№ 4128
гр. Варна, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502657 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С определение № 601/20.10.2021 г. по гр.д. № 1224/2021 г. РС – Девня е повдигнал
пред Варненски окръжен съд спор за подсъдност между РС – Девня и Районен съд – София,
за определяне на съда, компетентен да разгледа предявения от ищеца „ЗД БУЛ ИНС АД
срещу Я.М. М. иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
За да се произнесе, съставът на Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. д. № 43334/2021г. по описа на Районен съд – София е
образувано по искова молба на „ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, срещу Я.М. М., ЕГН
**********, с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 475
лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 450 лева и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева въз основа на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователна полица № BG/02/118003224805, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Първоначално искът е предявен пред Софийски районен съд, който след като е приел,
че ищецът предявява иска в качеството си на потребител, с определение № 2659/02.08.2021г.
на осн. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 от ГПК е прекратил делото пред себе си и го е изпратил на
съда по настоящ адрес на ответника – Девненски район съд.
За да повдигне препирня за подсъдност, съставът на ДРС е приел, че предмет на
производството е иск с основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, по който се ангажира регресната
отговорност на ответника. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е
елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска по чл. 500, ал.1 т.1
КЗ, а преюдициално правоотношение. Регресното вземане възниква по силата на закона, а
не от клаузите на застрахователния договор, поради което ответникът няма качеството на
потребител, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора.
Следователно не може да се приеме, че ответникът има качеството на потребител на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ и че прекратяване на делото и
изпращането му по подсъдност са допустими след направено възражение от ответника с
1
отговора на исковата молба съгласно правилото на чл. 113 ГПК, но не и служебно от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че за разлика от общата норма на чл.410 КЗ,
уреждаща право на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото
лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по
чл.500 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона, от специален
фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид
застраховане – застраховката срещу гражданска отговорност.
В конкретния случай регресното право е средство за наказание на виновния
причинител като последния понася реално своята гражданска отговорност, когато е отказал
да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото
лице е законът, а не застрахователният договор. Регресното право на застрахователя срещу
застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия
състав. То не е право, което е част от застрахователното отношение, а възниква по силата на
закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната
практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т. дело № 624/2010 г. на
ТК-I т. о.; решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело № 244/2010 г. на ТК-I т. о., решение № 20
от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК и др.
Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор,
а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл.500 от КЗ. В този
смисъл, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с реализиране
на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея
отговорност на застрахователя на ГО, ответникът няма качеството потребител както и
ползвател на застрахователна услуга тъй като не черпи права и не отговаря спрямо
застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки и на
закона. Поради това и същия не попада в обхвата на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и пар.1 от ДР
на КЗ – отм. Предявеният срещу него иск не попада в обхвата на чл.113 ГПК и не изисква
специална местна подсъдност.
От горното следва, че съдът не може служебно /по свой почин/ да упражни преценка
за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК.
Воден от изложеното Варненският окръжен съд.
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа спора по предявен от „ЗД БУЛ ИНС
АД, ЕИК *********, срещу Я.М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ******,
с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , по повдигнатия
спор за подсъдност на основание чл.122 ГПК.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски районен съд.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ДРС за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (т. 9 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3