Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело № 615/2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Б. ***, чрез адв. П.И., срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 04/06/1/0/00506/2/01/04/01
от 21.09.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. Велико Търново, с който е отказана изцяло одобрената финансова
помощ по Договор №BG06RDNP001-6.001-0259C01 от 22.10.2019г. и
договорът е прекратен, като на Г.Б.Б. е определено задължение
в размер на 24 447,50 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване
първо плащане по административния договор, ведно със законната лихва върху тази
сума.
В
жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването
му в противоречие с материалния закон,
при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с целта на закона. Посочва се, че в случая
незаконосъобразно административният орган е извършил едностранно прекратяване
на сключения договор. В този смисъл изтъква, че за да е налице основание за
едностранно прекратяване на договора от страна на административния орган е необходимо
да е констатирано виновно неизпълнение на задължения, произтичащи от договора,
условията за изпълнение или действащата нормативна уредба. Такива данни обаче в
случая не са налице. Установено е единствено, че през различни периоди от време
броят на пчелните семейства в стопанството е различен, което обстоятелство
обаче се дължи на настъпила смъртност на пчелните семейства в резултат на
различни фактори, в т.ч. неблагоприятни атмосферни условия, суша, болести и др.
Посочва се в тази връзка, че процесът по възстановяване на пчелните семейства изисква
определено технологично време и няма как да бъде осъществен непосредствено след
настъпването на смъртност. Изтъква, че обстоятелствата, свързани с настъпването
на смъртност, както и възстановяването на пчелните семейства са надлежно
отразявани във ветеринарномедицинския дневник на пчелина. Предвид изложеното
намира, че административният орган не е съобразил спецификата на инвестицията
по сключения договор, свързана с отглеждането на пчелни семейства, което е
сложен и динамичен процес, характеризиращ се с често настъпване на висока
смъртност в резултат на различни фактори.
На следващо място, посочва, че от периода на
сключване на договора (22.10.2019г.), от страна на ДФ „Земеделие“ са извършвани
редица проверки на пчелина, не само по повод изпълнението на самия договор, а и
във връзка с установяване спазването на изисквания по Национална програма по
пчеларство за тригодишния период 2020г.-2022г. (по която участва със същите
пчелни семейства), при които проверки не са констатирани несъответствия. Тези
данни обаче не са взети предвид от административния орган, а директно е
предприето издаване на акта. По тези
съображения моли АУПДВ да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв.
И., поддържа жалбата по изложените в нея мотиви, които доразвива в
представени по делото писмени бележки. Претендира
разноски по списък.
Ответникът
– Директорът на ОД на ДФЗ – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва
жалбата като неоснователна. Посочва, че актът е издаден от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия. По същество изтъква безспорната доказаност на
обстоятелството, че жалбоподателката не е изпълнила разписаното в чл. 6, ал. 1,
т. 8 от договора, респ. т. 5.9, раздел I от
Условията за изпълнение, изискване да поддържа минимум 145 пчелни семейства. По
отношение на бройките пчелни семейства, установени при проверки на Фонда към
края на м. 09.2021 г. посочва, че този период е различен и не касае периода на
проверките, цитиран в АУПДВ. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък, като
при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и от съдържащата се в административната преписка
документация се установява, че между Държавен фонд „Земеделие“, представляван
от В.Г.Г., в качеството на изпълнителен директор
на ДФЗ, и Г.Б.Б. е сключен Договор № №BG06RDNP001-6.001-0259-C01 от 22.10.2019 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Съгласно
договора фондът предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ по
посочената подмярка за изпълнението на одобрен бизнес
план по проектно предложение № BG06RDNP001-6.001-0259, а бенефициентът приема БФП и се задължава да го
изпълнява при спазване Формуляра за кандидатстване, изискванията на Условията за
кандидатстване, Условията за изпълнение и действаща нормативна уредба. Одобрената
финансова помощ въз основа на представените документи е в максимален размер на 48 895
лв., като в договора изрично е уговорено, че изплащането на помощта става на
два етапа, като първото плащане е в размер на левовата равностойност на
12 500 евро, а именно 24 447,50 лв., а второто също в размер на левовата
равностойност на 12 500 евро. В чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 8 от договора е
предвидено, че бенефициентът се задължава до изтичане на 5 години от сключване
на договора да изпълнява всички задължения и ангажименти, произтичащи от
Условията за изпълнение и действащата нормативна уредба във връзка с одобреното
проектно предложение, предмет на Договора, като поддържа размер на
стопанството, измерен в Стандартен производствен обем /СПО/, за който е бил
одобрен, за периода от датата на сключване на административния договор до
осъществяване на планираното увеличение. В чл.11, т.4 е предвидено, че Фондът
има право да откаже второ плащане и да изиска възстановяване на извършените по
договора плащания, когато бенефициентът не е поддържал икономическия размер на
стопанството, измерен в СПО, за което е одобрен, за периода от датата на
сключване на административния договор до осъществяване на планираното
увеличение, а в чл.15, ал. 2, т. 1 е
предвидено, че договорът може да бъде прекратен едностранно при виновно неизпълнение от бенефициента на което и да е
от задълженията му, произтичащи от Условията за изпълнение, договора или
действащата нормативна уредба.
Впоследствие, между страните е сключен анекс № BG06RDNP001-6.001-0259-C02 от
01.09.2020 г. към Договор № BG06RDNP001-6.001-0259-C01 от 22.10.2019 г., с който е изменен срокът за
подаване на искането за второ плащане и срокът за изпълнение на одобрения
бизнес план.
Не се спори, а и се установява от приложеното по
делото Решение № 04/06/1/0/00506/2/01/03/01 от 05.12.2019 г. за изплащане на
финансова помощ на директора на ОД на ДФЗ Велико Търново, че по повод депозирана
от Г.Б. заявка за плащане № 04/06/1/0/00506/2/01, същата е получила първото
плащане, чийто размер е 24 447.50 лв.
След извършване на първото плащане, на основание
чл.9, ал.1 от Административен договор с Докладна записка № 03-042-043/37 от
11.06.2020 г. е изискана и е извършена проверка на място в периода 03.06.2020
г. - 05.06.2020 г. от отдел РТИ към ОД на ДФЗ гр. В. Търново за установяване на
фактическото съответствие в стопанството на Б. с бизнес плана. Резултатите от
тази проверка са обективирани в доклад от проверка на място /л. 57 и сл. от
делото/. При тази проверка от общо регистрираните 145 бр. пчелни семейства са
установени 120 бр. живи пчелни кошера, 1 бр. със 100% смъртност на пчелното
семейство и 24 бр. празни кошера в пчелин № 5041-30001, находящ се в землището
на с. Радковци, общ. В. Търново. За така констатираните несъответствия Г.Б. е
била уведомена с уведомително писмо изх. № 01-042-6500/38/10.06.2020 г. /л. 96/,
като в предвидения 14-дневен срок същата е предоставила писмени обяснения /л. 90
и л.91/ по така направените констатации.
На 18.06.2020 г. е извършена стандартна контролна
проверка в стопанство на Г.Б. от дирекция „Технически инспекторат" към ДФЗ
- София, отдел „Контролни проверки", която е потвърдила констатациите на
експертите от отдел РТИ - Велико Търново /л. 99 и сл./.
На 17.09.2020 г. е извършена допълнителна контролна
проверка от Дирекция ТИ - София във връзка с уточняване на фактите и
обстоятелствата, констатирани от извършените две проверки на място, при която е
установено, че крайно в стопанството на бенефициента са налични 138 бр.
функциониращи кошери с пчелни семейства за стопанската 2019-2020 г. Резултатите
от тази документална проверка са обективирани в доклад за проверка на място /л.
121 и сл./. Срещу тези констатации от Б. е подадено възражение, заведено с вх. №
02-040-6500/1183/06.10.2020 г. /л.155/, в което е изложила аргументи за липсата
на констатираните 7 броя пчелни семейства, като е изискала да й бъде извършена нова
проверка на място. В този смисъл е уточнила, че доколкото й предстои проверка
на място и по НПП 2019-2022, то тази проверка може да бъде комплексна. Към
възражението е било приложено копие на ветеринарно-медицински дневник на
пчелина.
По повод
тези констатации, с писмо уникален номер 04/06/1/0/00506/2/01/22/01 на
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Велико Търново – л. 163 и сл., на
основание чл. 24, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от АПК,
Г.Б.Б. е уведомена за откриване на производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
В писмото
е посочено, че при проверка е установено неизпълнение на задълженията съгласно
одобрения бизнес план, а именно:
1.
Установено
е неспазване на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 6, ал. 1,
т. 8 от Договора, респ. т. 5.9 от Раздел
I „Техническо изпълнение на
проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез
подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. /Условията за изпълнение/.
2.
Установено
е неспазване на разпоредбите на чл.6, ал.1, т.2, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 4
от Договора, респ. т. 5.8 от Раздел I „Техническо изпълнение на проектите“ от
Условията за изпълнение.
Посочено
е, че предвид неизпълнението на нормативните и договорните задължения следва
връщане на полученото първо плащане, като няма право на второ такова. Общият
размер на задължението е определен в размер на 24 447,50 лв., за което ДФ
„Земеделие“ ще издаде АУПДВ. Указано е,
че в 14-дневен срок от получаването му могат да бъдат подадени
възражения срещу основателността и размера на посочените в писмото суми,
включително представяне на писмени доказателства относими към откритото
производство. Писмото е връчено на
адресата на 30.10.2020 година.
В указания срок с писмо с вх. № 02-040-6500/1183#4/10.11.2020 г. /л. 168 и л. 169/ е постъпило
възражение, в което са изложени подробни съображения във връзка с откритото
производство, включително е поискано назначаването на проверка на място, която
да установи реалното състояние на стопанството.
Във връзка с така депозираното възражение, е
изпратена докладна записка изх. № 05-2-043/264/13.11.2020 г. /л. 173-л. 176/ до
директора на Дирекция „Правна“ към ДФ „Земеделие“ гр. София, с която е изискано
становище относно наличие или липса на основание за издаване на АУПДВ на Г.Б..
В отговор на същата, от директора на Дирекция
„Правна“ към ДФ „Земеделие“ гр. София е изразено становище с изх. № 05-2-043/264#1/29.12.2020 г. /л. 177-л. 178/, съгласно което
следва да бъде предоставена възможност на ползвателя на помощта, на основание чл. 36 от Регламент 640/2014 година, да
възстанови броя кошери до необходимия – 145, като му се предостави разумен
срок, след изтичането на който следва да се извърши нова проверка на място.
Предвид така изразеното становище, с уведомително
писмо изх. № 01-043-6500/6/11.01.2021 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“
гр. Велико Търново /л. 179 и л. 180/, Г.Б. е уведомена, че й се предоставя
възможност в срок до един месец да възстанови пчелните семейства до необходимия
брой съгласно одобрената производствена програма, след което следва да уведоми
ДФЗ – РА, за да й бъде извършена нова проверка на място.
В отговор на същото, Б. е депозирала писмо /л. 182/,
в което е посочила, че дейностите по възстановяване на констатираните липси са
приключени още на 20.09.2020 г., с оглед на което е готова още преди изтичане
на дадения й едномесечен срок да бъде извършена проверка на място в
стопанството й.
С оглед на това, с докладна записка изх. № 05-2-043/7/18.01.2021
г. от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Велико Търново, адресирана до
Директора на Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“ гр. София /л.
185 и чл. 186/, е изискано извършването на нова проверка на място на Г.Б.. С
резолюция от 21.01.2021 г. същата е възложена на С.Т.- на началник отдел „РТИ“
гр. Велико Търново, който със Заповед № 429922/31.03.2021 г. е определил екип,
който следва да я извърши и срокът за извършването й – от 31.03.2021 до
15.04.2021 г.
От нарочно определения екип е била извършена
проверка на място в периода от 05.04.2021 г. – 09.04.2021 г., резултатите от
която са обективирани в доклад за извършена проверка и контролен лист към него
/л. 191 и сл./. Съгласно констатациите в същия, от общо регистрираните 145 бр.
пчелни семейства са установени 100 броя пчелни семейства. За резултатите от
тази проверка, Б. е уведомена с уведомително писмо /л. 219/, като й е указано,
че в 14-дневен срок може да направи забележки и възражения.
В отговор на същото, от Б. са депозирани писмени
обяснения /л. 216/, в които е посочила, че констатираната при проверката липса
на пчелни семейства се дължи на факта, че проверката е извършена при лоши за
пчелите метеорологични условия с оглед на което някои от тях, които са все още
на кълбо, са между рамките и няма как да бъдат видяни
без изваждане на рамките, което обаче е било невъзможно предвид лошите условия.
Изтъкнато е, че месец преди това при проверка от БАБХ е установена смъртност на
31 броя пчелни семейства, които на 13.03.2021 г. били възстановени, за което
към обясненията е приложен пътен лист.
Със заявление вх. № 02-040-6500/4234/21.04.2021 г.,
подадено чрез директора на ОД ДФЗ гр. Велико Търново до Директора на Директора
на Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“ гр. София /л. 223 и
сл./, Б. е поискала да й бъде разпоредена нова
проверка в период, следващ периода на роене, в по-добри климатични условия, за
да се установи реалното състояние на пчелните й семейства.
В отговор на така депозираното заявление, с
уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4234#2/05.05.2021
г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ /л. 225 и л. 226/ жалбоподателката е
уведомена, че е направен допълнителен административен контрол по подаденото
заявление, който потвърждава, че всички констатации от контролния лист са
отразени коректно към момента на извършване на проверката, както и че копие на
писмото ще бъде изпратено на ОД на ДФЗ Велико Търново по компетентност.
Срещу констатациите в това писмо от Г.Б. е подадено
възражение вх. № 02-040-6500/4234#/19.05.2021 г. /л. 227/,
в отговор на което с уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4234#7/31.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на
ДФЗ /л. 235-л. 236/, същата е уведомена, че е направен повторен административен
контрол по подаденото заявление, при който се прави пълен анализ на извършените
до момента проверки по мярката, съпътстваща документация и снимков материал, който
потвърждава, че всички констатации от контролния лист са отразени коректно към
момента на извършване на проверката.
С докладна записка изх. № 02-040-6500/4234#8/02.06.2021 г. /л. 237-л. 239/ от директора на Дирекция
„Правна“ към ДФ „Земеделие“ гр. София е изискано крайно становище относно
наличие или липса на основание за издаване на АУПДВ на Г.Б..
В отговор на същата, от директора на Дирекция
„Правна“ към ДФ „Земеделие“ гр. София е изразено становище с изх. № 02-040/6500/4234/13.09.2021
г. /л. 240/, съгласно което следва да бъде продължено производството по
издаване на АУПДВ.
В резултат на това, от директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Велико Търново е издаден АУПДВ № 04/06/1/0/00506/2/01/04/01 от
21.09.2021 г., с който на основание чл. 11, т. 4 от договора, респективно т. 11.1
и т. 11.1.4 от Раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ във вр. с т. 5.9 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на
проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез
подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г., е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № BG06RDNP001-6.001-0259C01 от 22.10.2019 г. и
договорът е прекратен, като на Г.Б.Б. е определено
задължение в размер на 24 447,50 лв., представляващо публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по административния договор, ведно със законната
лихва върху тази сума. Извън изброените норми и клаузи, като правно основание
за издаване на АУПДВ са посочени и чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, и чл. 162,
ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.
Актът за
установяване на публично държавно вземане е връчен на Г.Б. по електронен път на 21.09.2019 г., видно от приложената от
процесуалния представител на ответника на л.261 от делото разпечатка от ИСУН,
а жалбата срещу него е подадена директно пред Административен съд – Велико
Търново чрез куриерска служба на 05.10.2021 г.,
като е постъпила в деловодството на АСВТ на 06.10.2021 г. Въз основа на тази
жалба е образувано настоящото производство.
Като писмени доказателства по делото са приети освен
материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
АУПДВ, изпратени с писмо
изх. № 01-251-1100/318 от 14.10.2021 г. на ДФ „Земеделие“, ОД-Търговище, още и представените
от процесуалния представител на ответника разпечатки от ИСУН за връчване на
акта за публично държавно вземане и писмото за откриване на процедурата за
нейното издаване; както и представеният от процесуалния представител на
жалбоподателя ветеринарно медицински дневник на пчелина с Рег. №*********.
Приобщени
към доказателствения материал са и постъпилите с писмо вх. № 5726/21.12.2021 г. от
Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ град Велико Търново, доказателства по опис;
постъпилите с писмо вх. № 5808/30.12.2021 г. от „Маком
сертифициране“ ООД протоколи по опис, както и представения Протокол за
извършено масово профилактично мероприятие от 01.09.2021 г. на пчелина на
жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
срещу Актa за установяване на публично
държавно вземане, е подадена от правоимащо лице –
адресат на административния акт, в рамките на преклузивния
срок по чл. 149 от АПК и като такава е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните мотиви:
При
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът намира, че същият е издаден от
компетентен орган. Чл. 166,
ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от
органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за
подпомагането на земеделските производители. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е
предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие" издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а ал. 6 на същата разпоредба
урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. С оглед изложеното и съгласно представена по делото Заповед № 03-РД/1759
от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" последният е делегирал
на директорите на ОД „Земеделие", съобразно териториалната им
компетентност, правомощията си по издаване на АУПДВ, както и на решения за
налагане на финансова корекция, вкл. и по подмерки 6.
1 и 6. 3 по ПРСР 2014-2020 (раздел III, т. 9, във вр.
с раздел IV, т. 8 от заповедта – л.15 – л.19 от делото). Следователно,
оспореният акт е постановен от компетентен орган, съобразно териториалната му
компетентност и надлежно делегирани правомощия.
Оспореният
в настоящото производство акт е издаден в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК
писмена форма, вкл. с подробно излагане на приетите от административния орган
фактически и правни основания. Действителното
наличие на сочените от директорa
на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Велико Търново факти и направените въз основа на
тях правни изводи, са предмет на преценка при проверката за материалната
законосъобразност на акта.
Обжалваният
АУПДВ обаче е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като съображенията за това са следните:
Установяването
на публичните вземания съгласно чл. 166 от ДОПК се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция (РА), съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от
чл. 27 от ЗПЗП вземанията на РА, възникнали въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Публичният характер на вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и лихвите за горните
вземания, е посочен и в чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. В ЗПЗП не е
предвиден ред за издаване на АУПДВ, поради което и по аргумент от разпоредбата
на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, следва да се приеме, че издаването на такъв акт се
извършва по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В тежест
на административния орган е да установи по надлежния ред и да докаже фактите,
твърдени в оспорения акт.
Процесният АУПДВ е обоснован с неизпълнение на договорни и
нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, произтичащи от чл. 6,
ал. 1, т. 8 от Договора, респ. т. 5.9 от Раздел I „Техническо изпълнение на
проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти. Съобразно мотивите в
акта, неизпълнението се изразява в неподдържане на размера на стопанството,
измерен в СПО, за което е одобрен, за периода от датата на сключване на
договора до осъществяване на планираното увеличение. За да стигне до този извод
административният орган се е позовал на резултатите от извършените проверки, а
именно: при проверката на място в стопанството на Б. на 17.09.2020 г., при
която са установени 138 бр.
функциониращи кошери с пчелни семейства; при следващата проверка в периода
05.04.2021 г. – 09.04.2021 г., при осъществяването на която е било констатирано
наличието на 100 броя пчелни семейства. Приел, че макар да й е била
предоставена възможност, жалбоподателката не само не е възстановила необходимия
брой пчелни семейства, но и е намалила техния брой.
В
случая обаче, още към момента на първата проверка (от 17.09.2020 г.) жалбоподателката е декларирала, че само два дни
преди това, а именно на 15.09.2020 г., обслужващият пчелина ветеринарен лекар е
констатирал 7 броя умрели пчелни семейства, който факт е вписан във
ветеринарно-медицинския дневник на пчелина, като е вписала, че същите ще бъдат
възстановени в най-кратък срок. Впоследствие, в подаденото срещу констатациите
в доклада за проверка възражение /л. 155 и л. 156/ е изложила същите аргументи за липсата на констатираните 7 броя пчелни
семейства /за които е информирала и проверяващите на място/, като е посочила,
че действия по възстановяването са предприети, като към тази дата /06.10.2020
г. - датата на подаване на възражението/ пчелните семейства са възстановени. В
това възражение е посочила също, че предстои да й бъде извършена и проверка на
място и по НПП 2019-2022 с оглед на което проверката може да е комплексна.
Към възражението е
приложила и копие на ветеринарно-медицински дневник на пчелина. Въпреки това
обаче, административният орган не е взел предвид тези аргументи и
потвърждаващите ги документи, а е пристъпил към откриване на производство по
издаване на АУПДВ. След откриване на това производство жалбоподателката отново
е възразила /л. 168 и сл./, излагайки идентични съображения, които обаче за
пореден път не са взети предвид, а наместо това е възложена последваща проверка,
при която е констатирано, че не само не е възстановила необходимия брой пчелни
семейства, но и е намалила техния брой /установено е наличието на 100 броя
пчелни семейства/. И срещу тези констатации жалбоподателката е възразила /л. 216
от делото/, излагайки доводи, че липсата на пчелни семейства се дължи на лошите
метеорологични условия, като е изтъкнала, че месец преди това при проверката от
БАБХ е
установена смъртност на 31 броя пчелни семейства, които на 13.03.2021 г. били
възстановени, за което към обясненията е приложила пътен лист. И тези документи
обаче не са взети предвид от административния орган, а е издаден оспорения
АУПДВ, нито са изложени мотиви за некредитирането им.
От
така изложеното се установява, че твърденията на земеделския производител,
заявени многократно в хода на развилото се административно производство /в обяснителна записка към доклад за извършена
проверка от 17.09.2020 г., във възражение с вх.№02-040-6500/1183/06.10.2020 г., във възражение вх. №
02-040-6500/1183#4/10.11.2020
г. и в писмени обяснения към доклад за извършена проверка в периода 05.04.2021
г. – 09.04.2021 г./ изобщо
не са били проверени по подходящ начин – такъв съобразен с естествения жизнен
цикъл и активност на проверяваните пчелни семейства, а представените
доказателства в подкрепа на тези твърдения изобщо не са обсъдени. Нещо повече,
в писмените си обяснения/възражения жалбоподателката изрично отбелязва, че при
извършени други проверки от ДФ
„Земеделие“ по повод участието й в друга програма със същия пчелин, не са
констатирани липси на пчелни семейства в същия времеви отсек.
Въпреки това обаче, административният орган не е събрал необходимите
доказателства, както повелява нормата на чл. 36, ал.4 от АПК, а е пристъпил към
издаването на АУПДВ, без да анализира всички налични доказателства, вкл. такива
създадени от негови други служби. Налага се изводът, че административният орган
не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 35
и чл. 36 от АПК.
Административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая, без да са разгледани, обсъдени и преценени възраженията и
обясненията на жалбоподателката, без служебно да са събрани доказателства за
изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства и без от страна на органа
да е проведено пълно и главно доказване по отношение на тези факти.
Този
извод се потвърждава и от събраните в хода на настоящото производство
доказателства:
Видно
от представения от жалбоподателката ветеринарномедицински дневник на пчелина
/л. 252 – л. 260/ е, че на 15.09.2020 г. на пчелина на жалбоподателката е
извършен преглед, при който са установени 138 броя пчелни семейства и 7 броя
умрели такива. Пет дни по-късно /на 20.09.2020 г./ при извършена последваща
проверка са установени 145 броя пчелни семейства. Очевидно е, че само няколко
дни след извършената проверка – на 17.09.2020 г., на резултатите от която се е
позовал административният орган при издаване на АУПДВ, пчелните семейства са
възстановени, като от дневника се установява, че броят им е останал непроменен
и при последващите прегледи, осъществени съответно на
дати 19.04.2021 г. и 01.09.2021 г., които изобщо не са отчетени при издаване на
процесния акт.
Нещо
повече, от бележки към ветеринарномедицински дневник /л. 260/ се установява, че
през 2021 г. на съответния пчелин са осъществявани инспекции от „Маком сертифициране“ ООД. В хода на настоящото дело по
искане на процесуалния представител на жалбоподателката, от страна на „Маком сертифициране“ ООД бяха изискани и съответно бяха
представени докладите за проверка на пчелина за 2020г. и 2021г. /л. 279- л. 284/.
От същите се установява, че при инспекция на 22.10.2020 г. е констатирано
наличието на 145 бр. пчелни семейства, а при инспекция, извършена на 01.06.2021
г. отново е констатирано наличието на 145 бр. пчелни семейства в съответния
пчелин.
Наличието на изискуемите
145 броя пчелни семейства се установява и от представения по делото Протокол за
извършено масово-профилактично мероприятие /л. 288/. Видно от същия е, че на
01.09.2021г. от комисия, състояща се от ветеринарен лекар, обслужващ обекта и
представител на общинската администрация, е
осъществен есенен профилактичен преглед именно на 145 броя пчелни
семейства.
Касае се все за официални
удостоверителни документи, които са били представени по делото, не са били
оспорени от ответника, а съдът кредитира същите и доколкото същите са напълно
кореспондиращи помежду си.
Нещо повече обаче, от
решаващо значение за изводите на съда да кредитира тези новопредставени
книжа е факта, че съдържанието на тези документи се подкрепя напълно и от документи,
съставени от самата ответната администрация, макар и в хода на други проверки
/по други мерки/, които обаче констатират по безспорен начин релевантния за
настоящето дело факт относно броя на пчелните семейства непосредствено преди
издаване на процесния акт. От
представения по делото Доклад за проверка на място на Регионален технически инспекторат -
Велико Търново при ДФЗ /л. 273 и сл./ се установява, че на 17.09.2021 г. /тоест
преди издаване на процесния Акт, но след последната проверка на който той се
базира/ по повод участието на жалбоподателката в Национална програма по
пчеларство 2021, в стопанството на същата е извършена нова такава проверка.
Видно от доклада от тази проверка е, че в графа „Брой на отглежданите пчелни
семейства от кандидата към момента на ПнМ“ също са
констатирани 145 броя пчелни семейства. Този документ не е оспорен ответника по
делото /а и всъщност същият изхожда от друг отдел на неговата администрация/ и
неоснователно се поддържа от него по делото, че периодът на тази проверка бил
различен или че същият е ирелевантен, защото касаел
друга програма. В случая оспорения акт е издаден на 21.09.2021 г., поради което
резултатите от извършената на 17.09.2021 г. проверка са относими и е следвало
да се отчетат, доколкото законосъобразността на акта се преценява към датата на
неговото издаване. Независимо, че проверката е по друга програма, същата е
касаела релевантния факт и з анастоящето дело – броя
на пчелните семейства и от самата ответна администрация е установено, че те са
били възстановени до 145 броя пчелни семейства. Това означава, че фактите на
които се базира процесния акт към датата на неговото издаване са били
съществено различни и не могат да обосноват предприетата спрямо Б. мярка.
При
това положение съдът намира, че административният орган е следвало да събере по
надлежния ред съответните доказателства (налични в неговата собствена
администрация) и ако оспорва някои от тях - да ги провери отново, или изложи
нарочни мотиви защо не ги кредитира. Както се посочи по-горе, с подадените
възражения жалбоподателката многократното е отбелязвала, че при извършени други
проверки по повод участието й в друга програма, не са констатирани липси на
пчелни семейства. Въпреки това обаче, административният орган не е проявил
активност да изпълни задълженията си, разписани в чл. 36 от АПК. При това
положение очевидно в издадения акт се съдържат изводи и твърдения, които са
останали неизяснени и противоречиви, а същите касаят релевантния факт по делото
– какъв е броят на пчелните семейства. С чл. 35 от АПК е вменено задължение на
административния орган преди издаването на своя акт да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая и да обсъди наличните обяснения и
възражения на заинтересованите граждани и организации, като видът, характерът и
интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени преди издаването
на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно
разглеждан случай. В конкретния случай това не е сторено, поради което и
оспореният АУПДВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка - това
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, довело в крайна сметка и до нарушение на материалноправните
разпоредби, тъй като ако беше изследвал спорните обстоятелства, респ. събрал
необходимите доказателства, административният орган би стигнал до други изводи,
различни от изложените в оспорения акт.
Отделно
от това, следва да се има предвид, че предоставяната на малките стопанства
помощ е насочена към осигуряване на тяхното устойчиво развитие и растеж, като
по мярката се подпомагат всички дейности, които могат да гарантират това
развитие, и са включени в бизнес плана. Това включва инвестиции в малкото
стопанство, свързани с неговото развитие и модернизация, а също и текущи
разходи, необходими за изпълнението на бизнес плана. В случая оспорващата
действително е доказала поддържането на стопанството в одобрения размер – от
145 броя пчелни семейства. В резултат на настъпили неблагоприятни условия обаче
е настъпила смъртност на пчелните семейства, като са предприети съответните
действия за възстановяването им, но предвид заложеното в договора, че няма право
да доставя нови семейства от външен източник, и предвид обстоятелството, че процесът
по възстановяване на пчелните семейства може да се осъществява през конкретни
периоди на годината и при подходящи атмосферни условия, не е могла да ги
възстанови към момента на осъществяване на проверките на които се позовава
ответникът. Очевидно е обаче, че тя е положила всички усилия да изпълни
задълженията си по договора – декларирала е намеренията си да възстанови пълния
обем на стопанството и съответно го е изпълнила, което е установено при
осъществени други проверки от ДФЗ, предхождащи оспорвания в настоящето
производство акт, но всички тези обстоятелства, както се посочи по-горе, не са
били взети предвид от административния орган при постановяването на АУПДВ. Горното
сочи на извод, че актът е издаден и в противоречие с целта на закона, а именно
- стимулирането на младите земеделски стопани за развитие на стопанствата им. В
този смисъл е нарушен и основен принцип на административния процес, залегнал в
чл. 6, ал. 2 от АПК, по силата на който административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Предвид
изложеното, оспореният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
При този
изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски. Претендираните от него разноски в списък с
разноските /л. 286 от делото/ са в размер на 2 195,58 лв., от които
заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв. /съгласно договор за
правна защита и съдействие от 26.01.2022 г. /л. 285/ и платежно нареждане от 22.10.2021
г. - л. 287 и държавна такса в размер на 195,58 лв. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 24 447,50
лв. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.,
какъвто е настоящия случай, е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В
конкретния случай адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 2 000 лв. се явява прекомерно, поради което същото следва да бъде
намалено до 1 263,43 лева /8 300 лв. + 3% х 14 447,50 лв./. Предвид изложеното съдът намира, че следва да
присъди в полза на жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 263,43 лв., както и 195,58 лв. – държавна такса, или общо 1 459,01
лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Г.Б. ***
Акт за установяване на публично държавно вземане № 04/06/1/0/00506/2/01/04/01
от 21.09.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София да заплати на Г.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в
размер на 1 459,01 /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и една стотинка/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаването му от страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: