Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260226
гр.Бургас, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *,
като разгледа НАХД № 800 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р.Я.Т., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 57/27.01.2020
г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), за
нарушение по чл. 91 от ЗЛОД вр. чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗЛОД,
вр. чл. 86, ал. 7 от ППЗЛОД, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 1 за контрола и опазване на горските територии, е наложено наказание
"глоба" в размер на 200 лв.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява в последното открито съдебно
заседание,
като се представлява
от адв. Станко Кралев от АК-Бургас, който пледира за
отмяна на обжалваното постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова,
прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2019 г., в землището на с. Веселие, служителите на ЮДП Сливен
забелязали в гориста местност няколко човека, приближили се до
тях със служебния автомобил, легитимирали се и поискали ловните им билети,
членските карти и разрешително за лов. По време на
проверката между лицата възникнало пререкание, като разрешително за групов лов
Серия Г № *за месец декември 2019 г. било изгубено. На 17.12.2019 г.
председателят на ловна дружина- с. Ново Паничарево- Р.Т., уведомил Сдружение за
лов и риболов „Лебед“ гр. Бургас за загубата на разрешителното. На 19.12.2019
г. сдружението информирало Държавно горско стопанство- Ново Паничарево, че
разрешителното е изгубено, а на 06.01.2020 г. била преведена неговата стойност
в размер на 810 лв.
На 18.01.2020 г. С.Н.-***,
издал Констативен протокол № 0032674, с който на Р.Т. било указано в срок до
20.01.2020 г. да представи горепосоченото разрешително за групов лов, което той
не сторил. На 21.01.2020 г. св. С.К. съставил на
жалбоподателя АУАН за това, че на 20.01.2020 г. не изпълнил разпореждането дадено с констативния протокол да представи разрешително за групов лов на дива свиня № *.
На 27.01.2020 г. на
жалбоподателя било издадено НП, което е предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви. На практика не се спори
относно това, че не е представено разрешителното, а спорът се съсредоточава
върху причините за това.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Процесната жалба е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице - директор на РДГ-Бургас,
а АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът
счита, че в конкретния случай не е налице административно нарушение.
Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на чл. 91 ЗЛОД, съгласно която
разпоредба, който не изпълни разпореждания на длъжностните лица по охраната на
дивеча, дадени в кръга на правомощията им по чл. 67, ал. 3 се наказва с глоба
от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Видно от съдържанието
на наказателното постановление, АНО е наложил административно наказание на
жалбоподателя за това, че не е изпълнил разпореждане, дадено в констативния
протокол от 18.01.2020 г. да представи разрешително за групов лов на дива свиня.
Разрешението е следвало да бъде представено съгласно чл. 86, ал. 7 от ППЗЛОД в
петнадесетдневен срок, но не по-късно от 3-о число на следващия месец. Видно от
писмените доказателства обаче, още на 17.12.2019 г. жалбоподателят Т. е
уведомил СЛР „Лебед“ гр. Бургас, че въпросното разрешително е било изгубено по
време на проверката на 11.12.2019 г., а на 19.12.2019 г. от сдружението е
изпратено писмо до Държавно горско стопанство- Ново Паничарево, в което е
посочено, че на основание чл. 85, ал. 5 от ППЗЛОД ще бъде преведена сумата за
същото. Съгласно последната разпоредба за изгубено или издадено, но неотчетено
разрешително за лов се заплаща пълният размер на цената по чл. 65, ал. 2. От
изложеното следва, че жалбоподателят е уведомил надлежните лица, че разрешителното
е изгубено, при което е била задействана процедурата в правилника за
възстановяване на неговата стойност. След като е спазена законовата процедура,
е очевидно, че няма как от жалбоподателя да бъде изпълнено разпореждането от
18.01.2020 г. да представи разрешителното, за което месец по-рано е съобщил, че
е изгубено, което сочи на липса на съставомерно поведение.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че липсва нарушение от страна на жалбоподателя, тъй
като макар фактически да не е изпълнено даденото разпореждане, е спазена
предвидената в закона процедура, при което се явява обективно невъзможно за Т.
да представи искания документ. Поведението на жалбоподателя би било наказуемо
едва ако същият не беше уведомил надлежните лица за загубата на процесното
разрешително.
Предвид изложеното,
обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 25), в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Не
бе направено искане от представителя на АНО за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение до предвидения минимум, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предвид на това следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в
размер на 300 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал
акта, съдът намира, че следва да осъди РДГ-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски,
доколкото съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗГ регионалните дирекции по горите са
юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по
горите.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 предложение
трето от ЗАНН, Бургаският районен
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
57/27.01.2020 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с което на Р.Я.Т., ЕГН
**********, на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД), за нарушение по чл. 91 от ЗЛОД вр. чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗЛОД, вр. чл.
86, ал. 7 от ППЗЛОД, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазване на
горските територии, е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА РДГ - Бургас да заплати на Р.Я.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 (триста) лева.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.