РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр. дело №712 по описа
за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Теленор България” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изп. директор Оле
Бьорн Шулстъд, чрез упълномощения адвокат В.Г.от АК-София, със съдебен адрес:*** срещу И.З.Й., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, чл.92
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор, а именно: договор за мобилни услуги от 20.01.2016г., съгласно който на ответника е бил предоставен мобилен телефонен номер ********** по програма Резерв Стандарт с такса 19.99 лв. и със срок на действие – 24 месеца, т.е. до 20.01.2018г. За потребените услуги на абоната за абонатен томер №********* за периода 05.01.2016г. до 04.06.2016г., ищецът е издал 3 бр. фактури с №**********/05.02.2016г. на стойност 77.38 лв., платима до 20.02.2016г., ф. №**********/05.03.2016г. на стойност 31.08 лв., 77.38 лв. - незаплатен баланс от предходна фактура и 6.59 лв. – незаплатени лизингови вноски, или общо 115.05 лв., платима до 20.03.2016г. и ф. №**********/05.04.2016г. на стойност 0.22 лв., 115.05 лв. - незаплатен баланс от предходна фактура и 6.59 лв. – незаплатени лизингови вноски, или общо 121.86 лв., платима до 20.04.2016г. След извършена корекция по дълга е останало незаплатено задължение на абоната в размер на 101.80 лв.
Ответникът не е заплатил на ищеца сумите по тези фактури.
Предвид гореизложеното, ищецът е прекратил едностранно договора за ползваните услуги и е издал крайна фактура №**********/05.06.2016г. с начислена обща сума за плащане в размер на 586.16 лв., която представлява сбора на незаплатените от ответника остатък в размер на 101.80 лв., 352.56 лв. – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент, съгл. чл.11 от договора и 131.80 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода след месец юни 2016г. до месец декември 2017г. вкл, съгласно погасителния план по договора.
Поради неплащане от страна на И.Й., ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д. №4313/2017г., като съдът е издал заповед за изпълнение №2319/29.11.2017г. срещу длъжника И.З. за сумите от: „586.16 лв., представляваща вземане за неплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за предоставяне на мобилни услуги от 20.01.2016г. и издадена фактура №**********/05.06.2016г. за периода от 05.01.2016г. до 04.06.2016г. за абонатен №00523273, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2017г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда и 205.00 лв. – съдебно деловодни разноски общо, от които: за държавна такса – 25.00 лв. и 180.00 лв. - адв. възнаграждение.
Заповедта е бил връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск срещу З. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В указания му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба срещу ответника.
Ищцовото дружество моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо И.Й. в горепосочените размери и на горепосочените основания и периоди, като в хода на настоящото производство в последното съдебно заседание, проведено на 11.04.2019г., преди даване ход на устните състезания е направено изменение на осн. чл.214 от ГПК на размера на иска за неустойка, като е намален от 352.56 лв. на 44.97 лв.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага: договор за мобилни услуги от 20.01.2016г., договор за лизинг от 20.01.2016г., 4 бр. фактури и общите условия.
С разпореждане от 15.03.2018г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения особен представител на Й. – адв. Р.Д. на 03.10.2018г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва по основание и размер исковете, счита се, че размерът на търсената неустойка е прекалено завишен и се прави искане за намаляването и , с оглед действително претърпените вреди от кредитора.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
За да
се уважи предявените искове, дружеството – ищец следва да установи вземанията
си на претендираното основание и в претендирания размер, а ответникът да докаже
възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане на отговорността,
досежно неустойката.
По
делото е прието ч.гр.д. № 4313 по описа за 2017 г. на ДРС, от което се
установява, че вземането, предмет на производството съответства на вземането по
издадената заповед за изпълнение, както по основание, така и по размер. Заповедта
за изпълнение е връчена на И.Й. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и заповедният
съд е дал указания на заявителя да подаде искова молба срещу длъжника в
едномесечния срок от получаване на съобщението, за установяване на вземанията
си спрямо Й.. Видно е, че вземането, предмет на настоящото производство
съответства на вземането по издадената заповед за изпълнение, както по
основание, така и по размер. От изложеното следва, че предявените искове са
допустими и следва да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи
основателността или неоснователността на исковите претенции.
Между
ищеца е ответника на 20.01.2016 г. е бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** по програма „Резерв Стандарт за срок от 24 месеца,
срещу заплащане на 19,99 лв. месечно /л.10-13/. Така И.Й. е станал абонат на ищцовото
дружество с абонатен номер №*********. Във връзка с горецитирания договор, И.З.
е взел мобилно устройство марка Теленор, модел Смарт Плюс ІІ Бляк на изплащане
чрез 23 месечни вноски в размер на 6.59 лв. всяка по предварително уговорен
погасителен план по лизинговия договор /л.14-15/. На потребителя на
20.01.2016г. са били предоставени Общите условия на оператора по повод
отношения с потребители на мобилни телефонни услуги /л.29-35/ и за фиксирани
телефонни услуги, като Й. е декларирал писмено, че е запознат с условията по
тях, съгласил се е с тях и е задължен да ги спазва /л.17/. Отделно от това,
абоната е подписал на 20.01.2016г. и предоставената му от Теленор България ЕАД
ценова листа за абонаментни планове за частни лица /л.19-21/.
В приетите по делото като доказателство 7 броя
фактури /л.22-28/ са отразени задълженията на ответника по така сключените
договори в периода от 20.01.2016г. до 04.06.2016г., като съгласно последната крайна
фактура №********** от 05.06.2016г. е в размер от 586.16 лв., платима в срок до
20.06.2016г. /л.28/ и включваща: 352.56 лв. – неустойка предсрочно прекратяване
на договора за услуги, 131.80 лв. – неплатени лизингови вноски до договора за
лизинг и 101.80 лв. – задължения за предходен период с ДДС за неплатени месечни
вноски по договора за мобилни услуги за абонатен №*********. С оглед
неизпълнение на задълженията на ответника за дължими месечни вноски в този
период, договорът е прекратен предсрочно на 25.04.2016г. и на основание
клаузите на сключения договор е начислена неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до края
на първоначално уговорения между страните срок на договора.
От
приетото по делото заключение на съдебно–счетоводната експертиза /л.108-114/ се
установява, че дължимите суми за мобилни услуги за
мобилен номер ********** за периода на процесните фактури от 05.01.2016г. до
04.06.2016г. са в размер на 124.88 лв., като в тази сума са включени 1
абонаментна такса, 3 лизингови вноски и услуги извън абонамента – ес ем еси,
гласова поща и международни разговори. След приспадане на платена от ответника
вноска от 26.65 лв. /отразена в кредитното известие/, остатъкът от задължението
за мобилни услуги е 101.79 лв. Отделно от това, експертът е установил, че
размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство Теленор, модел
Смарт Плюс ІІ Бляк след месец 06.2016г. /месеца, в който е издадена крайната
фактура №**********, съгласно погасителния план по договора за лизинг от
20.01.2016г. е 131.80 лв. - 20 вноски по 6.59 лв./. Първите 4 вноски са
включени като дължими в издадените фактури. Досежно неустойката, вещото лице е
изчислило, че тя е в размер на 327.64 лв. и е начислена за периода от
25.04.2016г. до 20.01.2018г. на база на средно дневно задължение за 636 дни,
като съобразно т.11 от договора, при прекратяването му се дължи неустойка в
размер на стандартните за съответния месечен абонамент такси до края на
договора /в хода на производството ищецът направи намаление на размера на иска
за неустойка от 352.56 лв. на 44.97 лв./. Не се установява ответникът да е
заплатил така констатираните от вещото лице суми.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно и неоспорено от
страните.
До
размера на така претендираните суми от 101.79 лв. - главница, представляваща
неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от
20.01.2016г. с предпочетен номер ********** и 131.80 лв. /сто тридесет и един
лева и осемдесет стотинки/, представляваща неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 20.01.2016г., исковете се явяват основателни и доказани и
следва да се уважат.
По
отношение на третата искова претенция на ищеца в размер от 44.97 лв.- неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, следва съдът служебно
да направи преценка, доколко договорната клауза не противоречи на добрите нрави,
което би обусловило нейната нищожност.
Съдът
счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните
такси до края на срока на договора е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави и не поражда задължения за ответника.
Липсва нормативно ограничение и в
рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните, или на една определена от тях. Допустимо е също така, уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент – т. 3 от Тълкувателно
решение №1/15.06.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС. При тази
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени
по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че
съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от
26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013
г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение №1/15.06.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСТК
на ВКС.
Предвид така изложеното, предявеният
иск за установяване на дължимост на сумата от 44.97 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на уважената част от претенцията
/исковете с цена 101.79 лв. и 131.80 лв./, доколкото касае лихвоносно вземане,
то следва да се уважи и претенцията за законна лихва, начиная от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред ДРС, а именно: 27.11.2017г.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал.1 и 3 ГПК в полза
на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по
съразмерност на уважена и отхвърлена част от иска. Ищецът е представил
доказателства и претендира разноски, както следва: сумата от 205.00 лв.- разноски в заповедното
производство, включващи сумата от 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв.-
адвокатско възнаграждение с ДДС, от които по съразмерност следва да се присъди
сумата от 81.69 лв. и сумата от 705.00лв. – разноски в настоящото исково
производство, включваща: държавна такса
в размер от 75.00 лв., 180.00 лв.- адвокатски хонорар, 150.00 лв.-
депозит за вещо лице по ССчЕ и 300.00 лв. – депозит за назначаване на особен
представител на ответника, от които по съразмерност на уважена част от
претенцията следва да се присъди и сумата от 591.19 лв., или общ размер на
разноските за двете производства – 672.88 лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски и не
претендира такива, поради което не следва да се присъждат.
По изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.З.Й., ЕГН
**********,*** дължи на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, представлявано от изп. директор Оле Бьорн Шулстъд сумите от: 101.80
лв. /сто и един лева и осемдесет стотинки/ – главница, представляваща неплатени месечни
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 20.01.2016г. с предпочетен
номер ********** и 131.80 лв. /сто тридесет и един лева и осемдесет
стотинки/, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 20.01.2016г. /20 вноски по 6.59 лв./, ведно със законна лихва върху главниците,
считано от 27.11.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №4313 по описа за 2017
г. по описа на ДРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Теленор
България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост № 4, Бизнес парк
София, сграда 6 против И.З.Й., ЕГН
**********,*** иск за признаване на установено, че
дължи сумата от 44.97 лв. – главница
/след допуснато изменение на размера по чл.214 от ГПК/, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор
от 20.01.2016г. за мобилни услуги с предпочетен номер **********, за част от която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №4313
по описа за 2017 г. на ДРС.
ОСЪЖДА
И.З.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано
от изп. директор Оле Бьорн Шулстъд сума в общ
размер от 672.88 лв. /шестотин
седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ – разноски по съразмерност,
включващи сумата от 81.69 лв.- разноски по ч. гр. д. №4313 по описа за
2017 г. на ДРС и сумата от 591.19 лв. - разноски по гр. д. №712 по описа
за 2018 г. на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: