Определение по дело №368/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1052
Дата: 19 март 2019 г.
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20193101000368
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                       

                                          О П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………/…..03.2019г.

 

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                          ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията Стоянова

ч.търг. дело № 368 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба вх. №15738/28.02.2019г. от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 срещу разпореждане №7419/19.02.2019г., постановено по ч.гр. дело №1765/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. №8570/04.02.2019г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжниците Г.С.Н., ЕГН ********** и К.Р.Н., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** при условията на солидарност за сумата от 120.00лв., представляваща дължими разходи за изискуем кредит по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че сумата от 120.00лв., съставлява разходи за изискуем кредит, като с уточняващата молба са представени доказателства за реално сторените разходи във връзка с уведомяване на длъжниците за изискуемост на кредита. Посочва се, че неправилно заповедният съд е приел, че уведомяването на длъжниците за предсрочна изискуемост е действие по управление на кредита. Разходите при изискуем кредит не представляват такса за предоставяне на определена банкова услуга, поради което не се нарушава забраната на чл.10а от Закона за потребителския кредит.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба вх. №15738/28.02.2019г. е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците К.Р.Н. и Г.С.Н., при условията на солидарност за следните суми: сумата от 9037.37лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 929.48лв. - договорна лихва, начислена за периода 07.01.2018г. до 04.02.2019г.; сумата от 38.75 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 07.02.2018г. до 04.02.2019г., сумата от 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.

В изпълнение на разпореждане №5245/02.05.2019г., с което производството е оставено без движение е постъпила уточняваща молба в№11343/2019г., в която се посочва, че претендираната сума от 120.00лв., представлява разход по изискуем кредит, регламентиран в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, който банката прилага при извършването на услуги на клиентите, който се дължи от кредитополучателя на основание чл.16 от договора за кредит и т.8 от Общите условия към него. Допълнително се излага, че въпреки, че е включена като такса, претендираната сума няма характер на такава, а представлява разход, направен от кредитора за откриване на длъжника и връчване на изявление за предсрочна изискуемост. Към молбата са представени 4бр. фактури с посочено основание връчване на уведомления до двамата длъжници на обща стойност 120.00лв.

Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно оригинал на извлечение от счетоводни книги от 04.02.2019г. по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2016г.

След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна и удостоверява възникналите задължения досежно главницата, договорните лихви и обезщетението за забава. В същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /12бр. за главница и договорна лихва/, общият размер на просрочената сума от 1545.27лв., посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви, обезщетение за забава.  

За да се произнесе съдът обаче дали извлечението удостоверява ликвидно и изискуемо вземане в размер на 120.00лв., означено като разходи при изискуем кредит и следва ли да бъдат издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за него, е необходимо да определи какво представлява същото и какво е основанието, от което произтича.

Както в уточнителната молба, така и в частната жалба заявителят е посочил, че сумата от 120.00лв. не представлява такса за извършена банкова услуга, въпреки, че е посочена в тарифата на банката, а представлява реално сторени разходи във връзка с връчването на изявлението за предсрочна изискуемост до длъжниците от ЧСИ, за което са представени доказателства.

Следователно вземането, което претендира заявителя представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – реално сторените разходи за обявяване на предсрочна изискуемост, които са следствие от неизпълнение на договора за банков кредит от страна на кредитополучателите – чл.82 от ЗЗД. Т.е не се касае за вземане за реално изпълнение на договора, като главница, договорни и закъснителни лихви.

Обстоятелствата от фактическия състав, при който възниква това вземане за обезщетение за вреди са договорно неизпълнение, реално претърпени вреди,  тяхната равностойност и предвидимост, пряката и причинна връзка между тях и виновното неизпълнение на длъжника. Те обаче седят извън изпълнителното основание по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги. Вън от изпълнителното основание са и представените доказателства – фактури за установяване на реално сторените разходи.

Тези обстоятелства не могат да бъдат установени и чрез официален или изходящ от длъжника частен документ по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК, с които се доказва само изискуемост на вземането, установено с документа по чл.417 от ГПК, тъй като са елементи от фактическия състав, от който то възниква, съгласно дадените разяснения в 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК.

По изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, тъй като представеният документ не удостоверява ликвидно и изискуемо вземане за сумата от 120.00лв., като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден, но при други мотиви.

Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.

По изложените правни съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане №7419/19.02.2019г., постановено по ч.гр. дело №1765/2019г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

 

 

               

   ЧЛЕНОВЕ: 1.        

          

 

 

 

 

    2.