О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас,
№2927 / 19.12.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
Бургас, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д.№ 3087/2019г. на Административен съд
– Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.60, ал.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят П.К.
Т.в качеството й на ЕТ „Цитрус – П.Т.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Маринка, ул.“Тодор Грудов“ № 1, е оспорила разпореждане по чл.60,
ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-620-0365706/12.12.2019г. на началник сектор
„Мобилни групи“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със
заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бирария
„Халбите“, находящ се в с.Маринка, ул.“Тодор Грудов“ №1 и е забранен достъпът
до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. В
заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение,
основано на чл.60, ал.1 от АПК, във вр. чл.188 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди,
че разпореждането за предварително изпълнение е незаконосъобразно и иска да
бъде отменено.
Ответникът представя
административната преписка и не изразява становище.
ФАКТИ:
Съгласно представения
с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0365706 от 10.12.2019г.
служители на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект бирария „Халбите“,
находящ се в с.Маринка, ул.“Тодор Грудов“ № 1 стопанисван от жалбоподателя. В
хода на проверката е извършена контролна покупка на стойност 3.60 лв., за която
не е издадена фискална касова бележка. Не е спорно, че в обекта има
регистрирано в НАП фискално устройство.
Въз основа на тези
факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.118,
ал.1 от ЗДДС във връ. С чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ
„запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.
Заповедта постановява
запечатването да се извърши непосредствено с връчването на заповедта в
присъствието на представител на жалбоподателя. При връчването й на 16.12.19г.
като дата и час на запечатването са посочени 16.12.2019г. в 14,00 часа.
Със заповедта още е
указано на търговеца, че изпълнението на наложената с нея ПАМ ще бъде
прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото
лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение
глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
Органът е изложил
отделни мотиви за разпореждането за предварително изпълнение, които единствено
са относими към настоящото производство, поради това, че негов предмет е само
разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.
Според тези мотиви
фактическите основания за издаване на това разпореждане са:
- В търговския обект е извършена контролна
покупка на стойност 3,60 лв., за която не е издаден фискален бон от фискалното
устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки;
- наличие на касова разлика в размер на 15,20
лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.
Посочено е, че установената положителна разлика се дължи закономерно и на други
неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат;
-
Среднодневен оборот на
стойност 54,33 лв.;
- Лицето
декларира общ облагаем доход в размер на 2 771,75 лв. за 2018г.;
1 746,61 лв. за 2017г.; 2 880,30 лв. за 2016г.
Въз основа на тези факти органът е направил
извод, че предварителното изпълнение е необходимо за да се защитят особено
важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на
реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че
констатираното нарушение води до отклонение от данъчното облагане чрез
конкретното неиздаване на ФКБ за извършваните продажби и препятства
възможността за проследяване на оборота. Направен е извод, че с конкретното
предварително изпълнение от една страна ще се предотврати възможността да се
продължи допуснатото административно нарушение от същия търговец, при това
такова което води до задълбочаване нарушенията на фискаланата дисциплина, а от
друга страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне
в практика на конкретния субект, като представлява и превенция на
непосредствено настъпващите от нарушението вреди за фиска. Органът е направил
извод и че установяването на укрити приходи от продажби попадат в хипотезата
„труднопоправима вреда“ по смисъла на чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. В заключение
административният орган е приел, че разпореждането за предварително изпълнение
е съобразено и с характера и целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен
и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение
от данъчно облагане. Именно с оглед на това, според органа, отлагането
изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените цели. Според органа
превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и за държавата и
обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Дружеството –
жалбоподател е адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане
за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено
засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за
него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното
разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Според чл.188 от ЗДДС
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК. С чл.188 ЗДДС не се допуска предварително
изпълнение на ПАМ по ЗДДС по силата на закона. Разпоредбата само препраща към
реда по АПК, а последният е общ процесуален закон и не регламентира допускане
на предварително изпълнение на административен акт от конкретен вид. Чл.166 АПК
урежда реда и условията за спиране на допуснато предварително изпълнение, но не
и предпоставки за допускане на такова. Единствената възможност уредена в АПК за
допускане на предварително изпълнение е тази в чл.60, ал.1 – с разпореждане на
административния орган.
Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му
изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен
неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция.
Съгласно чл.60, ал.5
от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително
изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в
тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил
оспорен.
Когато законодателят
с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория
административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед
техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира
наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в
тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория
защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага
неговото предварително изпълнение.
Във всички останали
случаи административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не
бъде обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът
се произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила
съдебен акт, с който жалбата срещу административния акт е отхвърлена.
Случаите, при които
административните актове се изпълняват след като влязат в сила са принципа, а
хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е
изключение.
Законодателят в
чл.60, ал.1 от АПК е дал възможност на административния орган, в случаите,
когато законът не предвижда предварително изпълнение на съответния
административен акт, при наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази
разпоредба, с разпореждане да допусне такова предварително изпълнение. В тежест
на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.
От регламентираните в
чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде
постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от
предпоставките визирани в нормата. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки
административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително
изпълнение, не е разумът на закона вложен в тази разпоредба.
В процесният случай
от справка, която съдът извърши в деловодната система на Административен съд
Бургас установи, че за цялата 2017г., 2018г. и 2019г. до тук всеки обжалван
административен акт издаден на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС съдържа
разпореждане за предварително изпълнение. Такъв е и процесният акт. Така
административният орган придава изключителност на издадените по реда на чл.186,
ал.1 от ЗДДС административни актове като презумира наличието на предпоставки по
чл.60, ал.1 АПК винаги, когато са налице предпоставки за налагане на ПАМ. Това
е в противоречие с разума на законодателя, който не е предвидил предварителна
изпълняемост на всички адм.акт, защото в противен случай би нормирал допускане
на предварително изпълнение със самия закон.
Извършеното нарушение
на 10.12.2019г., се изразява в неиздаване на фискален касов бон на стойност 3,60
лв.
Посочено е наличие на
касова разлика в размер на 15,20 лв. между наличните парични средства в касата
и тези маркирани във ФУ. Средно-дневен оборот на стойност 54,33 лв. и
деклариран от лицето общ облагаем доход в размер на 2 771,75 лв. за
2018г.; 1 746,61 лв. за 2017г. и 2 880,30 лв. за 2016г.
Изброените факти не
могат да се обосноват изводите направени от органа относно наличието на
предпоставси за приложението на чл.60, ал.1 от АПК.
Никой от сочените
факти не води до извод, за нужда да се осигури животът или здравето на гражданите.
С неиздаденият касов бон за 3,60 лв. не е накърнен важен държавен или обществен
интерес. Няма никакви данни за наличие на опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито, че от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Отделно от това, след
като ПАМ може да се наложи само въз основа на констатираното наличие на някоя
от хипотезите визирани в чл.186, ал.1 от ЗДДС, мотивирането на нужда от
предварителното изпълнение на тази ПАМ следва също да се извежда от фактите
относими към основанията за издаването й. Т.е. съмнението на органа, че
декларираният финансов резултат е нереално нисък, не може да обоснове нужда от
предварително изпълнение на ПАМ.
Следва да се
подчертае, че ПАМ не е санкция, защото няма за цел да поправи и превъзпита
нарушителя, още по-малко е санкция разпореждането за предварителното изпълнение
на ПАМ. Стремежът да се обоснове системност в извършването на едни и същи
нарушения чрез предположение, че касов бон често не се издава е необоснован от
събраните доказателства, а запечатването на обекта преди влизане в сила на
заповедта за ПАМ не може да обезпечи дори събирането на санкциите, които за
нарушението на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ все още не
са наложени. В случая органът се опитва да „накаже“ лицето чрез предварителното
изпълнение на ПАМ, въпреки, че не това е целта както на принудителните
административни мерки, така и на предварителното изпълнение на
административните актове.
Мотивите на
административния орган извън изрично изброените фактически основания са общи и
абстрактни.
Не може да се твърди,
че нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и
обществото, след като стойността на покупката, за която не е издаден касов бон
е 3,60 лв.
Както беше посочено в
началото на мотивите заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен
акт, за който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по
нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на
основание чл.186, ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се
налага предварителното изпълнение на тази мярка и няма особено значими
интереси, които да изискват нейното изпълнение да бъде обезпечено
предварително, преди влизане в сила на самата ПАМ. Мярката се състои в
запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за
определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се
цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се
защити фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или
предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния
търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими
публични задължения. Нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може
да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на
данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органът. Ефектът от
изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след
като административният акт, който я постановява влезе в сила.
Установяването на
укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на трудно поправими
вреди, но само ако са констатирани такива укрити приходи, в количество, което
да води до извода за наличие на вреди за фиска (дължимият ДДС за 3,60 лв. е 0,72
лв.) и са налице, макар и косвени доказателства, че заплащането на данъчните
задължения, произтичащи от тези укрити приходи, не може да бъде обезпечено.
Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да
се предотврати настъпването на трудно поправимата вреда, защото със
запечатването на търговския обект не може да се обезпечат публичните вземания
възникнали от тези укрити приходи. То не може да доведе до защита на
вземанията, които фискът евентуално има.
На следващо място,
абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу
ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното
изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди
да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено
запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването
на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират
данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде
спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични
задължения.
Според съда
административният орган неправилно счита, че всеки административен акт,
постановяващ ПАМ по реда на ЗДДС следва да подлежи на предварително изпълнение.
Не е такава целта на закона, нито е налице в конкретния случай някоя от
предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК.
Разпореждането е
незаконосъобразно и на още едно основание.
Съгласно чл.187,
ал.4, предл. първо от ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява
от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и
след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло.
Законодателят счита,
че целите, заради които при извършване на определени нарушения е предвидил
налагане на ПАМ „запечатване на обект“ в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
могат да бъдат постигнати и ако лицето, извършило някое от тези нарушения,
заплати наложената му имуществена санкция. Такава санкция може да бъде наложена
само по реда на ЗАНН, от което следва, че при връчване на заповед за налагане
на ПАМ, в която се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение,
органът следва да връчи и наказателно постановление за същото нарушение, за да
може да даде възможност на лицето да плати наложената му имуществена санкция и
по този начин да бъде прекратена ПАМ и да се постигнат целите визирани в
чл.186, ал.1 във вр. с чл. 187, ал.4 от ЗДДС.
Няма пречка
наказателното постановление да бъде съставено и връчено по-късно, но само в
случаите, когато органът не е придал с разпореждане предварително изпълнение на
наложената ПАМ. В случаи като процесния възможността, която законът е
регламентирал в чл.187, ал.4 от ЗДДС не може да бъде реализирана, т.е. лицето е
лишено от тази възможност, защото органът е придал предварително изпълнение на
ПАМ и изрично е разпоредил запечатването да се извърши непосредствено с
връчването на заповедта за ПАМ. От административната преписка се установява, че
наказателно постановление въобще не е издадено, не е съставен дори акт за
установяване на административно нарушение. Т.е. лицето е лишено от правото,
което законът му дава да плати имуществена санкция, която в случая все още не
му е наложена, и по този начин да прекрати производството по налагане на ПАМ.
По изложените
съображения обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварително
изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-620-0365706/12.12.2019г. на началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас, отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното
и на основание чл.60, ал.6 от АПК, Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна
административна мярка ФК-620-0365706/12.12.2019г. на началник сектор „Мобилни
групи“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Определението може да
се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: