РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Велико Търново , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102239 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.405 от КЗ.
Ищецът П. В. Ч. твърди, че сключил с ответното застрахователно дружество
застраховка „Имущество” на физически лица, по комбинирана застрахователна полица
„****” №******. Сочи се, че в застрахователната полица изрично е посочено в
застрахованото имущество и покрит риск-късо съединение/токов удар, с лимит на
отговорност 5000лв. Излагат се твърдения, че на 02.04.2020г. ищецът уведомил ответното
застрахователно дружество чрез застрахователен брокер „А” за увредено имущество,
представляващо повреден фотоволтаичен мрежов инвертор ***** на фотоволтаична
централа. Сочи се, че на 03.04.2020г. бил съставен констативен протокол от комисия,
съставена от представители на изпълнителя на фотоволтаичната централа „Е Е ООД и
инвеститора, който е ищеца, застраховано лице. Сочи се, че били констатирани изгорели
кондензатори на фотоволтаичен мрежов инвертор, като посочената вероятна причина за
повредата е възникнало пренапрежение на мрежата ниско напрежение, което е възможно да
се получи от токов удар или късо съединение, вследствие на по-високо напрежение. Излагат
се твърдения, че при ответника е заведена щета №*******, извършен оглед и съставен
протокол на 08.04.2020г. Сочи, че тъй като увреденото имущество не подлежи на
отремонтиране при съгласуване със застрахователя е извършено закупуване и монтаж на
нов инвертор на мястото на повредения. Ищецът заявява, че той като застраховано лице
изпълнил задълженията си по ОУ на застраховката „Имущество”, но въпреки това от страна
на застрахователя не е изплатена стойността на нанесените щети, които възлизат на
4876,04лв., представляващи стойност на направени разходи за закупуване и монтаж на нов
1
инвертор. С оглед изложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 4876,04 лв., която представлява стойност на направени разходи за
закупуване и монтаж на нов инвертор на фотоволтаична централа, негова собственост,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е доказано от извършените огледи точната
причина за настъпване на твърдяните от ищеца вреди по фотоволтаичната централа. Твърди,
че не е налице покрит риск по застрахователната полица. Ответникът счита,че твърдяните
щети може да са настъпили в резултат на скрит дефект на централата, респ. да са настъпили
в гаранционния срок на фотоволтаичната централа и в този случай следва да се покрият от
фирмата доставчик. На следващо място сочи, че щетите може да са настъпили вследствие на
нормалната експлоатация и остаряване на процесната фотоволтаична централа, а в тази
хипотеза заявява, че застрахователят не дължи обезщетение съгласно т.4.2 от ОУ.
Ответникът оспорва и размера на исковата претенция. Отправя искане за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, че на 10.12.2019г. между ищецът и ответното
дружество е сключен застрахователен договор №*******, комбинирана застрахователна
полица “****”, при Общи условия на застраховка”Имущество”на физически лица в сила от
20.04.2016г., валидна за периода 12.12.2019г.-11.12.2020г., с клауза за автоматично
подновяване.
Видно от представения по делото констативен протокол от 03.04.2020г., комисия от
„Е Е”ООД е констатирала, че вследствие на изгорели кондензантори по неясни причини е
повреден фотоволтаичен мрежов инвертор *****, като е посочено, че същият не подлежи на
ремонт и следва да се подмени с нов.
На 08.04.2020г. е съставен констативен протокол от проверка извършена от вещо
лице при ответното застрахователно дружество, видно от който фотоволтаичната централа
се намира на покрива на второстепенна сграда в двора на собственика и представлява 20
броя поликристални модули. В констативния протокол е посочено, че „вследствие на
пренапрежение изгарят кондензатори. Вратата на инвертора изхвръква”. Представен и опис
на вредите, в който е включен инвентор ******
По делото е представен нотариален акт за закупуване от ищеца и друго лице през
2005г. на недвижим имот в гр.***, представляващ дворно място с построените в него
масивна двуетажна жилищна сграда с два гаража.
Видно от разрешение за строеж №**** на ищеца е дадено разрешение от гл.архитект
2
на Община *** за изпълнение на строеж „инсталация за производство на електрическа
енергия с обща мощност до 30 кW, разположена върху покрива на постройка от
допълнителното застрояване в УПИ с идентификатор *****по КК и КР в кв.** на гр.****.
По делото е представен като доказателство и договор за присъединяване на обект за
производство на електрическа енергия от възстановяеми източници по чл.24 т.1 от Закона за
енергията от възстановявеми източници от 08.05.2015г. относно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „малка електроцентрала с фотоволтаични модули, със
заявена мощност 5кW, която ще се изгради на покрива на съществуваща сграда в ПИ ******
в гр.***”.
Представен е протокол за извършване на монтажни работи на обект „малка
фотоволтаична централа”, в който са посочени извършените монтажни дейности, както и
протокол от 13.11.2015г. за проведени комплексни изпитания на обект „малка
фотоволтаична централа с фотоволтаични модули”.
По делото са представени фактури относно извършени СМР съгласно договор от
14.09.2015г. и Протокол на обект: ”изграждане на малка фотоволтаична централа в ПИ
******* гр.****, по които фактури получател е ищеца П. В. Ч..
Видно от фактура №**** от 16.04.2020г., в нея са посочени дейности по демонтаж
инвертор, монтаж на инвертор тип VN-5кW, която фактура е на обща стойност 4 876,04лв. с
ДДС.
С приемо-предавателен протокол от 16.04.2020г. във връзка със заведена щета
№*****, ищецът предал на посочено в протокола лице-управител на ответното дружество в
офис в гр.**** инвертор и фактура.
По делото е допусната комплекна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещите лица доц.д-р инж.И. Н. М. и инж.Н. Д. Н., от която експертиза се установява, че
предполагаемата причина за дефектиралите кондензатори и като цяло инвертора е
„пренапрежение”, което представлява повишаване на амплитудата на напрежението над
номиналното за дадената мрежа. В заключението е посочено, че причина за възникване на
пренапрежение от външно въздействие може да се получи при допир на проводник с по-
високо напрежение. Вещите лица са посочили, че гаранцията на инвертора дадена от завода
производител в Г**** е 7 години, като вещите лица са посочили, че след проведени
консултации с фирми монтиращи и обслужващи фотоволтаични системи, нормалната
експлоатация на всички елементи от нея е 10-15 години. Вещите лица са посочили, че при
нормална експлоатация в продължение на повече от 5 години на фотоволтаични системи и
фотоволтаичен мрежов инвертор тип като процесния не е възможно същият да дефектира по
начин „спукани корпуси на три от електролитните кондензатори, в резултат на което се
разпръсква електролита, което води до деформиране на предпазния капак и счупване на
челния капак и дисплей”. В съдебно заседание вещото лице М. каза, че пренапрежението е
напрежение с много висока амплитуда за кратък период от време, поради което не се улавя и
3
от него не се задействат предпазителите. Вещото лице заяви, че при огледа констатирали
видимо дефектирали кондензатори и напукан корпус на инвертора. Вещото лице Н. каза, че
ремонтът на тези устройства е съизмерим с тяхната цена и производителите препоръчват
пълна подмяна на устройството, тъй като всички електронни компоненти са взаимосвързани
и при повреждане на една част от инвертора, се стига и до повреда в управлението на
централния процесор. Вещото лице Н. каза, че най-вероятно пренапрежение възниква при
дисбаланс на мрежата или при преходни процеси, вследствие на контации. Вещото лице М.
каза, че кондензаторите са били в експлоатационната си годност по времето на инцидента,
не са били дефектни, а са дефектирали вследствие на самия инцидент. Според вещите лица,
от техническа гледна точка, няма друга причина освен „пренапрежение”, която да доведе до
изгърмели кондензатори, като според вещите лица няма техническа възможност да се
определи причината за настъпване на пренапрежението.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите О Н П и И Т
Ф. Свидетелят П, разпитан каза, че работи във фирма „Е Е”, като орган за контрол.
Свидетелят заяви, че през месец април миналата година се получил сигнал, че
фотоволтаична централа, която тяхната фирма е монтирала и пуснала в експлоатация, не
работи. Отишли на място и установили пръснат на земята капак на панела на инвертора.
Направили външен оглед, видели теч на масло отдолу на повърхността, усетили мирис на
изгорели елементи. Свидетелят каза, че според него причините за това може да е
пренапрежение, външно въздействие при гръмотевични бури, но в случая нямало следи от
попадения от мълния. Съставили протокол от проверката. Свидетелят Ф, инженер в „Е Е”,
разпитан каза, че миналата пролет ходили в гр.***, по сигнал за авария на фотоволтаична
централа. На място установили, че инвертора бил гръмнал, капакът му бил на земята.
Според свидетеля най-вероятно от пренапрежение е станал инцидента или от мълния.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск от застрахован против застраховател за заплащане на
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по имуществена
застраховка, с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ е допустим съгласно разпоредбите на
чл.498 ал.1 и ал.3 от КЗ, тъй като ищецът е изпълнил задължението си по чл.380 от КЗ да
уведоми застрахователя с искане да му се изплати обезщетение по заведената щета.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който съгласно чл.108 ал.1 от КЗ е до 15 работни дни от представяне от застрахования на
доказателства по чл.106 от КЗ. За да възникне субективното материално право за получаване
на застрахователно обезщетение е необходимо да са осъществени следните кумулативно
предвидени материалноправни предпоставки-наличие на договор за имуществено
4
застраховане с предмет, по отношение на който се твърди настъпване на застрахователно
събитие и осъщетвяване на договорения застрахователен риск в срока на действие на
договора; изпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя
за настъпилото събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това
застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и
застрахователното събитие.
По делото не е спорно и от събраните доказателства се установява, че между страните
е налице сключена имуществена застраховка по комбинирана застрахователна полица “
****», по договор от 10.12.2019г., сключен за срок 12.12.2019г.-11.12.2020. Установи се, че
с посочения застрахователен договор, ищецът е застраховал имота си в гр.Златарица, вкл.
основната сграда, движимо имущество и соларна инсталация. Съгласно застрахователната
полица допълнителен покрит риск е «късо съединение/токов удар».
От представените писмени доказателства е видно, че ищецът е собственик на „малка
електроцентрала с фотоволтаични модули”, изградена и монтирана на покрива на
съществуваща сграда в ПИ *****в гр.****, която фотоволтаична централа е закупена и
монтирана през 2015г.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на допуснатата техническа експертиза се установява настъпването на
застрахователното събитие и причинените вреди върху инвертор на фотоволтаична
централа, собственост на ищеца.
По делото се установи, че на 02.04.2020г. ищецът констатирал, че е повреден
фотоволтаичен мрежов инвертор на фотоволтаичната централа, за което уведомил
застрахователя. Констатирани били изгорели кондензатори на фотоволтаичен мрежов
инвертор, което се установява от приетия като доказателство по делото констативен
протокол от 03.04.2020г. ,съставен от служители на фирмата, монтирала фотоволтаичната
централа. Настъпването на вредите по инвертора се установява и от събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите О П и И Ф, съставили и подписали констативния
протокол. При разпита свидетелите заявиха, че на място установили, че капакът на
инвертора е отхвръкнал на земята, бил счупен и имало мирис на изгорели елементи, теч на
кондензатори. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви, отразяват преки впечатления на лицата, както и кореспондират с
останалите доказателства по делото. Настъпването на вредите се установява и от
заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че при
огледа извършен от вещите лица са установили, че „инверторът е със счупен преден капак,
три броя електролитни кондензатори са с дефектирали/спукани/ корпуси, от които под
налягане е излязъл електролита, намиращ се в тях”, което според вещите лица е причината
за деформиране на предпазния капак и счупване на челния панел, както и отсъединяване на
дисплея от електронната платка.
5
Спорният момент по делото е установена ли е причината за настъпилите вреди по
инвертора. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че
предполагаемата причина за дефектиралите кондензатори и на инвертора е „пренапрежение,
токов удар”. Експертизата беше оспорена от ответната страна, но съдът намира
възраженията на ответника, с които беше оспорено заключението за неоснователни. Двете
вещи лица заявиха, че от техническа гледна точка, предвид вида на повредата по инвертора,
няма друга причина, извън „пренапрежение/токов удар”, която да доведе до тези
последствия по инвертора-изгърмели кондензатори, „микровзрив”, който е счупил капака на
кондензатора. Съдът кредитира заключението, като намира същото за обосновано и
изготвено от компетентни вещи лица. Заключението кореспондира и на събраните гласни
доказателства. Разпитаните свидетели, които са видели на място повредения инвертор
непосредствено след установяване на събитието, казаха, че според тях токов удар е
възможна причина за вредите по инвертора. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като
изхождат от лица с техническо образование, които извършват монтаж и поддръжка на
фотоволтаични централи, в т.ч. и на процесната. Относно възражението на ответника, че не
е установена причината за възникване на токовия удар, съдът намира, че вещите лица при
изслушването си казаха кои са възможни причини за възникване на токов удар, като вещото
лице М. уточни, че категорично не може да се установи причината за възникване на токов
удар, тъй като от страна на електроразпределителното дружество не се регистрират
стойности или параметри на подавана ел.енергия, а се регистрират аварии. Макар и вещите
лица да не можаха да кажат с категоричност причината за възникване на токовия удар и
доколкото се касае и за минало събитие, съдът намира,че релевантното за спора по делото е
причината за възникване на вредите, а същата е установена от заключението на вещите лица,
а именно възникнало „пренапрежение, токов удар”. Съгласно застрахователната полица,
представена по делото, „токовият удар” е покрит застрахователен риск.
От приложените писмени документи, гласните доказателства и заключението на
назначената по делото експертиза се установиха вредите по инвертора на фотоволтаичната
централа, както и че е налице причинно-следствена връзка между застрахователното
събитие и щетите по инвертора, което се установи от заключението на експертизата.
Съгласно чл.386 ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действителнито претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите
на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В разпоредбата
на чл.400 ал.1 от КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна
стойност и това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност е дифинирана с
разпоредбата на чл.400 ал.2 от КЗ като стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
др., без прилагане на обезценка. В настоящото производство вещите лица заявиха, че
характерът на повредата на инвертора е такъв, че ремонтът е съизмерим с неговата цена и се
6
препоръчва подмяна с ново устройство, вместо неговия ремонт. От представена по делото
фактура от 16.04.2020г. е видно, че ищецът е направил разходи за закупуване и монтаж на
нов инвертор, които са на стойност 4 876,04лв. Видно от застрахователната полица, тази
сума е в рамките на договорения лимит на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредите са настъпили в резултат на
„скрит дефект” на фотоволтаичната централа или вследствие на нормална експлоатация на
процесната фотоволтаична централа. От заключението на експертизата се установи, че
нормалната експлоатация на елементите на фотоволтаични системи е 10-15 години. Видно
от документите по делото фотоволтаичната централа, собственост на ищеца е монтирана
през 2015г., поради което е в експлоатационната си годност. Видно от представения
приемо-предавателен протокол гаранцията на инвертора е 7 години. Освен това вещите лица
заявиха, че кондензаторите не са били дефектни, а са дефектирали вследствие на
настъпилото пренапрежение, което прави възражението за „скрит дефект” неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото се установиха елементите от
фактическия състав на отговорността на застрахователя по имуществена застраховка спрямо
застрахованото лице, поради което искът за заплащане на застрахователно обезщетение се
явява основателен и доказан в претендирания размер от 4 876,04лв.
С оглед основателност на иска за главница, основателна се явява и акцесорната
претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба
/21.09.2020г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, и съгласно
чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 195,04лв., сумата 250лв. за
разноски за възнаграждения за вещи лица и 570лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора
не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответното дружество.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „*****”АД, ЕИК ******, със седалище г****** да заплати на П. В.
Ч. с ЕГН **********, с адрес гр.****** сумата от 4876,04 лв. /четири хиляди осемстотин
седемдесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща дължимо обезщетение по
застрахователна полица №******** по застраховка „Имущество” на физически лица по
комбинирана застрахователна полица „*****”, с период на действие 12.12.2019г.-
7
11.12.2020г., изразяващо се в стойността на направени от ищеца разходи за възстановяване
работата на фотоволтаична централа, негова собственост, чрез закупуване и монтаж на нов
инвертор, поради повреда в инвертора, възникнала от „пренапрежение/токов удар”, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /21.09.2020г./ до
окончателното изплащане, както и сумата от общо 1015,04лв../хиляда и петнадесет лева и
четири стотинки/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8