Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 26.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 379 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството
по делото e образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и
канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П.,
ул.“Средец”№11, представлявано от управителя СРЕЩУ В.К.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***. С искане да бъде установено спрямо
ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от
управителя, сумата в общ размер от сумата 1743*5 лв. /
хиляда седемстотин четиридесет и три лв. и 95 ст./ за доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П. ул.Ю.Г.бл* вх*ап**с абонатен № *******,
от която сума главница в размер на 1485.52 лв. / хиляда четиристотин
осемдесет и пет лв. и 52 ст./ за периода от 27.04.2016г.- 31.07.2019 г. и лихва за забава на
месечните плащания в размер на 258.43 лв./двеста петдесет и осем лв. и 43 ст./,
начислена за периода
02.07.2016г.-18.10.2019г. , както и лихва за забава от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се ответникът да
заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. разноски в
заповедното и настоящото производство, по банкова сметка *** „Общинска банка”
АД, клон П., IBAN
***, с титуляр „
ВИК” ООД- гр. П..
Съдът е изискал ч. гр. д. № 06439 по описа на съда за 2019 г.по
описа на РАЙОНЕН СЪД - П., по което е издадена заповед №4699
от 28.10.2019 г. г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК следва да бъде приобщено, като доказателствен
материал в настоящото исков производство.
В исковата молба ищецът„Водоснабдяване и
канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П.,
ул."Средец”№11, представлявано от управителя, твърди че между
водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна връзка
създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда
отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение
№ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР публикувани във в-к „СъП.”
м.V1-2006г. бр. 119; 120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и
Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е
възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и
канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството
си на потребители на "ВиК" услуги абонатите
били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК"
услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл.
8 ал. 2 и ал.3 одобрените от КЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К”
услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с
решение №ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК"
ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на
исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператори и са посочени в издадените от
ищеца "ВиК"
данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за
доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаване
на съобщението е подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по
основание и размер. оспорвам изцяло пасивната му процесуална
легитимация, тъй като същият не е бил пито собственик или ползвател на процесния имот за процесния
период и разположен и адрес: гр. П., ул. Ю. Гагарин бл. 9, вх. А, ап. 10,
поради и което няма качеството потребител на услугата, респ. абонат на ищцовото дружество за този имот и от този именно период,
вкл. и при доказан идентичност и връзка между имот лице, вкл. сам иединствен. Оспорва така предявения иск от ищеца по основание и размер и всички
приложени към исковата молба документи включително твърденията на ищеца за
наличието, обхвата и приложимостта на цитираните в ИМ нормативни документи и
Общи условия и досежно доверителят ми като абонат.Оспорва, че същият
е в договорни отношения с ищеца за доставка отвеждане и ползване на питейна
вода, както и отвеждане на отпадъчните води извършвана от ищцовото
дружество и за процесния период и имот, като
заявявам, че не е собственик на този имот за този период, респ. не е ползвател.
Сочи, че не е ползвал студена вода за посочения период, а освен това заявява,
че оспорва количеството на питейната вода отразено във извлечението представено
от ищеца да е действително потребеното количество от
ответника и за процесния имот.Оспорва, че през така формулирания
период ищецът е предоставял услуга - доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода на процесния адрес за процесния период и в процесното
количество и на процесната стойност за именно този
абонат - ответника В.К.Б.. Сочи, че не отговаря на действителната истина
твърдението на ищеца, че за ползваната услуга на него и за процесния
период и за посочения адрес му била създадена отделна партида аб. № *******, какъвто реално не се сочи да съществува,
вкл. в счетоводните регистри съобразно ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор, както и че е извършвано
отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и и начисляване
сумите за потребеното количество вода.От горното се
установява, че ищеца не знае - не е посочил коректно броя на водомерите в имота
описан в ИМ -1,2 или 3 и повече е техния брой. Оспорва да е
сключвал договор със ищеца за доставка на питейна студена вода и отвеждане на
отпадъчни води. Оспорва
размера на претендираните суми и
количества питейна вода,/последните не се сочат какви са и на какво основание
са отчитани от ищеца/, като заявявам, че същите са многократно и
незаконосъобразно завишени в ИМ и несъобразени със нормативната уредба с оглед
на която се определя количеството и стойността на доставената, отведена и
пречистена питейна студена вода до процесния имот.
Ищеца е начислявал количество студена вода която реално не е доставена,
респ. за нея не се дължи посочената в извлечението сума.
Оспорва изцяло редовността на воденото от ищеца
счетоводство, като същото се основава на прогнозни, не реално отчетени
стойности на доставена, отведена и пречистена питейна вода включително и за процесния имот, а една неточност в горния смисъл води след
себе си счетоводни грешки показващи нередовно водено счетоводство. Сумите
начислени по фактурите са произволни и без връзка и отношение към действително
дължими такива, което от своя страна води до различни финансови резултати -
по-високи печалби, нереални доходи нямащи нищо общо със действителните разходи
и доставка на реални услуги, което е недопустимо от гледна точка на ЗСч, 3, ЗЗД
и специалните закони. Прави се възражение за
настъпила погасителна давност на предявените вземания по чл.111,б."в"
от ЗЗД. Оспорва и обема на доставената услуга, както и начина, по който е била
отчитана. Моли за отхвърляне на перетнцията. Представя пълномощно.
Представените с исковата молба -
заверени копия на писмени документи били
приети по делото като допустими и относими и необходими за разрешаване на правния спор.
Изготвена е била и съдебно-икономическа експертиза с оглед
характера на делото е безспорно необходимо, предвид на което и съдът е счел, че
следва да бъде назначено вещо лице, което след като се запознае с делото и
извърши проверка в карнета на инкасатора на района за начина на отчитане и
разпределяне на количествата питейна вода и количествата отведени и пречистени
отпадни води за процесния имот за исковия период и проверка в счетоводните
регистри на „ВиК" ООД- П. за процесния период като определи стойността
/размера/ на претендираните вземания и даде заключение за дължимата от
ответника сума, общо и по месеци, както и за размера на дължимото обезщетението
за забава /лихва/ върху всяка от просрочените главници, считано от датата на
настъпване на изискуемостта, както и да
посочи във връзка с възражението, застъпено в отговора на исковата молба- дали
част от сумите са погасени по давност, като съобрази и ОУ на ВИК, и в табличен
вид представи изчисленията си в посочения смисъл /досежно лихви и главница/.
Съдът е разпределил с
доклада си и доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154 ГПК, като е посочил, че доказателствена тежест на ищеца е да докаже, факта от който
вземането му произтича, наличието на облигационно правоотношение с ответника,
съдържанието на това облигационно отношение, задълженията, които ищеца е имал,
както и точното изпълнение на тези задължения през процесния
период.В доказателствена тежест на ответника е
доказването на настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи
факти. Указал е на ищеца че не сочи
доказателства относно редовността на водене на счетоводните книги, както и че
ответника е собственик или ползвател на водоснабдения имот. Приел е с
доклада си впоследствие обявен за окончателен по делото, и възражението за
съвместно разглеждане възражението на ответника, че задължението е погасено по
давност.
Спорът
е акцентирал, че касае пасивната процесуалната легитимация на ответника- да
отговаря за това задължение доколкото възразява, че ответницата, не е собственик или ползвател на
имота. За изясняване на този факт на ищеца са били издадени два броя съдебни
удостоверения, по силата на които да се снабди с писмени доказателства за
декларирането и собствеността на имота. Ищецът по делото е ангажирал едно
писмено доказателство в тази насока, а именно декларация по чл.14 ЗМДТ, видно
от която ответницата е декларирала имота, като свои собствен, като е посочила,
че е единствен собственик на имота по силата на описан нот.
Акт от 1983 г.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е било образувано ч. гр. д. № 06439 по описа на съда за 2019 г.по описа на РАЙОНЕН СЪД - П., по което е издадена заповед №4699 от 28.10.2019 г. г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът
“Топлофикация-П.”ЕАД,
освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия,
съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
процесния случай, съдът изрично е указал на ищеца, че
същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК,
като на процесуалния представител на Дружеството е било издадено съдебно
удостоверение, за да се снабди с посочените доказателства. В доклада на съда
изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:че доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на
облигационно правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно
отношение, задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези
задължения през процесния период.В доказателствена тежест на ответника е доказването на
настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогасяващи факти. Указал е на ищеца че не сочи доказателства относно редовността на
водене на счетоводните книги, както и че ответника е собственик или ползвател на
водоснабдения имот. Приел е с доклада си впоследствие обявен за окончателен
по делото, и възражението за съвместно разглеждане възражението на ответника,
че задължението е погасено по давност. По делото в този смисъл ищецът е
ангажирал само – декларация по чл.14 ЗМДТ, видно от която ответницата е
декларирала имота, като свои собствен, като е посочила, че е единствен
собственик на имота по силата на описан нот. Акт от
1983 г. По делото действително, както възразява ответника не е представен
описания в декларацията нотариален акт за собственост, но тук следва да се
посочи следното относно правната стойност и доказателствената
сила на процесната декларация- ответникът сам е декларирал в същата неизгоден за него факт,
а именно, че е единствен собственик на процесния имот,в
това число и за процесния
период, като е вписал и титула за собственост в декларацията.
Съдът следователно намира, за неоснователни
възраженията на ответната страна в посочения смисъл, като по делото съдът
намира, че ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите
относно потребена вода за имота, като собственик на
същия. От това общо правило може да са налице изключения или отклоненеия от тази / така в Решение №339 от 27.09.2019 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 431 по
описа за 2019г., в мотивната
част на Решението ПОС/. Съдът намира, че следователно ищецът следва да отговаря
като собственик на имота за заявената претенция.
Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответникът е
собственик на процесния недвижим имот.
Размерът на претенцията
безспорно се установява от изслушаната СИЕ по делото, което съдът кредитира и
поставя в основата на своите изводи, видно от същото вещото лице е посочило, че
количеството на доставената, отвеждана
и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но незаплатена за адрес гр. П.
ул.Ю.Г.бл. 9 вх*ап.10 абонатен №******* 5а периода от
27.04.2016г,- 31.07.2019година е 689 кубични метра, отчетени в карнета на
инкасатор. Стойността на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от
„В и К” ООД гр. П., но п. заплатена д трес от гр. П.
ул.Ю.Г.бл. 9 вх*ап.10 абонатен №******* за периода от
27 04 2016г - 31.07.2019година е в размер на 1485,52 лева. Законна лихва за
забава от настъпване на изискуемостта за периода от 02.07.2016г. до 18.10.21
191 върху сумата от 1485,52 лева е в размер на 258,43 лева.Лихвата за забава на
плащане. Общо дължимата сума 5а доставена и отведена, но незаплатена вода в
имот с адрес гр. П. ул.Ю.Г.бл. 9 вх*ап.10 абонатен №*******
за периода от 27.04.2016г,- 31.07.2019година е в размер на 1743,95 лева, от
които главница в размер на 1485,52 лева и лихва в размер на 258,43 лева за
периода от 02.07.2016г. до 18.10.2019г. За сумата в размер на 187,75 лева за
периода от 27.04.2016г год. до 24.08.2016 година е изпекъл период по дълъг от
три години от настъпване на изискуемостта им, а именно : главница в размер на
142,34 лева и лихва в размер на 45,41 лева за периода от 02.07.2016г. до
18.10.2019г
Същевременно по делото е направено от ответната страна
възражение за погасяване на сумите по давност. Съдът намира, това възражение за
частично основателно. В този смисъл, следва да се посочи следното: относно
стойността на доставените ВиК услуги за процесния имот в процесния период
съдът намира, че следва да вземе предвид данните в документа „извлечение от
сметка“.
В
тази връзка съдът следва да съобрази направеното по делото възражение за
погасителна давност спрямо претендираните вземания.
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и
договорите и задължителната съдебна практика, обективирана
в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните
вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6439/2019 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 25.10.2019
г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно
настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги
/чл. 33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е частично основателно. В
тази връзка като погасени по давност следва да се приемат сумите за главница за
периода от 27.04.2016 г. до 24.08.2016 г.– при последна фактура от 08.09.2016
г., по която ответникът е изпаднал в забава на 08.10.2016 г.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия ищцовото
дружество, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата.
Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия месец става изискуемо от съответната
дата на месеца следва месеца на издаване на фактурата. В тази връзка и като
съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че от начислените за процесния
имот лихви, погасени по давност са обезщетения за забава, начислени за периода
от 02.07.2016 г. до 18.10.2019 г. вкл. върху съответните главници.
В
тази връзка по давност е погасена сумата от 142,34 лв–
главница за периода от 27.04.2016 г. до 24.08.2016 г. и за сумата от 45,41 лева–
обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до 18.10.2019 г. вкл, върху съответните главници. Предвид изложеното за тези суми исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По така изложените доводи настоящият състав намира
исковите претенция за основателни и доказани до сумата от: за 1343,18 лв за
периода от 24.08.2016 до 31.07.2019 г.-главници, като за горницата до 1485,52 лв искът следва да бъде отхвърлен, и за лихви съответно
претенцията е основателна за сумата от 213, 02 лева, като за горницата до 258,43 лв искът за
лихва е неоснователен, като основателни са лихвите за периода от 06.11.2016 г. до 18.10.2019 г. За посочените суми исковете се
явяват основателни и следва да се уважат.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да се присъдят и на двете страни по спора, съобразно
уважената, респ. отхвърлената част на претенциите.
Ищецът претендира разноски в съобразно
представен списък за разноски в размер на
по 300 лева адв хонорар или общо 600 лева за
двете производства. Съобразно отхвърлената част на исковете, съдът намира, че
на ответника се следват разноски в размер на
64,59 лв.
Ищецът също има право на разноски
съобразно уважената част на исковете, като е отпавил
искане за присъждане на разноски по делото, в молбата становище по делото, но
не е представил списък на разноски, като съдът намира че следва да му се
присъдят разноски за юк възнаграждение в минимален размер или 100 лева за исковото
производство и 50 лева за заповедното, държавните такси за двете производства
по 34, 88 лева и 120 лева депозит за експертиза,
като и 5 лева за СУ или съобразно уважената част му се следват разноски в
размер на 307,63 лева
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В.К.Б., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес:*** дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П.,
ул. “Средец” №11, представлявано от управителя, сумите, както следва: сумата от 1343,18 лв
за периода от 24.08.2016 до 31.07.2019 г.-главници, за доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П. ул.Ю.Г.бл* вх*ап**с абонатен № *******, и сумата от 213, 02 лева, за забава на
месечните плащания за периода от 06.11.2016
г. до 18.10.2019 г. ,
както и законна лихва върху посочените главници от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК- 25.10.2019 г. по които е било образувано ч. г.
д. № 06439 по описа на съда за 2019
г. НА ПРС, до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва за горницата над уважените
размери или за сумите 142,34 лв– главница за периода
от 27.04.2016 г. до 24.08.2016 г. за доставена, отведена и пречистена,вода в
жилище на адрес: гр. П. ул.Ю.Г.бл* вх*ап**с абонатен № *******, разлика до пълния предявен размер
от 1485.52 лв. / хиляда четиристотин осемдесет и пет лв. и 52 ст./ за периода
от 27.04.2016г.- 31.07.2019 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер
45,41 лева– обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до 18.10.2019 г.,
като разлика до пълния заявен размер 258.43 лв./двеста петдесет и осем лв. и 43
ст./, за периода
02.07.2016г.-18.10.2019 г. вкл, върху върху съответните главници, поради погасяване на сумите,
дължими за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П.,
ул. “Средец” №11, представлявано от управителя да заплати на В.К.Б., с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес:*** , сумата от 64,59 лв.разноски в заповедното и исковото
производство, съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА В.К.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11,
представлявано от управителя, сумата от307,63 лева- разноски в заповедното и
исковото производство, съобразноуважената част на
исковете..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила, ч. г. д. № 06439
по описа на съда за 2019 г., на ПРС да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: