РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Девня, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100825 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “В.” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК: ***, представлявано от управителя В. Р., чрез проц.
представител – юрк. С. С. против Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ответникът в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес.
Услугите се ползват и отчита по партида с абонатен №2248597, чийто титуляр
е ответникът. Сочи се, че съгласно чл. 5 т. 6 и чл. 33 ал. 2 от ОУ на ищеца
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30 дневен
срок след датата на фактуриране, което ответника не е направил. В табличен
вид са описани издадени 27 бр. фактури през периода от 19.08.2020 г. до
18.10.2022 г. на обща стойност 1 244, 34 лева, представляващи стойността на
служебно начислени кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора
и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Излага се, че така начислените суми и лихви
върху тях не били нито оспорени от ответника, нито заплатени от нето,
поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в ДРС. На 11.05.2023 г. въз основа на
подаденото от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1 211, 34 лева, представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 15.07.2020 г.
1
до 18.10.2022 г.; сумата от 181, 61 лева, представляваща лихва за забава върху
тази главница за периода от 18.09.2020 г. до 04.05.2023 г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.05.2023 г. до окончателното плащане. При връчена съгласно чл. 47 ал. 5 от
ГПК заповед на ищеца било указано да предяви иск за установяване на
вземането си, което той сторил с настоящата искова молба. Моли се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите по заповедта.
Претендират се разноски в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначен на ответника особен представител, в който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорват се всички фактически обстоятелства, изложени в
исковата молба - че ответникът е потребител на ВИК услуги, че начисленото
количество вода е реално доставено и потребено, че ответникът дължи
претендираните суми за главница и лихви, начисленото количество ВиК
услуги и тяхното остойностяване. Оспорват се и представените от ищеца като
изхождащи от него счетоводни документи - справка за недобора на
абонаментен номер 2248597 за установяване потребените ВиК услуги на
адреса за процесния период по отношение верността на вписванията. Твърди
се, че видно от справка за недобора на абонаментен номер 2248597 вида на
водомера е контролен и буди съмнение дали претендираните суми не са
начислени по основния водомер и съответно заплатени, преди иницииране на
съдебното производство. Сочи се, че за процесния период не са представените
карнетни листи по партидата на ответника с вписани показания на водомера
съдържащи подпис на потребителя; опис на отчети за процесния абонатен
номер за претендирания период. От обстоятелствената част на исковата молба,
не ставало ясно служебно начисленото количество изразходвана вода дали е за
един или за двама потребители и въобще за колко потребителя е. В нито един
от представените документи не било отразено по колко кубика вода са били
зачислявани на месец към абонатен номер 2248597, не са направени и такива
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Не са ангажирани
доказателства за точното изчисляване на служебната консумация съобразно
чл. 26 ал. 2 във връзка с чл. 25 ал. 8 от ОУ. Възразява се, че няма наведени
твърдения в исковата молба защо се е налагало служебно да се начислява
количество вода, дали е поради изтекъл срок на метрологична проверка на
индивидуалния водомер или поради повреда. Твърди се, че липсват
доказателства потребителят да е бил уведомен, не са представени съставени
констативни протоколи, установяващи негодността на водомера, както и че са
дадени конкретни указания към ответника, с действията които следва да се
извършат. Не се установявало законосъобразно проведена процедура по реда
на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като липсвал констативен протокол
2
установяващ, че водомера на абоната е с изтекъл срок на метрологична
проверка или е негоден поради механична повреда. На всички тези основания
се моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
В с.з. ищецът се представлява от редовно упълномощен проц.
представител, който поддържа иска, като пояснява, че претенцията за главница
е за сумата от 1 211, 34 лева, като в исковата молба поради техническа грешка
е посочена по – висока сума. Пояснява, че фактурираното количество вода е
служебно начислено такова, поради наличие на повреда на водомера на
абоната, изчислено е при двама живущи в обекта по правилото на чл. 26 ал. 2
изр. последно, вр. чл. 25 ал. 8 т. 1 пр. 2 от ОУ на ищцовото дружество. Моли
за положително произнасяне по иска и претендира разноски в заповедното и в
исковото производство по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който оспорва иска като неоснователен и недоказан на посочените в отговора
основания.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №508/2023 г. по описа на РС – Девня, приобщено към
настоящото гр. дело, е издадена Заповед № 303 от 11.05.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. К. Б., ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати на „В.“ ООД, ЕИК: *** сумата от 1 392,
95 лева, от която: 1 211, 34 лева - главница по неплатени фактури за ВиК
услуги, начислена по партида с абонатен номер 2248597, дължима за периода
от 15.07.2020 г. до 18.10.2022 г.; 181, 61 лева - обезщетение за забава,
начислена върху главницата за периода от 18.09.2020 г. до 04.05.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението 10.05.2023 г. до окончателно плащане на сумата.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представени и приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на
цените на ВиК услугите през процесните периоди.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с клиентски
№ 2248597, съгласно която за процесния период от 15.07.2020 г. до 18.10.2022
г. сбора от незаплатени главници за ползвани от ответника ВиК услуги възлиза
на сумата от 1 211, 34 лева, за които са издадени общо 27 бр. фактури през
периода 19.08.2020 г. – 18.10.2022 г., а сбора на начислените и незаплатени
лихви за забава върху главниците по всяка една от фактурите възлиза на 181,
3
61 лева.
От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда
приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните
/Таблица 1 за начислената сума и изчислените лихви/ се установява същия
размер на задълженията за главница за ползвани ВиК услуги по партида с №
2248597 за периода от 15.07.2020 г. до 18.10.2022 г.. Обезщетението за забава
върху задължението, начислено от падежа на всяка една фактура до 04.05.2022
г. е изчислено от вещото лице в общ размер на 182 лева. Вещото лице е
констатирало, че към момента на подаване на заявлението в съда няма
извършени плащания по издадените 27 бр. фактури.
Представени и приети по делото са и удостоверение за наследници
на З. В. Т. /предходен титуляр на процесната партида по твърдение на ищеца/,
карнет по партида с аб. №2248597, опис на отчети на аб. № 2248597 от таблет,
модул, самоотчет, писмо от кмета на Община Девня за регистрираните на
адрес: *** лица.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.дело №508/2023 г. на ДРС, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. От
представеното удостоверение за идентичност на имена е видно, че длъжникът
по издадената заповед и ответникът по настоящото дело са едно и също лице.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Не е спорно между страните, че процесния обект, находящ се на
адрес *** е присъединен към водопреносната и канализационна системи, като
за него е определен абонатен №2248597.
Основният спорен въпрос по делото е дали между ищцовото
дружество и ответника е възникнала валидна облигационна връзка и дали
соченият от ищеца ответник притежава качеството „потребител“ по
отношение на процесния имот. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното
задължение да установи наличието на действително облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител
4
на ВиК услуги принадлежи на ищеца.
Уредбата на поставените въпроси се съдържа в Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
използване на водоснабдителните и канализационните системи, която отменя
действащата преди нея Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползването на
водоснабдителните и канализационни системи.
Легално определение за понятието „потребител“ е дадено и в § 1 ал.
1 т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, където е посочено, че потребители са юридически или физически лица
- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост.
Според чл. 3 от горецитираната Наредба, потребители на ВиК услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1
т. 1 от общите условия на оператора, съгласно който текст потребители на ВиК
услуги са юридическите или физическите лица – собственици, ползватели и
притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги.
От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на
потребител на В и К услуги е свързано с наличието на вещно право на
собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по
договора при общи условия за предоставяне на В и К услугите е собственикът
или носителят на вещно право на ползване или строеж върху имота, а при
първоначално присъединяване на обект към водопреносната мрежа е
необходимо и сключването на писмен договор между доставчика и
собственика на имота. Както наредбата, така и закона, а така също и общите
условия на самото водоснабдително дружество обуславят правен извод, че
потребител на ВиК услуга може да бъде само лице, което е притежател на
вещни права.
По настоящото дело ищцовото дружество в изпълнение на
разпределената му доказателствена тежест не е установило, че между него и
ответника има валидно сключен договор за водоснабдяване, нито е
установило, че ответникът е последващ собственик или ползвател на вече
присъединен обект, за който не е необходимо сключването на нов договор и за
който самият факт на ползване е достатъчен да се приеме наличие на
договорни отношения, които се уреждат от общите условия на доставчика.
Доказателства за това, че ответникът е собственик на процесния
5
период, не се представиха по делото. Представя се единствено удостоверение
за наследници, което не легитимира ответникът като собственик на имота,
доколкото доказателства за това, че неговия наследодател е бил собственик на
процесния имот също не са представени по делото. Всъщност по делото само
се твърди, че титуляр на процесната партида е бил наследодателят на
ответникът, а след нейната смърт – ответникът. Ищцовото дружество не е
доказало също и да са налице хипотезите на чл. 59 ал. 3 или ал. 5 от Общите
условия на оператора, при наличието на доказателства и за други наследници
на бившия титуляр на партидата, който е другия спорен въпрос между
страните – дали ответникът е единствен потребител, ползващ ВиК услуги на
този адрес, предвид представената справка от Община Девня, че на адреса са
регистрирани още четири лица. За да открие партида и потребителски номер
само на един от съсобствениците на имота, който го ползва, операторът е
следвало да разполага със споразумение между потребителите или с
пълномощно по чл. 2 ал. 2 от ОУ. Такива доказателства ищецът не представя
по делото.
Ищецът не ангажира доказателства и за това, че водомерът в обекта е
бил повреден, че представител на дружеството е направил предписание
повредата да бъде отстранена, че служебно начисленото „прогнозно“
количество вода е определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година, че това
предписание не е било изпълнено от потребителя, за да може едва след
изтичане на срока на предписанието количеството вода да се определя по реда
на чл. 25 ал. 8 или 10 от ОУ.
По изложените съображения, съдът намира, че исковите претенции
за главница и обезщетение за забава са неоснователни и като такива подлежат
на отхвърляне, поради което не следва да се присъжда и законната лихва
върху главницата до окончателното плащане.
При този изход на делото, претенцията за разноски на ищеца също е
неоснователна.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от „В.”ООД, ЕИК: ***,
представлявано от управителя В. Р. против Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес:
*** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК и чл. 86 ЗЗД, за
установяване дължимостта на вземанията, за които по ч. гр. дело №508/2023 г.
по описа на ДРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
6
по чл. 410 от ГПК №303/11.05.2023 г. за сумата от 1 392, 95 лева, от която:
1 211, 34 лева - главница по неплатени фактури за ВиК услуги, начислена по
партида с абонатен номер 2248597, дължима за периода от 15.07.2020 г. до
18.10.2022 г.; 181, 61 лева - обезщетение за забава, начислена върху
главницата за периода от 18.09.2020 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението
10.05.2023 г. до окончателно плащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, на основание чл. 7
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7