Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
4213
01.12.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На първи декември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 8601 по
описа за 2016 година.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС.
Ищците К.П.Н., Е.К.П., П.К.Н., И.К.Н., К.К.Н., А.И.П.,
Г.П.В., И.П.В. и А. Я. Г. твърдят, че заедно с ответниците са наследници на
лицето П.Я.С., бивш жител ***, починал на *** г. Поддържат, че същият бил
собственик на процесния поземлен имот с площ от 597 кв. м., урегулиран в УПИ *,
кв. * по регулационния план на гр. Р., подробно описан в исковата молба.
Поддържат, че този имот е бил предмет на земеделска реституция преди да бъде
урегулиран и че ответникът П.С., както и ответницата Е.С. са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост върху имота, което ищците установили
през м. май 2016г. Нотариалният акт бил издаден въз основа на обстоятелствена
проверка. Впоследствие двамата ответници С. и Й. продали имота на третия
ответник И.Л. с нот. акт от 09.03.2015г. Поддържат, че продавачът П.С. не е бил
единствен собственик на имота, а само съсобственик, поради което не би могъл да
се разпореди с целия имот. П.С. като праводател на втория ответник И.Л. можел
да прехвърли само 1/6 ид. част, която придобил по наследяване. Останалите
идеални части се разпределяли съобразно квотите от наследството на всички ищци,
които са подробно описани в исковата молба. Предвид това се прави искане
ответникът И.Л. да предаде на ищците правото на владение върху собствените им
идеални части от процесния имот. Прави се и второ искане - съдът да постанови
по отношение на ответниците право на изкупуване на частта от 1/6 ид. част,
представляваща дела на П.С. в процесния имот при същите условия, при които той
я е прехвърлил на третия ответник.
Ответниците П.Я.С., Е.Й.С. и И.Й.Л. отричат, че ищците
имат права върху процесния недвижим имот като поддържат, че същият първоначално
е бил в регулацията на населеното място още докато бил жив общият наследодател.
Впоследствие този имот бил изключен от регулация и включен в земите на ТКЗС,
което наложило и реституцията му по ЗСПЗЗ. През цялото време обаче този имот
бил владян първо от общия наследодател, а впоследствие от ответника П.Я.С. като
другите наследници, а именно сестрите на ответника С. не оспорвали правото му
върху този имот. Поддържа се също, че този ответник е извършвал всички дейности
във връзка със земеделската реституция, а впоследствие с промяната на статута
на имота и включването му отново в регулация. Периодът на владение надвишавал
20 години. Ето защо първият ответник придобил собствеността върху целия имот по
давност и можел да се разпорежда с него. Поради това и третият ответник се
явявал добросъвестен купувач и бил придобил правото на собственост върху имота.
С оглед същите обстоятелства се оспорва и основателността на иска за изкупуване
на ид. части като се навежда допълнителен довод, че този иск по чл.33, ал.2 ЗС
е несвоевременно предявен, т.е. след изтичане на 2 месеца от сключване на
сделката.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С решение № ***
от *** Поземлена комисия гр. Р. признала и възстановила правото на собственост
на наследниците на П.Я.С. върху имот от 0,591 дка, находящ се в строителните
граници на Г. Н., местността „Р.“, имот №***, парцел № *** кв.* от кадастрален
план, изработен през 1999 г. при граници: П.Й.Р., Т. Й. С.,***/ лист 6/.
Установява се, че П.Я.С., роден през ***г. и починал
през ****г. е общ наследодател на ищците и ответника П.Я.С., който е негов внук
и съименник. От представеното удостоверение за наследници е видно, че
наследодателят П.С. е оставил след смъртта си преживяла съпруга А. Й.С., поч.
през ***, както и деца К.П.С., Е. П.В. и Я.П.С.. Последният е баща на ответника
П.Я.С. / лист 8-9/. От своя страна
ищците са наследници на децата на общия наследодател.
На 09.01.2014г. *** съставил нотариален акт по
обстоятелствена проверка с която признал ответника П.Я.С. и съпругата му Е.Й.С.
за собственици по силата на давностно владение на имот № **** за който е
образуван УПИ ***** на гр. Р., с площ от 597 кв.м.- при граници: ПИ №**** / лист 27/.
С договор за покупко-продажба от 09.03.2015г.,
обективиран в нот. акт № *****, П.Я.С. и Е.Й.С. прехвърлили на третия ответник И.Й.Л.
правото на собственост върху гореописания недвижим имот № **** по плана на гр. Р.
/ лист 28-29/.
От представеното удостоверение на Община Р. издадено
на 12.08.2016г. се установява, че имотът посочен в нотариалния акт за продажба
с № **** е идентичен с парцел ****в местността „Р.“ предходния план на гр. Р.
одобрен със заповед *** , който е предмет на цитираното по-горе решение за
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ/ лист 46/.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, процесният поземлен имот № **** за който е образуван УПИ *** по
регулационния план на гр. Р., одобрен през 2004г. е заснет първоначално в
кадастрален план от 1999г. Този имот е идентичен с УПИ ***, местност „Р.“ по
предходен план „Н.ц.гр. Р.“ одобрен със заповед №АБ-14/16.02.1999г. / лист 164/.
Установява се от събраните гласни доказателства, че ответникът
П.С. е участвал в действията за възстановяване на процесния недвижим имот, като
е извършвал дейност във връзка с отразяването на имота в кадастъра. Според
свидетеля Г.Б. от *** само ответникът П.С. и неговият баща Я.С. работели
мястото, като съседите знаели, че то е на бащата и сина. Свидетелят поддържа,
че не е виждал други лица в този имот, а освен това, че П.С. движел всички
въпроси по заснемането на имотите и възстановяването им на предишните
собственици. Изложеното от Б. се потвърждава и от с. Й.Г., според който,
мястото било оградено и обработвано от Я.С. и сина му П.. Използували го от
2001- 2002г. и сеели в него картофи. Свидетелят поддържа, че при разговор с Я. С.,
последният обяснил, че се е разбрал с роднините си, че са разделили нивите и
всичко е оправено. Твърди още, че не е виждал други лица за влизат в имота и да
го обработват, поради което считал, че мястото е собствено на бащата и сина.
Показанията на тези свидетели относно това, че
ответникът С. е участвал в действията във връзка със заснемането на имотите във
въпросната местност в кадастъра, като част от процедурата по тяхното
възстановяване на предишните собственици, се потвърждава от съдържанието на
документите представени към писмения отговор / лист 72-83/.
Посочената от ищците с. П.Р. излага обратни твърдения.
Тя поддържа, че притежава имот в съседство и че процесната нива била
обработвана от някакви хора, които тя не твърди да познава. Поддържа, че това
било през 1996г. или 1999г., като след това никой не го работел и мястото било
буренясало. Свидетелката твърди, че имотът никога не е бил ограден, като
поддържа, че от 2000 г. не е виждала никой да го работи. Твърди, че според нея
имотът е на А.. Поддържа също, че познава П.С. по лице, но не и баща му Я..
При преценка на така събраните гласни доказателства,
съдът намира, че следва да приеме за достоверни показанията на с. Б. и Г..
Ценени в съвкупност със събраните по делото документи, показанията им
водят до извод за осъществяване на фактическа власт от страна на ответника П.С.
и неговия баща Я. С.. Освен това показанията на тези двама свидетели са
непротиворечиви, за разлика от тези на с. Р.. Така например, тя веднъж твърди,
че имотът е бил обработван последно през 1996г. или 1999г., тоест с разминаване
от три години в периода. Малко след това поддържа, че не е виждала в него хора
от 2000г.
При така установените факти се на налагат следните
правни изводи:
По иска за ревандикация:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всЯ.лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Ищците основават претендираното право на собственост
спрямо ответниците на наследяване от П.Я.С., поч. през ***, на чийто наследници
е възстановен имота по реда на ЗСПЗЗ. Факта на реституция на имота е безспорно
установен по делото, като същата е осъществена през 1999г. по силата на
решението на поземлената комисия приложено към исковата молба. Към този момент,
съгласно показанията на свидетелите фактическата власт върху имота е била
упражнявана от бащата на ответника Я.С. и от самия ответник П.С.. Съдът счита,
че намерението на двамата е било да държат имота като свой, тоест за себе си, а
не за всички наследници на покойния наследодател. Извод относно това може да се
обоснове от обстоятелството, че всички действия по възстановяването на имота,
са били предприемани от ответника П.С., който е действувал като пълномощник на
баща си Я.С.. Към този момент -1999г. останалите наследници на общия
наследодател – сестрите на Я.С. – К.С. и Е. В. са били живи, тъй като първата
от тях е починала през 2006г., а втората – през 2001г. Обстоятелството, че само
бащата на ответника и той самия са владеели имота, считали са го за свой и са
се грижили за него е фиксирано в показанията на с. Г., който сочи, че Я.С. се
бил споразумял с роднините си относно разпределяне на имотите. Тези показания следва
да се преценят като достоверни, поради обстоятелството, че спорът за
собствеността се повдига не от непосредствените наследници на общия
наследодател, които са били живи към момента на заявяването и връщането на
имота, а от техните правнуци и внуци. От това следва, че владението върху имота
осъществявано от Я.и П. С. с намерение същият да бъде своен е с начало от
1999г. като към края на 2009г., тоест след изтичане на десетгодишния срок на
придобивна давност имотът е продължавал да се намира тяхната фактическа власт.
Предвид това съдът намира, че са доказани предпоставките на чл.79, ал.1 от СК и
процесният имот е бил придобит по силата на давностно владение, още докато
бащата на ищеца – Я.С. е бил жив. Следователно не е налице първата предпоставка
за уважаване на иска по чл.108 ЗС и ищците не се легитимират като собственици
на посочените в исковата молба идеални част от имота. Предявеният от тях иск
срещу П.С. и Е.С. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на иска по отношение на първите
двама ответника, води до извод за неоснователност на същия иск и по отношение
на третия ответник, който е правоприемник по силата на договор за
покупко-продажба. След като П.С. и Е.С. са били собственици на имота, те са
могли да прехвърлят на своя съдоговорител правото на собственост, поради което И.Л.
се легитимира като собственик на имота.
По иска с
основание чл.33, ал.2 ЗС:
Съгласно чл.33, ал.1 ЗС съсобственикът може да продаде
своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да
купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от
тях не е приел това предложение. Според чл.33, ал.1 ЗС ако декларацията по чл.33, ал.1 ЗС е неистинска или
ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно
във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да
изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се
предяви в двумесечен срок от продажбата. Срокът по чл.33, ал.2 е преклузивен
като изтичането му погасява материалното преобразуващо право да се иска
постановяване на изкупуване от страна на съсобствениците. Следователно
изтичането на срока води до неоснователност на искам за изкупуване.
Установява се по настоящото дело, че договорът за
покупко-продажба сключен между П.Я.С. и Е.Й.С. и И.Й.Л. е от дата 09.03.2015г. /лист 28/. Настоящата
искова молба е подадена на 23.06.2016г., тоест след изтичане на двумесечния
преклузивен срок / 09.05.2015г./ поради което правото на изкупуване по чл.33,
ал.2 ЗС е погасено, а искът относно упражняването му – неоснователен.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да не беше
изтекъл срокът от два месеца, считано от датата на продажбата, искът би се
оказал неоснователен предвид прекратяването на съсобствеността върху процесния
имот, по силата на изтеклата придобивна давност.
Ето защо искът по чл.33, ал.2 ЗС също е неоснователен
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото ищците следва да заплатят на ответника
П.Я.С. направените от последния разноски, възлизащи на сумата 702 лв., от
които: 600 лева адвокатско възнаграждение /лист
173/ и 102 лв. разноски за експертиза.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС, предявен от К.П.Н. ЕГН ********** с
адрес ***, Е.К.П. ЕГН ********** с адрес ***. *, П.К. Н. ЕГН ********** с адрес
***, И.К.Н. ЕГН ********** с адрес *** *, К.К.Н. ЕГН ********** с адрес ***, А.И.П.
ЕГН ********** с адрес ***, Г.П.В. ЕГН ********** с адрес ***, И.П.В. ЕГН **********
с адрес *** и А.Я.Г. ЕГН ********** с адрес *** против П.Я.С. ЕГН **********, Е.Й.С. ЕГН ********** двамата с адрес
*** и И.Й.Л. ЕГН ********** с адрес *** за признаване на ищците за собственици
на по силата на реституция и наследяване на идеални части от поземлен имот № ***,
за който е образуван УПИ ***по плана на гр. Р., ул. *, одобрен с решение №*от **
на гр. Р., с площ от 597 кв.м. при граници: ПИ №№ ****, както следва: на 1/30
ид.ч. за К.П.Н., 1/30 ид.ч. за Е.К.П., 1/30 ид.ч. за П.К.Н., 1/30 ид.ч. за И.К.Н., 1/30 ид.ч. за К.К.Н., 1/6 ид.ч.
за А.И.П., 1/6 ид.ч. за Г.П.В., 1/6 ид.ч. за И.П.В., 1/6 ид.ч. за А.Я.Г. и за
осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху горепосочените
идеални части от правото на собственост, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.33, ал.2 ЗС, предявен от К.П.Н. ЕГН **********
с адрес ***, Е.К.П. ЕГН ********** с адрес ***, П.К. Н. ЕГН ********** с адрес ***,
И.К.Н. ЕГН ********** с адрес *** *, К.К.Н. ЕГН ********** с адрес ***, А.И.П.
ЕГН ********** с адрес ***, Г.П.В. ЕГН ********** с адрес ***, И.П.В. ЕГН **********
с адрес *** и А.Я.Г. ЕГН ********** с адрес *** против П.Я.С. ЕГН **********, Е.Й.С.
ЕГН ********** двамата с адрес *** и И.Й.Л. ЕГН ********** с адрес *** за
постановяване в полза на ищците на правото на изкупуване на притежаваната от П.Я.С.
и Е.Й.С. към момента на сключване с нот. акт № **** на покупко-продажбата на
1/6 ид.ч. от поземлен имот № ****, за който е образуван УПИ *** по плана на гр.
Р., ул. *, одобрен с решение №* от 06.07.2004г. на гр. Р., с площ от 597 кв.м.
при граници: ПИ **, ПИ №***, ПИ №**, ПИ №***, при квоти на ищците: 1/30 ид.ч.
за К.П.Н., 1/30 ид.ч. за Е.К.П., 1/30 ид.ч. за П.К.Н., 1/30 ид.ч. за И.К.Н.,
1/30 ид.ч. за К.К.Н., 1/6 ид.ч. за А.И.П., 1/6 ид.ч. за Г.П.В., 1/6 ид.ч. за И.П.В.,
1/6 ид.ч. за А.Я.Г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.П.Н., Е.К.П., П.К. Н., И.К.Н., К.К.Н., А.И.П., Г.П.В.,
И.П.В. и А.Я.Г. да заплатят на П.Я.С., на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 702 лв. /седемстотин и два лева/, представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/ Живко Желев
Вярно
с оригинала.
РЦ