РЕШЕНИЕ
№ 16941
гр. ......., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110160619 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „...........” ЕАД обективно
съединени искове за установяване, че Б. И. З. дължи на ищеца сумата от 680,51 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г.
в имот, находящ се в ...........; сумата от 95,61 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
02.08.2022г.; както и суми за дялово разпределение в размер на 28,77 лв. – главница за периода от
м.07.2019г. до м.04.2021г. и 5,74 лв. – лихва за забава за периода 31.08.2019г. – 02.08.2022г., ведно
със законна лихва върху главниците от 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 43551/2022г. на СРС, 71 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който последният
оспорва предявените искове с възражение за изтекла погасителна давност и за липса на договорни
отгошения, доколкото твърди да не е собственик, нито вещен ползвател на процесния имот. Не
спори по размера и доставката на ТЕ за имота за сочения период, т.е. оспорва основанието на
исковете. Оспорва и претенцията за дялово разпределение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се
публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
1
В случая, Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като не се оспорва
от ответницата, че са били публикувани в един централен и в един местен всекидневник. По
делото не се твърди, нито има данни, ответницата да е упражнила и правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е
присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за
потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /„битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие /в този смисъл са мотивите към т. 1 от
ТР № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
От представения нотариален акт № 105, том LLLLXXXVІІ, дело № 46690/1997г. на нотариус
Валери Минчев се установява, че ответницата притежава вещно право на ползване върху
процесния имот, като по делото има данни (удостоверение за наследници от 07.10.2005г.), че
вторият ползвател – съпругът й Петър Ненов Зарков е починал на 26.07.2003г., т.е. преди
процесния период, което означава, че единствен титуляр на вещното право на ползване върху
процесния имот е останала ответницата Б. З..
Наред с това по делото е прието като доказателство заявление – декларация от Б. И. З. от
07.10.2005 г., с която е поискано откриването на партида за процесния топлоснабдяван имот. С
този документ се установява, че Б. З. е направила изрично искане пред ищцовото дружество да
бъде открита партида на нейно име, като това заявление представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до
процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Б. З. за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно
правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т.6 ЗЕ. Постигнато е изрично
съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответницата е поискала откриването на
партида, а предприятието е уважило искането й. От посочената дата – 07.10.2005 г., предхождаща
началото на исковия период, между Б. З. и ищцовото дружество съществува правоотношение по
договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия за процесния обект – апартамент №
5, находящ се в гр. ......., ул. „......“ № 21, ет. 1 надпартерен. Ето защо задължено лице да заплаща
2
стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е единствено
ответницата, респективно и всички доводи на процесуалния й представител в противоположния
аспект, настоящият състав на съда намира за неоснователни.
Ето защо, съдът счита, че ответницата се явява пасивно легитимирана да отговаря по
предявените искове.
Не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която
се намира имота/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Подаването на топлинна енергия
към сградата, в която се намира процесния имот, в периода м.05.2019г. до м.04.2021г., за който са
предявени исковете също не е спорно между страните.
Изложеното предпоставя, че искът за цената на доставена топлинна енергия е доказан по
основание.
С протоколно определение от 11.10.2023г. съдът е отделил като безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че за процесния
топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия в посочените количества, както и че
същата не е заплатена от ответника.
От приетите по делото общи фактури /л.27-30/ се установява, че размерът на главницата за
реално потребена топлинна енергия в имота за процесния период възлиза общо на 680,51 лв.
Към посочената по-горе сума за главница следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 28,77 лв., които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „...........” ЕАД и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
По делото не се установява плащане на задължението, а и не се твърди такова.
Ответницата своевременно е релевирала по делото – с депозирания писмен отговор на
исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което
същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл.
410 ГПК на 11.08.2022г. Предвид изложеното, погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 11.08.2019 г., т.е. вземанията за периода 01.05.2019г. – 30.06.2019г.
в размер на 13,40 лв. (част от сумата по общата фактура от 31.07.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират новоприетите ОУ на
топлопреносното предприятие от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за процесния период от 01.07.2019 г. до
30.04.2021г. не са погасени по давност – за първия месец от посочения период задължението е
станало изискуемо на 15.09.2019 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала
да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, не е изтекла преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК на 11.08.2022 г., от когато се счита прекъсната. Вземанията за такса за дялово
разпределение също не са погасени по давност, тъй като същите стават изискуеми след
извършване на дяловото разпределение и издаване на общата фактура в края на отчетния период,
което за най-ранния заявен отчетен период по тази претенция от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г.е
3
станало на 31.07.2020 г.
Относно исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо за вземанията за топлинна енергия за периода
01.07.2019 г. - 30.04.2021г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Размерът на лихвата за забава
върху непогасеното по давност вземане за реално потребена топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. – 02.08.2022г. (667,11 лв.) възлиза на сумата от 127,31 лв., изчислен от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, което е в повече от претендираното. Ето
защо и в приложение на принципа за диспозитивното начало установителният иск за лихва следва
да се уважи за пълния заявен размер от 95,61 лв.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни /нито твърдения/ ответницата да е била канена да плати сумата
за дялово разпределение преди подаване на иска - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поради това не се доказа
ответницата да е изпаднала в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди
подаване на исковата молба /заявлението по чл. 410 ГПК/и затова иска за акцесорното вземане по
отношение на тази главница следва да се отхвърли изцяло.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, установени в размер, както следва: 122,05 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и 73,23 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство /арг. т.12 от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2014г. на
ОСГТК на ВКС./.
Ответницата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлените искове.
Ответницата е била представлявана в настоящото производство от адв. Д. Ч. при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА - оказана й е безплатна правна помощ и съдействие поради
обстоятелството, че е материално затруднено лице. Определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. и при съобразяване с размера на отхвърлените искове, адвокатското възнаграждение,
което следва да се присъди възлиза на 9,44 лв.
Няма данни ответницата да е била представлявана в заповедното производство, както и да е
извършила разноски в него.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Б. И. З. с ЕГН
********** и съдебен адрес ........... – чрез адв. Ч., дължи на ищеца „...........” ЕАД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление гр. ..... сумата от 667,11 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. ......., ул. „......“ № ........, ведно със законна лихва от 11.08.2022 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 680,51
лв. и за периода 01.05.2019г. – 30.06.2019г., като погасен по давност; мораторна лихва в размер на
95,61 лв. за периода от 15.09.2020г. до 02.08.2022г., сумата от 28,77 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със
4
законна лихва от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,74 лв. за
периода от 31.08.2019г. до 02.08.2022г., като неоснователен, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 43551/2022г. на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА Б. И. З. с ЕГН ********** и съдебен адрес ........... – чрез адв. Ч., да заплати на
„...........” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 122,05 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 73,23 лв. – разноски за
производството по ч.гр.д. № 43551/2022г. на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА „...........” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ....., да заплати
на адвокат Д. Й. Ч., ЕГН ********** и служебен адрес ..........., на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2
ЗА, сумата от 9,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ответницата Б. З. по исковото производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски на страните в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5