Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                   № 299

                                      гр. Русе, 29.06.2017г.

 

                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенски окръжен съд…гражданска колегия……в открито заседание на  тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година ….в състав:

                                                  Председател: Галина Магардичиян  

                                     

при секретаря  Галина Иванова и в присъствието на прокурора Валентина Личева като разгледа докладваното от съдията Г. Магардичиян гр. дело № 937 по описа за 2016год, за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

          Ищецът И.Й.Г. твърди, че на 14.06.2013 Директорът на ОДМВР-Русе изпраща на административния ръководите на РОП уведомително писмо за допуснато дисциплинарни нарушения от ........  на ОД на МВР-Русе. Един от тях е и ищецът, тогава ........ на ..... РПУ-Русе. На същият ден прокурор от РОП изпраща материалите по компетентност на РРП като е обосновано, че са налице данни за престъпление по чл.387 НК, извършени от длъжностни лица от състава на ОДМВР-Русе. На същата дата в РРП е образувано ДП № 3000/13 срещу неизвестен извършител-....... ....... в структурно звено на МВР-....... ....... от ..... РПУ при ОДМВР-Русе за престъпление по чл.387, ал.1 НПК. За всички било очевидно, че под „неизвестен извършител“ прокуратурата има предвид ищеца по делото.  Междувременно срещу ищеца било образувано дисциплинарно производство за същите деяния и със Заповед от 25.09.2013гна Министъра на вътрешните работи му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и му е прекратено правоотношението като ....... ........ След негова жалба това със Заповед от 15.10.2013г на Министъра на вътрешните работи е отменена заповедта за дисциплинарно уволнение и той е възстановен на работа. С постановление от 11.11.2014 по ДП 11/13 по описа на ОСлО-Русе бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.311,ал.1, вр чл.20,ал.3 НК. Непосредствено преди привличането му като обвиняем служебното му правоотношение с МВР е прекратено поради пенсиониране. С присъда № 76 от 30.04.2015 по НОХД № 196/15 на РРС бил признат за виновен за престъпление по чл.311, ал.1, вр чл.20,ал.3 НК за това, че в качеството си на ........ на ..... РПУ-Русе като подбудител в съучастие със С. С.-като извършител е подбудил С. С. в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му да състави официален документ, като в частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа са удостоверени неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателства за тези обстоятелство. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от три месеца като на основание чл.66 НК изпълнението му е отложено за срок от три години. С Решение № 100 от 09.09.15 РОС е изменил присъдата в частта на приложение на чл.37,ал.1,т.6 НК и му е наложено наказание лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност за срок от три години.  С Решение № 123 от 09.06.2016 ВТАС отменя по реда на възобновяването присъдата и го оправдава по това обвинение. Твърди, че да периода от 14.06.13 до 09.06.16 е претърпял сериозни имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди са за заплатени адвокатски хонорари в размер на 1572лв. Неимуществените му вреди се изразяват в това, че преди привличането му към наказателна отговорност същият е бил със сериозен обществен авторитет и респектираща биография като ........ на ..... РПУ-Русе. След привличането му като обвиняем и подсъдим авторитета му е сериозно накърнен както пред колегите му от системата на МВР в Русе и страната, така и в обществото. Вследствие на тежките преживявания, свързани с неговото привличане към наказателна отговорност и накърняване на доброто му име почиват и двамата му родители. Същият е бил лишен да заема държавна и обществена длъжност за срок от три години и не може да упражнява професията си като юрист поради законови ограничения, свързани с осъждането му. В електронните и печатните медии се появяват публикации с отрицателни оценки. След публикациите му са обаждат колеги от други градове, за да го питат за него ли се отнасят. Вследствие на стреса се отключват заболявания високо кръвно налягане, диабет. Иска от съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1572лв, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 100лв, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.06.2016г. Претендира разноските по делото.

          Прокуратурата на Република България чрез РОП счита предявеният иск за допустим. От иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, счита че сумата от 1000лв е прекалено високо възнаграждение за адвокат, поради което го оспорва по основание, а за сумата от 72лв счита, че липсват доказателства да е във връзка с образуваното наказателно дело.  По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, считат, че иска макар и основателен, не е доказан по размер.Оспорват, че претърпените от ищеца неблагоприятни факти са пряка и непосредствена последица от обвинението му.Освен това считат, че претенцията не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. 

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

          С постановление от 14.06.2013 по преписка № 1233 по описа на ОП-Русе, която е образувана с оглед данни за извършени престъпления от общ характер от длъжностни лица-........ ......... от състава на ОДМВР-Русе, материалите по преписката са изпратени на Районна прокуратура-Русе. С постановление от 14.06.2013 по преписа № 2873/13 по описа на РРП е образувано досъдебно производство – ДП /сл/ № 3000/13 по описа на РРП срещу неизвестен извършител- ....... ....... в структурно звено на МВР-....... ....... от ..... РУП при ОД на МВР за това, че на 22.05.2013 в качеството си на длъжностно лице-....... ....... от ..... РУП  при ОД на МВР-Русе, злоупотребил с властта си и неизпълнил служебните си задължения във връзка с административно-наказателна процедура по налагане на административно наказание по Закона за движение по пътищата на Г. Ю. Ю. от гр.Русе и от това произлезли вредни последици- престъпление по чл.387, ал.1 НК.

          С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.11.14 на И.Й.Г. е обвинен в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 22.05.2013 в гр.Русе, действайки като ........ на ..... РУП при ОД на МВР-Русе, в съучастие със С. П. С. от гр.Русе като подбудител, подбудил С. П. С., в качеството му на длъжностно лице ......, .......  при ..... РУП при ОД на МВР-Русе, в кръга на службата му, да състави официален документ-„глоба с фиш“, серия В, № 0 577484 на Г. Ю. Ю. от гр.Русе,в частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който да удостовери неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г,с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства- че административното нарушение, извършено от Г. Ю. Ю. е санкционирано по реда на чл.186 от ЗДвП при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му-на 20.05.2013 на мястото на нарушението, като случаят не е маловажен-престъпление по чл.311,ал.1 вр чл.20, ал.3 НК. По отношение на Г. е взета мярка за неотклонение „подписка“.

          С Присъда № 76 от 30.04.2015, постановена по НОХД № 196/15 по описа на РРС И.Й.Г.  е признат за виновен в това, че на 22.05.2013г в гр.Русе, действайки като ........ на ..... РУП при ОД на МВР-Русе в съучастие със С. П. С. от гр.Русе, като подбудител, подбудил С. П. С., в качеството му на длъжностно лице-старши ......, ....... в група „охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към ..... РУП при ОД на МВР-Русе, в кръга на службата му, да състави официален документ –„глоба с фиш“, серия В, № 0 577484 на Г. Ю. Ю. от гр.Русе, в частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който да удостовери неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства-че административното нарушение, извършено от Ю. е санкционирано по реда на чл.186 от ЗДвП при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му- на 20.05.13 на мястото на нарушението, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.311,ал.1 вр. Чл.20,ал.3 вр чл.3 и чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години.

          С Решение № 100 от 09.09.2015 по ВНОХД № 347/15 по описа на РОС присъдата на първата инстанция е изменена в частта, в която не е приложен чл.37,ал.,т.6 ТК като вместо него е постановено лишаването на И.Г. на  посоченото основание да заема държавна или обществена длъжност за срок от три години, считано от влизане на присъдата за законна сила. 

          С Решение № 123 от 09.06.2016, постановено по КНОХД № 102/16 по описа на ВтАС е отменено по реда на възобновяването присъда по НОХД № 196/15 на РРС и решение по ВНОХД № 347/15 на РОС и И.Й.Г. е оправдан по обвинението по чл.311, ал.1 вр чл.20, ал.3 НК за това, че на 22.05.2013 в гр.Русе подбудил С. П. С. към дъжливо документиране.  Според мотивите на съда деянието описано в обвинителния акт за всеки от двамата подсъдими не съставлява престъпление.   

          На 23.07.2013 срещу Г. е образувано дисциплинарно производство. Със същата заповед Г. е отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебно оръжие / заповедта е приложена в ДП/ . Г. е предал тези документи на 30.07.2017.  Със Заповед от 20.09.2013 за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 22.05.2013 в сградата на ..... РУП-ОД на МВР-Русе, главен инспектор И.Г. в качеството си на ........ на същото РУП е оказал въздействие на ...... С. П. С.-старши ...... в група ООР на сектор ОП към същото РУП да наруши служебните си задължения, като омаловажи допуснато нарушение по ЗДвП от водачката на лек автомобил „Опел Астра“ с рег № **** РХ-Г. Ю. и състави срещу нея фиш вместо АУАН, с което главен инспектор Г. е злоупотребил с властта си и е нарушил етичните правила за поведение на ........те ......... в МВР, регламентирани в т.т.2а, 4, 7, 8, 39, 40, 41, 41а и 92 от Етичния кодекс за поведение на ........те ......... в МР, поради което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от връчване на заповедта-25.09.2013г/заповедта е приложена в ДП/.   

          Със Заповед от 24.10.2013 на Министъра на МВР И.Г. е възстановен на длъжност с всички прва, считано от датата на отстраняване-30.07.13. Основание за това е, че след обжалване на дисциплинарното производство от страна на Г. същото е прекратено на основание чл.245, ал.1,т.3 ППЗМВР/ същата се съдържа в ДП/

          За правна защита и съдействие по образуваното досъдебно производство и последващо наказателно производство Г. е упълномощил адвокат Петъп П. и според представеният договор за правна помощ и съдействие му е заплатил сумата от 500лв

На 05.12.2015 е сключил договор за правна защита и съдействие с адв.П.Ш. за запознаване с НОХД № 196 /15 на РРС и възобновяване, за което е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.

          На 27.01.2016 е сключил договор за правна защита и съдействие № 5392 с Адвокатско дружество EП –гр.Пловдив в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят оказва правна помощ и съдействие, изразяващи се в предоставяне на юридическа консултация, която не включва задължение за изпълнителя да предостави становище в писмен вид. За предоставяне на тази правна защита и съдействие Г. се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 60лв, върху която сума се дължи ДДС в размер на 12лв или окончателна сума 72лв с ДДС.С фактура № 4864 от 27.01.2016г тази сума е изплатена на адвокатското дружество., за което е издаден и фискален бон.

          По делото е представено и удостоверение от Министерство на правосъдието, от което е видно, че Г. на 05.04.2002 е издържал ........я практико-теоретичен изпит по чл.165, ал.2 ЗСВ, поради което е издаденото удостоверение за правоспособност № 2814 от 25.04.2002г.

          Представено е и удостоверение за наследници, според което майката на Г.-Н. А. А. е починала на 21.12.2014, а баща му Й. Г. А.     е починал на 04.01.2015г

          Представени са и множество статии от вестник „Утро“, Труд онлайн и онлайн сайта „Дунав мост“, в който се изнася информация за хода на наказателните дела срещу Г. по повод повдигнатото срещу него обвинение.

          На 24.07.14 на Г. е извършен преглед от д-р Т. Г. и според издаденият амбулаторен лист му е поставена основна диагноза …

          На 25.07.14 е прегледан от д-р Ц. К. като му е поставена основна диагноза…Същият е отказал да бъде хоспитализиран и не му е предписана терапия.

          На 21.11.14 е бил прегледан от д-р Г. И. Г.е като му е поставена основна диагноза. … Насочен е за консулт с невролог. Предписано му е лечение.

          В периода от 21.11.2014 до 10.12.2014г Г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност заради …ие.

          На 01.02.16 и 02.02.2016 отново е бил прегледан от д-р Г. И. Г заради оплаквания от ….

          На 02.02.16 и 12.02.16 отново е бил прегледан от д-р Т. Г. заради ..  

          Според показанията на св.Б., който през 2013 е бил заместник-началник на РУ-„........ през лятото на 2013 комисия отстранила Г. от длъжност като му било взето оръжието и служебната карта. Със Заповед на Директора бил отстранен от длъжност като св.Б. бил назначен за временно изпълняващ длъжността ........ на РУП. Свидетелят разбрал за воденото срещу Г. наказателно производство, който също потвърдил за същото. Свидетелят разбрал, че на първите две съдебни инстанции Г. бил признат за виновен, а от последната съдебна инстанция бил оправдан. Според свидетеля вследствие на водените наказателни деца Г. ставал друг човек. Изпаднал в емоционален, психически и здравословен срив. Започнал да посещава лекари и да пие лекарства. Променил начина на поведение и комуникация, станал по-затворен и по-мрачен. Не се шегувал, не споделял много неща, които преди това си споделяли на работа. В професионално отношение в различните разработки не бил адекватен и изпълнявал задълженията си по друг начин, различен от преди това.  Отбягвал по-голямата част от колегите. Притеснявал се от случващото се, защото изведнъж му се сринал авторитета. Самият ищеца споделял със свидетеля, че се притеснява от това, че му се е сринал авторитета, а и самото му поведение показвало тези притеснения. Г. се притеснявал, че ако се стигне до осъдителна присъда, трябва да се пенсионира, защото в противен случай ще бъде дисциплинарно уволнен и няма да може да получи пенсия и обезщетение. Според свидетеля всички знаели за воденото срещу Г. наказателно производство. Шушукали и това било основна тема на разговор няколко месеца, тъй като Г. бил основната фигура в І РУП. Обществеността в гр.Русе също научила за това, тъй като имало статии във вестниците. Странични хора са питали свидетеля за наказателното производство срещу Г.. Свидетелят знае, че ищеца и до настоящият момент не си е намерил работа. Докато е водено наказателното производство също не си е намерил работа, тъй като е бил с осъдителна присъда. Тъй като Г. цял живот е бил ...... и военен си е търсил работа в тази сфера на дейност. Дори и след оправдателната присъда Г. също е продължил да не си намира работа, според свидетеля заради опетненото му име. Свидетелят знае, че паралелно е водено и дисциплинарно производство срещу Г.. След като бил отстранен от длъжност след няколко месеца бил възстановен.От тогава до пенсионирането на Г. двамата със св.Б. постоянно се сменяли като ръководство на РУП, което се отразило негативно на работата там. Според свидетеля, ако не е било наказателното производство, Г. нямало да се пенсионира. Свидетелят знае, че Г. се е срещал с адв. Е., но не знае точно кога и точния повод, знае, че Г. е бил убеден, че не е престъпник и търсел начини да възстанови името си.

          Според показанията на св.С.Г., която е .... на ищеца, .... й бил възпитан като много отговорен човек както към себе си, така и към служебното си положение, към близките си и към проблемите на другите хора. Близките му били стъписани от новината за образуваното срещу него наказателно производство, тъй като според тях това нелепо. По време на наказателните производство .... й останал и без работа. След съвет от .... си започнал да си търси работа, но се оказало, че тъй като е следствен не може да си намери, не можел и да се пенсионира. Това допълнително го травматизирало. Той започнал да трепери, да му се вие свят, да вдига кръвно. Тогава по съвет на .... си отишъл при личния си лекар, който го насочил към невролог-д-р Г.. След среща с лекаря, .... му разбрала, че .... й има проблем с вестибуларния си апарат, какъвто проблем преди това не е имал. Неврологът я посъветвал да му обръща повече внимание и да бъде повече време с него, за да не се влошат проблемите му. Веднъж, докато гостували при родителите си в Ч…, през нощта .... им паднал в коридора, бил облян в пот, треперел, бил свит на кълбо и казвал, че умира. Отново било проблем с вестибуларния апарат и д-р Г. казал, че е претърпял нервна криза. Според свидетелката едва от скоро здравословните проблеми на .... й започнали да отшумяват, но той все още не можел да си намери работа. Последно кандидатствал в Община-Русе в отдел „аварии и бедствия“, но не го приели. Свидетелката не знае причината за отказа, но предполага, че е заради уронения му авторитет. Докато траело наказателното производство .... й често се разплаквал когато някой от близките му зададял въпрос, свързан с това, вдигнал и кръвна захар. Родителите му много трудно приели случващото се с него. Според свидетелката много техни познати научавали от различни източници за наказателното производство и казвали, че има публикации по този повод и разпитвали за случващото се. Според свидетелката дори роднините от гр.Стара Загора били научили за случващото се.

          Според приетата по делото съдебно-психологична експертиза привличането като обвиняем е било шокиращо преживяване за Г. и следствените действия са били психологическа травма за него, тъй като от една страна тъй смятал себе си за порядъчен човек, който се стреми да не нарушава законите, а от друга страна губи статута си на ръководител. Това е генерирало висока степен на тревожност у Г.. Важен фактор била и смъртта на двамата му родители, за която ищецът смятал, че са виновни събитията около отстраняването му от длъжност. Същият е възприел влязлата в сила осъдителна присъда като инструмент за целенасоченото му унижение. Освен това от значение бил и факта, че настъпилите събития представляват пречка за по-нататъшното му кариерно развитие- лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност за срок от три години. Това създало у ищеца усещане за безнадеждност и безпомощност, чувството, че не може да контролира събитията, което при неговите личностови особености е било предпоставка за силни фрустрационни изживявания.        

          При така установената от събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

           Съгласно разпоредбата на чл. 2. ал.1 ,т. 3  ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при  обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. По този ред държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. / чл.4 от ЗОДОВ/.

                В настоящият случай безспорно е установено, че е налице фактическият състав на цитираната разпоредба досежно ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, тъй като спрямо ищеца И.Г. на 11.11.2014 му е повдигнато обвинение за извършено от него ппестъпление по чл.311,ал.1 вр чл.20,ал.3 НК, а с Решение от 09.06.2016г по КНАХД № 102/16 по описа на ВтАС по реда на възобновяването са отменение Присъда по НОХД № 196/15 РРС и Решение по ВНОХД № 347/15 по описа на РОС и Г. е оправдан по това обвинение.

За този период от време  извършените следствени действия, както и тези извършени и от образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител до повдигането на обвинение на Г., безспорно са засегнали неимуществената му сфера.   

Съдът намира за доказани по  основание твърденията в исковата молба, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са причинени от продължилото три години наказателно производство, от тежестта на обвинението, както и от незабавно последвалото дисциплинарно уволнение на ищеца и временното му отстраняване от длъжност-........ на ..... РУП.  Нормално е да се приеме / Решение № 480/2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. ВКС /, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано или наказателното производство спрямо него е прекратено поради недоказаност на обвиненията , изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Последното обуславя очертаване на предмета на спора  в рамките на обичайните негативни преживявания за съответните действия или бездействия на разследващите органи, прокуратурата или съда.

 Съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие

В настоящият случай периодът от повдигане на обвинението до  оправдаване на ищеца е две години. Още преди повдигането на обвинението спрямо ищеца, въпреки, че досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за същите деяния, за които на Г. е повдигнато обвинение му е било образувано дисциплинарно производство-същият е бил дисциплинарно уволнение и временно отстранен от длъжност като е бил длъжен да върне служебната си карта, личен знак и оръжие.  В периода от 23.07.13 до 24.10.13 същият е бил без работа, а както и в периода от  09.09.15- когато с Решение № 100 от 09.09.15 по ВНОХД № 347/15 РОС му е било наложено наказание „ лишаване от правото да заема държавна или обществено длъжност за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила“ до 09.06.16- когато с Решение № 123/09.06.16 по КНОХД № 102/16 ВтАС е бил оправдан. От показанията на св.Г. – .... на ищеца се установи, че същият е търсил работа, но не е могъл да започне да работи заради уроненият му авторитет. Според свидетелката заради това дори и след като е бил оправдан .... й не е могъл да си намери работа по квалификацията си. Същото се потвърждава и от показанията на св.Б.. Заради наказателното производство срещу Г. той се пенсионирал, което според показанията на св.Б. не би сторил, ако нямало такова производство.

От показанията на св.Б. се установи, че когато бил работа, Г. се променил както спрямо колегите си, така и по начина на изпълнение на работата си. Тъй като Г. е бил на длъжност ........ на ..... РУП досъдебното производство, повдигнатото обвинение и последвалите наказателни дела, получили много широк отзвук както в полицейското управление, така и сред обществеността в гр.Русе. Всички доста дълго време обсъждали/ „шушукали“/ този случай. Това направило Г. по-затворен станал по-мрачен и напрегнат, не толкова комуникативен. Изпаднал в емоционален, психически и здравословен срив. Започнал да ходи по доктори. Това се потвърждава и от показанията на св.Г., която обяснява, че веднъж през нощта .... й паднал на пода, целият бил облян от пот, треперел и бил свит на кълбо. От лекуващият го невролог разбрала, че е получил нервна криза. Същата свидетелства, че .... й започнал да има проблеми с вестибуларния апарат, често треперел, виело му се свят, вдигал кръвно и кръвна захар. Според свидетелката .... й не е имал такива здравословни проблеми преди обвинението срещу него. По делото са представени и множество писмени доказателства, установяващи, че в този период Г. често е посещавал лекари с подобри проблеми и са му предписвани лечения. Същият е бил диагностициран с диабет и проблеми с вестибуларния апарат. От заключението на вещото лице-психолог също се установява, че следствените действия са били психологична травма за него, тъй като от една страна той е смятал себе си за порядъчен човек, а от друга страна е загубил статута си на ръководител. Това е генерирало висока степен на тревожност у него. Възприел е влязлата в сила присъда като инструмент за целенасочено унижение, още повече, че присъдата е пречка за но-нататъшното му кариерно развитие с лишаването му от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от три години. Това, според вещото лице, е създало чувство на безнадеждност и безпомощност у Г., чувството, че не може да контролира събитията, което при неговите личностови особеност е било предпоставка за силни фрустрационни изживявания.  

Така описаните неимуществени болки и страдания, които ищецът е претъпял вследствие повдигнатото му обвинение, което е останало недоказано, съдът намира че биха били справедливо възмездени с присъждане на обезщетение в размер на 18 000лв. Съдът намира, че обезщетение в този размер е адекватно да репарира настъпилите за него неимуществени вреди.  Съдът намира, че от доказателствата по делото писмени, гласни и приетата експертиза, не сочат за ищеца да са настъпили по-значителни неимуществени вреди, които да мотивират съдът да определи обезщетение в по-висок от определеният от съда размер. При определяне на това обезщетение съдът преценява, че с оглед заеманата от Г. длъжност, същият е бил публична личност, поради което повдигнатото му обвинение е имало много широк обществен отзвук включително чрез множеството публикации в пресата. Това е довело до по-значителен психически срив за ищеца и е довело до влошаване на здравословното му състояние и до промяна в социалния му статус. По делото обаче не са събрани доказателства тези здравословни проблеми у ищеца да се довели до някакви по-значителни последици за здравето му. Не са представени доказателства и за това на какви длъжности е кандидатствал ищеца в хода на наказателното производство и дори и след оправдателната присъда, които да са му отказвани поради повдигнатото му обвинение. По тези съображение съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан само до размер на 18 000лв, а в останалата му част до претендираното обезщетение в размер на 25 100лв е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

            Ищецът е предявил и иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500лв заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, 72лв консултация при адвокат и 1000лв заплатено адвокатско възнаграждение при възобновяване на производството.

          По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че във връзка с защитата на Г. във воденото срещу него досъдебно производство и последващи наказателни дела, включително в производството пред касационната инстанция по възобновяване на наказателното производство е заплатил възнаграждение за упълномощените от него адвокати в общ размер на 1500лв. Тази сума представлява претърпяна от него имуществена вреда във връзка с незаконното обвинение, поради което Прокуратурата на РБ следва да заплати обезщетение за тези имуществени вреди.

          По отношение на иска за заплащане на сумата от 72лв съдът намира, че не са представени доказателства, от които да е видно и да може да се направи категоричният извод, че заплащането им е било във връзка с наказателните производства срещу Г.. Видно от договорът за правна защита и съдействие от 27.01.16 Г. е сключил договор с „адвокатско дружество Е. и партньори“ „ във връзка с оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в предоставяне на юридическа консултация“ без задължение за предоставяне на становище в писмен вид.От така формулираната клауза в договора по никакъв начин не е видно в какво се е състояла юридическата консултация и дали тя е била свързана с наказателното производство срещу Г.. Поради това съдът намира, че ищецът не е доказал, че сумата от 72лв представлява имуществена вреда вследствие незаконно повдигнатото му от прокуратурата обвинение, поради което искът за заплащане на обезщетение в размер на тези имуществени вреди следва да се отхвърли.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът Прокуратурата на РБ дължи на ищеца разноските за производството и за адвокат съразмерно с уважената част на иска. В случая ищецът е направил разноски в размер на 1500лв, възнаграждение за адвокат и 231лв разноски за вещо лице или в общ размер на 1731лв. Съразмерно с уважената част от исковете от така направените от ищеца разноски следва да му се присъдят само в размер на 1265лв.

          По изложените съображения, Окръжният съд

 

          Р       Е       Ш      И :

 

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати на И.Й.Г. 18 000лв / осемнадесет хиляди лв/ , представляваща обезщетение за претърпени от Г.  неимуществени вреди, вследствие  обвинение в извършване на престъпление по чл.311 НК, по което е бил оправдан с Решение № 123 от 09.06.2016г по КНОХД № 102/16 по описа на ВТАС, както и сумата от 1500лв / хиляда и петстотин лв/, обезщетение за претърпени от Г. имуществени вреди от същото обвинение,  ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 09.06.2016 до окончателното им плащане, както и 1265лв разноски по делото, съразмерни на уважената част от исковете.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 18 000лв до 25 100лв, иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1500лв до 1572лв, както и искането за разноски над 1265лв като неоснователни.       

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд- гр.Велико Търново в 2-седмичен от връчването му на страните.

         

 

        

 

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: