Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 28.10.2020 година

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                          мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7660 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

         С решение №52740 от 27.02.2019г., постановено по гр.дело №21463/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, е признато за установено по предявения от В.К.Н. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от ЗЕ, че ищецът не дължи на ответника сумата от 495.35 лв., представляваща дължима цена за консумирана от ищеца електрическа енергия за периода 10.01.2018г. – 18.01.2018г., за обект – вила, находяща се в град Самоков, местност „Мало Равнище“, кл.№300128398597, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 495.35 лв. до пълния предявен размер от 900.54 лв. и за периода за периода 19.12.2017г. – 09.01.2018г.. С решението е осъден В.К.Н. да заплати на „Ч.Е.Б.” АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 180 лв., представляваща направени по делото разноски. С решението е осъден „Ч.Е.Б.” АД да заплати на В.К.Н. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 192.52 лв., представляваща направени по делото разноски.

         Постъпила е въззивна жалба от ищеца - В.К.Н., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от ЗЕ иск за разликата над сумата от 495.35 лв. до пълния предявен размер от 900.54 лв., за периода за периода 19.12.2017г. – 09.01.2018г.. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал погрешен краен извод за недоказаност на предявения иск за част от исковия период - 19.12.2017г. – 09.01.2018г. за който е издадена процесната фактура. Твърди се, че ответникът не е доказал, че за посочения период е извършил реална доставка на количество на ел.енергия, което количество е на стойност в размер на твърдяната сума, предвид на което в тежест на ищеца като потребител не може да се вмени задължение да заплити цената на претендираното количество ел.енергия. Поддържа се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевирано възражение за нищожност на чл.26, ал.2 от Общи условия на „Чез Разпределение България” АД, която разпоредба доставчика на ел.енергия е използвал при изчисляване на стойността на претендираното количество ел.енергия, за която сума е издадена и процесната фактура. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски. Депозирана е в съдебно заседание молба, в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

         Въззиваемата страна -  „Ч.Е.Б.” АД, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба на ищеца. Изложени са съображения, че на основание възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия доставчика - „Ч.Е.Б.” АД е поел задължение да достави на потребителя определено количество ел.енергия, която последният се е задължил да заплати по ред и начин предвиден в Общите условия към договора. Поддържа се, че в хода на производството ответникът е доказал при условията на пълно и главно доказване, фактите, пораждащи правото му да получи плащане на сума, начислена за разходвана от ищеца ел.енергия за исковия период, за който е издадена процесната фактура. Твърди се, че по делото са ангажирани доказателства, че исковата сума е начислена след отчитане на количеството потребена ел.енергия за процесния период, но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената на доставената ел. енергия за исковия период. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от ЗЕ иск за разликата над сумата от 495.35 лв. до пълния предявен размер от 900.54 лв., за периода за периода 19.12.2017г. – 09.01.2018г.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника-ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Ч.Е.Б.” АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от ЗЕ иск за сумата от 495.35 лв., представляваща дължима цена за консумирана от ищеца електрическа енергия за периода 10.01.2018г. – 18.01.2018г., за обект – вила, находяща се в град Самоков, местност „Мало Равнище“, кл.№300128398597. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото е доказано, че количеството ел.енергия за част от исковия период - 10.01.2018г. – 18.01.2018г., за който е уважен предявения иск, е начислено на основание чл.26, ал.2 от Общи условия на „Чез Разпределение България” АД, което е законосъобразно, тъй като не е бил осигурен достъп от потребителя до СТИ на процесния обект, предвид на което претендираната сума е дължима от ищеца. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски, като във въззивната жалба е инкорпориран списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника-ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - В.К.Н., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба на ответника по изложени в него съображения. Излага аргументи в смисъл, че първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от ЗЕ иск е законосъобразно, постановено е при правилно прилагане на материалния закон и при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от ЗЕ. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция.

         Предявен е от В.К.Н. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 900.54 лв., представляваща дължима по фактура №**********/27.01.2018г. цена за консумирана от ищеца електрическа енергия за периода 19.12.2017г. – 18.01.2018г. за обект - вила, находяща се в град Самоков, местност „Мало Равнище“, кл.№300128398597.

С оглед предмета на въззивните жалби, с които съдът е сезиран, предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

 Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от В.К.Н. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от ЗЕ, че ищецът не дължи на ответника сумата от 495.35 лв., представляваща дължима цена за консумирана от ищеца ел.енергия за периода 10.01.2018г. – 18.01.2018г., за обект – вила, находяща се в град Самоков, местност „Мало Равнище“, кл.№300128398597, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 495.35 лв. до пълния предявен размер от 900.54 лв. и за периода за периода 19.12.2017г. – 09.01.2018г.. Първостепенният съд е приел в постановения съдебен акт, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключен договор за продажба на ел.енергия при Общи условия, действащи през този период от време. Прието е още, че за част от процесния период - 18.12.2017г. – 09.01.2018г. изчисляването на ел. енергия е по реален отчет, а за периода 10.01.2018г. - 18.01.2018г., е по прогнозен отчет, поради неосигурен достъп до СТИ. Изложени са мотиви, че доказателствената тежест да установи обстоятелството, че е налице неосигурен достъп до имота е на ответника, който не е ангажирал доказателства в тази насока, предвид на което е прието, че частта от иска, касаеща вземането на ответника за ел.енергия, начислена по прогнозен отчет, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Относно вземането на ответника за периода 19.12.2017г. – 09.01.2018г., е изчислено на основание извършен реален отчет за изразходваното количество ел.енергия, измерено с годно СТИ, по утвърдените цени, поради което искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и при изпълнение на задълженията, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична основателност на предявения отрицателен установителен иск като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Доводите в жалбите са изцяло неоснователни.

В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че страните са обвързани с договорното отношение за продажба на ел.енергия за исковия период 19.12.2017г. – 18.01.2018г. за обект - вила, находяща се в град Самоков, местност „Мало Равнище“, с кл.№300128398597. Касае се за неформален договор за продажба на ел.енергия, като съдържанието на този договор е уредено в представените по делото Общи условия /ОУ/, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ишеца дори и без да е ги приел изрично - чл.98а ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.98а, ал.5 ЗЕ. Следователно, установено е принципно съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните в процесния период, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, по силата на който ответникът има задължение да доставя в собствения на ищеца имота ел. енергия, който като потребител на ел.енергия се задължава да заплаща стойността за реално консумираната ел.енергия.

В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск ответникът носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер. В случая доказване на факта на доставка на ел.енергия в претендираното количество е правопораждащият юридически факт досежно спорното материално право за дължимост на процесната сума, представляваща стойност на доставена ел.енергия за исковия период от време относно процесния обект. От приетото по делото основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, които не са оспорени от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява, че за част от процесния период, а именно 19.12.2017г. – 09.01.2018г. изчисляването на ел. енергия е по реален отчет, а за периода 10.01.2018г. - 18.01.2018г., е по прогнозен отчет, поради неосигурен достъп до СТИ като отразените данни в базата на енергийното дружество са изчислени съгласно чл.26, ал. 2 от Общите условия. Вещото лице е изчислило и цената на ел.енергията за съответните периоди, като доставената енергия по реален отчет е в размер на 405.19 лв., а начислената по прогнозен отчет – 495.35 лв.. Следователно се налага извода, че в настоящото исково производство ответникът по делото при условията на пълно и главно доказване въз основа на всички ангажирани писмени доказателства и основно и допълнително заключението по СТЕ е установил и доказал, че за част от процесния период, а именно 19.12.2017г. – 09.01.2018г. количеството ел.енергия е доставено на адреса и реално дължимо от потребителя за потребена от него, но незаплатена ел.енергия. Изложените във въззивата жалба на ищеца доводи в обратния смисъл са изцяло  неоснователни и се опровергават от събраните по делото доказателства. Доводът на въззивника-ищец в смисъл, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевирано възражение за нищожност на чл.26, ал.2 от Общи условия на „Чез Разпределение България” АД е ирелевантно за част от процесния период, а именно 19.12.2017г. – 09.01.2018г. доколкото изчислената от доставчика стойност на потребено количество ел.енергия за този период е на база извършен реален отчет за действително потребено количество ел.енергия, а не се изчислява на база реда и начина, регламентиран в чл.26, ал.2 от Общи условия. Предвид на горното въззивният съд счита, че не следва да се произнася по наведеното от въззивника-ищец възражение за нищожност на чл.26, ал.2 от Общи условия на „Чез Разпределение България” АД.

По изложените съображения се налага извода, че по делото е установено, както факта, че ответникът за част от процесния период, а именно 19.12.2017г. – 09.01.2018г. е доставил ел. енергия в имота на ищеца, така и стойността на действителното количество консумирана ел.енергия. Ищецът като потребител на ел.енергия има задължение да заплати стойността за реално консумираната ел.енергия, която съдът приема, че възлиза на 405.19 лв., която не е заплатена. Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.98а от ЗЕ се явява неоснователен и недоказан за посочената сума и за част от процесния период, а именно 19.12.2017г. – 09.01.2018г. и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

Относно част от процесния период, а именно 10.01.2018г. - 18.01.2018г. изчисляването на ел.енергия е по прогнозен отчет, поради неосигурен достъп до СТИ, и въззивният съд изцяло споделя изложените от първостепенния съд правни аргументи, че в тежест на ответника е да установи главно и пълно, че за посочения период не му е бил осигурен достъп до имота и съответно е налице основание за изчисляване на стойността на ел.енергия при прилагане на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ОУ. Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ответник, че ищецът не е оспорил факта, че за посочения период не е осигурил достъп до СТИ, поради което не следва да се ангажират доказателства в тази насока. В случая ищецът като предявява отрицателен установителен иск за недължимост на сума за посочения период, имплицитно оспорва факта за реда и начина за нейното изчисляване, съответно дължимост. Следователно и с оглед правилото на чл.154, ал.1 от ГПК ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички факти, на основание на които е начислил оспорената от ищеца сума, представляваща стойност на ел.енергия, в т.ч. и че е възникнало за него основание при изчисляването на стойност на ел.енергия за част от процесния период, а именно 10.01.2018г. - 18.01.2018г. да приложи разпоредбата на чл.26, ал.2 от ОУ. След като по делото няма представени в този смисъл доказателства въззивният съд счита, че основание за възникване на вземането за стойността на служебно начисленото количество за периода от 10.01.2018г. - 18.01.2018г. в размер на 495.35 лв. не съществува. Ответникът не е доказал твърдяното вземане, поради което отрицателният установителен иск за недължимост на тази сума е основателен и следва да се уважи. Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.98а от ЗЕ се явява основателен и доказан за посочената сума и за част от процесния период, а именно 10.01.2018г. - 18.01.2018г. и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция страните нямат право на разноски и направените от тях такива във въззивното производство следва да останат в тежест на всяка от тях така както са сторени.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №52740 от 27.02.2019г., постановено по гр.дело №21463/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1./                      2./