Решение по дело №14669/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1599
Дата: 5 април 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20221110214669
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1599
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110214669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „ЕВА КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК ,
представлявано от законния си представител – управителя Е. П., срещу
наказателно постановление /НП/ № 497740-F509156/02.03.2020 г., издадено
от директора на офис „Люлин“ на Териториалното поделение на
Националната агенция за приходите – гр. София (ТД на НАП-София), с което
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на
основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ за
нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отменена,
ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.) във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от
КСО.
Със срочно депозираната жалба съвместно са обжалвани издадените на
дружеството 6 броя наказателни постановления, сред които и горепосоченото,
чиято преценка за законосъобразност е предмет на разглеждане в настоящото
производство. Жалбоподателят сочи, че в случая били налице основанията на
чл. 28 от ЗАНН, като наказващият орган е следвало да не налага наказание, а
само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. От момента на
регистрацията си в ТР дружеството-жалбоподател не било извършвало друго
1
нарушение, с конкретното деяние не била настъпила никаква вреда за
републиканския бюджет, тъй като осигурителните вноски все пак били
внесени, а декларациите по Образец 1 и Образец 6 били подадени. Отделно от
това определената имуществена санкция била прекомерна по размер спрямо
тежестта на извършеното нарушение. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. К от САК с представено по делото пълномощно. Същата
пледира алтернативно за отмяна или изменение на НП, претендира разноски
и представя писмени бележки, в които се позовава на отмяната на нормата от
подзаконовия нормативен акт, за нарушение на който е санкционирано
юридическото лице, както и на наличие на съществени нарушения на
процесуалните правила и несъответствие с материалния закон.
Въззиваемата страна - ТД НАП-София, редовно призована, се
представлява, който моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. По същество се противопоставя на определянето на
разглеждания случай като маловажен и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2019 г. в сградата на ТД на НАП – София била извършена
проверка в информационната система на Агенцията по отношение на „ЕВА
КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК , като същата била възложена и осъществена в
изпълнение на Резолюция № 22221919019121-0РП-001/30.01.2019 г., с която
свидетелят Е. О. А. на длъжност „инспектор по приходите“ бил определен за
длъжностно лице, което да извърши проверката за спазване на
осигурителното законодателство. Същият констатирал, че от страна на
проверяваното дружество в качеството му на работодател и осигурител по чл.
5, ал. 1 от КСО не била подадена в законоустановения срок пред ТД на НАП –
София, офис „Люлин“ декларация по образец № 6 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за месец май 2019 г. Декларацията следвало да бъде подадена в
срок до 25.06.2019 г., тъй като данните за дължимите вноски и данък по чл. 42
от ЗДДФЛ за всеки календарен месец се представяли до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Изискуемите данни в декларация по образец № 6 за месец 05.2019 г.
били представени пред НАП по електронен път с квалифициран електронен
подпис едва на 16.07.2019 г., като същите били приети с протокол №
22000193955035/16.07.2019 г.
При тези фактически данни на 20.09.2019 г. свид. Е. О. А. съставил на
„ЕВА КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия AN № F509156/20.09.2019 г. за нарушение на чл. 3,
ал. 3, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „А“ от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г., издадена от министъра на финансите (отм., ДВ, бр. 1 от
3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.) във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО – за
2
неподаване на декларация по образец № 6 за месец май 2019 г. в
законоустановения за това срок. Актът бил съставен в хипотезата на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, тъй като след отправена до
дружеството покана негов представител не се е явил в централата на НАП за
съставяне на АУАН в определения 7-дневен срок.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на горепосоченото правило за
поведение на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Е. А.. Събраните по
делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в
цялост.
Единственият елемент от доказателствената съвкупност, който
заслужава критичен преглед, е представеното от процесуалния представител
на жалбоподателя извлечение от кореспонденция по електронна поща за
периода от 30.11.2018 г. до 10.03.2020 г. Дори и заверен с подписа на лицето,
което го представя, документът се притежава доказателствена стойност, тъй
като никъде в съдържанието му не се съдържа обозначение на титуляря на
електронната поща - реципиент на входящите писма. В този смисъл остава
напълно неясна връзката на приложената справка от кореспонденция с
предмета на делото, доколкото не се изясни нито кой е адресатът на
съобщенията, нито кой е притежател на съответния имейл. В допълнение
следва да се изтъкне и вътрешното противоречие на писменото доказателство
с приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение за
извършено връчване по електронен път, от което ясно личи, че на 05.09.2019
г. чрез активиране на електронна препратка на обявения в Търговския
регистър електронен адрес на „ЕВА КОМЕРС“ ЕООД -
******@***********.***, е връчена покана с № 10-53-06-285/04.09.2019 г. за
съставяне на АУАН.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна по
съображения, различни от тези, изложени от страна на въззивника.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да
извърши проверка по спазването на материалния и процесуалния закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
3
В изпълнение на тези си правомощия съдът констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи видно от т. 1.2., б. „д“ и т. 2.1. от
приобщената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Противно на възражението на жалбоподателя, релевирано в
представената по делото писмена защита, в процедурата по съставяне на
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както вече беше обсъдено, актът е съставен в условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН – нарушителят е известен на органите по приходите, но въпреки
надлежно връчената му по електронен път покана, негов представител не се е
явил в предоставения 7-дневен срок в териториалната дирекция на НАП с
оглед издаването на АУАН срещу него.
Въпреки това съдът намира, че при издаване на обжалваното НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване
законосъобразността на акта и обуславящо неговата отмяна на формално
основание.
Законът за административните нарушения и наказания извежда
императивно съдържанието на АУАН и на НП, като актосъставителят и
административнонаказващият орган са задължени да въведат в двата акта
минимума от факти, очертаващи обстоятелствата, при които се твърди, че е
извършено нарушението. Както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са длъжни точно и ясно да опишат онези
факти, които очертават кога, къде, какво деяние е осъществено чрез действие
или бездействие, кой го е извършил, така че да е ясно от фактическа страна за
какво нарушение се подвежда под административнонаказателна отговорност
субектът на отговорността.
Съществен елемент от обективните признаци на административното
нарушение е времето на неговото извършване. Този момент не може да бъде
определяем и поставен под субективната преценка на всяко едно трето лице
относно тълкуването или изчисляването на срокове. Актосъставителят и
административнонаказващият орган са длъжни да посочат кога считат, че
съответното нарушение е довършено. Това означава, че следва да се посочи
не само кога изтича срокът за осъществяване на правно дължимото от страна
на субекта поведение, но и конкретната дата, на която е осъществен съставът
на вмененото административно нарушение.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение,
осъществено във формата на бездействие, като нито от съдържанието на
съставения АУАН, нито от това на наказателното постановление личи датата,
от която дружеството е изпаднало в нарушение, а единствено е отразен
срокът, в който е следвало да бъде подадена съответната декларация по
Образец № 6 от Наредбата. Точното и недвусмислено посочване на датата на
извършване на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и
4
на НП, тъй като от една страна така се индивидуализира нарушението откъм
обективни признаци и се очертава предметът на доказване, а от друга страна
– така се следи и за спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Непосочването на датата на извършване на нарушенията ограничава
правото на защита на санкционираното лице да разбере фактическите рамки
на повдигнатото му административно обвинение и ефективно и пълноценно
да организира защитата си, като това процесуално нарушение не може да
бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН (а в случая липсва и такъв
опит) или отстранено от съда при обжалване на наказателното постановление,
а води до отмяната на последното на формално основание.
Абсолютното отсъствие на ясно и точно отразяване на датата на
нарушението представлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, което обуславя необходимостта от отмяна на атакуваното НП.
Съобразно нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд следва да осъди
Националната агенция за приходите да заплати на жалбоподателя „ЕВА
КОМЕРС“ ЕООД сумата от 150 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено по делото процесуално представителство, чийто размер е бил
уговорен и заплатен в брой съобразно приложения по делото договор за
правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 497740-F509156/02.03.2020
г., издадено от директора на офис „Люлин“ към Териториалното поделение на
Националната агенция за приходите – гр. София, с което на „ЕВА КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1, предл. 1 във
връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „А“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм., ДВ,
бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.) във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от
КСО.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
жалбоподателя „ЕВА КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК сумата от 150 /сто и петдесет/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по съдебното
производство.
5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6