Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 08.04.2019
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-а състав, в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
При секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Павел Панов в.гр.д 13137 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 422 от 05.06.2018 г. на СРС, 167 състав,
постановено по гр.дело № 88226/ 2017г., са отхвърлени предявените от И.Л.К., ЕГН **********,
срещу ЧСИ У.Д., с per. № 858 на КЧСИ, при условията на
обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове, както следва: 1/ иск с
правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45. ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума
в размер от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в изживени болки и страдания, претърпени в резултат на процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение; 2/ иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 48 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от
същото процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващи се в
заплатени разходи за пътуване от гр. Панагюрище до гр. София и обратно за
подаване на молби с вх. № 58190/12.10.17 и е вх.№ 60920/30.10.2017 г.
Жалбоподателят И.К. обжалва решението изцяло с въззивна
жалба от 03.07.2018 г., като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Излага
съображения, че на 11.09.2017г. е изплатил изцяло задължението по
изпълнителното дело, но е продължил да получава съобщения. Твърди, че изводите
на съда за липса на противоправност в действията на ЧСИ е неправилно. Сочи, че
действията на ЧСИ след датата на плащането са противоправни и са основание за
ангажиране на деликатната отговорност на ответницата. Излага аргументи, че и
сторените транспортни разходи са доказани. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи исковете. Претендира разноски.
По делото е постъпил и писмен отговор от въззиваемата
страна, с който се оспорва въззивната жалба по подробни съображения.Моли съда
да потвърди атакуваното решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба, с която е сезиран съдът, е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна .
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му компетентност, поради което е валидно. Не се
установяват процесуални нарушения във връзка с упражняването на правото на иск,
поради което решението е допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК
по отношение правилността на обжалваното първоинстанционно решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от жалбоподателя във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати
и към мотивите на първоинстанционния съд, поради което настоящият съдебен
състав препраща към тях. В отговор на оплакванията във въззивната жалба съдът
изтъква следното:
По иск с правна квалификация чл.441 ГПК вр.чл.45 от ЗЗД следва
ищецът да докаже качеството на съдебен изпълнител на лицето, а за да е налице
деликт е необходимо всички елементи от състава на деликта да са налични
кумулативно – деяние, което да е противоправно, вреда и причинна връзка от
обективна страна и вина от субективна, която се предполага при кумулативното
наличие на предпоставките от обективна страна.
Правилно СРС е
отделил като безспорно, че ЧСИ У.Д. по молба, от 26.07.2017г„ на „Т.С.“ ЕАД в качеството на взискател
е образувала изпълнително дело № 20178580401473 против И.Л.К. и М.М.К.в
качеството им на длъжници. Установява се от представените по дело доказателства,
включително и от приложеното копие на изпълнителното дело, че ЧСИ е наложил
запор върху банковите сметки на ищеца в БАНКА ДСК ЕАД и Ю.Б.АД, както и върху банковите
касетки и вземания на длъжника в тези банки, до размера на сумата от 469, 64
лв. Съобщенията са изпратени на дата 29.08.2017г., като в същия ден е изпратено
и съобщение до НОИ, с което е наложен запор и върху получаваната от длъжника
пенсия. Съобщението е получено в НОИ на 01.09.2017 г.
Въззивният съд намира за нужно да
отбележи, че съгласно чл.428 от ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да покани
длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Поканата съдържа името и адреса на
взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни
задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се
съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение
се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт. Поради това въззивният съд
счита, че законодателят е вменил задължение на съдебния изпълнител във всички
случаи да покани длъжника да изпълни доброволно и в конркетния казус е необходимо ЧСИ да извърши
необходимите действия да връчи поканата на длъжника. Следва да се има предвид,
че от връчването на поканата текат редица срокове, възникват редица права за
длъжника, както и задължения, поради което връчването на ПДИ е абсолютно
наложително и необходимо в производството по принудително изпълнение. Самият
ищец признава, че е узнал за принудителното изпълнение не от ЧСИ чрез получена
покана за доброволно изпълнение, а от уведомление от НОИ, че поради получено запорно съобщение
ще се извършват удръжки от пенсията му. Настоящият състав следва да посочи, че
в изпълнителния процес е от изключителна важност длъжникът да бъде
законосъобразно уведомен за изпълнителното дело, съответно към кориците на
същото да е приложена надлежно връчена покана за доброволно изпълнение. Фактът,
че длъжникът е узнал по друг ред за воденото производство за удовлетворяване на
кредиторовото вземане не може да освободи ЧСИ от задължението му да връчи ПДИ.
Настоящият състав намира, че е
изпълнено задължението на ЧСИ, обективирано в чл.507 от ГПК, а именно, че запорното
съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на
поканата за доброволно изпълнение до длъжника. По конкретното дело запорните
съобщения и поканата за доброволно изпълнение са изпратени в един и същи ден,
но поради отсъствието на длъжника от адреса му първите са стигнали до своя
адресат преди ПДИ, което по никакъв начин не може да се вмени в отговорност на
ЧСИ. Поканата е изпратена на постоянния адрес на длъжника, който правилно СРС е
отчел, че се приема за адреса, на който следва да се осъществява официалната кореспонденция
с лицето. След неуспешен опит връчителят да намери лицето, е залепено
уведомление и на 12.10.2017г. е връчена поканата на длъжника в кантората на
ЧСИ. Действително по делото е налична втора ПДИ от 14.09.2017г., която е
изпратена в град Панагюрище. Съдът не намира елемент на противоправност в опита
на ЧСИ да връчи поканата и на този адрес на лицето, доколкото първата покана не
е била връчена на лицето към датата на изготвяне на втората, съответно не било
залепено и уведомление на постоянния адрес на лицето (същото е поставено на
4.10.2017г.). Поканата е с идентично съдържание като тази, изготвена на
29.08.2017г., а целта ѝ е била да се уведоми длъжникът за принудителното изпълнение
по законовия ред. Към двете покани са били приложени идентични изпълнителни
листа, съответно за длъжника е лесно установимо, че става въпрос за едно и също
вземане, което той е погасил. Както съдът посочи по-горе, не се констатира
противоправност в действията на ЧСИ във връзка с изготвянето и изпращане на
покани за доброволно изпълнение до длъжника. Това са законовонеобходими
действия, които са извършени в условията на съобразяване с процесуалната уредба
на принудителното изпълнение.
Относно налагането на запори и тяхното
вдигане съдът намира следното: запорно съобщения са изпратени заедно с поканата
за доброволно изпълнение, съответно не се наблюдава противоправно поведение,
което да е основание за ангажиране на деликната отговорност на ответницата. Съобщения
за вдигане на запорите са изпратени от ЧСИ непосредствено в деня на извършеното
плащане от длъжника и същите са получени в рамките на няколко дни от адресатите
им. Съответно не е налице забавяне в изпълнение на задължението на ЧСИ да
разпореди вдигане на запорите след постъпване на сумата по специалната сметка
на съдебния изпълнител.
Що се отнася до възражението, че надвнесените от длъжника
суми не са възстановени навреме съдът намира следното: С две искания, съответно
от 11.09.2017 г., и 12.10.2017 г., ищецът е направил искане до ЧСИ за
възстановяване на надвнесените по изпълнително дело суми. Установява се от преводно нареждане с дата 17.10.2017
г., че ЧСИ У.Д. е възстановила на ищеца сумата 101.52 лв. по личната му банкова
сметка ***. Съдът не констатира забавяне в действията на ЧСИ, което да обуславя
противоправност на същите. Сумата е възстановена в рамките на около месец,
което не е неразумно дълъг срок.
В допълнение въззивният съд намира за необходимо да посочи,
че налагането на обезпечителни мерки, към които се числи и запорът върху
вземания, гарантират реализиране на изпълняемото притезателно право, чието удовлетворение
се търси в изпълнителния процес. Налагането им следва да е внезапно и
незабавно, за да се гарантира ефективността на съответната мярка и да се
подсигури невъзможността да се укрие имущество, съответно недобросъвестен
длъжник да се разпореди с него. В конркетния случай обезпечителните мерки,
предприети от ЧСИ, не са непропорционални. Следва да се има предвид, че за да
започне принудително изпълнение е налице неизпълнение на задължение от страна
на длъжника, което уврежда кредитора. При неизпълнение на едно парично задължение
в срок длъжникът сам се поставя в опасността срещу него да бъде започнато
принудително изпълнение, чрез което кредиторът да реализира своето притезателно
право. В този смисъл длъжникът е длъжен да търпи неудобствата и засягането на
имуществената му сфера в определен от процесуалния закон обем. Едва при
излизане извън границите на допустимото от закона навлизане на съдебния изпълнител
в правната сфера на длъжника възникват предпоставките за ангажиране на деликатната
отговорност на СИ. В конкретния случай тази хипотеза не е налице. Поради
изложените аргументи не е основателно и оплакването на въззивника, че
продължително време имал качеството „длъжник“. Това качество му е придадено по
силата на закона и то е придобито в рамките на изпълнителния процес, който е
надлежно образуван и е бил необходим с оглед липсата на плащане на признатото
вземане на кредитора.
Поради тези мотиви въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение и поради съвпадане на изводите на първоинстанционния и на
въззивния съд, решението следва да се потвърди.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата
страна, която не претендира такива, поради което не следва да ѝ се
присъждат.
Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в
решението на СРС ответницата е посочена като ЧСИ У.Д., а видно от материалите по делото, фамилията
на лицето е Димоларова. СРС следва да прецени служебно дали са налице
предпоставките да проведе производство по реда на чл.;247 от ГПК за
отстраняване на ОФГ.
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 422 от 05.06.2018 г. на СРС, 167
състав, постановено по гр.дело № 88226/ 2017г., с което са отхвърлени предявените от И.Л.К.,
ЕГН **********, срещу ЧСИ У.Д., с per.
№ 858 на КЧСИ, при
условията на обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове, както
следва: 1/ иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45. ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сума в размер от 1000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания, претърпени в
резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение; 2/ иск с
правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума
в размер от 48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
в резултат от същото процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
изразяващи се в заплатени разходи за пътуване от гр. Панагюрище до гр. София и
обратно за подаване на молби с вх. № 58190/12.10.17 и е вх.№ 60920/30.10.2017
г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.