РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Велики Преслав, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200131 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от С. Д. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр.***, общ.***, ул.“***“46, срещу Наказателно постановление №-0323-
0001/13.05.2021 г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на
МВР-гр.Шумен с което за нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на
детето на осн.чл. 45, ал.3 от ЗЗкД му е наложена „Глоба“ в размер на 300.00
лв.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
недоказаност на обжалваното пред настоящия съд наказателно
постановление, като се излагат подробни аргументи касателно фактическите
констатации, отразени в същото, отговорността на жалбоподателя спрямо
малолетния му племенник, мястото на извършване на нарушението описано в
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в същата основания, доводи
за които доразвива в хода и по реда на съдебните прения. Претендират се и
разноски.
Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-
Шумен, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание,
1
като от страна на въззиваемата страна, е депозирано становище за
законосъобразност на НП, като се моли същиото да бъде потвърдено.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 27.04.2021 г., след 22.00 часа, при проведена специализирана
полицейска операция по Закона за закрила на детето на територията на
гр.Смядово, полецейските служители - св.Х. и св.Д. установили на площад
„Княз Борис“ в центъра на града група деца, без придружител, а едно от тях
било малолетният Б. Н. Н.. Същият живеел в близост до мястото, заедно с
майка си – св.Ш.а, която по това време била на работа – в магазин КООП в
гр.Смядово и която упражнявала родителските права над него, предвид
постановеното в тази връзка с Решение на РС-Велики Преслав от 27.01.2012
г., както и заедно със своята баба и вуйчо – жалбоподателя Ш.. Детето било
отведено в ПУ в гр.Смядово, откъдето дошъл да го вземе, извиканият по
телефона от самото дете негов вуйчо. На същият племенникът му бил
предаден с Разписка, съставен Протокол за предупреждение във връзка със
ЗЗкД и връчен АУАН за нарушени на чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Възоснова акта
било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на
което, изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка и
правна квалификация, като на жалбоподателя, на осн. чл.45, ал.3, вр.чл.8, ал.3
от ЗЗкД, за това, че като лице което отговаря и полага грижи за малолетния си
племенник – Б. Н., не го е придружил на обществено място след 20,00 часа и
му била наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду
си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно мястото,
времето, лицата, причината и стореното от жалбоподателя и неговия
племенник, както и полицейските служители, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и
достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
2
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Актът и наказателното постановление съдържат от формална страна
необходимите за тяхната редовност реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност,
противно на изтъкнатите възражения е по начин индивидуализиращ същото и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Действително в ЗЗкД няма легална дефиниция на понятието
"Обществено място", но това понятие има достатъчно ясен и разбираем
житейски и логически смисъл и в това отношение съдебната практика е
константа в разбирането, че на всяко публично място, което е достъпно за
неограничен кръг от граждани и до което те имат свободен достъп, се явява
отворено за обществено ползване. Отделно от това, в редица нормативни
актове е дадена дефиниция за обществени места, като най-близкият
нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с настоящото
производство по ЗЗкД е Наредба за специализирана закрила на деца на
обществени места, приета с ПМС № 165/25.07.2003 г. Въпреки, че
дефиницията е дадена само за целите на наредбата, тя може да се ползва и за
целите на настоящото производство, доколкото е свързана с гарантиране
закрила и грижа за непълнолетните. Според легалното определение в § 1. от
3
допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че: "По смисъла на
наредбата: "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като
обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или
развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В конкретния
случай, посоченото място на ул. "Княз Борис I", безспорно представлява
такова обществено място по посочената легална дефиниция.
Съдът намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен
от компетентните за това органи съобразно нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗкД.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗкД родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22, 00 часа, ако детето е навършило 14г.,
но не е навършило 18-годишна възраст. По смисъла на чл. 2 от ЗЗкД дете е
всяко физическо лице до навършването на 18 години. Родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8,
ал. 3 от ЗЗкД се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лева,
а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000
лева, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗЗкД.
На следващо място, субект на нарушението по чл. 45, ал. 3 от Закона за
закрила на детето е родителят, настойник, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете. "Други лица, които полагат грижи за детето" според §1
т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗЗкД са „семейство на роднини и
близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл.
26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес“.
В този смисъл и адресат на задължението по чл. 8, ал. 3 ЗЗкД могат да
са и различни от родителите лица, като попечители и лица, които полагат
грижи за децата. Тези обстоятелства обаче следва да са включени в
съдържанието на АУАН и наказателното постановление, доколкото
качеството на лицето нарушител е елемент от състава на нарушението и
следва като такъв задължително да е посочен в него. В противен случай са
засегнати правата на нарушителя да разбере естеството на вмененото му
нарушение и причината да бъде наказан, което е относимо според настоящия
състав по конкретното дело.
Отговорността на въззивника в случая е била ангажирана с АУАН и
съотв. и с НП за това, че като лице, което отговаря за малолетния си
племенник Б. Н. не го е придружил на обществено място в часовете след 20,
00 часа. Същият е посочен като субект на нарушението по чл. 45, ал. 3 от
ЗЗД, като "лице, полагащо грижи", без да е използвана легалната дефиниция
"други лица" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗД и без да са ангажирани
доказателства в тази връзка, доколкото и по делото безспорно се установи, че
жалбоподателят не е родител, настойник или попечител на Б. Н., както и че
пребивават на един адрес с него, но на същия детето живее заедно със своята
4
майка.
Следва да се посочи, че административнонаказателното производство е
строго формално и е абсолютно недопустимо в хода на производството и по-
конкретно във въззивната му фаза да бъдат установявани факти, различни от
установените, още повече, че същите касаят особено качество на субекта на
нарушението, като в този смисъл и така издаденото НП се явява порочно
такова и на това основание следва да бъде отменено.
И най-накрая дори и да се приеме, че въззивникът е извършил
нарушение на ЗЗкД то това нарушение изцяло би попаднало в обхвата на чл.
28 от ЗАНН (племенникът на жалбоподателя е бил близо до дома си,
съдържанието на обема на полаганите грижи не се доказа да е от естество по
смисъла на закона обосноваващо санкция на конкретното лице, за въззивника
няма каквито и да било данни за други нарушения на обществения ред)
Горното обстоятелство наред с липсата на данни за други противообществени
прояви безспорно води на извод, че случаят не е обичаен, а такъв със
значително по-малка степен на обществена опасност. Следва да се посочи, че
цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване
на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху
гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на
санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо
е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди
съотв.нарушител и то правилно индивидуализираният такъв чрез съответен
способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП
е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски и от двете
страни, при определянето на които следва на основание чл. 143, ал.1 от АПК,
с оглед изхода на делото, да се уважи претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за сторено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 26.08.2021 г. в размер на 300,00
лева, явяващ се минималния определен такъв в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №-0323-0001/13.05.2021 г.,
издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен с
5
което на С. Д. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, общ.***,
ул.“***“46, за нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето на
осн.чл. 45, ал.3 от ЗЗкД му е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Шумен ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Ш. с ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред Районен съд – Велики Преслав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6