О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 14.06.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 7224 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника
М.Д.М., подадена по пощата
на 25.04.2019г., срещу действия на съдебния изпълнител по изп. дело № 20168610400618 по описа
на частен съдебен изпълнител Д.В., с рег. № 861, по насочване
на изпълнението върху несеквестируем доход от пенсия, чрез налагане
на запор върху вземанията
по банкова сметка ***. до 2019г. на сумата от 2 685 лева и превеждането
й по сметка на ЧСИ в изпълнение на наложения запор.
Жалбоподателят твърди, че от години живее в Испания при своята
майка, която се грижи за
него, тъй като е инвалид и
се нуждае от чужда помощ. С
оглед издаденото решение от
ТЕЛК, на М.М. била отпусната инвалидна
пенсия, която към момента е
в размер на 244, 89 лева, като пенсията
се получава по банкова
сметка, *** „Ю.Б.“ АД. В жалбата
се сочи, че лицето не разполага
с банкова карта и не може
да тегли пенсията си от банкоматно устройство, а само касово
на гишето на банката. Поради тази причина, докато е пребивавал в Испания, жалбоподателят не могъл да се разпорежда с изплащаната му по банков път пенсия. На
10.04.2019г. той посетил клон на банката и изтеглил на ръка постъпилата за този месец пенсия в общ размер на 284, 89 лева. След известно време отново посетил банката и поискал да изтегли още пари от сметката си, но
получил отказ. Служителите в банката
обяснили, че сметката му е запорирана от ЧСИ, като в изпълнение на този запор била преведена сума в
общ размер на 2 685 лева. Жалбоподателят твърди, че не е уведомяван за предприетите срещу него действия,
включително и за налагането
на запор върху банковата
сметка, а е узнал за тези действия едва на
18.04.2019г., когато банката
му предоставила разпечатка
за движението по сметката. Излагат се доводи, че действията
на органа по принудително изпълнение
са незаконосъобразни, тъй като са
насочени срещу изцяло несеквестриуем доход на длъжника, с източник – инвалидна пенсия. По тези съображения се прави искане за отмяна на действията на ЧСИ, изразяващи се
в насочване на изпълнението
върху несеквестируем доход,
чрез налагане на запор върху
вземанията по банкова
сметка ***. до 2019г. на сумата от 2 685 лева и прeвеждането й по сметка на ЧСИ в изпълнение
на наложения запор.
Взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД е депозирал възражение в законоустановения
срок, в което излага доводи за недопустимост на жалбата поради просрочие. В
условията на евентуалност прави искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Позовава се на задължителните разяснения, дадени в т. 13 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съобразно които наличността по банкова сметка, *** “плащане” по
нея, е секвестируема, тъй като това са спестявания на длъжника, а
несеквестируемата част от последното плащане с източник – трудово
възнаграждание или друго възнаграждение за труд или от пенсия, се определя
съгласно посоченото в т. 3 от същото Тълкувателно решение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява
становище за неоснователност на същата
по подробни изложени съображения за спазване на законоустановените правила при определяне
размера на несеквестируемия доход от пенсия, постъпващ по банкова сметка ***.
Софийски градски
съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на така
подадената жалба, приема за установено следното:
Процесното изпълнително дело е образувано по молба от
06.04.2016г.
на “П.К.Б.” ЕООД въз основа на изпълнителен
лист от 11.03.2016г., издаден по т.д. № 1441/2016г. по описа
на СГС, ТО, с който М.Д.М. е осъден да заплати сумата от 3 253, 47 лева, ведно
със законната лихва от 28.03.2013г. до окончателното погасяване на
задължението, сумата от 335, 21 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата от
80 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева,
представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист.
На 08.04.2016г.
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
“Ю.Б.” АД, в което е посочено, че се налага запор върху всички сметки, открити
в банката на длъжника М.Д.М. до размера на сумите 3 253, 47 лева - главница,
ведно със законната лихва от 28.03.2013г. до 22.04.2016г. в размер на 1 015, 10
лева, съдебни разноски в размер на 465, 21 лева и разноските в изпълнителното
производство в размер на 167, 60 лева в полза на взискателя и сумата от 728, 52
лева такси и разноски по изпълнението. Запорното съобщение е получено от
третото задължено лице на 11.04.2016г. На 12.04.2016г. по изпълнителното
производство е постъпило писмо от „Ю.Б.“ АД, с което съдебният изпълнител е
уведомен, че към датата на налагане на запора по откритите банкови сметки на
длъжника липсва авоар, като върху вземането по сметката няма предишни наложени
запори.
На 29.06.2016г.
длъжникът М.Д.М. е депозирал молба по изпълнителното дело, с която е направил
искане за вдигане на запора, наложен върху получаваната от него пенсия. С
разпореждане от 29.06.2016г. съдебният изпълнител е вдигнал наложения запор
само до размера на несеквестируемия доход. С писмо, получено от “Ю.Б.” АД на
01.07.2016г., третото задължено лице е уведомено, че по изпълнително дело №
20168610400618 с длъжник М.Д.М., е вдигнат наложения на 08.04.2016г. запор на
сумите, постъпващи по сметките на длъжника от НОИ/ДСП/трудово възнаграждение. В
писмото е посочено още, че относно останалите суми, постъпващи по сметките на
длъжника, запорът следва да се изпълнява до второ нареждане.
С разпореждане от
24.09.2018г. като взискател в изпълнителното производство е конституирано
дружество “К.И.И.БГ” ЕАД в качеството му на цесионер
на вземанията на първоначалния взискател “П.К.Б.”
ЕООД. В молбата за конституиране на нов взискател е възложено на съдебния
изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими действия
за събиране на вземанията срещу длъжника.
В резултат на
наложения на 11.04.2016г. запор върху вземанията на длъжника по банковите
сметки, разкрити в “Ю.Б.” АД, по изпълнителното дело са преведени от третото
задължено лице следните суми: на 14.03.2018г. – сумата от 470, 34 лева; на
16.04.2018г. – сумата от 230, 92 лева; на 20.09.2018г. – 1 232, 54 лева; на
31.10.2018г. – 239, 89 лева; на 30.01.2019г. – сумата от 769, 72 лева; на
03.05.2019г. – сумата от 726, 67 лева.
От представената по
делото разпечатка за движението по сметката на длъжника в “Ю.Б.” АД се
установява, че всички приходи по нея за периода от 2018г. до м.05.2019г. са с
произход пенсия, както и че към м.05.2019г. размерът на отпуснатата на длъжника
пенсия е 244, 89 лева.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащи
на обжалване действия на ЧСИ съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен
състав счита, че е сезиран с процесуално недопустима жалба по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство,
какъвто е жалбоподателят, може да обжалва следните актове и действия на съдебния
изпълнител: постановлението
за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно
за изпълнението; отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка
по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.
В разглеждания
случай жалбоподателят е упражнил правото си на закрила поради насочване на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението
се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост
(пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем
ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Ако приеме
наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички
изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта
и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи,
върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за
кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се
определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението
за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.
Срокът за обжалване при насочване
на изпълнението върху парично вземане
от трето задължено лице започва да тече
от връчването на съобщението за наложения запор
върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не
се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на
длъжника или е наложен върху частично
несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено
лице е платило на съдебния изпълнител
и поради това отказва да плати
на длъжника. Пропускането на
този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител
(след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са
получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта. Пропускането на
срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие
(отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му -
невъзможно). Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от
съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния
изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането
на изпълнение върху несеквестируемо вземане.
В конкретната хипотеза запорът върху вземането
на жалбоподателя М.Д.М. за пенсия е наложен на 11.04.2016г. Изпратените до
длъжника покана за доброволно изпълнение не е връчена, като пощенската пратка е
върната на 19.04.2016г. с отбелязване, че адресатът отсъства. Както бе посочено
по-горе в мотивите на съда, по изпълнителното дело е постъпила на 29.06.2016г.
молба от длъжника, в която се съдържа изявление, че лицето е узнало за
наложения му запор върху пенсията и е направено искане за сваляне на запора.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че най-късната дата,
на която длъжникът следва да се счита за уведомен за така наложения запор е
датата на депозиране на молбата по изпълнителното дело – 29.06.2016г. При това
положение и в съответствие с посочените по-горе задължителни указания,
едноседмичният срок по чл. 436, ал. 1 ГПК за обжалване на насочването на
изпълнението спрямо изцяло несеквестируемата пенсия на
жалбоподателя е започнал да тече от посочената дата – 29.06.2016г. и е изтекъл
на 06.07.2016г. Към датата на депозиране на жалбата пред ЧСИ – 25.04.2019г. –
едноседмичният срок за обжалване е изтекъл, поради което жалбата се явява
просрочена.
С оглед изложеното съдът счита, че жалбата е депозирана след изтичане на едноседмичния преклузивен срок за това, поради което същата
е процесуално недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на спора и предвид изричното искане в полза на ответникът по жалбата следва да
се присъдят своевременно претендираните разноски за
настоящото производство. В разглеждания случай ответникът е представляван от
юрисконсулт, поради което има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 от ГПК. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 25а,
ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която за
получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на жалби или възражения
възнаграждението е от 50 до 120 лв. Настоящият съдебен състав счита, че следва
да присъди в полза на ответника по жалбата юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 50 лева, при съобразяване на вида и
количеството на извършената дейност.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника М.Д.М. с вх. № 13547/02.05.2019г. срещу изпълнителни действия по изпълнително
дело № 20168610400618 по описа на частен
съдебен изпълнител Д.В., с
рег. № 861 на КЧСИ, представляващи насочване на изпълнение върху несеквестируем доход от
пенсия, чрез налагане на запор върху
вземанията по банкова
сметка.
***.гр.дело № 7224/2019 год. по
описа на СГС, ГО, ІІ А с-в.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********,*** да заплати на „К.И.И.БГ“ ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „******, Бизнес център „******, на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева –разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред
СГС.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.