№ 42248
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110106632 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на „М. А.С.“ ЕООД да
заплати на В. В. Й. сумата от 65 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, от трудова злополука,
настъпила на 23.11.2021г. на работното място на ищцата: ТР „София изток“- ТПМ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 12 216.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от тази трудова злополука, изразяващи се в извършени разходи за лечение във връзка с нея в
размер на 116.60 лева, както и в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата
би получавала и действително полученото от нея обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 23.11.2021г. до 15.10.2022г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 1099.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението
за имуществени вреди, съставляващи пропусната полза, за периода от 23.11.2021г. до
15.10.2022г.
Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение по сключен
помежду им трудов договор от 07.10.2020г., по силата на който заемала длъжността
„охранител“ с място на работа: гр. София, „Т.С.“ ЕАД, ТР „София Изток“- ТПМ. Поддържа,
че на 23.11.2021г., около 6 часа, докато изпълнявала служебните си задължения на така
определеното място на работа претърпяла злополука- при обхождане на територията на
охранявания обект се спънала, паднала и получила счупване на горния край на раменната
кост (хумерус), която била призната за трудова с разпореждане на НОИ от 30.11.2021г.
Веднага след инцидента ищцата изпитвала силни билки, поради което била откарана в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била установена получената травма и й била поставена
ортеза за срок от 30 дни. След инцидента ищцата не можела да се обслужва самостоятелно
битово и хигиенно, посещавала няколко пъти седмично рехабилитатор, като и към
настоящия момент движенията й с лявата ръка са ограничени, поради което същата не може
да извършва обичайната домакинска работа и да работи както преди трудовата злополука,
като освен това все още изпитва незатихваща болкова симптоматика. След инцидента
ползвала отпуск поради временна неработоспособност през продължителен период, а с
експертно решение на ТЕЛК от 14.10.2022г. й била призната трайно намалена
работоспособност в размер на 30 % пожизнено. Злополуката се отразила негативно и върху
психиката й- изпитвала тревожност, напрегнатост и раздразнителност, променила начина си
на живот, ограничила социалните си контакти, превърнала се в безпомощен и агресивен
1
човек. Наред с това, в периода от 23.11.2021г. до 15.10.2022г. претърпяла и имуществени
вреди, формирани от разликата в трудовото възнаграждение, което би получавала, в случай
че злополуката не бе настъпила, от една страна, и реално полученото от общественото
осигуряване обезщетение за временна неработоспособност, от друга, а и изразяващи се в
извършени от нея разходи за лечение. При тези доводи претендира процесните вземания,
законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че в случая
настъпилата злополука не следва да се приема за трудова, тъй като в случая ищцата
умишлено се отклонила от възложената й трудова функция, като вместо да изпълнява
задълженията си на пост 1 в процесния топлорайон, на който била разпределена за целия
месец и който бил стационарен, тя извършвала обход, какъвто извършвали охранителите,
разпределени на пост 2. В условията на евентуалност това нейно поведение, както и
придвижването й в рамките на топлорайона през тъмната част от денонощието, без да
използва зачислените за всеки от охранителните постове фенери, респ. прожектори,
работодателят сочи като проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201 КТ, допринесла
за настъпване на злополуката, поради което счита, че евентуално следващото се на ищцата
обезщетение следва да бъде съответно намалено. Оспорва настъпването на сочените от
ищцата негативни последици върху психиката й, респ. техните продължителност и
интензитет. Счита, че определената от органите на медицинската експертиза трайно
намалена работоспособност не се намира в причинна връзка с инцидента, респ. увреждането
от него, а се дължи на непровеждане от служителката на назначеното й лечение, късното
започване на назначената й физиотерапия, отказа й да се диспанзеризира, как то и на друго
„съпътстващо увреждане“. А определеният срок на трайно намалената работоспособност-
пожизнено, обосновава с обстоятелството, че пострадалата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в който случай съобразно нормата на чл. 101, ал. 5, изр. 1 ЗЗ
видът и степента на увреждане на лицето се определят пожизнено. В условията на
евентуалност спрямо така изложените доводи оспорва претенцията за неимуществени вреди
по размер, считайки я за силно завишена с оглед установената съдебна практика по сходни
случаи, както и с оглед цялостното състояние на ищцата, поддържайки, че сочените от нея
тревоги и потиснатост за непропорционални на обективното й състояние. За необосновани
счита и твърденията на ищцата за изпитани от нея тревоги във връзка с финансовото й
състояние, тъй като същата получавала трудово възнаграждение по две трудови
правоотношения, както и обезщетение от НОИ, а освен това впоследствие сама инициирала
прекратяване на трудовото правоотношение, с което сама се поставила в ситуация да не
получава трудов доход. Като самостоятелно основание за неоснователност на претенцията за
обезщетяване на имуществени вреди ответникът сочи обстоятелството, че разходите, за
които с исковата молба са представени доказателства, представляват луксозни разноски,
сторени по преценка на ищцата, които не се намират в причинна връзка с инцидента.
Оспорва на ищцата да се следва обезщетение в размер на разликата между трудовото й
възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност, поддържайки, че
съобразно т. 6 ППВС 4/1975г. тази разлика се дължала до достигането на възрастта за
получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която ищцата била достигнала. В
условията на евентуалност претенцията се оспорва и по размер с оглед размера на
основното трудово възнаграждение на ищцата и периода, за който се претендира
обезщетението. Ответникът поддържа, че при всички случаи на основание нормата на чл.
200, ал. 3 КТ от определеното от съда обезщетение следва да бъде приспадната стойността
на полученото обезщетение от общественото осигуряване. Претендира разноски.
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните
2
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която
по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО с
влязло в сила разпореждане по чл. 60 КСО, за последното от които обстоятелства
понастоящем ищецът не сочи доказателства; 2/ настъпване на имуществени и
неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални и нематериални, но правно
защитими блага на работника или служителя, респ. на негови близки; 3/ причинно-
следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да
съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент; 4/ размер на
имуществените вреди- на извършените разходи в причинна връзка с претърпяната
злополука, респ. на разликата между получаваното от служителя преди злополуката трудово
възнаграждение и изплащаното му обезщетение за временна неработоспособност през
исковия период, като процесуалното задължение да установи при условията на пълно и
главно доказване тези обстоятелства принадлежи на ищеца.
При установяване на тези материални предпоставки в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил следващото се на ищцата обезщетение, за което в случая не се сочат
доказателства, а не се и навеждат твърдения, както и конкретните си твърдения, обуславящи
редуциране на вменената му имуществена гаранционно- обезпечителна отговорност.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства: че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което на 22.11 срещу 23.11.2021г. ищцата е изпълнявала трудовите си задължения
в определеното й място за работа- : гр. София, „Т.С.“ ЕАД, ТР „София Изток“- ТПМ, както
и че на 23.11.2021г., рано сутринта е претърпяла злополука, в резултат от която е получила
травматично увреждане- счупване на горния край на раменната кост (хумерус).
Представените от ищеца и ответника документи следва да бъдат допуснати за
събиране като писмени доказателства по делото, доколкото същите са насочени към
установяване на изложените от страните фактически твърдения, като по доказателствената
им стойност- годността им да докажат твърдените обстоятелства, съдът дължи произнасяне
с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- медицинска експертиза по
формулираните от ищеца и ответника съответно в исковата молба и в отговора на исковата
молба задачи, като наред с това вещото лице следва да установи дали уврежданията на
ищцата, за които има данни в наличната по делото медицинска документация, са в причинна
връзка с настъпилата злополука, както и кое/кои от тях са обусловили признаването на
ищцата на трайно намалена работоспособност от 30 %.
Следва да бъде допуснато извършването и на съдебно- счетоводна експертиза по
формулираните от страните с исковата молба и с отговора на исковата молба задачи.
На ищцата следва да бъде указано да уточни доказателственото си искане за събиране
на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.
По искането на ответника следва да бъде допуснато събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника в
първото по делото открито съдебно заседание за установяване на твърденията му, касаещи
условията на настъпване на трудовата злополука, разпределението на задълженията между
служителите на охранявания обект, условията на извършване на работа, състоянието на
ищцата след инцидента.
На ответника следва да бъдат издадени съдебни удостоверения за снабдяване с
данните, посочени в т. 2 и т. 3 от доказателствените му искания по представени от него
проекти за такива в определен от съда срок.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
3
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца и ответника с исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА извършването на съдебно- медицинска експертиза по формулираните от
ищеца и ответника съответно в исковата молба и в отговора на исковата молба задачи, като
наред с това вещото лице следва да установи дали уврежданията на ищцата, за които има
данни в наличната по делото медицинска документация, са в причинна връзка с настъпилата
злополука, както и кое/кои от тях са обусловили признаването на ищцата на трайно
намалена работоспособност от 30 %.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши СМЕ, д- р Ц.Н.Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по СМЕ в размер на 600.00
лева- 200.00 лева от бюджета на съда, и 400.00 лева- вносим от ответника в тридневен
срок от получаване на препис от настоящото определение.
ДОПУСКА извършването и на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от
страните с исковата молба и с отговора на исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССЧЕ, Е.В.Ж..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ в размер на 400.00
лева- 200.00 лева от бюджета на съда, и 200.00 лева- вносим от ответника в тридневен
срок от получаване на препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата в тридневен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на трима свидетели, като посочи конкретните обстоятелства, които се домогва да
установи чрез това свое искане, като й УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок
съдът ще приеме, че такова доказателствено искане не е заявявано- арг. чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на твърденията му, касаещи условията на настъпване на трудовата злополука,
разпределението на задълженията между служителите на охранявания обект, условията на
извършване на работа, състоянието на ищцата след инцидента.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника съдебни удостоверения за снабдяване с данните,
посочени в т. 2 и т. 3 от доказателствените му искания по представени от него проекти за
такива, както и на доказателства за заплатена държавна такса в тридневен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за признаване на процесната злополука
за трудова с влязло в сила разпореждане по чл. 60 КСО.
УКАЗВА на вещите лица, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да
представят писменото си заключение по делото най- малко една седмица преди датата на
откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2024г. от
12:00 часа, за когато страните и вещите лица да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
4
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5