№ 71
гр. Ловеч, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.А ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Георги Л.чев Аргиров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214300600254 по описа за 2021
година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 260007/08.02.2021 г. по НОХД № 230/2019 год.,
Ловешкият районен съд е признал подсъдимия Л.. Р. Л.., с ЕГН **********,
за виновен в това, че на 09.06.201З г., около 20. 20 часа, в с. *******, Ловешка
област, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 1, противозаконно унищожил
чужда движима вещ - задно ел. нагревно стъкло на лек автомобил БМВ 324
ТД с рег.№......., собственост на Ж.В.Б. от с. ******* и повредил преден капак
и предна лява врата на същия автомобил, като причинил имуществени вреди в
размер 442.60 лева, поради което и на основание чл. 216, ал.1 от НК и чл. 54
НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода на Л.. Р. Л.. за срок от три години от
влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 53, ал. 1, б. „а" НК е отнел в полза на
държавата вещественото доказателство - един брой вила с четири зъба и
дървена дръжка с дължина от 110 см., като е постановил, след влизане на
1
присъдата в сила, бъде унищожено.
Съдът е постановил веществено доказателство - един брой бяла
тениска с яка с надпис " INTO", с 4 бр. дупки на гърдите и 2 бр. дупки на
левия ръкав и петна от кръв по него - да се върне на пострадалия Ж.Б..
Съдът е осъдил подсъдимия Л.. Р. Л.., с горната самоличност, да
заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 81. 00 лева разноски по досъдебното
производство за автотехническа експертиза.
Съдът е осъдил подсъдимия Л.. Р. Л.., с горната самоличност, да
заплати на PC - Луковит сумата 249. 67 лева, представляваща 1/3 от
разноските по НОХД №372/2014 г. на РС-Луковит.
Съдът е осъдил подсъдимия Л.. Р. Л.., с горната самоличност, да
заплати на PC - Ловеч разноски по настоящето дело в размер на 146.67 лева.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от Л.. Р. Л..,
чрез адв. И. с която моли да се постанови нова присъда, с която да се отмени
постановената присъда и да бъде постановена друга, с която да бъде признат
за невиновен и оправдан за престъплението, за което е осъден.
Излага, че присъдата е постановена в нарушение на закона, тъй като не
е приложен правилно. Сочи, че в хода на проведеното съдебно следствие не
са установени безспорни доказателства, сочещи по категоричен и несъмнен
начин, че доверителят му е съпричастен към Д.ието, за което е осъден от
първоинстанционния съд. Посочва, че съдът в мотивите си изцяло кредитира
показанията на едната група свидетели - тези от страна на частните
обвинители, без да коментира другата група свидетели, близки и познати на
Л., които възпроизвеждат различна обстановка на инцидента. Приема, че
съдът сочи за признати факти и обстоятелства, които дори PC Луковит, при
първоначалното разглеждане на делото пред него, не приема да са се случили.
Показателен пример в тази връзка е обстоятелството, че Л. с другия подсъдим
И. са избягали от мястото на инцидента, като са шофирали опасно автомобил,
хвърляли по пострадалите камъни и други подобни твърдения, приети за
достоверни, но те не кореспондират по никакъв начин с гласните
доказателства по делото.
Твърди, че в хода на първоинстанционното дело е установено, че
подсъдимите Л. и И. отиват до магазина на Г.А. да си купят алкохол, като
пред заведението е бил частния обвинител Д. Г., който както е станало ясно, е
имал стари пререкания с Л.Л.. Това сочат гласните доказателства по делото -
включително и от кварталния полицай - свидетеля В. Д., така и от справката
на РУ - Луковит. Подсъдимия Л. е подавал жалби, че е бит и тормозен от Д.
още преди този инцидент.
Налага довод, че е доказано, че не Л.Л. е започнал побоя, а че той е бил
измъкнат насила от колата от Д. Г. и е бит, което е наложило И. да се върне
2
до домът му да търси помощ в лицето на подсъдимия Л..
Приема, че неправилно съдът приема за доказана защитната теза на
частните обвинители и техните свидетели, че Л.Л. се е върнал с И. с колата до
домът си. Сочи, че св. С.Б. е заявил, че видял Л.Л. да бяга пеша към домът си,
пък другите са твърдели, че се качил в колата с И. и избягал. Счита, че е
установено, че Л. е бит от самите т.нар. пострадали и то инцидента е
възникнал само и единствено от противоправното поведение и провокация от
страна на Д.Г..
Счита, че са противоречиви и показанията на свидетелката Д.А., която
заявява, че пострадалия С.Б. е бит от поде. А. И., но не е видяла Л. да удря С.
и Д.. Сочи обаче, че била видяла, че въззивника Л.Л., което по делото и
конкретно от допълнителната СМЕ се опровергава категорично.
Заема позиция, че от разпита на свидетелите не се установи
подсъдимите Л. и И. да са тръгнали на саморазправа, както е посочено, а
точно обратното това прави пострадалия Д. Г., който се „възмутил" от
тяхното поведение. Счита, че не е установено и замерянето с камъни от тяхна
страна и това е поредната защитна теза на пострадалите.
Не приема и установеното от съда, че И. и Л. носили бухалка, вила и
брадва, тъй като е налице противоречиви в тази насока в показанията на
всички свидетели - кой какво е носил, кой с какво се е сдобил по време на боя
и кой кого и с какво е ударил, включително и относно повредите по
процесния автомобил. Счита, че този факт не е конкретизиран от съда.
Посочва, че бухалки, палки и брадви не са установени от пристигналите
полицаи на място и не са приобщени по реда на НПК.
Излага, че съдът е приел, че Л.Л. е държал процесната вила, а
прокурорът в обвинителния акт е приел, че И. и Л. са носели тази вила.
Счита, че не е без значение обстоятелството, че собственичката на процесния
автомобил -Б., е живяла на семейни начала с пострадалия Д.Г..
Твърди, че не се доказано по делото, че Л. е действал с умисъл
целенасочено за увреждане телесната неприкосновеност и чуждата
собственост процесния автомобил.
Приема, че независимо от усилията и след изчерпване на всички
процесуални средства, е останало сериозно съмнението дали Л. е извършил
соченото престъплението, поради което следва да се признае за невиновен и
да се оправдае, защото обвинението не е доказано по безспорен начин.
Като алтернативно искане, намира, че ако има извършено престъпно
Д.ие, то е налице маловажен случай и следва да се квалифицира Д.ието като
престъпление по чл. 216, ал. 4 НК, което съгласно член 218в НК се преследва
по частен път и е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.
Налага довод, че мотивите на съда се явяват непълни, неясни и
3
противоречиви по съставомерността на престъплението и тези пороци на
мотивите се приравняват на пълната им липса, което е нарушение и е
съществено по смисъла на чл. 348, ал. З, т. 2, пр. 1 от НПК и съставлява
безусловно основание за отмяна на съдебния акт. - Решение №20/2015г. по
н.д. №1686/2014г. на ВКС, ll-ро НО.
Защитата приема, че наказанието в присъдата е и явно несправедливо,
тъй като не отговаря на обществената опасност на Д.ието и дееца. Посочва, че
PC неправилно е приел, че са налице отегчаващи обстоятелства свързани
единствено с факта, че Л.омир е станал причина за инцидента, тъй като
доказателствата сочат, че инцидента е започнал от Д.Г.. Не приема и извода
на съда, че с тези действия е застрашен живота и здравето на св. П.И. и С.Б.,
тъй като няма такива повдигнати обвинения. Твърди, че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства и налице условията за прилагане на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и налагане на по-леко наказание предвидено в
закона за подобен род Д.ие, а именно „пробация“, каквото е било и искането
на прокуратурата.
В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч излага становище да
бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата
инстанция. Счита, че определеното от съда наказание е справедливо, като са
взети предвид всички смекчаващи вината обстоятелства от една страна, а от
друга страна е обсъдил пряко действията на подсъдимия преди инцидента,
неговото поведение при управление на лек автомобил, по време на инцидента
и правилно е приел, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. И., като молят да се
уважи подадената въззивна жалба по изложените в нея аргументи.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
Л.. Р. Л.., АС. АС. ИЛ. и Н. Й. Л. (срещу последните двама в хода на
съдебното производство наказателното производство е прекратено по
давност) живеят в с. *******, област Ловеч и се познават. Л. е чичо на Л..
Свидетелите Д. Г. ГР. и Ж.В.Б. живеят в с.*******, на семейни начала.
Вечерта на 09.06.2013 г. те отишли с лек автомобил, марка „БМВ 324 ТД“, с
peг. № ****** АТ, собственост на Б., до заведението на св. Т.Т.А. което се
намирало в с.*******, на ул.„Св.в.Кирил и Методий“ №1. Автомобилът бил
паркиран пред заведението, пред което имало и маси на открито и които още
били празни. Двамата застанали пред заведението и Г. звъннал по телефона на
брат си. Вътре в заведението били свидетелите М.Ц.Й. и Д.Б.Д.
В същото време по улицата, към заведението, се движел с висока
4
скорост лек автомобил марка „Опел Астра“, червен на цвят, управляван от
въззивника. На предната дясна седалка до Л. бил АС. АС. ИЛ.. По същата
улица и в същата посока се движел пеша и св. П.Б.И. Той чул идващият зад
него автомобил, обърнал се и видял Л., който в същия момент извил рязко
волана към него. За да се предпази И. отскочил настрани към храстите. Тази
ситуация била видяна от свидетелите Г. и Б.. Автомобилът спрял пред
заведението и от него слязъл А.И., който искал да си купи нещо. Поради стара
вражда между свидетеля Г. и Л., двамата се скарали. Л. потеглил рязко с
автомобила и стигнал до близкото кръстовище, където дръпнал ръчната
спирачка на колата и тя се завъртяла около оста си. В същия момент през
кръстовището преминавал св. СТ. Ж. Б., който за да не бъде блъснат от
занеслия се автомобил, отскочил настрани и паднал на земята. Тази ситуация
била възприета от св. Б. и Г., на които се сторило, че автомобилът ударил Б..
Те тръгнали към кръстовището, където междувременно вече бил възникнал
словесен конфликт между Л. и Б. по повод случилото се. Л., виждайки
приближаващите се Б. и Г., започнал да хвърля по тях камъни. В същия
момент от към училището се появил А.И., който седнал на шофьорското
място в лекия автомобил „Опел Астра", потеглил с него към тях, като
направил няколко маневри и се блъснал в парапета до училището. Л.
продължил да хвърля камъни и да се заканва, след което се качил в лекия
автомобил при И. и двамата потеглили в посока центъра на селото.
Свидетелите Г., Б. и С.Б. се върнали пред заведението, където ги чакал
свидетеля П.И.. Те започнали да обсъждат случилото се.
След няколко минути червеният „Опел Астра“ се върнал и от него
слезли А.И., Н. Й. Л. и Л. Л.. Първият държал в ръцете си брадва, Л. - дебела
тояга, а Л. - вила. Тримата нападнали свидетеля С.Б., който се оказал най-
близко до тях, като започнали да го удрят и го повалили на земята. А.И.
останал при Б., а Л. и Л. се насочили към свидетелите Б. и Г.. Последният
също тръгнал към тях с цел да помогне на свидетеля Б.. В това време
подсъдимият Л. замахнал с вилата, ударил и счупил задното стъкло на
автомобила, собственост на свидетелката Ж. Б.. Отново замахнал и ударил и
задното ляво стъкло на автомобила, но не успял да го строши. Нанесъл удари
с вилата и по купето на автомобила. След това, заедно с Л. се нахвърлили да
бият свидетеля Г..
Всичките тези действия били видени и от свидетелите М.Ц.Й. и Д.Б.Д.
които чувайки шума и виковете пред заведението излезли навън и възприели
случилото се. Д. Д. повикал и собственика на заведението - свидетеля Г.А.,
който в този момент се намирал в двора на къщата зад заведението. Ангелов
се намесил в конфликта, опитвайки се да разтърве биещите се. В същото
време в сбиването се включил и свидетелят Ж. Й. Б., който живеел наблизо и
чул виковете на сина си - свидетеля С.Б.. Виждайки го, Л. се насочил към
него замахнал няколко пъти към тялото му с вилата, която продължавал да
5
държи. Успял да го прободе с нея в областта на дясната предмишница.
В така създалата се суматоха, свидетелят Д.Г. успял да вземе
бухалката от ръцете на Н.Л. и започнал да се защищава. Подсъдимият Р. пък
отново замахнал с вилата към него, целейки го в главата, но не го улучил, а
ударил в главата Н.Л., при което последният паднал на земята. В този момент
пристигнали и роднини на подсъдимите Л., Л. и И. - свидетелките Л.М. и А.Г.
и сбиването било преустановено.
Малко след това, след подаден сигнал на телефон 112, на мястото
пристигнали и служители на полицията, между които и свидетелите Л.Н.Й. и
В.Н. И..
Свидетелите Г., Ж.Б., С.Б. и Н.Л. били откарани в болницата в
гр.Луковит, тъй като в следствие на сбиването получили различни
наранявания.
При извършения оглед на местопроизшествието били огледани и
описани повредите по лекия автомобил, собственост на свидетелката Ж. Б..
Веднага след случилото се тя предала с протокол за доброволно предаване 1
брой вила с четири зъба и дървена дръжка.
Свидетелят Ж.Б. е предал бялата тениска, с която бил облечен по време
на сбиването и по която личали 4 броя дупки на гърдите и 2 броя дупки на
левия ръкав с петна от кръв по него.
Съгласно заключението на вещото лице Д. П. (починал в хода на
наказателното производство) по назначената и изготвената на досъдебното
производство съдебно-автотехническа оценителна експертиза /л.58-61/,
потвърдено в хода на съдебното следствие със становището на вещото лице
Н.К. /л.247-249/, на лекия автомобил „БМВ 324 ТД" с рег.№ ****** АТ е било
унищожено задното електрически нагревно стъкло, както и са били
причинени побитости по предния капак на автомобила и надиране на
предната лява врата и които щети възлизат на 442,60 лева.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че въззивникът Л.. Р. Л.. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, като
на 09.06.2013 г., около 20:20 часа в с.*******, област Ловеч, на
ул.,,Св.св.Кирил и Методий" № 1, противозаконно унищожил чужда движима
вещ - задно ел.нагревно стъкло на лек автомобил „БМВ 324 ТД“, с рег.№
****** АТ, собственост на Ж.В.Б. от с.*******, и повредил преден капак и
предна лява врата на същия автомобил, като причинил имуществени вреди в
размер на 442.60 лева.
Въззивната инстанция изцяло споделя така установената фактическа
обстановка, като кореспондираща на гласните, писмени и веществени
6
доказателства, както и на заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническа оценителна експертиза.
Въззивната инстатнция приема, че Л.. Р. Л.. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 216, ал.1
от НК, като на 09.06.201З г., около 20. 20 часа, в с. *******, Ловешка област,
на ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 1, противозаконно унищожил чужда
движима вещ - задно ел. нагревно стъкло на лек автомобил БМВ 324 ТД, с
рег. №......., собственост на Ж.В.Б. от с. ******* и повредил преден капак и
предна лява врата на същия автомобил, като причинил имуществени вреди в
размер 442. 60 лева.
Въззивникът е осъществил изпълнителното Д.ие на посоченото
престъпление чрез действие, като чрез удари с твърд предмет - вила,
унищожил задното ел. нагревно стъкло, повредил предния капак и предната
лява врата на автомобила, собственост на св. Ж. Б..
Неоснователен е довода на адв. И., че обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин така, както изисква НПК. Този довод е бил
изложен и пред първата инстанция, обсъден от нея и правилно е отхвърлен
като неоснователен. Тази инстанция, както и РС Ловеч, дава вяра на
показанията на св. Д.Г., от които се установява, че след като Л., Л. и И. са се
върнали пред заведението, Л. е носел вила, с която първо е нанесъл удари
върху св. С.Б., а след това, насочвайки се към него е нанесъл ударите по
лекия автомобил и с единият от тях унищожил задното панорамно стъкло.
Свидетелят е заявил, че именно с тази вила Л. е нападнал и самия него, а в
последствие е видял и как е намушкал свидетеля Ж.Б.. Показанията му са
последователни, непротиворечиви и логични. Съдът е приобщил показанията
на свидетеля, дадени пред друг състав на съда, при предходното разглеждане
на НОХД № 372/2014 г. по описа на PC Луковит, л. 226-227, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК. Показанията на този свидетел
кореспондират на показанията на св. Б., които също са приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.4 от НПК, л.224-226 от НОХД № 372/2014 г. на PC Луковит.
Тази инстанция кредитира тези гласни доказателствени средства, като
съобрази, че на Г. са били причинени леки телесни увреждания, за които
наказателното производство е било прекратено по давност, а Б. е пострадала
от настоящото престъпление, както и факта, че отношенията между Г. и Л. са
влошени от предходни случаи.
Показанията на свидетелите Г. и Б. кореспондират и на показанията на
св. П.И., М.Й., Д. Д. и Д.А.. Посочените свидетели са възприели действията
на въззивника. Техните показания са последователни, логични и
непротиворечиви. Тези свидетели са преки очевидци на Д.ието, не се намират
в родствена или друга връзка със страните по делото и не са установени
предходни случаи на влошени взаимоотношения с Л.. Показанията на
7
посочените свидетели са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК. От
тези гласни доказателствени средства се установява, че въззивникът чрез
удари с вилата е нанесъл удари по автомобила на пострадалата като с един от
тези удари е било счупено и задното му стъкло.
По делото са налице и косвени доказателства - показанията на
свидетелите Г.А., Ж.Б., С.Б., както и на полицейските служители пристигнали
на мястото на произшествието - Л.Й. и В. И., от които се установява
авторството на Д.ието. От показанията на св. Г.А. се установява, че след като
е бил извикан от св. Д., е чул пръскане на стъкло и отивайки вече на мястото е
видял счупеното стъкло на автомобила, както и че Л. държи вила, с която е
нанасял удари при сбиването със св. Г. и Ж.Б.. От показанията на свидетелите
Ж.Б. и синът му също се потвърждава, че единствено Л. е нанасял удари с
вила. Двамата свидетели не са възприели ударите по автомобила, но са били
потърпевши от нанесените им с вилата удари, като С.Б. заявява, че е бил
ударен от Л. през кръста с вилата, а Ж.Б. е бил прободен в областта на дясната
предмишница от подсъдимия Л.. Показанията на тези свидетели съответстват
на показанията на свидетелите очевидци. Показанията на св. Ж.Б. относно
начина на получаване на телесните му увреждания кореспондират на
заключенията на вещите лица по изготвените и изслушани съдебно-
медицински експертизи, както и от медицинските документи, описващи
характера, вида и механизма на причиняване на уврежданията.
От показанията на св. Л.Й. и В. И. /полицейски служители, които първи
са пристигнали на мястото/ се установяват щетите по автомобила на Ж. Б..
Тези гласни доказателства кореспондират на писмените доказателства -
протокола за оглед и фотоалбума към него, както и на протокол за
доброволно предаване, с който вилата е предадена като веществено
доказателство.
Тази инстанция, както и първата, приема, че са защитна теза
обясненията на въззивника, в които отрича да е удрял автомобила на
свидетелката Б. и твърди, че не е виждал иззетата като веществено
доказателство вила. Тези обяснения противоречат на показанията на
свидетелите : Д.Г., Ж. Б., П.И., М.Й., Д. Д., Д.А., Г.А., Ж.Б., С.Б., Л.Й. и В. И.,
писмените доказателства - протокола за оглед и фотоалбума към него,
протокол за доброволно предаване, вещественото доказателство – вила, както
и на заключението на вещото лице по съдебно -автотехническа оценителна
експертиза.
Въззивната инстанция не дава вяра на показанията на св. Н. Й. Л.,
дадени пред нас, в частта, в която твърди, че не е видял кой е нанесъл ударите
по автомобила на пострадалата, тъй като от една страна наказателното
производство е било прекратено по давност и показанията му са дадени в
защита на Л., а от друга страна показанията му противоречат на изложените
8
на стр. 8 и 9 гласни, писмени и веществени доказателства.
От субективна страна Д.ието е осъществено от Л. виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
Тази инстанция не споделя тезата на адв. И., че Д.ието е несъставомерно
от субективна страна. От изложените на стр. 8 и 9 гласни, писмени и
веществени доказателства, се установява, че действията на въззивника са
били целенасочени и последователни спрямо автомобила и може да се
направи извод, че е целял този резултат, а именно да причини щети по
автомобила.
Ловешкият окръжен съд приема за неоснователен довода на адв. И., че
мотивите на съда се явяват непълни, неясни и противоречиви по
съставомерността на престъплението и тези пороци на мотивите се
приравняват на пълната им липса, което е нарушение и е съществено по
смисъла на чл. 348, ал. З, т. 2, пр.1 от НПК и съставлява безусловно
основание за отмяна на съдебния акт. - Решение №20/2015г. по н.д.
№1686/2014г. на ВКС, ll-ро НО.
Мотивите на присъдата са пълни, ясни, непротиворечиви и
съответстват на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Съдът е посочил в
мотивите установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Тъй като по
делото са налице противоречия в доказателствените материали, РС Ловеч е
изпълнил и задължението си по изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК, като е изложил
съображения кои доказателствени материала приема и кои отхвърля. Не е
налице основание по чл. 348, ал. З, т. 2, пр.1 от НПК за отмяна на присъдата.
Жалбата е основателна по отношение на размера на наказанието.
При определяне вида и размера на наказанието на Л.. Р. Л.. съдът е
съобразил от една страна, като смекчаващи вината обстоятелства :
сравнително ниската стойност на повреденото имущество, чистото му
съдебно минало и младата му възраст към момента на извършване на Д.ието.
Като отекчаващо вината обстоятелство е преценено от първата инстанция
поведението на Л., който е станал причина за конфликта и последвалото
масово сбиване. При тези мотиви съдът е определил наказание на въззивника
за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК при условията на чл. 54 от НК, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на 6 /шест/
месеца лишаване от свобода. Тази инстанция споделя така установените от
РС Ловеч смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства, но намира, че като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се съобрази и продължителния
9
период на разглеждане на делото - от извършване на Д.ието до настоящия
момент / 8 г. и 4 м./. По изложените съображение, съдът приема, че
наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде определено при
преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства и да бъде наложено на
въззивника наказание лишаване от свобода в размер на 4 /четири/ месеца
лишаване от свобода. Присъдата следва да бъде изменена в тази й част, като
бъде намален размера на наказанието на Л.. Р. Л.. от 6 /шест/ месеца на 4
/четири/ месеца лишаване от свобода.
Съдът не споделя аргумента на защитата, че неправилно първата
инстанция е ценила като отекчаващо вината обстоятелство поведението на Л.,
който е станал причина за конфликта и последвалото масово сбиване. Съдът
правилно е приел, че началната причина за възникналия конфликт е
поведението на въззивника, който се е движел с висока скорост при
управление на лекия автомобил марка „Опел Астра“, след което е извил
волана спрямо св. П.Б.И. който се е движил по същата улица и в същата
посока пеша. Въззивникът спрял автомобила пред заведението и от него
слязъл А.И., който искал да си купи нещо. Г. и Л. се скарали. Л. потеглил
рязко с автомобила и стигнал до близкото кръстовище, където дръпнал
ръчната спирачка на колата и тя се завъртяла около оста си. В същия момент
през кръстовището преминавал св. СТ. Ж. Б., който за да не бъде блъснат от
занеслия се автомобил, отскочил настрани и паднал на земята. Правилно
съдът е приел, че поведението на възивника при управление на МПС то е
създало опасност на живота на св. И. и Б.. Действително по делото е
установено, че е налице предхождащ Д.ието конфликт между вззивника и св.
Г., но този конфликт не е причина за извършване на Д.ието. Първопричина за
настъпване на Д.ието е поведението на въззивника при управлението на
автомобила. Д.ието е извършено от Л. след отправена забележка от страна на
св. Г. по повод опасното му шофиране. По изложените мотиви, тази
инстанция, както и първата, приема, че не следва да се цени като смекчаващо
вината обстоятелство наличието на влошени отношения между въззивника и
св. Г., тъй като не те са причина за възникване на инцидента.
Въззивната инстанция приема, както и РС Ловеч, че не са налице
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК за определяне на наказание на
въззивника при многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За да намери
приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК, съдът следва да
направи извод, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и най – лекото, предвидено в закона наказание, да се
окаже несъразмерно тежко. Тази инстанция намира, че съобразените като
смекчаващи вината обстоятелства при определяне на размера на наказанието
не са изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по
смисъла на чл. 55, ал. 1 НК. На следващо място от събраните по делото
доказателства не може да се направи и извод, че ако бъде наложено и най –
лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко. За
10
да направи този извод, съдът съобрази установените по делото смекчаващи
обстоятелства, приетото отекчаващо вината обстоятелство, начина на
извършване на Д.ието и подбудите за извършването му.
Присъдата е правилна в частта, с която съдът на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода на Л.. Р.
Л.. за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Налице са условията
на чл. 66, ал. 1 НК – наложено на въззивника наказание е до три години, Л.
не е осъждан и съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е
справедливо, и че съответства на обществената опасност на Д.ието и на
автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
При този изход на процеса съдът е осъдил подсъдимия Л.. Р. Л.. да
заплати на Ловешки районен съд сумата 146. 67 лева, представляваща
направени по делото разноски, а на ОД на МВР Ловеч сумата от 81. 00 лева,
представляващи разноски на досъдебното производство за изготвянето на
автотехническата оценителна експертиза. Съдът е осъдил подсъдимия Л. да
заплати на Районен съд гр.Луковит сумата 249. 67 лева, представляваща 1/3
от направените разноски при предходното разглеждане на делото от състав на
този съд.
Присъдата е правилна и в частта, с която иззетите по делото веществени
доказателства на основание чл.53, ал.1, б.„а" от НК са отнети в полза на
държавата - един брой вила с четири зъба и дървена дръжка с размер от 110
см, като вещ послужила за извършване на престъплението, след влизане на
присъдата в сила следва да бъде унищожена, като вещ с незначителна
стойност. Вещественото доказателство - 1 брой бяла тениска с яка и надпис
„INTO", след влизане на присъдата в сила, е постановено да се върне на
свидетеля Ж.Б..
Настоящата инстанция намира, че следва да се измени присъда №
260007/08.02.2021 г. по НОХД № 230/2019 год. на Ловешкия районен съд,
като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода на Л..
Р. Л.., с ЕГН **********, от 6 /шест/ месеца на 4 /четири/ месеца. Присъдата
следва да се потвърди в останалата й част.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК,
съдът
11
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260007/08.02.2021 г. по НОХД № 230/2019 год. на
Ловешкия районен съд, като намаля размера на наложеното наказание
лишаване от свобода на Л.. Р. Л.., с ЕГН **********, от 6 /шест/ месеца на 4
/четири/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12