Решение по дело №301/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4154
Дата: 17 октомври 2013 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20131200600301
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 197

Номер

197

Година

23.10.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.20

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Сара Стоева

дело

номер

20124100600428

по описа за

2012

година

С присъда №120 от 18.06.2012г. по НОХД №777 по описа на В.Търновски районен съд са признати подсъдимите В. М. П.., роден на 21.12.1986г.в гр.С., българин, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, ЕГН *, Д. Д. Г., роден на 19.03.1994г. в гр.Шумен, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, ЕГН *, С. К. М., роден на 13.06.1989г. в гр.К., живущ в с.Г., българин, български гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан към датата на деянието, безработен, ЕГН *, Д. М. Г., роден на 17.07.1992г. в с.Езерово, живущ в с.Г., българин, български гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан към датата на деянието, безработен, ЕГН * и А. Б. Г., роден на 16.10.1991г. в гр.К., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН * за виновни в това, че на 17/18.03.2011г. в с.Беброво, община Е., действайки след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, чрез използване на МПС, техническо средство и специален начин са отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор, на обща стойност 8575.56лв. от владението на „Е.ОН Б. М.” -В. и Община Е., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият В. М. П.. е действал при условията на опасен рецидив, подсъдимият Д. Д. Г.. – при условията на повторност, в немаловажен случай и като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значение‗о на извършеното и след като е могъл да ръководи постъпките си, поради което ги осъжда както следва :

- В. М. П.– на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.2. ал.1, б.”а” и „б” от НК, чл.36 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК - на две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

- Д. Д. Г. – на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, чл.60 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК – на една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

- Д. М. Г. - на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК, чл.36 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК – на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

- С. К. М. - на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК, чл.36 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК – една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

- А. Б. Г. - на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК, чл.36 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК – една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.25, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.23, ал.1 и ал.2 от НК определя и налага на подсъдимият Д. Д. Г. общо най-тежко наказание от това по настоящата присъда и наложените по НОХД №61/11г. на РС-К., НОХД №№113/11г. на РС-К. и НОХД №59/12г. на РС-К., а именно на една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, към което присъединява наказанието обществено порицание, което на основание чл.52 от НК да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата на видно място в кметство с.Г. в продължение на две седмици.

На основание чл.25, ал.3 от НК приспада по отношение на подсъдимия Д. Д. Г. изтърпяното наказание пробация по кумулираните присъди.

На основание чл.25, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК определя и налага на подсъдимият Д. М. Г. общо най-тежко наказание от това по настоящата присъда и наложените по НОХД №333/11г. на РС-С. З., НОХД №251/11г. на РС-Айтос, НОХД №247/11г. на РС-К., НОХД №256/11г. на РС-К., НОХД №283/11г. на РС-К., НОХД №469/11г. на РС-К., НОХД №510/11г. на РС-К. и НОХД №1563/11г. на РС-С., а именно две години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК определя и налага на подсъдимият С. К. М. общо най-тежко наказание от това по настоящата присъда и наложеното по НОХД №108/11г. на РС-К., а именно една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.25, ал.3 от НК приспада по отношение на подсъдимия С. К. М. изтърпяното наказание пробация по кумулираните присъди.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК приспада времето, през което подсъдимият В. М. П. е бил задържан, считано от 17.12.2011г. до влизане в сила на присъдата.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК приспада времето, през което подсъдимият Д. М. Г. е бил задържан, считано от 31.10.2011г. до влизане в сила на присъдата.

Осъжда подсъдимите В. М. П., Д. Д. Г., Д. М. Г., С. К. М. и А. Б. Г. да заплатят на „Е.ОН Б. М.” -В. сумата от 7287.84лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда подсъдимите В. М. П., Д. Д. Г., Д. М. Г., С. К. М. и А. Б. Г. да заплатят в полза на ВТРС държавна такса от 291.51лв. върху уважения размер на гражданския иск, като всеки един от тях заплати по 72.88лв.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК веществени доказателства – 1бр. меден проводник със седем жила и 2бр. медни проводници като вещи с незначителна стойност да бъдат унищожени; 2бр. клещи-секачки с изолация на дръжките в червено и черно и 1бр. с изолация на дръжките в кафяв цвят да бъдат върнати на собственика им – Й. Г. М., ЕГН * от гр.Г.О., ул.”Б.”№.., вх...., ет..., ап.....

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимите В. М. П., Д. Д. Г., Д. М. Г., С. К. М. и А. Б. Г. да заплатят направените по делото разноски в размер на 265лв., като всеки един от подсъдимите В. М. П., Д. М. Г., С. К. М. и А. Б. Г. заплати по 26лв., а подсъдимият Д. М. Г. заплати 161лв.

Против тази присъда са постъпили жалби както следва:

1.От А.К. Г. Т. в качеството му на служебен защитник на подс.Д. М. Г..В нея се твърди, че постановеното решение следва да се измени в частта на размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като постановената присъда била явно несправедлива в частта за наложеното наказание за което излага подробни мотиви.Алтернативно всъд.заседание се пледира за налагане на наказание към минимума визиран в санкционната част на приложимата наказателна разпоредба.

2.От А.Е. М. в качеството му на защитник на подс.С. К. М. подс.Д. Д. Г..В нея се твърди, че присъдата била изцяло неправилна, незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива.Моли същата да се отмени и делото върне на РП-В. или РС – В. за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които са отстраними, но не и във въззивната инстанция или да се измени присъдата като се намали размера на наложените наказания и приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.Счита се, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК – всички подсъдими са предадени на съд с обвинение посочен с един диспозитив и в обстоятелствената част нямало квалифициращи обстоятелства необходими за кражбата по обвиненията.Не е индивидуализирано наложеното наказание за всеки един подсъдим поотделно.Алтернативно се пледира за намаляване на размера на наложените наказания и за двамата подсъдими, като за непълнолетния към момента на извършване на деянието Д.Г. бъде под една година с приложение на чл.66 от НК, а за подс.С. М. до една година и също се отложи изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок 3-3.6 години.

3.От А.Мима А. в качеството и на сл.защитник на Д. Д. Г.. В нея се твърди, че постановеното решение следва да сеизмени в частта на размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.

4. От А.С. И. С. в качеството му на сл.защитник на В. М. П..В нея твърди, че подзащитния му не е доволен от горе постановената присъда в частта досежно наложеното наказание.Моли да се намали размера на наложеното наказание, като заедно с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр.чл.58а от НК да се съобрази с разпоредбата на чл.4 и тъй като липсват отегчаващи вината обстоятелства да се приложи чл.55, ал.1 т.1 от НК., като се наложи наказание около две години лишаване от свобода.

Въззиваемият А. Б. Г. не се присъедини към жалбите на останалите подсъдими, а зае становище,че е доволен от постановената присъда .

Окръжна прокуратура В., чрез своя представител заема становище, че жалбите са неоснователни следва да се оставят без уважение, като се потвърди присъдата на ВТРС, като правилна и законосъобразна.Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и тъй като производството по делото е протекло в рамките на съкратеното съдебно такова правилно е приложен чл.58а от НК, а не чл.55 от НК.

Гражданският ищец „Е ОН” Б. М. не заеме становище по жалбите.

Като разгледа направените с жалбите оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе в предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл.314, ал.1 във вр.чл.313 от НПК, В.Т. окръжен съд приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, допустими за разглеждане от състав на ВТОС, а по своята същност са неоснователни.

Видно от досъдебното производство и това на първата съдебна инстанция всички събрани доказателства свидетелстват за фактическа обстановка, който е призната безусловно от петимата подсъдими, а именно:

На 17.03.2011г. петимата подсъдими се срещнали около 21.00 часа в с.Г. и по предложение на подсъдимия Д. М. Г. решили да си набавят средства чрез извършване на кражба на медни проводници от електрически стълбове в с.Б. Община-Е.. Решили да извършат кражбата още същата вечер като използват управлявания от подсъдимия А. Г. л.а. „О. В.” с ДК№ ...., собственост на В. Д. И. и след осъществяване на деянието да продадат откраднатото в с.С., Община-С., след което да си разделят парите.Разпределени и са останалите дейности, кой от тях какво да върши: подс.Д. Г.. следвало да се покатерва на стълбовете и да изрязва проводниците, подсъдимият А. Г. да изчака в лекия автомобил, а останалите трима – да помагат на първия. В изпълнение на намисленото петимата подсъдими потеглили към с.Б. с лекия автомобил и пристигнали по местоназначение около 23.30 часа, като спрели на изхода за гр.Е. и изчакали до полунощ. Малко след полунощ – на 18.03.2011г., пристъпили към осъществяване на намисленото. Всички подсъдими без подс.А.Г. се насочили последователно към ул.”Е., „Д.” и „Ч.”. Подсъдимият Д.М.Г. се покатервал, без приспособления, помагайки си с ръце и крака, по стълбове с ниско напрежение и с носени от него клещи изрязвал медните проводници, които били събирани и намотавани на топчета от другите три лица. Медните проводници на междустълбията са собственост на „ Е.ОН Б. М.” -В. и Община-Е..Били изрязани 954м меден проводник, тип М25, със сечение 25мм2; 318м меден проводник, тип М16, със сечение 16мм2 и 112м меден проводник, тип М6, със сечение 6мм2, собственост на „ Е.ОН Б. М.” -В.; 318м меден проводник, М16, със сечение 16мм2 и 28м меден проводник, тип М6, със сечение 6мм2, собственост на Община-Е.. Изрязаните проводници били по ул.”Е.” – стълбове №№12, 12-1 и 13; по ул.”Д.” №№14-17; по ул.”Ч.”- стълбове №№8-11, между дом №4 и дом №2. След като проводниците били изрязани подсъдимият С.М. уведомил подсъдимия А.Б.Г. по мобилния телефон, че са приключили с намисленото, след което всички натоварили предмета на престъплението в лекия автомобил и се отправили към с.Сотиря, където подс.М. познавал св. Й. П. К., работещ в пункт за изкупуване на вторични суровини. Последният, без да документира сделката, закупил откраднатото, като заплатил на подсъдимите сумата от около 1700лв., която подсъдимите си поделили по равно.

Назначената по делото съдебно-технико-оценъчна експертиза предметът на престъплението, собственост на „Е.ОН Б. М.” -В. е с размери 954м меден проводник, тип М25, със сечение 25мм2; 318м меден проводник, тип М16, със сечение 16мм2 и 112м меден проводник, тип М6, със сечение 6мм2, на обща стойност 7287.84лв., а този, собственост на Община *** – с размери 318м меден проводник, М16, със сечение 16мм2 и 28м меден проводник, тип М6, със сечение 6мм2, на стойност 1287.72лв.

Тази фактическа обстановка не била спорна между страните и на основание нея са направени правните изводи на първата съдебна инстанция, която е наложила и съответните наказания на всеки един от подсъдимите съобразно разпоредбите на чл.54 и чл.36 от НК. По този начин е изложена фактическата обстановка в обвинителния акт и от събраните по делото писмени и гласни доказателства в първата съдебна инстанция.Тя е възприета и от подсъдимите, които са поискали и съдът е уважил техните искания производството по делото да се гледа по реда на гл.27 от НПК – съкратено съдебно следствие.Същите се заявили пред съда, че признават всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт поради което не са събирани други доказателства.

По жалбата на подс.Д. М. Г..В нея се твърди, че постановеното решение следва да се измени в частта на размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като постановената присъда била явно несправедлива в частта за наложеното наказание за което излага подробни мотиви.Алтернативно всъд.заседание се пледира за налагане на наказание към минимума визиран в санкционната част на приложимата наказателна разпоредба.

Д. М. Г. е признат за виновен и на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК, чл.36 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК – на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.При определяне вида и размера на наказанието съдът правилно се е съобразил с високата обществена опасност на същото.В конкретния случай е взето в предвид размера на откраднатото съобразен с минималната работна заплата за страната.Това е стойността на откраднатото и вредата за него за собственика „Е.ОН Б. М.” -В. и Община Е., но тук следва да се има в предвид и косвената вреда от тази кражба, а именно причинено неудобство от липсата на тези проводници за домакинствата в Община Е., които са се ползвали от тях и които са били лишени в резултат на кражбата.Следователно вредата е много по-голяма от щетата от пряката кражба.Отчетено е и обществената опасност на извършителя, която също не е ниска.Размерът на наказанието е съобразен с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като е намален с 1/3.Не се налага приложението на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.Затова тази жалба като неоснователна се отхвърля и се потвърждава решението на първата съдебна инстанция, като правилно и законосъобразно постановено.

По жалбата на подс.С. К. М. и подс.Д. Д. Г.:

Съдът не приема възражението изложено в жалбата на подс.М. и подс.Д.Г. за нарушени техни права от изготвения обвинителен акт, тъй като същите са го приели, като законосъобразен, като са признали фактите и обстоятелствата в него за напълно достоверни, а и същите се подкрепят не само от техните самопризнания и от тези на другите трима подсъдими, но и от събраните писмени доказателства и експертиза приложени в ДП.Обвинителния акт отговаря на критериите за изготвяне на такъв по НПК, а квалифициращите обстоятелства на този вид кражба са посочени в него.Не са допуснати съществени процесуални нарушения нито в ДП, нито от първата съдебна инстанция, които да дават възможност на въззивната такава да върне делото за ново разглеждане или за доразследване поради което жалбата на подс.М. и подс.Д.Г. са неоснователни.В тази жалба същите правят възражение и за високо по размер наложено наказание лишаване от свобода и претендират същото да бъде наложено в по-нисък размери с приложение на чл.55 от НК.

Първата съдебна инстанция е признала подс.С. К. М. за виновен и -на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК, чл.36 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК – една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.Така определения размер на наказанието е взето в предвид, че се касае за деяние с висока обществена опасност мотивите за която са изложени по-горе по първата разгледана жалба.Този вид престъпления е завишен по размер не само в областта, но и в цялата страна и създава трудности за хиляди хора ползващи услугите на електроразпределителните дружества, особено в този планински район на страната.Подс.С. М. е осъждан три пъти през 2011г. и ако за защитата това са дребни престъпления, не така е за обществото, тъй като се касае за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, при което може да се стигне до ПТП, тъй като същото се управлява от неправоспособен водач.Видно от свидетелството за съдимост на него са му правени компромиси и му са налагани две глоби по 1000 лв., които няма доказателства да е платил, както и наказание „пробация”.Явно леките наказания по трите предходни осъждания не са оказали своите превъзпитателни въздействия върху него и той е продължил престъпната си дейност с по- тежки престъпления каквото е кражбата.Затова жалбата не се уважава, тъй като е неоснователна и се потвърждава присъдата за този подсъдим постановена от първата съдебна инстанция, като правилна и законосъобразна. Като след това съдът е постановил и приложение на чл.25 във вр.чл.23 от НК за тази и предишни негови присъди по които той е осъждан.

С тази жалба се оплаква и подс. - Д. Д. Г. на който първата съдебна инстанция на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, чл.60 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от ═К налага наказание на една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Видно от доказателствата по делото и за този подсъдим обществената опасност за този вид престъпления е завишена и за него важи всичко посочено за нея по-горе.Но видно от свидетелството му за съдимост той е осъждан четири пъти за извършени престъпления кражба, като четвъртото и настоящето, което е пето по ред при условията на чл.28, ал.1 от НК.Наложените ниски наказания при първите четири осъждания от вида на обществено порицание, пробация и условно такова явно не са оказали своето превъзпитателно въздействия, а напротив същия не е оценил снизхождението на обществото към него, а е продължил престъпната си дейност, като е продължил да краде.Към датата на извършване на деянието по настоящата присъда действително е бил непълнолетен, но това обстоятелство не му е попречило да продължава да извършва по-големи кражби, като настоящата с която нанася щети на собственика и вреди на останалите жители на Община Е. от липсата на този кабел.Поради което жалбата и на този подсъдим е неоснователна и като такава се отхвърля, като се потвърждава първоинстанционната присъда в тази част като правилна и законосъобразно постановена.Като след това съдът е постановил и приложение на чл.25 във вр.чл.23 от НК за тази и предишни негови присъди по които той е осъждан.

П о жалбата на В. М. П.:В нея също се претендира за приложение на чл.55 от НК и се иска налагане на наказание около две години лишаване от свобода.Видно от присъдата В. М. П. е признат за виновен и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3, и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.2. ал.1, б.”а” и „б” от НК, чл.36 от НК, чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК - на две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.Същият е осъждан многократно за различни по вид престъпления – кражби , нанасяне на средна телесна повреда и пр.Той е участвал в това престъпление, като съучастник след предварителен сговор и кражбата е извършена при рецидив – чл.2. ал.1 б.”А” и б.”Б”.Както за останалите подсъдими, така и за него в пълна степен важи високата обществена опасност на деянието и на дееца.В случая той въпреки, че неколокократно е осъждан за извършване на престъплението кражба не се поправил и не се превъзпитал поради което съдът е постановил с оглед многобройните осъждания и високата степен на обществената опасност на деянието да изтърпи по-висок размер наказанието лишаване от свобода съобразно другите подсъдими.

В случая първата съдебна инстанция при определяне размера на наказанията за всички подсъдими ги е постановила към минимума поради което не се налага намаляване размера на наложеното наказание и за този подсъдим, тъй като същото е правилно и законосъобразно постановено , като е приложена разпоредбата на чл.58а от НК и липсват доказателства за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.

При така изложеното първоинстанционната присъда е постановена правилно и законосъобразно.Съдът е приложил закона справедливо поради което не се налага намаляване на размера на наложените наказания, както и за приложението на чл.55 от НК и чл.66 от НК.За подсъдимите за които е било наложително е извършил кумулация с предходни осъждания.Произнесъл се е по гр.иск, който не се спори от страните, както и по веществени доказателства и разноски по делото.

Следователно са налице обстоятелства на чл.338 и чл.334, т.6 от НПК за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразно постановена.

Водим от изложеното, В .Търновски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №120 от 18.06.2012г. по НОХД №777 по описа на В.Търновски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Решение

2

77C4CD496348A989C2257AA000447F7B