Р Е
Ш Е Н
И Е
15. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на трети октомври, през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Ан.Василева,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. а. х. д. № 2592 по описа за 2019г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 06.02.2019г. по н. а. х. д. № 11130/17 г. Софийски районен съд, НК, 107 с –в е признал подсъдимия С.П.С. за виновен в
извършването на престъпление по чл.134 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от НК,поради
което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание-глоба в размер на 1500лв..В тежест на подсъдимият са възложени и направените по делото разноски.
Против решението
е постъпила жалба от подсъдимият ,в
която се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане
решението да бъде отменено ,като се постанови ново, с което С. да бъде признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание, защитата на
подсъдимият,поддържа жалбата и изложените в нея доводи.
Представителят на СГП счита ,че
първоинстнационния акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Подсъдимият моли да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови решението си, районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел
от фактическа страна, следното:
Подсъдимият С.П.С. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
работи, постоянен адрес ***, настоящ адрес ***0, ЕГН: **********.
На
13.11.2013г. около 17.50 часа пострадалата М.М.и съпругът й - св. Б.М.се
прибирали към дома си, находящ се в с. Бистрица, ул. „Янчовска река“ № 23.
Двамата вървели пеша от автобусна спирка по ул. „Алеко“ към ул. „Янчовска
река“. В района на кръстовището на ул. „Алеко“ и ул. „Резньовете“ служители на
„С.В.“ АД извършвали изкопни и строително-ремонтни дейности. Строителните
дейности представлявали изграждане и реконструкция на водопровод, изпълнявани
от строителен екип на дружество „Г.И.“ ЕООД. Технически ръководител на обекта
за посочения период бил подсъдимият С.С.. Мястото, на което били извършвани
ремонтни дейности било осветено като
били поставени предупредителни светлоотразителни конуси и сигнална лента. На
въпросното кръстовище имало фадрома с включени светлини и няколко строителни
работници. На около 6 метра от фадромата имало изкоп, който се намирал на
улицата до тротоара, от дясната част. Тротоарът представлявал зелена ивица,
разположена по-високо от улицата. Изкопът бил с размери около един метър и
двадесет сантиметра дължина, седемдесет сантиметра ширина и дълбок около
деветдесет сантиметра.Самият изкоп не бил осветен и не бил обозначен със светлинен източник, подаващ
мигаща жълта светлина. Липсата на надлежни означения на изкопа станало причина
свидетелката М. да пропадне до кръста в изкопа. Вследствие на падането М. усетила
силна болка в десния глезен.Св.М.й помогнал да излезе от изкопа.М. се оплакала
,че не е в състояние да движи десния си крак. Св. М.помолил техническия
ръководител подс. С.С. да закарат съпругата му до дома им. Веднага след това
св. М.транспортирал пострадалата до Военномедицинска академия, където се
установило, че същата има фрактура на дясна глезенна става. На М. била
извършена операция, след което била в гипсово корито и се придвижвала с помощни
средства в продължение на около месец.
Според
заключението на съдебномедицинската експертиза М.М.е получила двуглезенно счупване на десния
крак с частична луксация на дясната глезенна става, имащо за последица трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни.Според експертите
констатираното травматично увреждане на пострадалата е получено по механизъм
при фиксирано стъпало завъртане на подбедрицата или навеждане напред или назад
на същата.Съгласно заключението такива условия се създават при падане от високо
и конкретното счупване отговаря да е получено при падане в ров.
От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че непосредствените причини за злополуката с пострадалата М. са липсата на светлинна сигнализация съгласно изискванията на чл. 63 от Наредба № 3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците и на чл. 31, ал. 2 и т. 19 на Приложение № 1 на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.Според цитираните разпоредби е било необходимо изкопът да бъде обозначен със светлинен източник, подаващ мигаща жълта светлина.Според експерта нарушенията на изискванията и нормите, уреждащи здравословните и безопасни условия на труд на строителния обект са допуснати от техническия ръководител на изпълнителя на СМР „Г.И.“ ЕООД - подсъдимия С.С., който не е изпълнил изискванията на чл. 5, ал. 2 и ал. 4, чл. 50 и чл. 63 от Наредба № 3 от 16.08.2010г.. за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, и на чл. 31, ал. 2 и т. 1.9 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като не е осигурил използването на светлинни източници, подаващи мигаща жълта светлина в условията на ограничена или намалена видимост и не е спазил изискванията на чл. 9а на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като не е извел от строителната площадка пешеходците М.М.и придружаващия я съпруг
При така установената фактическа обстановка първата
инстанция е приела, че авторството на деянието е доказано по
несъмнен начин,поради което подсъдимият С. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимият е
извършил престъплението, описано във внесеното постановление на СРП е намерил
своето правилно разрешение в мотивите на обжалваното решение.
Правилно,съдът от първата
инстанция е дал вяра на показанията на пострадалата и съпругът й.Същите са последователни,логични
,обективни и най-вече максимално конкретни.Обосновано,първия съд е кредитирал
изложеното от пострадалата М. и на негова основа е изградил приетата за
установена фактическа обстановка.Показанията й намират подкрепа в останалите
събрани по делото доказателства,включително и в тези на св.Петрова.Установено
е,че ремонтните дейности на обекта са осъществявани на фаровете и мигащата
жълта светлина на багера,извършващ изкопната дейност,без да е налице друг светлинен
източник,подаващ мигаща жълта светлина,съгласно нормативните изисквания за
безопасност по време на СМР.Според разясненията на вещото лице,изготвило
техническите експертизи фаровете на МПС
или строителни машини не попадат в категорията на светлинни
източници,захранвани от електрическата мрежа,които са визирани от нормативните
разпоредби.
Горните факти са установени по
несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства от първия съд.Те не се
опровергават и от показанията на св.Петрова,така както твърди защитата,тъй като
св.Петрова посочва в показанията си ,че е видяла обезопасителни ленти и
работещи машини,като дори не е
забелязала обезопасителни конуси или други светлини,включително улично
осветление,макар такова да е имало и да е работело към момента на
инцидента.Разпитаните строителни работници излагат сходно описание на взетите
обезопасители мерки.Нито един от тях не сочи,че изкопът е бил осветен с мигаща жълта светлина и изцяло обграден с
конуси,която да подсказва за опасност на пътя.В случаят ,според експерта се
установява и,че изкопната дупка е била плътно до бордюра,поради което се касае
за нарушаване на пътната настилка ,което е следвало да бъде сигнализирано съгласно
нормативните изисквания ,което не е сторено.Липсвали са и достатъчно
конуси,които да ограждат целия изкоп.Такива са и констатациите на вещото
лице,изготвило изслушаните и приети от първия съд заключения на техническите експертизи.Настоящата
инстанция не намира причини ,за да не се съгласи с така формираните изводи на
СРС за обосноваността и компетентността на изготвените заключения..Според експерта
не е установен отчет за проверка на изпълнение на СМР за 13.11.2013г./деня на
злополуката/ , а такъв има единствено за 14.11.13г. –деня следващ
злополуката,поради което възражението на защитата,навеждащо довод за спазване
на строителните изисквания в деня на злополуката е неоснователно.От друга страна,експерта е
категоричен ,че след преглед на документацията не е установил използването на
сигнално осветление за сигнализиране на направения изкоп в момента на
злополуката,което представлява нарушение на изискванията на чл.63 от Наредба №
3 за временна организация и безопасността на движението при извършване на СМР
по пътищата и улиците и на чл.31 и т.1.9 на Приложение № 1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР.
При така установените факти,правилно първият
съд е приел ,че с бездействието си подсъдимият С. е виновен за настъпилия
вредоносен резултат- средна телесна повреда на пострадалата М. като е
осъществил състава на престъплението по чл.134 ал.1 т.2 от НК ,както от обективна,така и от субективна
страна.
С бездействието си-неосигуряването
на необходимата светлинна сигнализация на изкупната дупка в качеството си на
технически ръководител на обекта,подсъдимият е станал причина за настъпилия
инцидент.Несъмнено е налице и
съпричиняване от страна на пострадалата ,доколкото същата се е движела по
пътното платно , а не по бордюра,каквото е изискването към пешеходците,съгласно
ЗДвП.От своя страна,подсъдимият след като е забелязал движението на пешеходката
по пътното платно в посока изкопната дупка е следвало да я изведе от строителния
обект при наличието на работеща строителна техника,наличие на изкопи и намалена
видимост,което не е сторил.С бездействието си подсъдимият е нарушил правилата
за безопасно упражняване на правно регламентирана дейност,представляваща
източник на повишена опасност.
Деянието е извършено виновно,при
форма на вината непредпазливост.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на решението, въззивната инстанция счете, че наложеното
наказание на подсъдимият е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.Подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност,като му е наложено административно наказание-глоба в близък до
минималния размер.Отчетен е както факта ,че се касае за СМР на уличното платно
в жилищна зона,в непосредствена близост до бордюра в тъмната част на
денонощието ,което е налагало надлежно обозначаване на строителните
дейности,както и факта ,че пострадалата
също не е взела достатъчно мерки ,за да гарантира своята безопасност,сама
нарушавайки правилата за движение по
пътищата.Налице е съответствие между извършеното от подсъдимият и целите по
чл.36 от НК,поради което няма основание за проява на по-голяма снизходителност.
С оглед изхода на делото,правилно
направените разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено,поради
което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.02.2019г.
по н. а. х. д. № 11130/2017 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 107
с – в.,
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.