не е чувала родителите на баща й да му се
обаждат и да му искат пари за издръжка, защото са болни. Свидетелката твърди, че е в
България от м. април като живее на квартира в гр. С., за която плаща 500 лв. наем. Твърди,
че родителите й помагат финансово като в момента е безработна.
По делото е разпитан като свидетел Р. М. – син на отвеника и внук на ищците, който в
показанията си твърди, че е живял при майка си в с. Г.. Поддържал връзка с баща си по
телефон. Той идвал рядко в България. Чували се по интернет. Посочва, че отношнията с
баща му са добри, както и с баба му и дядо му. Не знае къде живее баща му в Г., но от
разговорите им знаел, че е на квартира. Посочва, че баща му работел. Посочва, че разбрал за
издръжката, която баба му и дядо му искат, след като дошъл за първи път на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели по реда на чл. 172
от ГПК, предвид близката им родствена връзка със страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
За да уважи предявения иск, първоинстанционния съд е счел, че са налице
редпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Приел е за установено, че ищците са с влошено
здравословно състояние, като и двамата са със заболявания, които са пожизнени. Ищецът се
нуждае от постоянни клинични изследвания на медицинските показатели и спазване на
хранителен режим, с оглед избягване на сериозна инвалидизация и фателен изход. Ищцата е
с артериална хипертония и заболяване на щитовидната жлеза. Двамата са на възраст, при
която се нуждаят от грижи, които поради заболяванията си не могат да осигурят сами. Също
така позовавайки се на установената практика на ВКС е приел, че исковата молба служи за
5
покана към ответтника за заплащане на необходимата издръжка. Приел е за установено
знанието на ответника за образуваното производство и за искането на ищците за заплащане
на издръжка, но не поддържал връзка с родителите си и не се итересувал от тяхното
състояние. Според първоинстанционния съд средната месечна сума, която остава на
разположение на ищеца след приспадане на разходите за лекарства, парно, вода и ток е в
размер на 804.46 лв., а за ищцата – 901.30 лв., която сума в общия си размер не е достатъчна
за двамата. Двамата се нуждалели от грижа и подкрепа.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и с оглед на предмета на
иницииращата настоящето производство въззивна жалба, съдът приема от правна
страна долуизложените съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като останалите въпроси, свързани
с правилността на решението е ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното решение на РС С. е валидно и допустимо, тъй като изхожда от
правораздавателен орган със съответната компетентност, изготвено е в изискуемата за това
форма, при наличието на всички абсолютни положителни процесуални предпоставки,
обуславящи разглеждане на поставения правен спор по същество.
Във въззивната жалба се оспорват изводите на РС С., поради липсата на всички
предвидени в чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД предпоставки за отмяна на дарението.
Съобразявайки събраните по делото доказателства приложимите законови
разпоредби, съдът счита оплакванията в жалбата срещу правилността на решението на РС
С. за основателни:
По иска с правно основание чл. 227, б. "В" от ЗЗД за отмяна на дарение поради
недаване на издръжка: Договорът за дарение е едностранен договор. С него дарителят
прехвърля едно право на дарения, който го приема. Транслативният ефект настъпва по
силата на самия договор незабавно, без за ответника да възниква насрещно задължение.
Законът обаче е нормирал морално задължение на облагодетелстваният от безвъзмездния
дарствен акт да издържа дарителя при нужда в рамките на стойността на дареното и е дал
възможност дарението да се отмени, ако такава издръжка не бъде дадена при поискване.
Следователно при възникнала след сключване на договора нужда на дарителя /дарителите/,
за дарения възниква задължение за даване на издръжка. Правото да се отмени дарението
възниква от фактически състав, който включва следните факти: възникване у дарителя/ите
на нужда от издръжка, искане до надарения да дава такава, не осигуряване на нужната
издръжка от дарения /отказ/. Фактите са обективни и не зависят от волята на страните - нито
нуждата от издръжка, нито размерът й се определят субективно от дарителя. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи възникнала нужда от издръжка, нейният размер,
искането на такава от ответника и отказ на последния да престира - чл. 154, ал.1 от ГПК. Ако
който и да е от тези факти не бъде установен по несъмнен начин, съдът прилага
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и
6
счита фактът за неосъществил се в обективната действителност.
По начало дарението не създава на дарения задължение за издържа или да подпомага
дарителите си. Това задължение обаче възниква, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото
поиска от дарения издръжка. Това означава, че задължението на дарения не е само морално,
но и правно. При предявен иск за отмяна на дарение съдът следва да установи по безспорен
начин, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма достатъчно средства за съществуване.
Основният елемент от фактическия състав на предявената претенция е
установяването на надлежно отправена покана до надареното лице за даване на издръжка. За
надарения задължението за издръжка не възниква преди получаване на поканата и може да
съществува само доколкото е налице нужда. Освен това, съгласно чл. 227, ал.3 от ЗЗД, искът
може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни
основанията за отменяване на дарението. Срокът е преклузивен и неговото пропускане
погасява правото на иск.
В случая следва да се направи уточнението, че издръжката може да бъде поискана
винаги при нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ да се даде такава възниква
основание за отменяване на дарението независимо от това, колко време е изтекло от
извършване на дарението, от предшестващи откази и независимо от това дали е правено
друго такова искане. Затова едногодишният срок не тече и не може да изтече, докато
съществува нуждата от издръжка /решение № 322/2009 г. на ВКС по гр.д. № 656/2008 г./.
Предвид посоченото неоснователно е възражението във въззивната жалба срещу
допустимостта на предявения иск. Също така, както е прието в Решение № 435 от 2.11.2011
г. на ВКС по гр.д. № 1370/2010 г., Четвърто гражданско отделение, формата на поканата е
без значение. Не е необходимо задължително да бъде писмена. Допустимо е нуждаещия се
от издръжкадарител да я поиска от надарения и устно, стига да успее в хода на съдебното
дирене, с оглед разпределението на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 от ГПК, да
установи този факт. Следва да бъде съобразен и факта, че издръжката е поискана от
ответника (надарен) с исковата молба, който факт да се съобрази в хода на висящия процес,
както и че въпреки поканата облагодетелстваното лице е обективирало поведение, което по
своята същност съставлява отказ тя да се даде.
Предвид горното, съдът приема предявения иск за допустим. Разгледан по същество,
същия се явява неоснователен, доколкото от събраните и обсъдени по – горе доказателства,
на първо място не се установява по отношение ищците /сега въззиваеми/ да е налице трайна
нужда от издръжка като кумулативно дадена предпоставка за уважаване на предявения иск.
В решение № 432 от 22.01.2014 г. е прието, че трайно изпадане в нужа от издръжка е налице,
тогава, когато нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо
имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни
за преживяването му. При конкретната проява за наличие на нужда от издръжка трябва да се
вземат всички обстоятелства, включително и дали доходите на дарителя са по – ниски от
определения от държавата размер на линията на бедност. В тази насока е и възприетото в
Решение № № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 263/2011 г., Четвърто гражданско
7
отделение, в което е прието, че нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД
се установява при съспоставка между средставата, с които дарителят разполга или може да
ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретната сума, която
му е необходима за покрИ.е на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се
установи какъв е размерът на средно - месечната издръжка на едно лице за процесния
период според статистиката, като съдът прецени кои от сумите могат да отпаднат или да
бъдат коригирани- повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за
лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се
формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми,
реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл
да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество,
от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът
изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен
размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи
от продажбата му.
Съобразявайки дадените разрешения в практиката на ВКС по отношение понятието
„трайна нужда“ от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и установеното в
конкретиката на настоящия казус, съдът счита първото възражение срещу правилността на
обжалваното решение за основателно. В настоящето производство въпреки разпределената
от съда доказателствена тежест, ищецът не установи да е налице „трайна нужда от
издръжка“ в горецитирания смисъл. Това е така, доколкото предвид представените по делото
разпореждания от ТП НАП, офис С., се установява, че ищцата Р. М. получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 1105.93 лв., а ищецът И. М. – пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 997.03 лв. От приложената медицинска
документация и назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че ищците
страдат от заболявания. И. М. има следните заболявания: Захарен диабет, тип 2. Диабетна
полиневропатия. Диабетна нефропатия. Състояние след десностранна нефпектом по повод
травма. Работна хипертония на ляв бъбрек. Хроничен пиелонефрит на ляв бъбрек. Хронична
бъбречна недостатъчност. Артериална хипертония 2 – ра степен. Екстрасистолна аритмия.
Състояние след травматична спленктомия. Десностранна коксарторза. Двустранна
гонартроза. Остеомиелит на дисталната фланга на 1 пръст на десен крак. При Р. С.
Маниковата са диагностицирани следните заболявания: Нодозна струма. Артериална
хипертония. Съдебният медик е посочил и необходимостта от лечение за всеки един от
ищците. Стойността на лечението съпоставено с приложените по делото документи
(фактури и рецептурна книжка), вещото лице от изслушаната съдебно – икономическа
еспертиза е установило, както следва: за И. М. разходи за лекарства в размер на 91.37 лв., а
за Р. М. разхоподи за лекарства месечно в размер на 103.44 лв. Доколкото разходите за ток,
вода и парно са част от средствата необходими за издръжка на ищците, не следва да бъдат
приспадани от последната като отделно перо. Предвид посоченото следва, че след
приспадане на средствата, необходими за лекарства ищецът И. М. разполага със
8
средномесечен доход за своята издръжка в размер на 905.66 лв., а ищцата Р. М. – 1002.49 лв.
Посоченият средномесечен доход съпоставен с приетия с Постановление № 22 ат 02.11.2023
г. размер на линия на бедност за страната, сочи, че същите надхвърлят установения праг на
бедност, който е в размер на 526 лв. Към средномесечния доход на ищците, който е в общ
размер от 1908.15 лв. следва да бъдат прибавани и допълнителните средства, които същите
са получили, посредством реализираната покупко – продажба, обективирана в Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 46, том Първи, рег. № 770, дело № 43 от
25.02.2022 г. /л. 104 от делото/ за сумата от 30 000 лв. при запазено право да ползват
пожизнено и безвъзмездно посочените имоти, находящи се в гр. С.. /В тази насока и
възприетото в цитираното по – горе Решение № № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр.д. №
263/2011 г., Четвърто гражданско отделение/. Предвид изложеното ищците не установиха да
са изпаднали в състояние на трайна нужда от издръжка и същата да е налице към дата на
поканата /датата на подаване на исковата молба/, нито към датата на приключване на
съдебното дирене пред първата, респ. пред настоящата инстанция. Напротив, по делото са
налице доказателства установяващи, че ищците разполагат с достъчно финансови
възможности за да посрещнат своите потребности. За пълнота следва да бъде отбелязано, че
изцяло неотносими към предмета на настоящето производство са наведените от ищците с
исковата молба и обсъждани и от първата инстанция доводи за заплащани кредити лично от
тях за задължения на ответника. Посоченото би имало отношение към завеждане на друг иск
свързан с евентуални облигационни претении към ответника и не съставляват причина,
която да доведе до отмяна на дарствено разпореждане. Друг е въпроса, че наличието на
заплащани кредити, респ. задължения по изпълнителни дела следва да бъде установено с
надлежни писмени документи, каквито не са ангажирани по делото. По отношение
представените договори за кредит в кориците на делото, същите са теглени от името на
ищеца Р. М., като от приложения към същите погасителен план и от заключението на вещото
лице се установява, че задълженията са изцяло погасени. Останалите доводи касаещи
полагани от ищците към ответника през годините грижи, включително и към неговото дете –
св. Р. М., включително изплащана издръжка през 2011 г. от ищците от името на ответника
също са изцяло иррелевантни и неправилно са били обсъждани от първоинстанионния съд.
Действително по делото се установи, че към настоящия момент, както е приел РС С. с оглед
здравословното състояние на ищеца И. М. е налице нужда от грижи, но същото не е елемент
от фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, а би имало отношение към друг вид
договор, какъвто страните не са сключвали.
Отделно от гореизложеното, съдът счита за основателно и следващото основание за
отмяна на атакувания съдебен акт посочено от въззивника – липсата и на следващата
кумулативно дадена предпоставка на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД – проявена непризнателност
от страна на ответника, с оглед възможностите му да даде търсената от дарителя издръжка.
Както е прието в дадено задължитено тълкуване с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, докладчик съдията С.Д.при иск за отмяна на
дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност,
9
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя. Следва да бъде отбелязано, че ищецът чиято е
доказателствената тежест не установи какви са реално финаносовите възможности на
ответника да престира издръжка. Единствените доказателства в тази насока се съдържат в
показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели К. М. и Р. М., обсъдени от съда по
реда на чл. 172 от ГПК, предвид близката им родствена връзка със страните по делото. Така
в показанията си свидетелката К. М. твърди, че баща й – ответника К. М. работи в
Република Г., където няма собствено жилище като заплаща наем в размер на 800 евро на
месец. Няма данни, а и ищците не са изискали по съответния ред доказателства за размера
на полочуваните доходи от ищеца. Също така не са ангажирани доказателства за трудова
ангажираност на останалите лица от домакинството на ответника, в т.ч. неговата съпруга.
От показанията на свидетелката К. М., вече пълнолетна дъщеря на ответника се установи, че
същата е безработна като живее на квартира, за която заплаща месечен наем от 500 лв. и
разчита на финансова подкрепа едиствено от ответника по делото. Предвид горното ищците
не установиха, освен изобщо наличието на „трайна нужда от издръжка“, но и такова
поведение на ответника изразяващо се в проявена към тях непризнателност предвид
необходимостта последният да издръжа себе си и членовете на своето семейство.
По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното решение за
неправилно, а предявения иск - за неоснователен, предвид което следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски, но доколкото не са
ангажирани доказателства за направени такива, като ответникът е представляван от особен
представител разноски не следва да бъдат присъждани.
По аргумент на чл. 47, ал. 6 от ГПК на назначения особен представител на
въззиваемата страна следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750
лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, платимо от внесен предварителен депозит.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №900014/04.04.2024 г. по гр.д.№299/2021г. по описа на РС - С. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И. К. М., ЕГН ********** и Р. С.
М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., кв. „Л.“ Бл.***, чрез адв. Е.Ц., член на АК
10
Благоевград против К. И. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., кв. „Л.“, бл. 628, вх.
„б“, ет 3, ап. 29 и настоящ адрес: Г., гр. В., пк. ***, ул. Д.* за отмяна на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 105, том III, рег. № 2592, дело № 478 от 2008 г. на нотариус
С.П., рег. № 197 с район на действие РС С., за недвижим имот: УПИ VIII (осми), с пл. №
435, кв. 47, целият с площ от 540 кв.м., идентичен на ½ ид.ч. от парцел IX (девети) в кв. 5
(пети) по стария план на с. К., обл. Благоевград, при съседи по нотариален акт от две страни
улица, УПИ IX с пл. № 434 и УПИ VII, пл. № 436, ведно с жилищна сграда със застроена
площ от 40.00 кв.м. (четиридесет квадратни метра), построена в същия УПИ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ж. Т. Т., ЕГН **********, адрес на адвокатската кантора:
гр. С., ул. П., в качеството й на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 особен представител на
въззивника К. И. М., възнаграждение за осъществявано от нея процесуално
представителство във възизвното производство в размер на 750.00 лв. (седемстотин и
петдесет лева), внесено от ответника по жалбата по сметка на Окръжен съд – Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11