Присъда по дело №373/2024 на Районен съд - Габрово

МОТИВИ по НОХД № 373 от 2024 г. на РС - Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
Д.С.И. за това, че на неустановена дата през м. май 2023 г. в с. **********,
общ. Габрово, извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – Т.М.И. от с.
**********, общ. Габрово, а именно - опипал я по гърдите, целунал я по
бузите и се опитал да я целуне по устата - престъпление по чл. 149, ал. 1 от
НК.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово намира обвинението
за категорично доказано от обективна страна с оглед показанията основно на
пострадалата и на другия свидетел – очевидец на извършеното. Констатира и
че така осъществените от Д.И. действия са категорично с цел единствено да
възбуди полово желание. Ето защо пледира за осъдителна присъда и
определяне на наказание „Лишаване от свобода” малко над минималния
възможен размер, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1
от НК за срок от Три години.
Договорният защитник на подсъдимия – адв. Любомир Цонев от ГАК,
моли за оправдателна присъда, като поставя под съмнение достоверността на
заявеното от пострадалата и нейната сестра. Не намира за доказано и че
действията на подсъдимия са били именно със сочената от обвинението и
необходима за съставомерност на деянието цел. Ето защо моли за
оправдателна присъда.
Д.И. в дадените обяснения отрича да е осъществил вмененото му деяние
и поради това моли да бъде оправдан.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият Д.С.И. е роден на 31.05.1946 г. в с. Стоевци, общ.
Габрово, живущ в с. **********, общ. Габрово, български гражданин, със
средно образование, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият живее в с. **********, общ. Габрово, като в съседство до
него се намира къщата на свидетелката Т.И., обитавана към инкриминирания
период от баща и – свидетеля М.М., както и от двете и внучки - Т.М.И., родена
на 03.09.2011 г., и Р.М.И..
На неустановена дата през м. май 2023 г. Д.И. отишъл в къщата на
свидетелката Т.И., която по това време била на работа, и се качил на втория
етаж, където към този момент били само Т. и Р.И.. Д.И. попитал къде е дядо
им, на което двете отговорили да го потърси на долния етаж. Подсъдимият
тръгнал да слиза, но преди това повикал Т. И. при себе си с мотив, че иска да и
каже нещо. Т. И. се приближила до него и тогава подсъдимият, без да каже
нищо, започнал да я опипва по гърдите, целунал я по бузите и се опитал да я
целуне по устата. Свидетелката Т. И. го блъснала, но подсъдимият продължил
1

да я опипва го гърдите. Тогава свидетелката Т. И. го избутала и заключила
вратата, а Д.И. си тръгнал. На следващия ден свидетелката Р. И., която
непосредствено възприела действията на подсъдимия, разказала за случилото
се на баба си, а малко по-късно Т. И. го споделила и на своя баща – М.И.,
който поради това се върнал от Великобритания в с. ********** и на
09.08.2023 г. подал сигнал до РУ – Габрово, станал причина за образуване на
настоящото наказателно производство.
Релевантните факти по делото са установени с изискуемата се от
процесуалния закон категоричност, като на водещо място в тази насока са
показанията на свидетелите – очевидци Т. и Р.И.. И двете в хода на техните
разпити, приобщени в процеса по реда на чл. 371, т.1 от НПК, с изключителна
прецизност и непротиворечивост очертават конкретните действия на
подсъдимия на инкриминираното място. И двете са категорични, че на
неустановена дата през м. май 2023 г. Д.И. е влязъл в обитаваната от тях къща
в с. **********, общ. Габрово, и се е качил на втория етаж, където са били и
самите малолетни момичета. Те недвусмислено заявяват и че под претекст да
и каже нещо, подсъдимият е повикал Т. И. до себе си и е започнал да я опипва
по гърдите, да я целува по бузите, както и направил неуспешен опит да я
целуне по устата. И двете сочат също така и че въпреки направеният опит на
Т. И. да го избута, Д.И. първоначално е останал в близост до нея и отново е
опипвал гърдите, като едва след това тя е успяла да го изблъска навън и да
заключи вратата след него. Несъстоятелно е възражението на защитата, че
свидетелската годност на двете деца може да бъде поставена под каквото и да
е съмнение, доколкото този въпрос е бил предмет на експертно изследване. А
заключението на вещите лица по изготвената комплексна психолого-
психиатрична експертиза сочи абсолютно недвусмислено, че Т. и Р.И. не
страдат от физически или психически недостатъци, които да обуславят
невъзможност за правилно възприемане на явленията от обективната
действителност. Ескпертите са категорични и че интелектуално-паметовите
им способности позволяват да дават годни свидетелски показания, и още по-
конкретно насочвайки фокуса спрямо Р. И. дават становище, че не съществува
никаква възможност показанията и да са нереалистични въпреки ниската
възраст. Ето защо съдът категорично приема за достоверни сочените от тези
две свидетелки обстоятелства, още повече и че те почти веднага са ги
разказали и на своята баба – свидетелката Т.И., и на техния баща – свидетеля
М.И.. Показанията на първата, дадени на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 371, т.1 от НПК, както и тези на М.И. пред съда,
също потвърждават достоверността на възприятията на пострадалата и
нейната сестра. Въз основа на това, стъпвайки върху показанията на
горепосочените свидетели, и особено на тези, явяващи се и очевидци, съдът
намира гореизложената фактология за изцяло и категорично доказана, а
защитната версия на подсъдимия, отричаща тези му действия – за абсолютно
неодстоверна. Единствено за процесуална чистота следва да се упомене, че
заявленията на последния свидетел М.И. по никакъв начин не ползват
2

защитната теза за недоказаност на обвинението, доколкото същият
категорично не е бил свидетел на случилото се и твърди някои явно
недостоверни обстоятелсва. Нещо повече фактът, че Т. и Р.И. не са му
разказали за конкретно извършеното от Д.И. не може да тълкувано в негова
полза, доколкото те не са длъжни да го направят, а и освен това доказано са го
заявили на своите баща и баба, които са и взели надлежните мерки да
уведомят органите на реда за извършеното посегателство.
А установените по несъмнен начин действия на подсъдимия
категорично са били само и единствено с цел той да възбуди полово желание
без съвкупление. Опипването на гърдите, целуването по бузата и опитите за
целуване по устата имат явен интимен характер, особено първото действие,
изразяващо се в нежелано докосване на полови органи на пострадалата. Не
съществува никакво друго възможно обяснение за поведението на Д.И., който
явно и несъмнено единствено със специалната съставомерна цел е извършил
процесното посегателство. И тук версията на подсъдимия, че е искал само да
успокои децата, е недоказана и логически несъстоятелна, доколкото и Т., и
Р.И. изрично посочиха, че не са били притеснени за своя дядо М.И., както и не
са искали Д.И. да извършва каквото и да е. Нещо повече, и двете говорят за
целенасочено и упорито опипване конкретно гърдите на Т. И., което не може
да се обясни с друго, освен с възбуждане на полово желание. А и не на
последно място логически неиздържано е именно подсъдимият, който не е
роднина на Т. И., да извършва някакви действия с цел единствено да я
успокои, а още по-малко пък това да става с нежелано докосване на гърдите и
опити за целуване по устните. Ето защо съдът счита, че извършеното от
подсъдимия спрямо пострадалата е съзнателно действие с единствената цел
възбуждане на полово желание, а с оглед на това и абсолютно категорично
изследваното деяние се явява доказано от обективна и субективна страна.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ
призна подсъдимия Д.С.И. за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през
м. май 2023 г. в с. **********, общ. Габрово, извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14 години – Т.М.И. от с. **********, общ. Габрово, а именно - опипал я по
гърдите, целунал я по бузите и се опитал да я целуне по устата - престъпление
по чл. 149, ал. 1 от НК.
За това деяние е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от една
до шест години, като в процеса на индивидуализацията му съдът установи
осезаемото количество смекчаващи отговорността на Д.И. обстоятелства –
чистото съдебно минало, изключително напредналата възраст, както и
влошеното здравословно състояние. Всичко това мотивира съда да приеме, че
дори и законовият минимум на предвиденото наказание „Лишаване от
свобода” се явява несъразмерно тежък, което заключение предопределя
активиране разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и определянето му под този
праг. Впоследствие и с оглед съответните законови параметри съдът намира
негова величина от „Седем месеца” за адекватна за налагане в случая, с
3

отчитане в негативна светлина проявеното от подсъдимия упорство да
постигане на целения противоправен резултат, доколкото въпреки
първоначалните опити на пострадалата да го отблъсне, той е продължил
своите действия. Ето защо и съдът счита, че адекватна за налагане в случая е
именно санкцията от „Седем месеца лишаване от свобода”.
А нейното изпълнение безусловно подлежи на отлагане по реда на чл.
66, ал.1 от НК при това за минимално възможния срок от Три години, считано
от влизане в сила на настоящата присъда. Продължителността на
определеното наказание и чистото съдебно минало на дееца изначално
позволяват това, а и не на последно място превъзпитанието на Д.И. не налага
изолирането му в затвор, доколкото същият е в изключително напреднала
възраст и с влошено здравословно състояние.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимият Д.С.И. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка
на ОД на МВР-Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в
размер на 468,00 лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово
при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	42
Дата:	26 юли 2024 г. (в сила от 11 август 2024 г.)
Съдия:	Васил Венелинов Ставрев

Дело:	20244210200373
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 май 2024 г.

Присъда по дело №373/2024 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите