|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 236 |
|||||||||
|
Гр. Видин, 22.10.2019 г. |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||
|
Административен съд - Видин, |
II административнонаказателен състав |
||||||||
|
в публично заседание на |
двадесет и четвърти септември |
||||||||
|
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
|||||||||
|
Председател: |
Нели Дончева |
||||||||
|
Членове: |
Николай Витков Борис Борисов |
||||||||
|
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
|||||||
|
на прокурора |
Лилия Цветкова |
като разгледа докладваното |
|||||||
|
от съдия |
Николай Витков |
|
|||||||
|
Касационно АНД № |
190 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на Териториална дирекция Дунавска при Агенция Митници, чрез пълномощника
юрисконсулт Милена Стоева, против решение № 180/06.06.2019 г. на Видински
районен съд, постановено по АНД № 482/2019 г., с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 1436/29.03.2019 г. на С.Д. директор на Териториална
Териториална дирекция Дунавска при Агенция Митници, с което на основание чл.126,
ал.1 и чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на
ответника по касация е наложена глоба в размер на 2645.54 лева и отнемане в
полза на Държавата на стоката, предмет на нарушението:
В жалбата се сочи, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като първоинстанционният съд е
постановил порочен по съществото си съдебен акт, който не кореспондира на
установената фактическа обстановка по делото и на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Развиват се доводи за нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, като неправилно е
прието от състава на въззивния съд, че лице, което не е регистрирано или
лицензирано по ЗАДС няма задължение да състави и притежава документи,
удостоверяващи начисляването и плащането на акциз.
Иска се от Съда да отмени решението на ВРС като
неправилно и да потвърди НП.
Ответната страна М.С.М., в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли
решението на ВРС да бъде оставено в сила. Поддържа, че нормата на чл.126 от ЗАДС се отнася само за лица, регистрирани като производители на алкохол, а ответникът
не е такова лице.
Представителят на контролиращата страна Окръжна
прокуратура Видин заявява, че решението на ВРС трябва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за която решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд Видин, като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт.
Административен съд Видин, като разгледа
делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за основателна.
По делото първоинстанционният съд приел за
установена следната фактическа обстановка: на 20.08.2018 г. около 12:00 ч.
митнически служители, съвместно с такива от ОДМВР-Видин извършили проверка на
имот, обитаван от ответника по касация, находящ се в с. Иново,
ул."Дунавски завет" № 52, обл. Видин, въз основа на получен сигнал.
Ответникът присъствал лично по време на извършване на проверката. На място в
лятна кухня и в избено помещение на къщата били намерени описаните в акта и НП
бутилки с ракия, общо 246 литра. Ответникът заявил на проверяващите, че не
притежава документ, удостоверяващ начисляване, обезпечаване или заплащането на
дължимия акциз за откритото количество алкохол. За проверката бил съставен
констативен протокол, по който провереното лице посочило, че ракията е за
собствена консумация, а не за продан, събирана е за периода от 2010 г. до 2018
г. Била назначена и изготвена експертиза на намерения алкохол от Централна
митническа лаборатория, като било установено действителното алкохолно
съдържание на предмета на нарушението, съгласно приложените по преписката
документи.
Въз основа на горното бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, по който уличеният възразил, като
посочил, че проверяващите влезли в имота му без негово съгласие или разрешение,
а ракията съхранявал за сватбата на сина си.
При така установената фактическа обстановка Видинският
районен съд приел, че ответникът по касация не е извършил нарушение на чл.126
от ЗАДС, тъй като в хода на административнонаказателното производство не били
установени факти от съществено значение за прилагане на цитираната разпоредба,
а именно дали ракията е произведена в специализиран малък обект за дестилиране
при спазване на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС, както и дали е произведена
преди 01.01.2007 г., когато дължимият акциз е бил 0.00 лева. Приел още, че
ответникът по касация не е задължен да съставя и да разполага с документи,
удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза и не може
да носи отговорност по чл.126 от ЗАДС, тъй като не е регистриран или лицензиран
по ЗАДС. В допълнение на тези доводи съдът приел още, че е допуснато съществено
нарушение на разпоредбите на Наредба № 3/18.04.2006 г., като пробите,
изследвани в ЦМЛ не са взети по нормативно установения ред, което обуславя
извод за недоказаност на процесното нарушение.
Настоящата касационна инстанция не споделя правните
изводи на въззивния съд, поради следните съображения: разпоредбата на чл.126,
ал.1, т.1 от ЗАДС гласи: "На лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия
акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от
2000 лв. – за физическите лица".
С оглед на изложеното
изпълнителните деяния са следните: държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ. В случая
ответникът е наказан за това, че държи акцизна стока - етилов алкохол (ракия)
без документ за платен акциз.
При тълкуване на нормата на чл.60 от ЗАДС
става ясно, че алкохолни напитки с код по
КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат не само в данъчни складове за
производство и складиране, но и в регистрирани специализирани малки обекти за
дестилиране. Вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за
винопроизводство на малки винопроизводители, не само в данъчни складове за
производство и складиране. Единствено, производството на вино и други
ферментирали напитки от плодове и грозде - собствено производство,
предназначени само за лично потребление на физическото лице или на неговото
семейство, може да бъде извършвано в нерегистриран обект, а не само в данъчен
склад за производство и складиране или в регистриран специализиран малък обект
за дестилиране. Няма спор, че намерената алкохолна напитка е ракия.
Следователно, може да се произвежда единствено и само в данъчен склад и в
регистриран специализиран малък обект за дестилиране. По смисъла на чл.4, т.8
от ЗАДС, "Специализиран малък обект за
дестилиране" е обект за дестилиране, с обща вместимост на съдовете
до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от
грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и
семейно потребление до
Действително, съгласно
чл.46 от ППЗАДС: В
специализиран малък обект за дестилиране може да се произвежда етилов алкохол
(ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за
тяхно лично и семейно потребление само до
При проверката е било открито количество
от общо 246 литра етилов алкохол с неплатен акциз, разпределено в 23
пластмасови съда. Намереното количество етилов алкохол надхвърля
Акцизната ставка за етилов алкохол (ракия), произведен в
специализиран малък обект за дестилиране е 550 лева за 1 хектолитър чист
алкохол, на основание чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС. Акцизът, дължим за
намереното количество ракия възлиза на 1322.77 лева. Разпоредбата на чл.126,
ал.1, т.1 от ЗАДС определя глоба за физическите лица в размер на двойния размер на дължимия акциз (който в случая е 2645.54
лева), но не по-малко от 1000.00 лева.
Следва да се отбележи, че намерения в дома
на нарушителя алкохол е бил в пластмасови съдове. Според чл.131, ал.3 от Закона
за виното и спиртните напитки се забранява
опаковането (бутилирането) и продажбата на ракии и други спиртни напитки в
пластмасови опаковки. Следователно защитната теза на ответника, че намерения
етилов алкохол, съхраняван в пластмасови шишета е за лична консумация
противоречи и на изискванията за съхраняване на ракии и други спиртни напитки.
Касационната инстанция
намира, че наказващият орган е спазил изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е
изяснил фактическата обстановка. Нарушението е доказано от обективна и
субективна страна. Неоснователни за твърденията на ответната страна за
неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган,
поради изложените по-горе съображения.
Предвид описаното по-горе обжалваното
решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, затова
трябва да бъде отменено. Наказателното постановление е законосъобразно и трябва
да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 180/06.06.2019 г., постановено
по АНД № 482/2019 г. по описа на Видински районен съд, с което е отменено
наказателно постановление № 1436/29.03.2019 г. на С.Д. директор на Териториална
дирекция Дунавска при Агенция Митници, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
1436/29.03.2019 г. на С.Д. директор на Териториална дирекция Дунавска при
Агенция Митници.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.