№ 41
гр. Тетевен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20214330200080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0451-001076/25.01.2021г на
Началника на РУ на МВР-Ябланица.
Жабодателят твърди,че не е доволен от атакуваното постановление и моли същото да
бъде отменено,като незаконосъобразно,неправилно и постановено при съществени
процесуални нарушения.Излага,че причината за това автомобила да се регистрира няколко
дни по-късно е факта,че през м.декември 2020г трябвало да транспортират негова близка за
преглед и лечения,както и ограничаване на движенията му с оглед съмнения за заболяване
от Ковид.Към момента на проверката автомобилът бил с регистрационни номера,платена
застраховка,винетка,преминал ГПТ и по никакъв начин счита,че са нарушени обществените
отношения ,регулирани със ЗДвП.
В наказателното постановление има допуснати процесуални нарушения,касаещи
издаването му,както следва: Не е посочено коя община и област е населеното място
с.Батулци и съдът,пред който следва да се обжалва същото.Не е посочено кой е собственик
на МПС,с оглед уведомяване на същия за прекратяване на регистрацията,служебното
прекратяване на регистрацията изисква действия не само от собствениците,но и от
контролните органи.Наказващият орган не се е произнесъл за наличие на хипотезата на
чл.28 от ЗАНН.Наказанието е изключително тежко и несъразмерно с описаното нарушение.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
1
Жалбодателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание,представляван от
адв.С.,поддържт жалбата и по същество молят да бъде отменено изцяло обжалваното
постановление.
Ответникът по жалбата-директорът на РУ на МВР-Ябланица не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.В съпроводителното писмо,с което жалбата е
изпратена на съда,моли да бъде оставена същата без последствия и се потвърди
наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в предвид
момента на връчване на натказателното постановление и входиране на жалбата пред
наказващия орган,като в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на св. съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 18.12.2020г свидетелите ЦВ. Г. ЦВ. и К. М. К.-полицейски служители при РУ на
МВР-Ябланица,работели „по пътен контрол“ в района на село Батулци,Лов.обл. Около 14.30
часа спрели за проверка лек автомобил марка „nnкойто се движел в посока град
София.Автомобилът бил управляван от жалбодателя Р. ОГН. К. от nnов.обл. При извършена
проверка свидетелите установили,че автомобилът е с прекратена служебно регистрация на
дата 16.12.2020 година.Свидетелят Ц. съставил акт за установяване на административно
нарушение на жалбодателя,в който за нарушена норма е посочена тази на чл.140,ал.1 от
ЗДвП. В акта жалбодателят вписал възражения,че не е бил уведомен,че регистрацията е
била прекратена.
На 17.12.2020г е било започнато бързо производство №131/2020г по описа на РУ на
МВР-Ябланица,за извършено престъпление по чл.345,ал.1 от НК.
С постановление от 31.12.2020г на РП-Тетевен производството е било
прекратено,като е разпоредено след влизане в сила на постановлението,делото да се изпрати
на началника на РУ на МВР-Ябланица,за продължаване на образуваното със съставяне на
акта за установяване на административно нарушение производство.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,с което за
2
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на жалбодателя е
наложено административтно наказание „глоба“ в размер на 300п лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,както е постановено и отнемане на 10 контролни
точки.
От представеното от жалбодателя свидетелство за регистрация на МПС-част
първа/стр.75 от делото/ се установява,че моторното превозно средство е било регистрирано
на дата 22.12.2020 година.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства,както и от събраните гласни такива,
посредством разпита на свидетелите К. М. К.,ЦВ. Г. ЦВ. и Латина Младенова Дилянова.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за частично
основателна,поради следните съображения:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. При извършена служебна проверка не
се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и
издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление.
АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43
ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е установено по
несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият е записал такива,а
именно,че не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на МПС. Неоснователно е
възражението,че не е била посочената общината и областта,в която попада населеното
място,в което е било извършено нарушението,с оглесд невъзможността за жалбодателя да
узнае компетентния съд,пред който да обжалва постановлението.Видно от съдържанието на
постановленоието,както съдът,така и срокът за атакуване на същото ,са изрично посочени от
наказващия орган.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Ябланица , видно от
приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,както и
удостоверение,издадено на 28.05.2020г. от директора на ОДМВР-Ловеч/стр.22 от делото/.
3
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са
описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са
допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материално правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно
наказателното производство.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване в село
Батулци,Лов.обл. От писмените доказателства се установява ,че процесното МПС е било с
временна регистрация/временни номера/ -посочените в акта и наказателното постановление
№М2897ВК/също и в постановлението на РП-Тетевен/,както и че регистрацията е била
служебно прекратена на дата 16.12.2020 година.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от
27.12.2017г.), съгласно, която служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила.Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а
не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните
органи да информират собственика за прекратяването на регистрацията (законът не им
вменява и такова задължение),в който смисъл съдът не споделя изложените в жалбата
доводи.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.В разглеждания казус съдът
приема,че такива данни са налични.
4
Ноторно е,че всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как
да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена, вследствие на бездействието на собственика на автомобила и ако е знаел
нямало да управлява автомобила.В случая жалбодателят е проявил небрежност,същият
безспорно е следвало да прояви по-голяма грижа от обикновената,за да констатира
безспорния факт на непререгистриране на автомобила към момента на извършване на
деянието.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност/в тази насока
е и константната практика на Адм.Съд-Ловеч- в.ж. Решение от 12.04.2019г ,постановено по
к.н.а.д. №81/2019г по описа на Ловешки Административен съд и др./.
Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай,нито пък
съдът споделя довода,че непроизнисането по реда на чл.28 от ЗАНН от АНО съставлява
съществено процесуално нарушение,водещо/самостоятелно/ до отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г.
по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично
за вида си, като пред контролните органи жалбоподателят не е въвел твърдения за факти,
които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното.
Изложените пред съда такива за влошено здравословно състояние на близък
роднина,в т.ч. и във връзка с епидемологичната обстановка в страната към момента на
извършване на деянието,не се подкрепят от доказателствата по делото.Приложените
епикризи на трето лице не касаят релевантния за делото период,а свидетелката Латина
Дилянова съжителство с жалбодателя,безспорно заинтересована е от благоприятен за него
изход на делото,поради и което съдът нае кредитира нейните потказания.
За установеното административно нарушение, административно наказващия орган е
наложил минимално предвиденото в чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП по вид и размер
административно наказание «лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца..Същото е
справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и е в минимално
предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в
чл.12 от ЗАНН.
Другото наложено наказание «Глобата» обаче е в размер над минималния,поради и
което и с оглед съответствие между двете предвидени кумулативни наказание в теста на
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,същото следва да бъде намалено до предвидения минимум от
5
200.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0451---1076/25.01.2021г.
на Началник РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № Д889372/18.12.2020г.., В ЧАСТТА, в която
за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на Р. ОГН. К.
от nnов.обл., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лева,
КАТО НАМАЛЯВА размера на Глобата на 200.00/двеста/лева.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0451---
1076/25.01.2021г. на Началник РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение № Д889372/18.12.2020г..,В
ЧАСТТА,в която за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от
ЗДвП на Р. ОГН. К. от nnов.обл. е наложено административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,както и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6