Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 12709 по описа за 2015г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от М.С.П. против „И.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 48 895.75лв., представляваща левовата
равностойност на 25 000 евро, платена без правно основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищцата са за
сключен на 08.10.2010г. с ответника договор за покупко-продажба на недвижим
имот-Апартамент № 1а, от вх.А, ет.1, на кота +3.40м., със застроена площ 71.33
кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня и
тераса, при съседи ап.№ 1, стълбищна клетка, улица и калкан, заедно с мазе № 5
с площ 4.25кв.м., при съседи: мазе № 4, коридор, офис № 4, заедно с 6.68% ид.ч.
от общите части на входа и 1.36% ид.ч. от УПИ ІV-112 от кв.9 по плана на
гр.София, район Триадица, местността „жил.група Южен парк“, в което е построена
сградата. Била уговорена продажна цена от 20 000 евро с ДДС, която платила
по банков път на 23.09.2010г. Ответното дружество се задължило да въведе
сградата в експлоатация до 30.11.2010г. и да предаде имота в напълно завършен
вид със съответното оборудване. Твърди на 08.10.2010г. да е платила в брой на
ответното дружество 25 000 евро за закупуването на същия имот, която сума
била дадена без правно основание и с предявения иск претендира нейното връщане.
Ответникът оспорва иска с
възражения, че сумата била получена не от дружеството, а от съдружника В.Д.С.,
който нямал представителна власт и действията му не го обвързват. Навежда, че
плащането не е осчетоводено, няма отразяване да е постъпила по касов или
безкасов път, няма издадена фактура или друг счетоводен документ, сочещи да е
постъпила в дружеството и по този начин
без основание да се е увеличило имуществото му за сметка на ищцата.
Ищцата оспорва тези възражения
като твърди, че съдружника В.С. е бил пълномощник на дружеството при сключване
на договора, поради което е имал представителна власт. Счита за приложима
разпоредбата на чл.301 ТЗ, тъй като и понастоящем дружеството не се
противопоставило на действията на пълномощника и съдружник.
От своя страна ответникът твърди
упълномощаването да е било само за сключване на договора и получаване на
продажната цена, но не и за получаване на суми и действия извън това. Твърди
основанието за плащане да е за извършени довършителни строителни работи съгласно
т.3.1.5 от предварителния договор за покупко-продажба на имота, сключен на
21.09.2010г., действието на който не било прекратено с прехвърлянето на имота.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника В.Д.С. не изразява
становище по иска.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
На 08.10.2010г. страните сключили
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 141, том ВІ, рег.№ 2759, дело №
122/2010г., по силата на който ответникът прехвърлил на ищцата правото на
собственост върху недвижим имот-Апартамент № 1а, от вх.А, ет.1, на кота
+3.40м., със застроена площ 71.33 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и
кухненски бокс, спалня, баня и тераса, при съседи ап.№ 1, стълбищна клетка,
улица и калкан, заедно с мазе № 5 с площ 4.25кв.м., при съседи: мазе № 4,
коридор, офис № 4, заедно с 6.68% ид.ч. от общите части на входа и 1.36% ид.ч.
от УПИ ІV-112 от кв.9 по плана на гр.София, район Триадица, местността
„жил.група Южен парк“. Апартаментът се намира в построена в посоченото УПИ
жилищна сграда № 1 с офиси и аптека с к.к.-10.00, изградена на етап „груб
строеж“. Според нотариалния акт /т.1/ продажната цена е 20 000 евро, която
ищцата заплатила на дружеството-продавач по банков път преди сключването на
договора. Не е спорно, а и от представеното преводно нареждане /стр.8/ сумата е
платена на 23.09.2010г.
От фактическа страна не се спори,
че на 08.10.2010г. ищцата предала на В.Д.С. в брой 25 000 евро, за което е
съставена двустранно подписана разписка /стр.9/. В нея е посочено, че сумата представлява
част от продажната цена за апартамента и получаването й от В.С. е в качеството
му на съдружник в ответното дружество „И.“ ООД. Посочено е още, че сумата е
получена на основание т.3.1.5 от предварителен договор за покупко-продажба на
имот в груб строеж и за извършване на строителни работи, сключен на
21.09.2010г. между ищцата и дружеството.
Липсва спор, а и от представените
писмени доказателства /стр.23-25/ от създаване си през 1997г. и понастоящем „И.“
ООД е с двама съдружници-В.Д.С. и Т.Й.С., която е управител и представляващ
дружеството.
Не е спорно още, че при
сключването на договора за покупко-продажба ответникът е представляван по
пълномощие от съдружника В.С. въз основа пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 07.10.2010г. /стр.45/. С него е упълномощен да подпише от името на „И.“
ООД нотариалния акт за продажбата при цени и условия, каквито прецени, да
подписва от името на дружеството и всички други необходими документи за
прехвърляне правото на собственост, както и да получава част или цялата
продажна цена за описания имот.
По делото е прието заключение на
ССч.Е, видно от което при проверка в счетоводството на ответното дружество
вещото лице не е установило документи, удостоверяващи постъпване или внасяне на
процесната сума 25 000 евро или левовата им равностойност нито в касата,
нито по банков път.
Като доказателство е приет предварителен
договор за покупко-продажба на имот в груб строеж и за извършване на строителни
работи от 21.09.2010г., ведно с приложение № 1 към него, в който като страни са
посочени ищцата-купувач и ответникът-продавач. Договорът и приложението не носят
подпис за страните. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че не може
да ги представи в подписан вид поради изгубването им, а ги представя във вид на
проект, който получил от пълномощник на ищцата при договарянето по електронна
поща на 20.09.2010г. /стр.46/. По тази причина и доколкото основава защитната
си позиция на тези документи е поискал по реда на чл.190 ГПК представянето им от ищцата, на което
последната се противопоставила с аргумента, че поради двустранния характер на
договора екземпляр от него би трябвало да се намира при ответника и няма
основание да бъде изискан от нея. С определение на основание чл.190 ГПК съдът е
задължил ищцата да представи тези документи, което не е изпълнено без да се
посочат причини. В рамките на производството ищцата не е оспорила преди
прехвърляне правото на собственост върху имота с ответника да са сключили
предварителен договор за продажбата му. Едва в писмената защита е навела подобно
възражение, но не защото отрича въобще да е бил сключван, а като извод от това,
че нотариалния акт не препраща към предварителен договор или друго
споразумение, както и че представения от ответника не е подписан. Същевременно
в разписката от 08.10.2010г. за предаване на процесната сума, от която ищцата черпи
правата си и е подписана от нея, е налице препратка към предварителен договор
от 21.09.2010г., представляващо извънсъдебно признание за съществуването на
такъв. С оглед тези обстоятелства и предвид процесуалното поведение на ищцата в
приложение на чл.161 ГПК съдът приема за доказано възникнало между страните облигационно правоотношение по
сключен на посочената дата предварителен договор, предшестващ този от
08.10.2010г., със съдържанието според представения по делото.
С този договор ответникът поел
задължението да прехвърли правото на собственост върху апартамента, находящ се
в сграда към този момент построена на „груб строеж“, както и да извърши
строителството на имота като изпълни строителни работи в съответствие с
нормативните изисквания /т.1.2/ и съобразно клаузите по т.6.1.1-6.1.8, като
предаде обекта във вида описан в Приложение № 1. Уговорено е строителните
работи да се изпълнят до 30.11.2010г., до която дата е следвало да се въведе
сградата в експлоатация с издаване на разрешение за ползване /т.4.2/. Съгласно
чл.2, т.1 купувачът се задължава за имота и изграждането му в завършен вид, да
плати на продавача цена в размер на 80 000 евро, а съгласно чл.2, т.2 в
тази цена се включва стойността на обекта до степен на завършеност според Приложение
№ 1, стойността на идеалните части от общите части на сградата и от УПИ, върху
което е построена. Плащането й е следвало да се извърши по следния начин
/чл.3/: заплатено капаро от купувача на 16.09.2010г. от 2 500 евро, а
останалата част в деня на подписване на окончателния договор с нотариален акт в
брой или по банкова сметка ***. Постигнато е съгласие 10% от продажната цена да
бъде депозирана по специална сметка под условие на името на продавача, като
усвояването й от него ще се извърши след въвеждане сградата в експлоатация. С
чл.13 за неуредените въпроси е направена препратка към разпоредбите на ЗЗД за
договора за изработка.
Въз основа горното от фактическа
страна, съдът намира от правна следното:
Отговорността за неоснователно
обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД е извъндоговорна и реализирането й предпоставя
липса на основание за настъпило имуществено разместване между гражданскоправни
субекти. В хипотезата на чл.55, ал.1
предл.1 ЗЗД предаването, съответно получаването на нещо е при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване няма основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Затова получилият
без основание е длъжен да го върне.
Съобразно разпоредбата на чл.154 ГПК по предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да установи факта на даването, а в тежест на ответника е да установи
основанието, на което го е получил.
В случая страните сключили на 08.10.2010г. договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с който ответникът прехвърлил правото на
собственост, а ищцата заплатила продажна цена от 20 000 евро. В деня на
сключването му ищцата предала на съдружника в дружеството В.С. процесните
25 000 евро, удостоверено в двустранно подписана разписка. Тези факти не
са спорни.
Спорът между страните произтича
от противоречивото съдържание на разписката, в която първо е посочено сумата да
съставлява част от продажната цена за имота, а после да е получена на основание
клауза от предварителен договор и за извършване на строителни работи. Ищцата
поддържа да е платила цялата уговорена продажна цена при сключване на договора
за прехвърляне на собствеността, поради което допълнително даденото е лишено от
основание. От своя страна ответникът не отрича продажната цена да е платена, но
поддържа основанието на сумата да е за извършени строителни дейности.
Събраните по делото доказателства
установяват, че преди прехвърляне правото на собственост върху имота страните
сключили предварителен договор за неговата продажба на 21.09.2010г. Той има смесен
характер, защото съдържа елементи на предварителен договор за продажба по чл.19 ЗЗД и на договор за изработка по чл.258 ЗЗД. Освен уговорките за сключване на окончателен
договор, с него ответникът поел и задължение за осъществяване на строителни
дейности за привеждането му в завършен вид /Приложение № 1/, в какъвто е
следвало да го предаде. Като насрещна престация ищцата се задължила да заплати цена
от 80 000 евро, която според чл.2, т.1 и 2 обхваща цената на имота и стойността
на строителните работи. Договорът за продажба и договорът за изработка имат
различен предмет, но и двата са възмездни-срещу прехвърлената собственост се
дължи определена цена, а срещу изпълнението на възложената работа се дължи
възнаграждение. В случая в договора от 21.09.2010г. цената и за двете е
определена общо без разграничение каква част съставлява продажна цена и каква
част възнаграждение за строителството, но с оглед останалите данни по делото това
обстоятелство няма решаващо значение.
В представения по делото
нотариален акт е посочено срещу прехвърленото от ответника право на собственост
върху имота ищцата да е заплатила продажна цена от 20 000 евро. Обективираният
с него договор за продажба има характеристиката на окончателен и в изпълнение
на сключения преди това предварителен по чл.19 ЗЗД. В противовес с доводите на
ищцата в писмената защита връзката между тях не може да бъде отречена само
поради това, че в нотариалния акт няма изрично препращане към друго съглашение,
чието съществуване е и доказано по делото. На практика такава връзка е налице
при идентичност между клаузите относно задължението на продавача да предаде имота
на купувача в завършен вид и срока за това /т.2 и т.6/ с тези по предварителния
договор /т.4.2, т.6.1.6 и Приложение № 1/. С този окончателен договор страните
са уредили отношенията си само във връзка с продажбата на имота с постигнато съгласие
продажната цена, разбирана като насрещна престация срещу прехвърленото право на
собственост, да е в размер на 20 000 евро.
Другото облигационно
правоотношение за изработка по чл.258 ЗЗД е запазило действието си и продължило
да обвързва страните с насрещно изпълнение на поетите задължения-ответникът да
извърши строителни дейности по привеждането на имота в завършен вид, а ищцата
да заплати възнаграждение. Размерът на възнаграждението се явява разликата
между платената продажна цена за имота и уговорените с договора от 21.09.2010г.
80 000 евро. Не се твърди, а и по делото не са събрани доказателства тези
дейности да са били изпълнени към деня на прехвърляне правото на собственост, а
наличните такива сочат това да е станало впоследствие.
Изложеното преодолява
противоречието в съдържанието на разписката от 08.10.2010г. относно основанието
за предаване от ищцата на сумата от 25 000 евро. След като страните са постигнали съгласие с
договора по нотариалния акт за продажната цена, срещу която да се прехвърли
правото на собственост, очевидно процесната сума не е част от нея. Основанието
за плащане е възнаграждение за поетото от ответника задължение за строителни
работи по договора от 21.09.2010г. в частта, съдържащ елементите на изработка,
към който е направена и изрична препратка. Разписката е двустранно подписана,
което сочи съвпадение на материализираните в нея изявления както за факта на
предаване, съответно получаване на парите, така и на основанието. Посочването
на основание за плащането от платеца съставлява извънсъдебно признание за
неговото съществуване, а това изключва даденото да е при начална липса на
основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Тук следва да се посочи, че договора от
21.09.2010г. не съдържа клауза т.3.1.5, но това не променя извода за плащането
да е имало основание и предназначението на сумата да е било за възнаграждение
на ответника за строителството. Допълнителен аргумент в тази посока е
обстоятелството, че предаването на сумата от 25 000 евро и сключването на
договора за прехвърляне на собствеността с отбелязване продажната цена за него
от 20 000 евро вече да е била платена, е станало в един и същи ден 08.10.2010г.
При тази едновременност на действията с двустранно съгласувана воля няма житейска
и правна логика да се приеме с разписката ищцата да е платила повторно продажната
цена, а е в подкрепа на извода, че сумата е била предадена във връзка с
облигационно правоотношение с ответника, различно от продажбата на имота и в
този смисъл е налице правно основание.
По изложените съображения съдът
намира предявения осъдителен иск за неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски по
делото от 2600лв., включващи депозити за вещи лица и платено възнаграждение за
адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*****, против „И.“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** *****, осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата за сумата 48 895.75лв., представляваща левовата
равностойност на 25 000 евро, платена без правно основание с разписка от
08.10.2010г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА М.С.П.,
ЕГН **********, от гр.София, да заплати на „И.“ ООД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 2600лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника В.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: