№ 111
гр. Б., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120204595 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод депозирана жалба
от Б. С. П., ЕГН **********, от гр.Б., ул. *************,чрез пълномощника адв. К. К. БАК
против Наказателно постановление №24-0769- 000284/16.04.2024 г., издадено от Началник група в
ОД МВР – Б., С-р Пътна полиция Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП е наложено на осн.чл.175,ал.3, пр.1 ЗДвП административно наказание „глоба” в размер
от 200.00 лева, както и административно наказание „лишаване от правото да управлява МПС“ за 6
месеца.
В жалбата е изложена мотивация относно материалноправна незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното наказателно постановление, в контекста на които е заявено искане за отмяна на
процесното наказателно постановление. В обобщен аспект възраженията за се обосновават с тезата
за субективна несъставомерност на нарушението с оглед фактическите твърдения,че в случая
процесният автомобил е бил с налични регистрационни табели, като жалбоподателят, който е
управлявал автомобила – собственост на трето лице, не е знаел, че последният е бил служебно
дерегистриран.
В съдебното заседание жалбоподателят,редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.К.,
който поддържа жалбата и доразвива аргументите, заложени в нея.Претендира присъждане на
разноски
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител гл.юрк. Ж., която моли за потвърждаване на обжалваното НП по
съображенията в писменото становище.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 07.02.2024 г., около 21: 00 часа в гр. Б., по ул. „Б.“ в посока Ул.“К.Ф.“ жалбоподателят Б. П.
управлявал л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“ С РЕГ. №* *** **, собственост на Ст. Н. П., като при
проверката от мл.автоконтрольор Н. Г. П. при С-р Пътна полиция,с РСОД №2834 и чрез ОДЧ-24 се
установило, че МПС е с прекратена регистрация на 06.01.2024 г. по чл.143, ал.15 ЗДвП.
1
На 07.02.2024 г. св.Н.П. съставил АУАН бл. № 0623493/07.02.2024 г.,като субсумирал поведението
на водача П. като реализиращо състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
След като се запознал със съдържанието на съставения АУАН жалбоподателят го подписал без
вписано изявление в реквизит възражения.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на БРП от 09.04.2024 г. за
отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на
Началник сектор „Пътна полиция“- ОДМВР-Б., за преценка наличието на предпоставки за
образуване на административнонаказателно производство.
В изпълнение на правомощията си Началник група в ОДМВР –Б., С-р „Пътна полиция“ Б. на
16.04.2024 г. и след преценка на събраните доказателства, издал обжалваното Наказателно
постановление, в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 21.10.2024 г., видно от инкорпорираната в него
разписка, а жалбата е подадена на 31.10.2024 г. чрез ССЕВ /л.3/.
Видимо от служебно изисканата от съда справка вх.№516100/05.12.2024 г. от ОДМВР-Б., Сектор
„Пътна полиция“ Б. относно собствеността на л.а. Ф.“, модел „Ф.“ с рег. №* *** **, отразяваща
хронологично промените в собствеността на посоченото МПС, в периода от 29.11.2018г.-21.01.2019
г. автомобилът е бил собственост на М.Д.М., като на 04.11.2023 г.е регистриран договор за
продажба праводаване №8620/04.11.2023 г. на Нотариус с рег.№673, по силата на който
приобретател на МПС ставал Ст. Н. П.. Отбелязано е още в справката и,че на 06.01.2024 г.
регистрацията на МПС е прекратена на осн.чл.143,ал.15 ЗДвП, тъй като МПС не е било
регистрирано в КАТ , а на 23.05.2024 г. регистрацията е възстановена след вписана промяна на
собствеността за Ст. Н. П. с нов рег. №*******.
Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност с
останалите доказателствени източници, свидетелят Н. П. пресъздава своите непосредствени
възприятия от проверката на жалбоподателя на 07.02.2024 г., като описва фактите и
обстоятелствата, относими към констатираното нарушение по чл.140 ЗДвП.Качествени
процесуални характеристики на тези показания според съда са тяхната обективност,
информативност и логическата завършеност,относно обстоятелството,че автомобилът е бил с
налични регистрационни табели.
Съдът кредитира и информацията в приобщената докладна записка от ПИ В.Ск. на л.13, във вр. с
автоматичното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл.143,ал.15 ЗДвП,
след като за същото има сключен договор за покупко-продажба и новият собственик не е
регистрирал МПС до изтичане на двумесечния срок от регистриране на договора в информационна
система на КАТ-регистрация.
Съдът кредитира като житейски правдиви, логични ,последователни и необорени от страна на
наказващия орган писмените сведения,материализирани от жалбоподателя след съставяне на
АУАН, на л.12 ,видно от които същият към момента на инкриминираното управление на
предоставеното му МПС,собственост на трето лице, на 07.02.24 г.,не е бил осведомяван,че същото е
с прекратена регистрация.
След внимателен преглед и анализ на събраните по делото доказателства и след преценка на
изложените в жалбата и в съдебно заседание становища съдът в съответствие с разпоредбата на чл.
84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши проверка на правилността на атакуваното наказателно
постановление, при която констатира, че са налице основания за неговата отмяна при следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР - Б., С-р
Пътна полиция Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –
мл.автоконтрольор при С-р Пътна полиция, ОДМВР-Б., оправомощени със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите
на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното
НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни
критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са
2
описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството
на административнонаказателното обвинение и да се защити. Индивидуализирана е точно
съответстваща на описаните фактически характеристики нарушението корепсондираща му
материалноправна квалификация по чл.140, ал.1 ЗДвП и е приложена относимата санкционна
норма –чл.175, ал.3,пр.1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП отсъстват, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи
законосъобразността на административнонаказателното производство.
По делото не е спорно,че собственик на автомобила, управляван от жалбоподателя на 07.02.2024 г.,
е трето лице Ст. Н. П., както и че регистрацията му е прекратена служебно на 06.01.2024 г. с
отбелязване в автоматизираната информационна система на прекратяването на регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственика, който в двумесечен срок от транслиране на
собствеността върху автомобила –от 04.11.2023 г., не е изпълнил задължението си да регистрира
превозното средство. Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка черпи своята несъмнена установеност и безспорна доказаност от събраните по делото
доказателства,касаеща достоверно репродуциране от свидетелят актосъставител на възприетите
обстоятелства, свързани с проверката, при която е констатирано нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП
и справката от НБДН, видно от която жалбоподателят Б. П. не е в родствена връзка със
собственика на МПС Ст. П.,ерго на жалбоподателя е било предоставено инцидентно управлението
на процесния автомобил „Ф. Ф.“ на 07.02.2024г.
В случая възраженията на жалбоподателя са концентрирани в аспекта на несъгласието му
приложението на материалния закон.
В разглеждания случай категорично се установява, че на инкриминираната дата 07.02.2024 г.
жалбоподателят П. е управлявал МПС – л. а. "Ф. Ф." с рег. № *******, собственост на Ст. П., чиято
регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което от обективна
страна нарушителят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Според легалното
определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно посочената разпоредба,
прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна
система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да
се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива
задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм.,
бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на
регистрацията.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано
пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по поСт.ния адрес или адрес на регистрация
на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е водачът на МПС,
който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените от законодателя срокове.
3
Съдът изиска и приобщи към доказателствената съвкупност справка от ОДМВР, сектор „Пътна
полиция“, видимо от която процесният лек автомобил към датата на проверката 07.02.2024 г. е бил
със служебно прекратена регистрация поради обстоятелството, че последният купувач не е
регистрирал МПС след придобиването му. Изложеното с оглед систематичното тълкуване на цит.
разпоредби и обективния прочит на доказателствения материал се намира изцяло в услуга на
извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, Б. П. е осъществил от обективна
страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Не така стои въпросът със субективната съставомерност на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Константно положение в доктрината и съдебната практика е че вината, в очертаните
разновидности на умисъла и непредпазливостта, съгл.,чл.7, ал.1 ЗАНН е определена от
материалния закон, чрез нейното въздигане в конститутивен признак на съответния състав на
административно нарушение, под който е субсумирано и предявено
административнонаказателното обвинение. Фактическите данни, установими от материалите по
делото сами по себе си не биха могли да послужат за аргументиране на административно-
наказателното обвинение, доколкото не доказват базисния интелектуален момент за виновно
психично отношение- знание на жалбоподателя за обстоятелството, че регистрацията на
управлявания от него автомобил е била прекратена служебно. Не се констатира и от коментираните
по-горе гласни доказателства, че при проверката от контролните органи жалбоподателят е знаел, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, както и причината за прекратяването
й. Това обстоятелство не му е било известно, тъй като в случая процесното МПС по документи е
било собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите 2 броя регистрационни табели,
поради което жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е с прекратена регистрация.
Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е
знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, а липсата на
вина изключва административнонаказателната му отговорност, тъй като не е осъществил от
субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП
административно нарушение. Единствено в сферата на пълнота и ефективност на
аргументативните способи и анализа на приложимия материален закон следва да се отчете
значението на генерираната устойчива и еднопосочна съдебна практика, опредметена в Решение №
1194 от 28.10.2022 г. по к.н.а.д. 1310/2020 г. по описа Административен съд-Б.: „От изложеното се
налага изводът, че задължението е за приобритателят, т. е. за собственика на автомобила, тъй
като на него му е известна датата на придобиване на автомобила и задължението да го
регистрира в КАТ в едномесечен срок. /…/. При тези данни за Г. съществува знание, че по време на
проверката е управлявал автомобил с регистрационни номера, което означава, че автомобилът е
регистриран. Г. не е знаел, че не е изпълнено задължението за пререгистриране на автомобила,
поради което деянието не е осъществено от субективна страна.“ В Решение № 1168 от
25.10.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1318/2022 г. „ След като касаторът М. не е бил
собственик на автомобила той не е имал задължение да предприема каквито и да било действия
за неговата пререгистрация. Ето защо, след като автомобилът му е бил предоставен за ползване,
ведно с всички документи – договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност",
документ за извършен технически преглед, талон за регистрация на автомобила – част І и част
ІІ, и превозното средство е било оборудвано с два броя регистрационни табели, поставени на
съответните места, следва да се приеме, че са липсвали каквито и да е признаци за прекратяване
на неговата регистрация, които водачът би могъл да възприеме….“ При аналогична
фактологична специфика са и формираните разрешения по приложимия материален закон досежно
тълкуването и оценката на обстоятелствата, имащи отношение към субективната съставомерност
на нарушението и в Решение № 177 от 15.02.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2665/2021 г.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е неправилно,
поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния
случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя Б. П., който своевременно е поискал
присъждането им и е представил доказателства, удостоверяващи реалното им заплащане в размер
на 500 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител. В унисон с
изхода на спора и формулираното и документално обосновано искане за присъждане на разноски, в
тежест на ОДМВР-Б. следва да бъдат възложени извършените от жалбоподателя съдебно-
деловодни разноски,които обаче предвид заявеното в писменото становище на въззиваемата страна
4
възражение за прекомерност,следва да се редуцират до минимума, предвиден в чл.7,ал.2,т.1
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а именно
до размер на 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-000284/16.04.2024 г., издадено от Началник
група в ОДМВР – Б.,С-р Пътна полиция Б.,с което на Б. С. П., с ЕГН **********, на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б. да заплати на Б. С. П., с ЕГН **********, направените по делото пред
настоящата инстанция разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5