Определение по дело №389/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 337
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300500389
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 337, 19.02.2020г., Пловдив

 

 

Окръжен съд, Пловдив                                                     граждански състав,

на деветнадесети февруари                              две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                           ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                                    Таня Теоргиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

Ч. гражданско дело  № 389  по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

         Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, против заповед за изпълнение на парично задължение №5340/12.06.2019г., изд. по ч.гр.д.№9548/2019, ПРС в частта за разноските, в която са определени разноски, дължими от длъжника Д.Д.Ф. в размер на 50лв. за адвокатско възнаграждение вместо претендираните 360лв. с ДДС. Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на заповедта в посочената част, като претендира да е бил представляван от адвокат, с когото има сключен договор за правна помощ и съдействие, в който е договорено и изплатено възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС. Предвид уважаване на подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, счита че заповедният съд е следвало да присъди и разноски в заявения и доказан размер. Моли съда да отмени обжалваната част от заповедта за изпълнение и му присъди разноски в пълен размер.

 Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. При проверка на срочността на жалбата, обаче, се установява, че не е спазен законоустановения срок за подаването й. Видно от отбелязването в първоинстанционното дело, пълномощникът на заявителя е получил препис от изпълнителния лист на 29.10.2019г., като няма данни за по-ранна дата на узнаване на заповедта за изпълнение. Частната жалба е подадена в съда на 14.11.2019г., т.е. след 16 дни. Съгл. чл.413, ал.2 от ГПК заявителят може да обжалва разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението му с частна жалба. Редът за подаване на частни жалби е уреден в нормата на чл.274 и сл. от ГПК, като срокът за подаване е едноседмичен. В случая срокът за подаване на частна жалба от заявителя против заповедта за изпълнение в частта за разноските е започнал да тече от момента на узнаване  - връчването на изпълнителния лист на 29.10.2019г. и е изтекъл на 05.11.2019г. Няма данни за изпращане на жалбата по пощата. Така подадената частна жалба се явява просрочена, поради което и недопустима.

         По изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

         ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима частна жалба вх.№5625/18.02.2020г., на „Теленор България“ ЕАД,  ЕИК *********, против заповед за изпълнение на парично задължение №5340/12.06.2019г., изд. по ч.гр.д.№9548/2019, ПРС.

         Определението   подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в седмичен срок от връчването му на страната.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :