№ 5832
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20231100509707 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 15.05.2023 г. на ищеца Е. Й. С. срещу
решение № 6761/02.05.2023 г., постановено по гражданско дело № 56631/2022
г. на Софийски районен съд, 34 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „С. Г. Груп” обективно съединени искове по чл. 439, ал.
1 ГПК за установяване недължимост на задължения за следните суми:
6173.08 лева – главница по договор за кредит CrediCar с № *******15.09.2009
г.; 1739.59 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2010 г. до 15.09.2010 г.;
533.61 лева – застрахователна премия; 268.93 лева – разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 01.07.2011 г. по ч. гр. д. № 39047/2010 г. на СРС,
69 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20118510401261.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение било неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Не бил правилен изводът на
съда, че исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия
били годни да прекъснат течението на погасителната давност, доколкото този
факт настъпвал, само ако съдебният изпълнител предприеме поисканото. След
наложения 03.09.2014 г. запор не били извършвани други действия, годни да
прекъснат давността. Запорното съобщение от 18.04.2017 било без правно
1
значение, защото било изпратено до лице, което не било работодател на
длъжника. Евентуално счита, че срокът изтекъл в хода на процеса. Моли
въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият счита, че решението било правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за
правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на
заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за
спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР №
1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с посоченото и с
доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Основният спорен въпрос пред въззивния съд е с кои действия се
прекъсва давността.
Отговор е даден в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. Д. № 2/2013 г. ВКС,
ОСГТК. Според мотивите към тази точка, съгласно чл. 116, б.
„в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
2
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Взискателят е длъжен да иска извършване на изпълнителни действия, за
да предотврати прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, включително като иска повтаряне на неуспешните и прилагането
на нови способи. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение, а не с ефективното му прилагане. Ако се приеме за
вярна тезата на въззивника /че е необходимо реално да е засегната
имуществената сфера на длъжника/, то срещу длъжник, който няма
имущество, давностният срок не може да бъде прекъснат.
Няма спор между страните, че погасителната давност е започнала да
тече от 01.07.2011 г. Този срок е бил прекъснат с множеството предприети от
взискателя /както и конституираните след него такива/ действия по
изпълнението, както следва: на 25.07.2011 г. - с подадената от „Кредитбул“ АД
молба за образуване на изпълнително дело с искане за извършване на
следните изпълнителни действия: налагане на запор върху трудово
възнаграждение; възбрана върху описания в молбата имот; опис на движими
вещи, като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението; с постановленията за налагане на запори върху банковите
сметки на длъжника, обективирани в запорни съобщения от същата дата; на
27.07.2011 г. – с постановление за налагане на възбрана върху недвижим
имот; на 24.11.2011 г. – с постановления за налагане на запор върху два леки
автомобила, собственост на ищеца; на 19.03.2012 г. – запор върху трудово
възнаграждение от „В.“ ЕООД; на 21.05.2012 г. – запори на банкови сметки; на
13.12.2012 г. - „АСВ“ ООД /новоконстиуиран взискател/ е поискал налагане на
запор върху трудово възнаграждение, като на 14.12.2012 г. е изпратено
запорно съобщение до „Б.П.“ ЕООД; на 26.02.2013 г. - запор на банкови
сметки; на 25.10.2013 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудово възнаграждение, наложен с постановление от 30.11.2013 г.; на
18.02.2014 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудово
възнаграждение, наложен за вземанията от „С.С.“ ЕООД със съобщение от
19.02.2014 г.; на 16.08.2014 г. - запори на банкови сметки; на 13.01.2015 г. – с
молба взискателят е поискал налагане на запори и опис на имущество; на
20.09.2016 г. - искане от взискателя за налагане на запор върху вземания; на
21.04.2017 г. - взискателят е поискал запор върху трудово възнаграждение; на
3
03.04.2019 г. и на 26.02.2021 г ответникът-взискател е поискал налагане на
запори и възбрана.
Следователно в периода 2011 г. – 2021 г. са извършвани множество
действия по изпълнението, годни да прекъснат течението на давностния срок,
без въззивният съд да взема предвид запорът, наложен за вземания от К. БГ.
От последното /през 2021 г./ срокът не е изтекъл и към момента на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. Макар в
случая този въпрос да не обуславя изхода на делото, въззивният съд счита, че
за пълнота на изложението следва да се посочи и че в решение №
500/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. ВКС, 4 ГО е прието, че „погасителната
давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от
длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква
други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на
делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен
установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът
бъде отхвърлен.“
Предвид изложеното процесните вземания подлежат на изпълнение,
поради което и предявените искове са неоснователни. Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на Софийски районен съд - потвърдено като правилно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6761/02.05.2023 г., постановено по
гражданско дело № 56631/2022 г. на Софийски районен съд, 34 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4