Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 2439 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „М. АД“ ЕООД твърди в исковата си молба,
че на 10.01.2019 г., около 09:00 ч., на път Е-79, км. 89+000, в землището на с.
Клисурица, обл. Монтана настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). При него
С.Й.К., ЕГН **********, управлявайки собствените на „А. Есерс България“ ЕООД
влекач марка “МАН”, модел “ТГХ”, ДК № ******, с прикачено към него ремарке
марка “Шмитц”, с холандски регистрационен номер ******нарушил правилата за
движение по пътищата. Вследствие на последното били причинени имуществени вреди
на ищеца, изразяващи се в необходимите средства за репариране на вредите по
собствения му влекач - марка „Мерцедес“, модел “1846 ЛС”, ДК № ******, рама №
WDB9340321L485336. Събитието, обстоятелствата и причините за настъпването на
процесното застрахователно събитие били изяснени в съставения от ОД на МВР -
Монтана, сектор „Пътна полиция“ Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1023-20 от 10.01.2019 г. и Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 02.04.2019 г., издадено от Районна прокуратура - Монтана по
преписка вх. № 95/2019 г. на РП - Монтана. Поддържа, че към момента на
настъпване на събитието гражданската отговорност на С.Й.К. била застрахована
при ответното дружество – ЗАД „ОЗК - застраховане” АД, по силата на застрахователна
полица № BG/23/ 11800001194, със срок на покритие от 00:00 ч. на 04.02.2018 г.
до 23:59 ч. на 03.02.2019 г. По силата на този договор „ЗАД ОЗК - застраховане”
АД покривало отговорността за причинените от него на трети лица, неимуществени
и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на цитирания лек
автомобил, за който застрахованият отговарял съгласно българското
законодателство.
Сочи, че към ответното дружество било
предявено искане за оценка на щетите по автомобила и за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди, въз основа на което била
образувана преписка по щета № 041020000122019.
По
образуваната преписка били представени и приложени всички документи, които
съобразно нормативните изисквания, установявали настъпването на събитието, вида
и размера на причинените вреди. Изпълнени били всички искания на застрахователя
за представяне на необходимите документи. Посочва, че били извършени огледи на
увредения влекач и били описани щетите по него. Направени били и снимки.
Счита, че за ответника било възникнало
задължението да заплати застрахователно обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди от лице застраховало при него гражданската си отговорност,
във връзка с притежаването и използването на застрахования влекач. Въпреки
това, в нормативно определените срокове и до настоящия момент, не било
извършено дължимото плащане в пълен размер.
С намерението отношенията с ответното
застрахователно дружество да бъдат уредени извънсъдебно, ищецът осъществил
кореспонденция с негови представители. В резултат на което, на 30.05.2019 г.,
ответникът изплатил на ищеца малка част от дължимото застрахователно
обезщетение - сума в размер на 9 870.20 лева. Ищецът счита, че това действие на
ответното дружество представлява акт на признаване основателността на
претенцията му.
Ищецът поддържа, че общият размер на
необходимите средства за отстраняване на нанесените вреди по автомобила -
съвкупността от стойностите на необходимите части и материали, труд за монтаж,
демонтаж и други необходими операции бил такъв, че технически и икономически
било нецелесъобразно ремонтирането на автомобила. Действителната стойност на
увредения влекач към момента на увреждането му била 50 000 лева. Поради
това ответникът дължал доплащане на разликата от 40 129.80 лева. Ответникът
следвало да заплати и мораторни лихви - за периода от 31.05.2019 г. (датата
следваща деня на изплащане на частичното обезщетение, която ищецът приема като
дата на изтичане на 15-дневния срок след като са представени всички изискани
документи и са изпълнени задълженията от страна на застрахования) до
окончателното изплащане на дължимата сума.
С уточняваща молба, вх. № 153879/12.12.2019 г. ищецът е допълнил твърденията си, свързани с
механизма на ПТП, а именно, че на 10.01.2019 г., около 09:00 ч., С.Й.К.
управлявал собствените на „А. Есерс България” ЕООД влекач марка “МАН”, модел
“ТГХ”, ДК № ****** и прикачено към него ремарке марка “Шмитц”, с холандски
регистрационен номер ******. Той се движел на път Е-79, с посока от гр. Видин
към гр. Монтана. Ремаркето било натоварено със стока, пътувал при зимни
условия, заснежен път. На км. 89+000, на завоя преди разклона за с. Клисурица,
обл. Монтана, загубил контрол върху композицията, която управлявал и камионът
продължил да се движи направо, а ремаркето поднесло успоредно на пътното платно
и навлязло в насрещното пътно платно. В същия този момент и на същото място, Д.Г.М.шофьор в “Монтана” АД, се движел към гр. Видин с товарен
автомобил - марка “Мерцедес”, модел “1846 ЛС”, ДК № ******, рама №
WDB9340321L485336 с прикачено към него полуремарке “ШМИТЦ СПР 24 Л 13.62 ЕБ”, с per. № *****Малко преди разклона за с.
Клисурица, обл. Монтана, от посока гр. Видин, видял, че се спуска гореописаният
влекач, управляван от К.. В един момент ремаркето на последния се извъртяло и
навлязло в лентата за движение наМ.. Последният опитал да избегне удара,
направил всичко възможно, но не успял и било реализирано процесното
пътнотранспортно произшествие. Пряка и непосредствена последица от настъпването
на застрахователното събитие било тоталното увреждане на влекача на ищеца.
Посочва, че общият размер на дължимото застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от настъпването
на застрахователното събитие, е сбор на следните стойности: предна броня - 2
400 лв., основа предна броня – 600 лв., врата лява комплект - 9 000 лв., стъкло
лява врата - 800 лв., таван кабина, метален - 3 800 лв., калник, преден ляв -1
300 лв., степенка лява - 900 лв., панел заден ляв, кабина -1 100 лв., ветробран
ляв кабина – 600 лв., багажно долно ляво – 2 400 лв., капак багажно, горен
ляв – 300 лв., основа степенка лява – 890 лв.,
калобран ляв, преден - 220 лв.,
стъкло челно – 5 000 лв., степенка дясна – 900 лв., колона вертикална,
предна лява – 1 450 лв., панел преден ляв, под челно стъкло – 3 000
лв., конзола лява, кабина – 600 лв., амортисьор, кабина, заден ляв – 1 200
лв., амортисьор, кабина, заден десен – 1 200 лв., въздушна възглавница
кабина, задна лява – 1 400 лв., въздушна възглавница кабина, задна дясна –
1 400 лв.; труд за монтаж, демонтаж и други необходими операции -11 800
лв.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми – главница в
размер на 40 129.80 лева, представляваща допълнително застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди; 1 928.46 лева - законната лихва
върху главницата, считано от 31.05.2019 г. (датата, следваща деня на изплащане
на част от дължимото застрахователно обезщетение) до датата на предявяване на
настоящите искове. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.
Ответникът – ЗАД „ОЗК - застраховане” АД е
депозирал отговор на исковата молба, с който излага съображения по
основателността на исковата претенция. Оспорва предявения иск по размер, като
счита, че отговорността на застрахователното дружество се ограничава до сумата
от 9 870.20 лв., която сума била изплатена извънсъдебно на ищеца. Ответникът не
оспорва следните обстоятелства, посочени от ищеца – датата и мястото на пътния
инцидент, както и че моторното превозно средство т.а. “МАН ТГХ”, ДК № ******
било застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество. Оспорва твърденията, че размерът на вредите по влекач
„Мерцедес 1846 ЛС”, ДК № ******били на стойност 52 260 лв., както и че
вина за настъпване на процесното ПТП имал само водача на т.а. “МАН ТГХ”, ДК № ******.
Оспорва представения от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1023-20 от 10.01.2019 г. в частта относно обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП, като твърди, че водачът К. се движел с разрешената за този
участък скорост. Твърди още, че произшествието настъпило поради непочистването
и необезопесъчаването на заледения участък от пътя. В Уведомлението за щета на
МПС от 17.01.2019 г. водачътД.Г.М.. посочил, че „автомобилът срещу мен губи
контрол от мокрия и заледен път и се удря в мен“. Оспорва наличието на виновно
и противоправно поведение от страна на водача на т.а. “МАН ТГХ”, ДК № ******.
Не била налице влязла в сила присъда, а образуваното досъдебно производство
било прекратено. Ответникът поддържа, че процесното ПТП било в резултат изцяло
от поведението на служители и/или подизпълнители на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Последната била задължена да поддържа пътя, като не изпълнила
задължението си и пътят бил заледен, поради което настъпило ПТП. Ответникът
твърди, че на Агенция „Пътна инфраструктура“ било вменено задължение да стопанисва и поддържа пътищата извън населените
места, част от републиканската пътна мрежа, което включвало и задължението по
зимно поддържане на пътищата, в частност почистването им от сняг и третирането
на заледени участъци със специални смеси, предотвратяващи замръзването или
опесъчаването им. Евентуално твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на влекач „Мерцедес 1846 ЛС“, с ДК № ******който в
нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП не се движил възможно
най-вдясно по платното за движение, както и не предприел действия с цел
предотвратяване на ПТП при възприемането на „занасяне по заледения участък“ на
насрещно движещия се автомобил. Оспорва
размера на предявената искова претенция. Твърди се, че ищецът не представя
надлежни писмени доказателства, от които да се установява действителния размер
на щетите, нито доказателства за извършен ремонт на процесното МПС и
респективно да е заплатена сума на автосервиз. Твърденията на ищеца били
противоречиви - от една страна стойността на вредите възлизала на сумата от
52260 лв., а от друга, че действителната стойност на процесното МПС към датата
на настъпване на произшествието била 50 000 лв. Доколкото твърдяната стойност
на разходите за ремонт на процесното МПС от 52 260 лв. представлявала 105% от
действителната му стойност, то била налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390
от Кодекса за застраховането. В случай че се установи, че била налице „тотална
щета“, застрахователят по застраховка Гражданска отговорност на виновния водач
дължал заплащане на обезщетение в размер на разликата между действителната
стойност на процесното МПС и запазените му части. Оспорва заявения в исковата
молба размер на действителната стойност на процесния влекач „Мерцедес 1846 ЛС“
към датата на настъпване на произшествието да възлиза на 50 000 лв., както се
твърди в исковата молба, а била в диапазона от 33 000 лв. до 38 000 лв. Същият
към 11.06.2018 г. бил с показание на километража 912 016 км., т.е. към датата
на настъпване на ПТП бил с пробег над 1 000 000 км. Оспорва претенцията за
мораторна лихва с оглед неоснователността на главния иск.
Ищецът не е депозирал допълнителна искова.
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В допълнителна
молба-уточнение ищецът е заявил, че разходите за допълнителните операции, труд
и материали за възстановяване на увредените части по автомобила възлизат, както
следва – 9 648 лв. – труд; 1 620 лв. – труд бояджийски операции; 216
лв. – боя, 240 лв. – консумативи; 76 лв. – материали стъкломат.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По делото е безспорно извършването на частично
плащане по претенцията на ищеца, в подкрепа на което е и представеното платежно
нареждане, от което видно, че паричният превод е бил направен на 29.05.2019 г.
Представено е
Удостоверение за техническа изправност на МПС – „Мерцедес 1846 ЛС“, рег. № ******,
с дата на валидност – 11.06.2019г.
По делото е
представен Констативен протокол за ПТП № 1023-20 от 10.01.2019г., в който се
сочи за настъпил инцидент между участник 1 – МПС марка „МАН“ модел „ТГХ“, рег. № ******, с
водач С.К. и участник 2 – МПС марка „Мерцедес“, модел „1846 ЛС“ – собственост
на „Монтана – АД“ЕООД и управляван от водача ДанаилМ., като в графата относно
обстоятелствата по настъпване на произшествието е описано следното: участник 1
при несъобразена скорост и мокра и заледена пътна настилка на десен завой губи
контрол над управляваното от него МПС и блъска участник 2.
По делото е изслушана
съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, заключението по която не е било
оспорено от страните и от което се установява следният механизъм на ПТП –
товарният автомобил „Мерцедес“ с прикачено полуремарке се движел в посока към
гр. Видин по път с наклон спускане двупосочно движение, при добра видимост,
като малко преди разклона за с. Клисурица водачът възприел спускащият се към него
в платното за насрещно движение товарен автомобил МАН, агрегатиран с
полуремарке, като последното излизайки от десен завой се завъртяло по
часовниковата стрелка и навлязло в насрещната лента за движение напречно, при
което въпреки предприетата маневра от водача на другото ППС в опит да избегне
удара при намаляване на скоростта, такъв
е последвал и явяващ се челен за ППС „Мерцедес“ и страничен с плъзгане в лявата
част на полуремаркето на ППС „МАН“. Според извършените констатации от вещото
лице въз основа на приложените по делото материали, пътното платно е било
заснежено и заледено. Коефициентът на сцепление между гумите и пътната настилка
асфалт е бил много нисък. Според експертизата, при наличните данни по механизма
на произшествието, скоростта на МПС към момента на настъпване на удара е била
около 50 км/ч., като в устното си изложение вещото лице е допълнило, че при
тези условия препоръчителната скорост на движение е 30-40 км/ч. Дистанцията
между двете ППС е била 100 м., като необходимата такава, за да се предотврати
ударът е 219 м., поради което същият е бил неизбежен. Според вещото лице,
стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени е 49 436 лв., с
ДДС, а действителната пазарна стойност на т.а. Мерцедес към датата на ПТП
възлиза на 47 330 лв., без ДДС. С оглед необходимата стойност за
отремонтиране, която надвишава пазарната цена на автомобила, е налице тотална
щета. Запазените части са остойностени от експертизата на 9 466 лв., като
размерът на обезщетението при тотална щета е определен на 37 864 лв.
Представена е справка
от НИМХ, от която е видно, че на датата на процесното ПТП – 10.01.2019г., в
района на реализирането му, температурата на въздуха е била около минус 2
градуса по целзий, като времето е било облачно, със слаб или умерен снеговалеж
с краткотрайни прекъсвания.
В писмо от 07.10.2020
г., адресирано от ЗАД „ОЗК Застраховане“ до „Монтана-АД“ЕООД е изпратен отговор
по повод заведената при застрахователя щета № 0410-200-0012-2019 за настъпило
ПТП от 10.01.2019г. с мнение, че регистрацията на автомобила следва да бъде
прекратена поради „тотална щета“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Институтът на
застраховката „Гражданска отговорност“ е уреден в нормата на чл. 429 КЗ,
съгласно текста на която застрахователят се задължава да покрие причинените от
застрахования преки имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпилия
застрахователен риск и до размера на установената в договора застрахователна
сума. В разпоредбата на чл. 432 КЗ е предвидено правото на увреденото лице да
иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените вреди, като приложим е
редът за това установен в чл. 380 КЗ – необходимо е отправяне на писмена претенция
до застрахователна от страна на увредения.
За основателност на
предявения главен иск следва да бъде установено сключването на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на автомобила,
управляван от сочения като причинител на вредите с действие към момента на настъпване на ПТП;
настъпване на произшествието съобразно механизма в твърденията на исковата
молба; вината на застрахования за настъпване на произшествието; вида на вредите
и техния размер според претенцията на ищеца и наличието на причинно-следствена
връзка между произшествието и вредите.
По делото е
безспорно, че на посочените от ищеца дата и място е настъпило пътно –
транспортно произшествие с участници застрахования при ответника и водача на
собствения на ищеца товарен автомобил.
Не се спори и относно изложения в исковата молба и уточнителна молба към нея
механизъм на настъпване на произшествието, като спорни са фактите относно
вината на застрахования. В този смисъл ответникът изрично е възразил, че вината
за настъпване на произшествието е изцяло на застрахования при него, като сочи,
че това се дължи и на отговорната за поддържане на републиканските пътища
Агенция пътна инфраструктура, по които са се движели автомобилите и който
участък към този момент е бил мокър и заледен. При условията на евентуалност е
направил възражение за съпричиняване в резултат на поведението на другия водач,
който не е предприел необходимите действия за избягване на удара, като не се е
движел възможно най-вдясно на пътното платно.
В случая, по делото е
безспорно наличието на валидно договорно правоотношение с предмет сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност към момента на
настъпване на процесното ПТП, който факт ответникът изрично е признал. С оглед
на това, установена е пасивната материално правна легитимация на ответното
дружество по предявените искове.
За установяване
механизма на произшествието по делото е изслушана САТЕ, заключението по която
съдът кредитира като пълно и компетентно и в отговор по поставените задачи. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието е настъпило по
начина според твърденията на ищеца, като според отразеното от вещото лице в
заключение от направените констатации, към момента на настъпването му
участниците в него са се движели с почти равна скорост приблизително около 50
км/ч, надвишаваща съобразената такава с пътните условия /от 30-40 км/ч/, като
при възприемане на насрещно движещото се МПС всяко от тях се е намирало на около 50 м.
от другото, при общо отстояние между тях от 100 м., което е недостатъчна
дистанция за предотвратяване на удара, който е бил неизбежен.
От експертизата съдът приема за безспорно
установено, че констатираните имуществени вреди върху увредения т.а. марка
„Мерцедес“ се намират в причинно-следствена връзка с установения механизъм на
ПТП.
Стойността на щетите върху т.а. Мерцедес,
причинени в резултат на инцидента, възлиза на 49 436 лв., а действителната
пазарна стойност на автомобила към този момент възлиза на 47 330 лв. –
заключението на САТЕ, което съдът напълно кредитира и в тази част.
Според установената в текста на чл. 390, ал. 2 КЗ нормативна регламентация на „тотална щета“, за да е налице такава,
необходимо е стойността на разходите за отстраняване на щетите да надвишава 70
% от действителната стойност на моторното превозно средство. От установения в
настоящия случай размер на двете стойности е видно, че в случая се касае за
тотална щета, доколкото сумата необходима за отремонтиране на автомобила дори
надвишава действителната му стойност.
Установява се заявеното в писмена форма искане
от застрахователя – ответник за заплащане на обезщетение по процесната щета и с
оглед настъпилия застрахователен риск по застраховката „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ в приложение нормата на чл. 380 КЗ и въз основа на което
при застрахователя е била заведена процесната щета № 0410-200-0012/2019. При
извършен опис и оценка на констатираните щети от застрахователя, подлежащи на
възстановяване, е било извършено плащане за обезщетяването им в изпълнение
задължението на застрахователя в размер на сумата от 9 870.20 лв. и което
се установява от представеното по делото платежно нареждане от 29.05.2019 г.
Извършеното в този смисъл конклудентно действие от страна на ответника съдът
приема за извънсъдебно признание на основателността на претенцията за плащане,
като спорен е въпросът единствено относно нейния размер.
Според договора между страните по
застраховката, при установена тотална щета на застрахованото МПС, следва да
бъде изплатено обезщетение в размер на действителната му стойност към момента
на произшествието. От заключението по експертизата се установи, че този размер
възлиза на 47 330 лв. Запазените части са остойностени от експертизата на
9 466 лв., като размерът на обезщетението при тотална щета е определен на
37 864 лв. Съобразно установената съдебна практика, при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение при констатирана „тотална щета“, от
дължимото такова следва да бъде приспадната стойността на запазените части. В
противен случай би се достигнало до неоснователно обогатяване по смисъла на чл.
51 ЗЗД на бенефициента по застраховката, доколкото освен престацията в размер
на действителната стойност на погиналия автомобил, същият би се обогатил
повторно в размер на стойността на запазените части, което стои извън
предвиденото застрахователно покритие.
От доказателствата по делото се установи, че
към момента на инцидента, предвид
метеорологичните условия, пътната настилка е била мокра и заледена,
което предполага съобразяване поведението на водачите на МПС при определяне на
скоростта, с която да се движат. В този смисъл е и установеното в нормата на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Установи се, че и двамата
водачи са се движели със скорост малко над допустимата според усложнената пътна
обстановка, което е направило сблъсъкът между тях неизбежен. Налице е
противоправност в поведението им. В този смисъл, съдът намира заявеното
възражение от ответника за съпричиняване поради виновното противоправно
поведение от страна и на водача на т.а. „Мерцедес“ за основателно. Въпреки
опитът му да избегне удара, това се е оказало невъзможно поради малката
дистанция между тях при настъпването му. Поради това и при движението на двете
МПС-ва със скорост над допустимата е настъпилото застрахователното събитие, отговорността
за което на собственика на т.а. „МАН“ е била покрита въз основа на договора за
застраховка, но сблъсъкът се дължи и на поведението и на другия водач. Мократа
и заледена пътна настилка има значение единствено относно определяне на
съобразената с пътните условия скорост, която и за двамата водачи се установи,
че е била превишена. Поради установеното съпричиняване, съдът намира, че
отговорността за вредите от инцидента следва да бъде разпределена при 50% за
всеки от тях.
При това положение дължимият размер на
обезщетението за вредите на т.а. „Мерцедес“ възлиза на 18 932 лв., като е отчетена стойността на
запазените части. Безспорно е извършеното плащане от застрахователя в размер на
сумата от 9 870.20 лв., поради което непогасеният остатък на дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 9 061.80 лв.
За да бъде завършен фактическият състав за
възникване правото на обезщетение по процесната застраховка, необходимо е
увреденият автомобил да е бил снет от регистрация, съобразно нормативно
установения ред за това, поради наличието на тотална щета. В този смисъл е било
и волеизявлението в отговора на застрахователя по отправената до него
претенция. Тогава се установява безспорност в задължението на застрахователя да
изплати обезщетение в дължимия размер при тотална щета. Вземането придобива
характера на ликвидно такова в правоотношението във връзка с изпълнение на
застрахователния договор. По делото не се твърди, а и не се и установява
собственикът на увредения товарен автомобил да е предприел необходимите
действия в този смисъл, както и същият да е бил снет от отчет. Поради това,
настоящият съдебен състав приема, че застрахователят не е изпаднал в забава да
плати, поради което не се дължи обезщетение за това в размер на законната лихва
за периода.
С оглед гореизложеното в мотивите, предявеният
главен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явява частично основателен,
като следва да бъде уважен за размера от 9 061.80 лв. и бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер.
Предявеният акцесорен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Относно
разноските: С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за производството съобразно уважената
част от исковете. Общият размер на претендираните разноски съдът определи на
4 382.33 лв. /1 682.33 лв. – държавна такса, депозит за вещо лице – 600
лв. и 2 100 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/. Съдът намира заявеното възражение от ответника
по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, доколкото минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл. 7, ал. 2 от приложимата
Наредба № 1/2004 г. според материалния интерес на предявените искове възлиза на
1 792 лв., като в приложение чл. 7, ал. 9 и предвид броя на проведените
открити съдебни заседания – общо пет, дължи се и възнаграждение по 100 лв. за
всяко следващо след второто, при което дължимият хонорар в минимален размер
възлиза на 2 092 лв. От така
установения общ размер на разноските от 4 382.33 лв. следва да бъдат
присъдени 22 % и равняващи се на 964.11 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
също се дължат разноски, като от общия размер на сторените такива от 350 лв. –
50 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, следва да му
бъдат присъдени 78 % и равняващи се на 273 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - застраховане”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на “М. АД“ЕООД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 9 061.80 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета № 041020000122019 и дължимо
по Застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/23/11800001194,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от
40 129.80 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за пълния
му предявен размер от 1 928.46 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - застраховане”АД, ЕИК ******, да заплати на “М.
АД“ЕООД, ЕИК******, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 964.11 лв. –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА “М. АД“ЕООД, ЕИК******, да заплати на ЗАД
„ОЗК - застраховане”АД, ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 273 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на
въззивно жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на
съобщението за изготвянето му на страните.
СЪДИЯ
: