РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1964 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „С.Б.“ ЕООД срещу „Е.П.“ АД осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19
лв., представляваща платена на 09.03.2016 г. без основание такса за
възстановяване на захранването с електрическа енергия по издадена фактура № ТП
**********/09.03.2016 г. за обект с абонатен № ********* и клиентски №
**********, находящ се в гр. Варна, ул. „Македония“ №
23, с титуляр на партидата К.И.А., което вземане е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия, сключен на 21.01.2017 г. между цедента
К.И.А.и цесионера „С.Б.“ ЕООД.
Твърди се в
исковата молба, че на 21.01.2017 г. ищецът е придобил процесното
вземане срещу ответника в размер на 19 лв. в качеството си на цесионер по договор за цесия с цедента
К. И. А.. Излага, че тази сума е била платена без основание от цедента на ответника на 09.03.2016 г. Поддържа, че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, за което е изготвено
уведомление от 21.01.2017 г. Посочва, че липсва договорно основание за
начисляване на процесната сума, доколкото Общите
условия на дружеството-доставчик са отменени с влязло в сила решение на ВАС.
Счита, че дори да се приеме, че действащите от 2007 г. Общи условия на
ответника съдържат договорена клауза, която да обосновава начисляването на
такса за възстановяване захранването с ел. енергия, то същата е неравноправна
на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗП,
доколкото не е уговорена индивидуално и е във вреда на потребителя, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поддържа, че чл. 122-124 ЗЕ
налагат възстановяване захранването на ел. енергия веднага след като
основанието за прекъсването ѝ бъде премахнато (т.е. след заплащане на
дължимите суми за потребена ел. енергия). Навежда
довод, че дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде основание
за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. Излага, че в
случая тези разходи са едностранно определени от предприятието, което изисква
тяхното предварително заплащане, без да е установен конкретният им размер. С
оглед изложеното намира, че процесната сума е била
получена от ответника без основание. В този смисъл моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Е.П.“ АД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че ответното дружество не е получавало представеното
с исковата молба уведомление по реда на чл. 99, ал. 4 ГПК от цедента К. И.А. Посочва, че ищецът не е представил
доказателства за плащане на процесната сума 19 лв. В
случай че се установи, че същата е платена, твърди, че е налице основание за
плащането ѝ. Излага, че съгласно чл. 34 ОУ на ПЕЕЕПП дружеството има
право да поиска от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи
преноса на ел. енергия, в случай че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението
си за плащане на дължимите суми, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл.
37, ал. 1 ОУ дружеството изисква от посоченото трето лице възстановяване на
преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсване. Продажбата
на ел. енергия се възстановява след като клиентът заплати цена, съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия. Посочва, че тази такса представлява
заплащане на вид мрежова услуга. Оспорва възраженията, че процесната
такса противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, съответно, че е неравноправна, на
основание чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП. Счита, че при несъгласие потребителят е
следвало да депозира заявление, с което да влияе върху съдържанието на ОУ,
което не е сторено. При тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен
и да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 55,
aл. 1, предл.
1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) имуществено разместване между цедента
по договора за цесия и ответника, т.е. фактическото предаване на материалното
благо и получаването му от другата страна; 2) наличието на валиден договор за
цесия, имащ за предмет съществуващо вземане по отношение на ответника в размер
на исковата сума; 3) надлежно уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането. Тези обстоятелства следва да
бъдат установени от ищеца. В тежест на ответника в условията на пълно и главно
доказване е да установи дължимостта на сумата, а
именно основанието и размера на вземането си за заплащане на процесната такса за възстановяване на ел. захранването.
Не се спори между страните, а и
от представените писмени доказателства се установява, че между потребителя К.И.А.
и ответното дружество е налице облигационно правоотношение по повод на доставка
на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия, както и че процесната
сума му е начислена за възстановяване на захранването в обект на потребление с
абонатен № ********* и клиентски № **********, находящ
се в гр. Варна, ул. „Македония“ № 23, за което от ответника е издадена фактура
№ ТП **********/09.03.2016 г.
Видно от приложения по делото
Договор за прехвърляне на вземане от 21.07.2017 г. потребителят К.И.А. е
прехвърлил с цесия на ищцовото дружество процесното вземане за сумата от 19 лв. Към исковата молба е
приложено и уведомление, с което цедентът уведомява
длъжника – ответното дружество на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената
цесия.
При съвкупния анализ на
цитираните доказателства се установява, че процесното
вземане е прехвърлено на ищеца чрез цитирания договор за цесия. Съгласно
съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение №
123 от 24.06.2009 г. по т.д № 12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Следователно, с факта на редовното връчване на препис от исковата
молба и доказателствата към нея, включващи договора за цесия и уведомление за
извършената цесия, длъжникът е бил редовно уведомен за извършената цесия.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ, достъпни на интернет
страницата на ответното дружество и служебно известни на съда, действащи към
датата на начисляване на задължението на потребителя и отменени с Решение №
798/20.01.2017 г., ел. захранването се възстановява, след като отпадне
основанието за прекъсването и клиентът заплати на „Е.П.“ АД, цена съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия.
За да възникне отговорността на потребителя по цитираната
клауза от ОУ следва да е налице доказано неизпълнение на договорно задължение и
виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер
разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В хода на
производството обаче ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от които
да се направи обоснован извод за предоставяне на мрежова услуга (възстановяване
на ел. захранване), за датата на извършването ѝ, както и че действително
е извършил такава, като е възстановил ел. захранването на обекта на потребление на абоната. Няма
представени доказателства и че в качеството му на абонат праводателя
на ищеца К.И.А.е поискал такова възстановяване.
Уговорената в чл. 37, ал. 1 от ОУ клауза, въз основа на
която е начислено задължението на потребителя в размер на 19 лв. за
възстановяване на захранването в обекта на потребление, съдът намира за
неравноправна по следните съображения:
От друга страна, съдът намира, че посочената клауза, въз
основа на която се претендира плащане от ответника, е неравноправна по следните
съображения:
Въведеното изискване в ОУ на ответното дружество
за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването противоречи на разпоредбите на чл. 122-124 ЗЕ. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ,
доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл. 124 ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл
клаузата неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП,
тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Дори да се
извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на
снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия.
Оспорената клауза позволява на предприятието да изисква
предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер, поради което се явява неравноправна и на
основание чл. 143, т. 8 ЗЗП, тъй като предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването (в този смисъл Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. №
990/2015 г. на ВКС, I т.о.).
Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от ОУ е
неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално, същата се явява и
нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Изяснено е по делото, че процесната
сума е заплатена на ответника на 09.03.2016 г., видно от представеното от него
извлечение за фактури и плащания за период (л. 25 – 30 от делото), потвърдено
от процесуалния му представител в съдебно заседание на 20.05.2021 г.
При така констатираните обстоятелства и изложените правни
съображения предявеният от ищеца иск за връщане на заплатената сума от 19 лв.
като основателен следва да бъде уважен.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него съдебни разноски в размер на 410 лв.,
представляващи сбор от заплатени държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 01.05.2021 г. Настоящият съдебен състав преценява възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното дружество за прекомерност на уговорения и
заплатен адвокатски хонорар от ищеца, релевирано в
отговора на исковата молба, за неоснователно, предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото и доколкото същото е в минималния размер,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а от ДР от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен
съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 19 лв. (деветнадесет лева),
представляваща платена на 09.03.2016 г. без основание такса за възстановяване
на захранването с електрическа енергия по издадена фактура № ТП
**********/09.03.2016 г. за обект с абонатен № ********* и клиентски №
**********, находящ се в гр. Варна, ул. „Македония“ №
23, с титуляр на партидата Красимир Иванов Ангелов, което вземане е прехвърлено
на „С.Б.“ ЕООД с договор за цесия, сключен на 21.01.2017 г. между цедента Красимир Иванов Ангелов и цесионера
„С.Б.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща
сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: