Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.06.2021 г. град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На 21.04.
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 7 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че в
резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата С.Н.К., на 17 години.
Посочва
се, че на 16.11.2018г., около 15.56ч., гр. К., по път ППI5, км. 215+800, се движи л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ ***,
управляван от водача М.Г. К., която нарушила правилата за движение по пътищата
като се движила с превишена скорост, загубила контрол над МПС, следствие на
което предизвикала ПТП като излязла вдясно по посоката си на движение извън
пътното платно и се преобърнала през таван в крайпътната канавка. Следствие на
настъпилото ПТП са причинени травматични увреждания на пътуващата в лекия
автомобил С.Н.К..
Сочи се,
че на виновния водач М.Г. К. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение бл.№ 855514/26.11.2018 г., при РУП - К.. Причина за настъпилото ПТП
са допуснатите от нея нарушения на правилата за движение по пътищата, с оглед
на което, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат - телесните увреждания на С.Н.К..
Посочва
се, че видно от справката от информационния център на „Гаранционен фонд“, за
увреждащия лек автомобил, има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, със
ЗАД „Б.В.И.Г.“, обективирана в застрахователна полица
№ BG/03/117003342759, със срок на валидност една година, считано от
31.12.2017г. до 30.12.2018г., валидна към датата на настъпилото застрахователно
събитие - 16.11.2018г. По силата на този договор за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили
във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в
размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018
г.
Твърди се, че в случая, съгласно разпоредбата
на чл.380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение
пред ЗАД „Б.В.И.Г.“ и е представила всички документи, с които разполага. В
законоустановения срок застрахователното дружество не е изплатило обезщетение и
не се е произнесло по изплащане на същото. С оглед изложеното, в случая са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество.
Сочи се, че в резултат на процесното ПТП
пострадалата С.К. е получила следните травматични увреждания: Фрактура пелвис. Контузио капитис, Комоцио церебри.
След инцидента, на същия ден - 16.11.2018г., С.К.
е постъпила за лечение в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ “**“
АД, гр. С.З., с оплаквания за болки и дискомфорт по тялото - засягане на
главата и таза, с кръвонасядане на ляво око, главоболие и световъртеж, крайника
в позиция 90/90. Извършени са й параклинични
изследвания - рьо графии:
фас таз, ЕКГ и са й направени консултации с неврохирург - с диагноза контузио капитис и комоцио церебри; педиатър и
анестезиолог.
На 22.11.2018г. на пострадалата й е извършена
оперативна интервенция, съгл. оперативен протокол № 712/22.11.2018г. - закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация, друга
неуточнена кост.
На 23.11.2018г. С.К. е изписана от болницата
с окончателна диагноза: Фрактура пелвис, Контузио капитис, Комоцио церебри. При изписването
й са дадени препоръки за щадящ режим.
В исковата молба се сочи, че в резултат на
уврежданията, получени от настъпилото на 16.11.2018г. ПТП, ищцата С.К. търпи
силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното
ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, тя не се чувства добре
физически и емоционално. Вследствие на травмите тя е трябвало дълго време да
спазва режим на покой, да не се натоварва, имала е оплаквания за болки, като за
известен период от време е разчитала на близките си за задоволяване на
елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Преди процесното ПТП ищцата
е била в отлично здравословно състояние, дейно младо момиче, но вследствие на
инцидента за дълго време е лишена от обичайния си начин на живот, лишена е от
динамика, от контактите с приятелите, дълго време изпитвала неудобства и не се
чувствала добре. Към настоящия момент не е възстановена от получените травми и
изживеният силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще
остане за цял живот в нейното съзнание.
Сочи се,
че предвид всичко гореизложено, причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат
по- голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение,
разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от ПТП.
Твърди
се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил М.Г. К., а за причинените от нея вреди отговаря ответното
дружество по делото - ЗАД „Б.В.И.Г.“.
Сочи се,
че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда
определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й имуществени и
неимуществени вреди. Предявените искове са съобразени от една страна с принципа
на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2018г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда
да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е
основателен и доказан по размер, и да осъди ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, да
заплати на ищцата С.Н.К. обезщетение в размер на 25 500лв., частичен иск
от сумата от 80 000лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания
при процесното ПТП.
Претендира
се законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 24.11.2018г.- датата на
която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.430,
ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.
Претендира
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвоката на ищцата е регистрирана по ЗДДС, като моли
съда да счита настоящата молба за списък на разноски.
В съдебно заседание от 21.04.2021 г. съдът е
допуснал увеличение на предявения от С.Н.К. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, който да се счита предявен за
сумата от 30 000 лв. частичен иск от 80 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди болки и страдания
В постъпилия по делото отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло по основание и
размер предявените от С.Н.К. искове срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частичен
размер на 25 500 лева от 80 000 лева в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 16.11.2018г., за присъждане на законна лихва върху
сумата, считано от 24.11.2018г. до окончателното й плащане, както и за
заплащане на извършените по делото разноски.
Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без
движение, тъй като същата не отговаря на разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК.
Прави възражение на основание чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК
за спиране на настоящото производство.
Твърди, че от представените с исковата молба доказателства се установява, че
към настоящият момент е налице преюдициално
наказателно производство. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.07.2019г. по т. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да спре делото,
при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на
спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е
видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано
(преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от
съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297, чл. 298, чл.300,
чл.302 от ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното
дело. Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални
предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка инстанция,
обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното
решение. Нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда съобразяването по
обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените
с решението или присъдата по обуславящото дело. С оглед на горното, счита че на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
следва да бъде спряно настоящото съдебно производство до влизане в сила
на присъда по преюдициалното наказателно
производство.
Твърди, че за установяване на престъпни обстоятелства е
представен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали
лица № 3, в която е удостоверено и начало на разследване. Посочените в този
документ престъпни обстоятелства обуславят пряко решението по образуваното
дело, понеже покриват елементите на пораждащия отговорността на застрахования
фактически състав и съответно обуславят отговорността на застрахователя. Само
въз основа на тях сезираният граждански съд не може правилно да реши въпроса
дали е осъществено престъпление, респективно покрит от застрахователя риск,
понеже разследването им е в компетентност на наказателните органи, които ще се
произнесат с присъда или с прекратяване на наказателното производство. Когато
фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е
настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на
гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното разследване (Решение
по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК на ВНС). Това е така, защото извършеното
престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд, и то по реда
на НПК. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за
гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието - чл.
300 ГПК. Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява
дали дадено деяние съставлява престъпление, а това е в компетентността на
съответния наказателен съд. Този факт може да се установява самостоятелно само
в случаите, когато не може да бъде установено престъплението по наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на
съответна присъда, което не е налице в настоящия случай. По тези съображения
счита, че наказателното производство с предмет - установяване на извършено
престъпно деяние, от което са настъпили твърдяните
неимуществени вреди, преди неговото окончателно приключване, е пречка за
упражняване на правото на иск, поради което производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл.229,
ал.1, т.5 ГПК до приключване на разследването на транспортното престъпление.
Сочи, че по принципния въпрос - дали в случай като
настоящия гражданският съд следва да изчака приключването на наказателното
производство, е налице произнасяне в мотивите на ТР № 5/05.04.2006г. на ВКС по
т.д.№ 5/2005г. на ОСГК и ОСТК, т.2, съгласно които до приключване на
наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182 б. Д ГПК /отм./ -
норма, идентична с тази на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Ако наказателното
производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда,
гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете
на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за
обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и
в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента, доколкото е
функционално обусловен от наличието на такава - в този смисъл Определение № 485
от 16.07.2019 г. по ч.т.д. № 766/2019г. на Върховен касационен съд, II т. о.
Също така моли съда да има предвид, че в настоящият случай се твърди от страна
на ищцата, че при процесното пътнотранспортно произшествие на същата е
причинена средна телесна повреда, което обективира
задължително образуване на досъдебно производство. В случай че не е образувано
досъдебно наказателно производство и е взето само административно отношение
спрямо виновен водач, следва да се приеме, че в следствие на процесното
пътнотранспортно произшествие на ищцата е причинена лека телесна повреда.
Прави
възражение за местна подсъдност по настоящият спор. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно
извлечение от електронната страница на търговския регистър седалището и адреса
на управление на ЗАД „Б.В.И.Г.", ответник в производството, е гр. София,
район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, като
в тази връзка следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК,
според който искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто
район се намира тяхното управление или седалище, поради което предявените
искове не са подсъдни на Окръжен съд С.З..
Счита също така че исковата претенция е недопустима по
отношение на твърденията за настъпила в следствие на пътнотранспортното
произшествие фрактура. Видно от представената по реда на 380 от КЗ претенция се
твърдят различни от твърдените в исковата молба увреждания, поради което
исковата претенция досежно настъпила в следствие на
процесното пътнотранспортно произшествие „фрактура" е недопустима на основание
чл. 498 от КЗ.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да
обективира отговорността му. Сочи, че в исковата
молба се съдържат твърдения, че пътнотранспортното произшествие, в следствие на
което търпи вреди ищцата, е настъпило на 16.11.2018г., като в подкрепа на това
твърдение не се представят абсолютно никакви доказателства. Оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва представеният с исковата
молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица тъй като същият е изготвен
от лице, за което няма данни да е извършвал оглед на произшествието, както и
въз основа на какви документи е издаден този протокол, поради което е неотносим в настоящото производство. В този протокол не се
съдържат и никакви данни къде е настъпило процесното пътнотранспортно
произшествие, както и обстоятелства и причини за него, поради което оспорва
същият по отношение на съдържанието му. Също така от исковата молба и
представеното към нея писмено доказателство не може да се установи къде е станало
пътнотранспортното произшествие, при какви обстоятелства е станало, както и
механизмът му, поради което не може да се установи по безспорен начин
настъпването на уврежданията. Оспорва също така исковата претенция, че на
посочената дата е настъпило пътнотранспортно произшествие, в следствие на което
търпи вреди ищцата, тъй като видно от представеният Констативен протокол за ПТП
с пострадалия лица същият е издаден почти месец след датата на настъпване на
произшествието. От представените писмени доказателства не се установява на
посочената дата, по посочения от ищцата начин да е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което са настъпили уврежданията, при какви обстоятелства,
както и по вина на кого е настъпило произшествието.
На следващо място оспорва механизмът на пътнотранспортно
произшествие. Твърди, че от представените с исковата молба писмени
доказателства не може да се установи механизмът на пътнотранспортното
произшествие, поради което счита искът за неоснователен и в тази му част.
Оспорва наличието и на виновно и противоправно поведение
на твърдения в исковата молба водач М.Г. К., тъй като с исковата молба не се
представят доказателства за виновно и противоправно негово поведение. От страна
на ищеца се твърди, че този водач е виновен за пътнотранспортното произшествие,
но в настоящото производство не се представят доказателства досежно
механизма на произшествието, поради което исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с
ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта
и претърпените неимуществени вреди, тъй като с исковата молба не са представени
доказателства в тази насока. Също така моли да бъде взето предвид, че в
представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица по
отношение на ищцата е посочено, че при пътнотранспортното произшествие същата е
получила „охлузвания по тялото“,
докато в исковата молба се твърдят коренно различни увреждания, поради което
оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и
причинно-следствената връзка между деликта и
претърпените неимуществени вреди.
Оспорва също така твърденията на ищцата за претърпените
от нея увреждания при пътнотранспортното произшествие, както и характера им.
Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата. Счита, че тя е била без поставен обезопасителен колан в момента
на пътнотранспортното произшествие, поради което същата е допринесла за
настъпването на вредите.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
за причинени неимуществени вреди, тъй като същото не съобразено с критерия за
„справедливост”. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интезитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, като
за тези обстоятелства не се съдържат доказателства.
Оспорва също така и исковата претенция за присъждане на
законна лихва от посочената в исковата молба дата, като следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 497 от Кодекс за застраховането.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените от С.Н.К. искове срещу ЗАД „Б.В.И.Г.”
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частичен размер
на 25 500 лева от 80 000 лева в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 16.11.2018г., за присъждане на законна лихва върху сумата, считано
от 24.11.2018г. до окончателното й плащане, както и за заплащане на извършените
по делото разноски
Моли съда да присъди в полза на ЗАД „Б.В.И.Г.” юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящата инстанция в размер на 450 лева, както и сторените разноски в
настоящото производство, за които ще представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.
С допълнителната искова молба ищцата
взема становище по направените с отговора на исковата молба възражения на
ответника.
По
отношение възражението на ответника за редовността на исковата молба, счита за
неоснователно искането на ответника да бъде оставена без движение исковата
молба. Действително в чл.127, ал.4 от ГПК е въведено изискване за представяне
на банкова сметка ***, но следва да се обърне внимание, че законът не свързва
неизпълнението на това изискване с никакви последици. В чл.129, ал. 1 oт ГПК са уредените последиците от нередовност на исковата молба и изобщо не
са предвидени такива при неизпълнение на ал.4 на чл.127 ГПК. Освен това,
ответникът не предлага никакво плащане, за да бъде нужно да бъде представена
банкова сметка ***, даже напротив, видно от отговора на исковата молба същият
оспорва предявения иск изцяло - както по основание, така и по размер.
По
възражението на ответника за спиране на настоящото производство, счита че не са
налице твърдяните от ответното дружество основания за
спиране на настоящото производство, тъй като не са налице предвидените в закона
предпоставки за това. Следва да се уточни, че ответника неправилно посочва, че
от представените доказателства, визирайки записването в Констативния протокол
за ПТП, било видно наличието на преюдициално
наказателно производство. Твърди, че както е посочено в исковата молба на
виновния водач М. К. й е съставен АУАН, което става ясно и oт приложения Констативен протокол за ПТП. Видно е, че става въпрос за
образуване на административно-наказателно производство, а не наказателно
такова, както неправилно твърди ответника. Ето защо, в случая не са налице
основания за спиране на настоящото производство. Посоченото от ответника
тълкувателно решение, респ. приетото в него, е ирелевантно.
Не е налице и твърдяното от него основание за спиране чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Във
връзка с възраженията на ответника относно вината на водача на увреждащия л.а.
и противоправното му поведение, заради установяването на която същият иска
спиране на настоящото производство, заявява, че следва да се посочи, че в
гражданското право за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се
изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело.
Напротив, тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и
бърза защита на пострадалите и оборването й става именно в гражданското
производство от ответника, в случай че той оспорва вината на водача.
Заявява,
че исковата молба е редовна, същата отговаря на всички законови разпоредби и
като такава подлежи на разглеждане.
Подкрепя
изложеното от ответното дружество по
възраженията на ответника за местна подсъдност и не възразява производството да се разгледа пред съда по седалището и
адреса на управление на същото.
По
отношение възражението на ответника относно допустимостта на исковата претенция
по отношение на твърденията на настъпила следствие ПТП фрактура, заявява, че е
невярно изложеното от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, че в извънсъдебната претенция се
твърдят различни от твърдените в исковата молба увреждания, поради което
исковата претенция досежно настъпила в последствие
фрактура, била недопустима.
Посочва,
че и към извънсъдебната претенция и към исковата молба е приложена една и съща Епикриза ИЗ № 23442/2018 г. /видно от приложената от
ответника молба от ищцата до него от 02.10.2019 г./, в която подробно са
посочени уврежданията на ищцата, а как и по какъв начин същите се разбират и
интерпретират от ответника, не е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Оспорва всички възражения на ответното дружество относно
основателността и размера на исковата претенция като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
Счита, че
неоснователно ответникът оспорва настъпването на застрахователно събитие, което
да обективира неговата отговорност, както и оспорва
механизма на ПТП и приложения по делото Констативен протокол за ПТП.
Посочва,
че механизмът не е част от фактическият състав на непозволеното увреждане и
като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Твърди, че
представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали липа и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Посочва съдебна практика. Обръща внимание, че доколкото
протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобила. Предвид и факта, съгл. чл.45 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина,
счита че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма.
Заявява,
че ще се ползва от представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП.
Невярно е посоченото от ответника, че Констативния протокол за ПТП бил съставен
почти месец след датата на настъпване на произшествието. Посочената в него дата
на ПТП и датата му на издаване, посочена накрая, е една и съща - 16.11.2018г.,
поради което счита, че датата на ПТП е установена по безспорен начин.
Заявява,
че ответното дружество неоснователно оспорва вината на водача на увреждащия
л.а. М. К.. Твърди, че в гражданското право за да се приеме, че има вина по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила
присъда по наказателно дело. В случая, презумпцията, въведена в тази
разпоредба, следва да бъде оборена от ответника, който оспорва вината в
настоящото производство. За противоправното поведение на водача на л.а.
свидетелства издадения против него АУАН.
Счита за
неоснователно оспорването на вида и характера на получените от ищцата
увреждания, както и причинно - следствената връзка между ПТП и претърпените
неимуществени вреди. Твърди, че е невярно посоченото от ответника, че не били
представени доказателства в тази насока. На първо място, в Констативния
протокол за ПТП е посочено, че пострадала следствие същото е ищцата, а относно
възраженията на ответника, че в същия било записано, че е получила само „охлузвания
по тялото” следва за яснота на ответното дружество да се обясни, че увреждания
се установяват от медицинско лице със съответната апаратура. Актосъставителят очевидно няма такова образование и същият
е констатирал само видимите травми. Заявява, че всички описани в исковата молба
травми и страдания, техния интензитет и проявление при ищцата са настъпили
следствие процесното ПТП.
По
отношение възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, счита същите за голословни и неподкрепени с доказателства. От
представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извода,
че пострадалата е извършила нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Заявява,
че неоснователно се оспорва претендирания размер на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Предявеният иск е
съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
травматичните увреждания на ищцата вследствие процесното ПТП, а от друга страна
- с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Счита, че
е неоснователно оспорването на ответника на претенцията за присъждане на лихва
за забава. Посочва, че при деликт лихви за забава се
дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка следва да се има
предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на
застрахователя за лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
Сочи, че
най-късният момент, от който възниква задължение за лихви е 02.10.2019 г., за
която дата са представени доказателства, че от ищцата е постъпило уведомление
до застрахователя.
В допълнителния
отговор ответникът поддържа всички оспорвания, съдържащи се в представения
отговор на исковата молба.
Поддържа оспорванията си по
отношение на вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и
причинно - следствената връзка между деликта и
претърпените неимуществени вреди, а и оспорването относно твърденията на ищцата
за настъпила в следствие на пътнотранспортното произшествие фрактура. Сочи, че
с исковата молба и с допълнителната искова молба не се представя медицинска
документация, от която да е видно, че настъпилият деликт
е вследствие на пътнотранспортното произшествие. Оспорва също така твърденията
на ищцата за претърпените от нея увреждания при пътнотранспортното
произшествие, както и характера им, а относно твърденията на ищцата за
настъпила в следствие на пътнотранспортното произшествие фрактура видно и от
представената допълнителна искова молба не се представят медицински документи -
рентгенова снимка или КТ - изследване, от които да се установява, че това
увреждане е настъпило при процесното пътнотранспортно произшествие, поради
което поддържа оспорванията и в тази им част.
Поддържа и възражението за съпричиняване от страна на
ищцата, както и по отношение на исковата претенция за заплащане на
неимуществени вреди относно критерия за „справедливост".
Поддържа също така възраженията по отношение на
претенцията за лихви, а също така и искането за спиране на настоящото
производство на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК поради наличието на преюдициален съдебен спор, като също така счита, че
исковата молба следва да бъде оставена без движение, тъй като същата не
отговаря на разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК.
Поддържа оспорванията относно
липсата на виновно и противоправно поведение от страна на твърдения в исковата
молба водач М.Г. К., тъй като и с допълнителната искова молба не се представят
доказателства за виновно и противоправно негово поведение.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените от С.Н.К. искове срещу ЗАД „Б.В.И.Г."
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частичен размер
на 25 500 лева от 80 000 лева в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 16.11.2018 г., за присъждане на законна лихва върху сумата,
считано от 24.11.2018 г. до окончателното й плащане, както и за заплащане на
извършените по делото разноски.
Моли съда да присъди в полза на ЗАД „Б.В.И.Г." юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящата инстанция в размер на 450 лева (четиристотин и
петдесет лева), както и сторените разноски в настоящото производство, за които
ще представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
установено е, че на 16.11.2018г., около 15.56ч., гр. К., по път ППI5, км. 215+800, при движение л.а. „Фолксваген Голф“, с
рег.№ ***, управляван от водача М.Г. К., същата загубила контрол над МПС - то,
вследствие на което предизвикала ПТП като излязла вдясно по посоката си на
движение извън пътното платно и се преобърнала през таван в крайпътната
канавка. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени травматични увреждания на
пътуващата в лекия автомобил С.Н.К..
Видно от справката от
информационния център на „Гаранционен фонд“, за увреждащия лек автомобил, има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, със ЗАД „Б.В.И.Г.“, обективирана в застрахователна полица № BG/03/117003342759, със срок на валидност от 31.12.2017г. до
30.12.2018г., валидна към датата на ПТП – то - 16.11.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.В.И.Г.“ на
02.10.2019 г. и е представила всички документи, с които разполага. В законоустановения
срок застрахователното дружество не е изплатило обезщетение и не се е
произнесло по изплащане на същото.
От основното и допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза
се установява следното:
На 16.11.2018 г. С.Н.К., ЕГН ********** като пътник на предна седалка е
получила счупване на таза, контузия на главата - сътресение на мозъка,
кръвонасядане на клепачите на лявото око. Счупването на таза е причинило трайно
затруднение на движенията на долните крайници. Контузията на главата е
причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
След разглеждането на предоставения диск с образно изследване на таза,
следва да се отговори, че костите на таза са здрави. Лонното
съчленение се измерва около 54 до 57 мм., като в
литературните данни сочат, че за възрастта на пострадалата към момента на
травмата нормата е до 6о мм. Следва да се отбележи, че е предоставена снимка
която е извършена 5 дни след травмата, като видно от медицинската документация
пациентката е била поставена в положение със свити крайници 90/90 по време на престоя в болничното заведение, преди
оперативното лечение. Позиционното изкривяване на лумбалния
отдел на гръбначния стълб може да се дължи на болка в областта на същия или
таза.
На К. е провеждано медикаментозно лечение. Извършено е наместване на
счупването на таза. Дадени са указания за щадящ двигателен режим. Препоръчани
са два контролни прегледа. В делото няма документация отразяваща резултати от
контролните прегледи.
В медицинската документация не са описани специфични и характерни
травматични увреждания, които да дадат основание да се твърди дали пострадалата
е била или не е била с поставен предпазен колан.
В съдебно заседание от 21.04.2021 г. вещото лице пояснява, че оперативно лечение
не е имало. Извършена е манипулация за наместване на тазовите кости в областта
на срамната кост, което се води като оперативна намеса т.е. оперативен разрез
не е осъществяван, има наместване. Закрито наместване на фрактура означава, че
няма оперативен разрез, наместване без оперативен разрез, в случая трябва да се
направи с местна или лумбална упойка. Посочва, че
ищцата е търпяла болки вследствие на тези манипулации. Вещото лице посочва, че
при извършване на ренгенография на тазови кости в
описанието е написано - диасхиза на симфизата. Вещото лице подробно пояснява какво представлява
тази травма: когато се ражда индивида, костите отпред на срамната кост - лонно съчленение, не са вкостени,
там има здрава съединителна тъкан, това травматично увреждане се изразява в
разтягане или разкъсване на това съчленение. В случая
при ищцата не се говори за разкъсване, а евентуално разтягане, което изиска
ортопедично лечение и ако няма разместване, то следва да има покой, когато е
по-голямо разтягането или разкъсване, може да се извърши оперативно лечение или
ако има разместване без разкъсване, може да има вид наместване мануално наместване, което е вид оперативно лечение,
каквото е извършено на ищцата. При ищцата има съчленение
в горна граница на нормата, т.е. в горната граница на нормата за нейната
възраст са раздалечени двете кости. Според вещото лице е безусловна връзката между
травмата на ищцата и ПТП – то. Периодът на възстановяване зависи от това, колко
е било разтягането, но според вещото лице е продължило повече от 30 дни, около
два месеца е имало дискомфорт, първите дни са били по интензивни болки, след
това са отшумявали и дискомфорт при движение. Дискомфортът
е ограничил спорта през това време. Според вещото лице след 45 дни може да
започва да се възстановява, но не трябва да се извършват резки и продължително
натоварващи движения. Ищцата е можело да отиде до магазина, на разходка, но в
началото не е можело да се натоварва активно.
Вещото лице посочва, че на рентгеновата снимка се вижда изкривяване на
гръбначния стълб, отзад на прешлените, като пояснява, че тази болка, която съществува отпред е възможно
да е от заемане на принудително положение, за да не изпитва болка.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н.Х.К., който е баща на ищцата, посочва, че С. била в болницата
около десетина дена. Имала комоцио, счупен таз, кръвоизливи в очите и синини по
лицето. Два часа след инцидента била в болницата, но била неадекватна и не
говорела. Дълго време заеквала. По време на катастрофата, С. била ученичка в
11-ти клас, след катастрофата се върнала на училище чак на 15-16 януари следващата
година. След изписването от болницата С. се предвижвала сама, но с помощта на
родителите си. Баща й посочва, че преди катастрофата С. спортувала футбол,
който практикувала от малка. Към момента на катастрофата, С. играела за
„Локомотив“ – П., но след катастрофата не можела да ходи да играе. В момента С.
била студентка в НСА, учи за треньор по футбол и едва миналия понеделник отишла
в София, но само на теоретически занимания. Според свидетеля, дъщеря му и до
ден днешен е с променено емоционално състояние от катастрофата. Вече не била
това жизнерадостно дете, което била преди това. Баща й твърди, че С. посещавала
психолог в П..
Свидетелката М.Г. К., която е майка на ищцата, посочва, че на 16.11.2018
г., към три часа тръгнали със С. за С.З., защото дъщеря й била на футболен мач.
Свидетелката управлявала колата и след село Ягода при завой на ляво, отпред
пред нейната кола имало товарен камион, а зад нея бус.
Според свидетелката скоростта, с която карала била между 60 и 70 км/ч. Зачудила
се защо бусът не я изпреварвал и при завоя на ляво
изтървала завоя и след това няма спомен какво е станало. Събудила се в Спешна
помощ. В болницата дъщеря й била пет дни
и била неподвижна. Посочва, че С. тръгнала на училище след ваканцията.
Свидетелката посочва, че С. спортува футбол от десет години, била най - добрата
и дори участвала в националния отбор. След катастрофата изпаднала в депресия, а
възстановяването било трудно. Майката посочва, че едва сега от една седмица
започнала да тренира, но все още С. имала болки при смяна на времето и в таза,
и в краката. Свидетелката посочва, че С. се возела на предната седалка и била с
поставен колан.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Видно от справката от
информационния център на „Гаранционен фонд“, за увреждащия л.а. „Фолксваген
Голф“, с рег.№ ***, има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, със ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, обективирана в застрахователна полица
№ BG/03/117003342759, със срок на валидност от 31.12.2017г. до
30.12.2018г., валидна към датата на ПТП – то - 16.11.2018г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата
е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
на 02.10.2019 г. и е представила всички документи, с които разполага. В
законоустановения срок застрахователното дружество не е изплатило обезщетение и
не се е произнесло по изплащане на същото. Поради това
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От представените
доказателства съдът намира, че водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег.№ *** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ ***, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумцията
на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза, ищцата е получила счупване на
таза, контузия на главата - сътресение на мозъка, кръвонасядане на клепачите на
лявото око. Счупването на таза е причинило трайно затруднение на движенията за
срок по-дълъг от 30 дни. Тази травма първоначално е била съпътствана със силни
болки и страдания, като от съществено значение за определяне на размера на
дължимото обезщетение е проведеното консервативно лечение - закрито наместване
на фрактурата на таза, при което ищцата също е търпяла болки. Следва да се
отбележи, че в случая от допълнителното заключение и от поясненията на вещото
лице в съдебно заседание, се установяват по безспорен начин естеството на
получената травма в таза и характера на проведеното лечение. Установено е, че
ищцата е търпяла болки и възстановяването е продължило повече от 30 дни, а
именно около два месеца. Видно от свидетелските показания, преди инцидента ищцата
активно спортувала футбол, който практикувала от малка. След процесното ПТП не
било възможно да спортува футбол дълго време, което се установява от
свидетелските показания и от съдебномедицинската експертиза
С оглед изложеното съдът
приема, че вследствие на претърпяната травма при процесното ПТП, ищцата е
претърпяла значителни болки и страдания, което е довело до ограничения
от личен, битов и социален характер. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства,
както и младата възраст на ищцата – 17 години, към момента на ПТП – то съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 30 000 лв.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, че
не е използвала предпазен колан.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По делото
няма категорични доказателства, че ищцата е пътувала в л.а. „Фолксваген Голф“,
с рег.№ *** без да използва предпазен колан. Съпричиняването
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установява,
че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан. Поради това съдът
намира, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.
По
иска за законна лихва.
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 24.11.2018 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр.
с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е
представено доказателство, че ищцата е предявила застрахователната си претенция
на 02.10.2019 г. Следователно съдът
като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 02.10.2019 г. е датата,
на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради това за периода от 24.11.2018 г. до 01.10.2019
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД следва да заплати на С.Н.К. сума в размер 30 000 лв., частичен иск
от сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на причинените й телесни увреждания при настъпило ПТП на 16.11.2018 г., ведно със законната лихва от 02.10.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от 24.11.2018 г. до 01.10.2019 г. като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 430 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 1 716 лв. с ДДС
/1430 х20% = 1 716 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 716 лв. с
ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 200 лв. за държавна такса,
както и сумата от 350 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице по съдебномедицинска експертиза, платени от бюджета на съда.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С.*** да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис 10
- адв. П.К. от САК сума в размер на 30 000 лв., частичен
иск от сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на причинените й телесни увреждания при настъпило ПТП на 16.11.2018 г., ведно със законната лихва от 02.10.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от 24.11.2018 г. до 01.10.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА “З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С.*** да заплати на адв. П.К. ***, адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ в
размер на 1 716 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА “З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С.*** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 200
лв. за
държавна такса, както и сумата от 350 лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице по съдебномедицинска експертиза, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :