РЕШЕНИЕ
№1396 20.01.2017година Град П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен
съд,
4 състав
На 22.12.
2016 година
в публично
заседание в следния състав:
Районен съдия:Десислава Ахладова
Секретар :Б.А.
Прокурор:
....................,
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №052010 по описа за 2015 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ.
По изложените в исковата молба обстоятелства Д.В.Б. с ЕГН: ********** *** е
поискал да бъде осъден“КОЗМОС ТЕСКТИЛ“ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр.София-1574,ул.“Гео Милев“132,офис 18 да му заплати сумата от 75
000 лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания, вследствие на трудова злополука от 24.09.2014 година,заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 24.09.2014г.до
окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски,включително
адвокатско възнаграждение на адвокат М.Х. *** за оказана безплатна правна помощ
по делото,съобразно Наредба №1/2004 на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество е оспорило предявеният иск по основание и размер, като на
основание чл.201 ал.1 от КТ е направило възражение за наличие на умисъл в
действията на ищеца,довели до процесната злополука. При условията на
евентуалност претендира намаляване на отговорността на работодателя по смисъла
на чл. 201 ал.2 от КТ,с оглед допринасяне за настъпване на трудовата злополука
от пострадалият с проявена “груба небрежност”.
Районният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК във вр. с чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено и доказано
следното:
Не се спори по факта, че ищецът е работник на ответното дружество”Козмос
текстил“ЕООД гр.София, като заема длъжността “****“ с място на работа „****“ . От приложеното
по делото Разпореждане №17278/06.10.2014г.
и Разпореждане №17278/17.08.2015 за поправка на на дата издадени от НОИ
Териториално поделение –София град се установява, че злополуката е призната за
трудова по смисъла на чл. 55 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване / Заглавие
изменено ДВ бр.67 от 2003г./ , който текст към датата на злополуката-24.09.2014г. визира, че трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.Следователно
настоящето производство е допустимо, тъй като е изчерпана процедурата
предвидена в КСО за приемане или неприемане на злополуката за трудова.Съдебна
намеса при установяването на трудовата злополука е предвидено в чл. 60 от КСО с предвидената възможност да
се обжалва пред съда разпореждането на длъжностното лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на НОИ за приемане или неприемане на
злополуката за трудова, което се извършва по реда на АПК и след,като по делото
не се спори, че приложеното разпореждане
е влязло в сила, то настоящето производство е допустимо.
Видно от приложените Декларация за трудова злополука №1/26.09.2014г. издадена от „Козмос текстил“ЕООД-гр.София,протокол
съставен от комисия,назначена от работодателя,епикризи и експертни решения и от
показанията на свидетелите Ц.Л.Х.,Н.К.М.,З.Б. И.,преценени по реда на чл.172 от ГПК и Л. В. П. се установява, че на 24.09.2014г. около 11.30 часа ищецът бил дневна смяна на работа и изпълнявал
трудовите си задължения,като „****“.Ищецът работил на машина“****“в която се
извършвал процес на багрене на памучни панталони,когато застанал на пулта за
управление на машината,който е разположен на дясната й странична част и
задействал команда отваряне на вратата на машината,за да добави морска сол.Д.В.Б.
стъпил пред машината за да изисипе солта в барабана,но тъй като не изчакал
пяната вътре в машината да слегне,пяната,заедно с горещата вода се разляла на
пода,на който ищецът стъпил, подхлъзнал се и паднал на земята.Свидетелят Н.К.М.,който се намирал
на около 10 метра от ищеца лично видял,как Д.Б. отишъл да спре машината, като
не изчакал да спадне пяната в нея, преди да сложи солта в барабана,което довело
до разливане на гореща вода и пяна на пода и падането му на земята. Вследствие
на това ищецът е получил увреждане,
изразяващо се съгласно заключението на вещото лице д-р В.Д.П. до термично изгаряне на обща телесна площ от
21%, което по размер е обширно от 1-2АБ,3 степен,обхващащо десен горен и долен
крайник и корема с участъци засягащи в дълбочина кожата,като я лишава от
възможността за регенериране. Епидермиса
бил свлечен,подлежаща дерма ярко червена
с точковидни кръвоизливи.Проведена е активна инфузионна терапия,кръв,плазма,гелофузин,нитрефлекс,витамини,водно
солеви разтвори,антибиотик.Извършена е обработка на раневата площ след
стабилизиране на състоянието.Извършена е операция № 695/ 26.09.14г.,видно от оперативен
протокол № 54622 / 25.09.14г.състояща се в кюретаж,покриване на раневата повръхност с
Бактеграс и последователно извръшване на свободна кожна пластика на десни горен
и долни крайници.Всички автоприставки са прихванати стабилни захранени.Пръснати
кисти по дорзалната повръхност на дясната ръка.Донори епитализирани с розов
цвят.Проведено е оперативно лечение на 05.12.14г.,видно от оперативен протокол
№ 59191 - Дебридман и калутерализацио на кисти епитиалис.Обща площ на РХЕ,кюретаж
и покривна площ със свободна кожна пластика на площ от 11 %-600кв/см плюс 1600
кв. см. на десни крайници.Последиците от- изгарянето на десни крайници
извършено в планов порядък на 05.12.14г./06.12.14г. След проведеното оперативно
лечение има пълно прихващане на автоприсадките и епитализиране на засегнатите участъци.Извършена
е продължителна рехабилитация с хидратиращи мехлеми и еластична превръзка през
целия лечебно-възстановителен период, считано от 24.09.14г.-17.10.14г.,от
05.12.14г./06.12.14г. проведена рехабилитация активно до 27.10.15г.за целия
този период лицето е било във времена неработоспособност.През целия лечебен
процес е изпитвал болки и страдания по време на хирургичното лечение по време
на превръзките, което е налагало прилагане на обезболяващи средства,аналгетици
и рехабилитация в хода на възстановителния процес,тъй като в засегнатите от
изгарянето области е чувствал стягане,изтръпване и болки в областта на десни
крайници-ставите което налага ползването постоянно на хидратиращи
мехлеми,еластична превръзка.Вещото лице установява,че поразената площ вследствие изгарянето 21 % от
тялото има пълно епитализиране на поразените участъци- мишница,предмишница,длан
на участъци до груби цикатрикси с възстановен обем движения на гривнена,лакътна
раменни стави.Корем-дясна долна коремна половина - илиячна област цикатрикс с
овална форма след свободна кожна пластика добре прихваната във вид на географска карта.Дясна хълбочна
област-хипертрофични цикатрикси.Десен долен крайник-бедрото и подбедрицата
пълно прихващане на автоприсадените и корегирани цикатриксите.На втори етап с
Дебридман ,каутетеризация,хидратиране и еластична превръзка.Има пълно
зарастване на донорните места-ляво бедро,ламиадни ленти.Ставите на долните
крайници са без функционален ортопедичен дефицит.По време на изгарянето и
близките няколко дни живота на пострадалия е бил в непосредствена
опасност,която е избегната поради активните компетентни медецински мероприятия
приложени по времето на целия лечебно-възстановителен процес включващ периода
от 24.09.14г. до 27.10.2015г.Независимо от приложеното лечение налице са трайни
последици от изгарянето.Лечението и пластичното покритие на кожата е разрешило
част от протективната функция на кожата.Голяма част от физиологичната
имунобиологична и механична функция на кожата остават трайно
непълноценни.Промененият вид,цвят и характер на кожата освен,че силно променя естетичен
вид на десните крайници и тялото,остава траен козметичен дефект и като трайна
последица се явява неблагоприятното влияние върху емоционалния,обществен бит на
пострадалия,както и върху възможностите за цялостно вграждане в живота.
Наличните променящи вида на крайниците и тялото белези се отразяват твърде
неблагоприятно върху цялостната психоемоционална дейност на пострадалия
,волевата активност,трудова дейност.За да се запази във времето добрият
резултат от проведения цялостен лечебно-рехабилитационен процес е необходимо
поддържане на поразените участъци с мазеви подържащи мехлеми, неизлагане пряко
на слънце,работа в помещения с високи или ниски температури,които могат да
окажат във времето неблагоприятен ефект от получения към момента добър.Ищецът е бил временно неработоспособен за периода от 24.09.2014г. до
27.10.2015г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск е доказан по своето основание.Установено е, че злополуката е
станала по време, когато ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, поради
което и се касае до трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност,
както и са налице настъпили от същата вреди. При това положение е налице
хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ и отговорността на ответното дружество за
настъпилата злополука следва да бъде ангажирана.
От заключенията на вещото лице д-р В.Д.П.,е видно, че вследствие на
злополуката ищецът е претърпял силни болки и страдания , които не са отзвучали
и към настоящият момент, поради което са налице неимуществени вреди резултат от
претърпяната злополука. По силата на чл. 200, ал. 3 КТ ответното дружество
дължи обезщетение и за тези вреди, като същото се определя с оглед на принципа
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съобразявайки се със степента на причиненото
увреждане, а именно термично изгаряне на обща телесна площ от 21%, което по
размер е обширно от 1-2АБ,3 степен,обхващащо десни крайници и дясна коремна
половина с участъци засягащи в дълбочина кожата,като я лишава от възможността
за регенериране,което е наложило оперативно кожно пластично покритие,
осъществено на етапи.По време на изгарянето и близките няколко дни, ищецът е
търпял силни болки и страдания,които са търпени и по време на трите оперативни
интервенции и целият възстановителен период от 24.09.2014г. до
27.10.2015г.Независимо от приложеното лечение са налице трайни последици от
изгарянето,като голяма част от физиологичните,имунобиологичните и механични
реакции на кожата остават непълноценни,като е променен и естетичния вид на
кожата в засегнатите участъци,което остава траен козметичен дефект,който влияе
неблагоприятно върху емоционалния,обществения живот на ищеца.От друга страна, следва
да се отчете и факта,че правилно протеклия лечебен процес,проведената
рехабилитация и младата възрат на ищеца са допринесли за цялостното
епитализиране и доброто прихващане на кожните автоприставки и напълно
функционално са възстановени десните крайници,без функционален дефицит на
ставите.За да се запази във времето добрият резултат от проведеното лечение за
в бъдеще, ищеца се нуждае от поддържане
на поразените участъци с мазеви поддържащи мехлеми,неизлагане пряко на
слънце,избягване на работа в помещение с високи или ниски температури, които
могат да окажат неблагоприятен ефект.С оглед на изложеното съдът намира,че
сумата от 40 000 лева справедливо
ще обезщети ищецът за претърпените от него болки и страдания,като за разликата
до пълния предявен размер от 75 000 лева ,искът, следва да бъде отхвърлен.
Твърденията на ответника, че ищецът умишлено е предизвикала трудовата злополука
съдът намира за недоказани и противоречащи на събраните по делото
доказателства.
По своето естество умишленото нарушаване на установените за извършване на
трудовата дейност правила може да е в причинна връзка с настъпилото увреждане,
поради което в такъв случай е налице груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 от КТ. В този смисъл са и решение № 202/12.12.2014 г., постановено по гр.
д. № 1298/2014 г. и решение № 18/08.02.2012 г., постановено по гр. д. №
434/2011 г., двете на III г. о. на ВКС, а също така и решения № 79/27.02.2012
г., постановено по гр. д. № 673/2011 г., № 60/05.03.2014 г., постановено по гр.
д. № 5074/2013 г. и № 218/13.06.2014 г., постановено по гр. д. № 845/2014 г.,
всичките на IV г. о. на ВКС. Освобождаването на работодателя от отговорност за
трудова злополука по чл. 201, ал. 1 от КТ обаче настъпва при едно допълнително условие, а именно пострадалият да е
причинил умишлено увреждането. Налице е разлика в субективното отношение на
работника при двете хипотези. При грубата небрежност липсва умисъл за
увреждане. При нея работникът може да нарушава умишлено установените за
извършване на трудовата дейност правила, но да не желае или да не се съгласява
с настъпването на увреждането на здравето. В случаите по чл. 201, ал. 1 от КТ умисълът е насочен не
към нарушението на установените за извършване на трудовата дейност правила, а
към самото увреждане. При това съгласно решения № 542/07.02.2012 г.,
постановено по гр. д. № 1083/2010 г. и № 348/11.10.2011 г., постановено по гр.
д. № 387/2010 г. и двете на IV г. о. на ВКС умисълът по наказателното право и
гражданското такова не се различават, като гражданското не прави разлика между
пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ към умисъла за
нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва
да се прибави и умисъла за реализиране на самото увреждане. В конкретния случай
твърденията на ответника в тази насока не се доказаха ,тъй като не се
установи,ищецът умишлено да е причинил увреждането.
Ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука, като е допуснала груба небрежност,изразяваща се в в това,че е
отворил пералнята пълна с гореща течност и препарат,което е причинило
увреждането. Отговорността по чл. 200 КТ,
както нееднократно е застъпвано в практиката на ВКС, е с много широк аспект.На
първо място, тя е безвиновна отговорност.Съдът, разглеждащ споровете по чл. 200 КТ, е длъжен само да установи наличие на трудово-правни отношения между
страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване. Въпросът,
в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни
действия или бездействия от съответни длъжностни лица от
предприятието-работодател, както и причинна връзка между тях и трудовата
злополука не представляват задължителен елемент от състава на отговорността на
пострадалия работник. Той отговаря по чл. 201, ал. 2 КТ като съпричинител на
вредоносния резултат при наличие на груба небрежност.Тази груба небрежност е
субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник да е знаел, че
с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е
надявал да го предотврати. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на
труда мотивира приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано
субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата
небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. Така определеното обезщетение не следва да бъде намалявано по реда на чл. 201, ал. 2
КТ. Намаляването на обезщетението е допустимо само ако пострадалия е
допринесъл за настъпването на трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Само последната, а не друга е
основание за намаляване на обезщетението. Ищеца
обаче не е длъжен да доказва липсата на груба небрежност от своя страна.
Липсата поначало е отрицателен факт и не подлежи на доказване, а на такова подлежат
само положителните факти, какъвто е наличието на груба небрежност. Този факт
обаче е възражение срещу претенцията на ищеца и подлежи на доказване от тази
страна, която се ползва от него, в случая ответното дружество , като такива
доказателства по делото не са били ангажирани.От показанията на разпитаните по делото свидетели-Ц.Л.
Хонг и Н.К.М. се установи по безспорен начин,че ищецът е спрял машината и
тогава я е отворил за да сложи сол в пералнята,като поради голямото количество
пяна,която е заляла пода и гореща вода се е подхлъзнал и паднал.По делото се
установи,че на ищеца е бил проведен първоначален инструктаж при постъпването му
на работа, при който работникът се запознава с общата дейност на фабриката и
общата характеристика на работата .Не се установи обаче на ищеца да е извършван
периодичен инструктаж за работа с машин“****“ в който да е предвидено ищеца да
проверява нивото на пяната вътре в машината дали е слегнало и колко време след
спиране на машината да изчаква,преди да стъпи на пода пред нея.Установи се,че
ищецът се е подхлъзнал на мокрия и хлъзгав от пяна пода,при слизането си за да
постави препарат ,като не е доуснал нарушение на правилата за безопасност на
труда.
Тъй като се касае за отговорност за увреждане, ответното дружество,по
силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД е в забава от датата на злополуката или от 24.09.2014
година, поради което и следва да се присъди законната лихва за забава, върху
определените обезщетения от тази дата до окончателното им изплащане.
Ответното дружество следва да заплати, по сметка на Пернишкия районен съд,
държавна такса от 1 600 лева, 100.00 лева разноски за вещо лице, а на адвокат М.Х.
*** сумата от 1930.00 лева адвокатско възнаграждение,определено на основание
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ищецът следва
да заплати на ответника сумата от 317.00 лева разноски,съобразно отхвърлената
част на иска.
По изложените съображения
районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА“КОЗМОС ТЕСКТИЛ“ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София-1574,ул.“Гео Милев“132,офис 18 да заплати на Д.В.Б. с ЕГН: ********** *** сумата
от 40 000 лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки
и страдания, вследствие на трудова злополука от 24.09.2014 година,заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката –
24.09.2014г.до окончателното й заплащане,а по сметка на Пернишкия районен съд,
сумата от 1600 лева държавна такса и 100.00
лева разноски за вещо лице,а на адвокат М.Х. *** сумата от 1930.00 лева
адвокатско възнаграждение,определено на основание Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, заедно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила и 5.00 лева
за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно,
като за разликата до пълния предявен размер от 75 000 лева - ОТХВЪРЛЯ иска,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.В.Б. с ЕГН: ********** *** да заплати на “КОЗМОС ТЕСКТИЛ“ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София-1574,ул.“Гео
Милев“132,офис 18 сумата ****а от 3417.00 лева разноски,съобразно отхвърлената
част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване,
пред Пернишкия окръжен съд, в 2-седмичен срок от връчването му до страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.