РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Монтана, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260002 от 02.03.2023 г., постановено по гр. дело №
1099/2020 г. Районен съд-Монтана е извършил делба между Е. И. и В. Л., като
поставил в дял на съделителките недвижими имоти. С ъщо така с решението е
признато за установено по отношение на В. Л., че Е. И. е извършила ремонт и
подобрения в гаража, построен в имота, като за това са изразходвани 4000,00
лв. за материали и 1200,00 лв. за труд, както и за други подобрения в имота на
стойност 436,00 лв. Въз основа на това В. Л. е осъдена да заплати на Е. И.
сумата от 2388,00 лв., представляваща стойността на извършените ремонти и
подобрения в имота и гаража, ведно със законна лихва.
Така постановеното решение е обжалвано от В. Л. чрез пълномощник
адв. Е. А. в частта, с която са уважени предявените от Е. И. претенции за
сметки по чл. 346 ГПК за заплащане на сумата от 2388,00 лв., представляваща
стойността на извършените ремонти и подобрения в имота и гаража. В
жалбата се твърди, че искът е неоснователен, тъй като от доказателствения
материал не се установява ищцата да е заплатила сумата от 4000,00 лв. за
1
материали и СМР по гаража. Също така се сочи, че неправилно е отхвърлено
възражението за погасителна давност на вземането относно ремонтите в
имота и гаража. В тази връзка се твърди, че давността спира да тече с
предявяването на молбата за претенциите във втората фаза на делбата, което
в случая се явява повече от 5 години, съответно вземанията са погасени по
давност. Предвид изложеното се иска от съда да отмени решението в
обжалваната част и да се отхвърлят претенциите по чл. 346 ГПК като
неоснователни и погасени по давност. Прави се искане и за присъждане на
сторените във въззивната инстанция разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Е. И., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се
доводи за законосъобразност на решението, като се сочи, че от
доказателствата се установява както извършването на подобрения по гаража и
имота, така и заплащането на разходите за тях. Твърди се, че възражението за
погасителна давност е неоснователно, тъй като не е изтекъл петгодишният
давностен срок. Предвид това се прави искане съдът да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и да се
присъдят направените разноски.
Въззивна жалба е подадена и от Е. И., като се обжалва решението в
частта за претенциите за сметки по чл. 346 ГПК, с твърдение, че районният
съд е следвало да осъди ответната страна за сумата от 2 688,00 лв., вместо за 2
388,00 лв. В тази връзка се иска от съда да отмени решението в тази част и да
осъди В. Л. да плати 2688,00 лв., представляващи стойността на извършените
ремонти и подобрения в имота и гаража ведно със законна лихва, считано от
20.01.2022 г. до окончателното изплащане и да се присъдят направените в
двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от В. Л., в който се сочи, че не е установено извършените ремонтни
дейности да са увеличили стойността на процесния гараж. Твърди се, че не
дължи заплащане на ремонтните дейности, тъй като гаражът е поставен в дял
на Е., а обратното би означавало последната да се обогати неоснователно.
Поддържа се и направеното пред районния съд възражение за настъпила
погасителна давност. Иска се от съда да отхвърли жалбата и да се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски.
2
Окръжен съд - Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Двете въззивни жалби са допустими, същите са подадени в срок от
лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество единствено жалбата на В. Л. е основателна. Съображенията за това
са следните:
За да постанови своето решение в обжалваната част,
първоинстанционният съд приел, че претенцията на ищцата Е. И. за
извършени подобрения е частично основателна, тъй като е установено, че
ответницата заплатила 1100,00 лв. при разбиване на плочата на гаража, както
и че 130,00 лв. са дадени от нея при изграждане на пътеката и ремонтиране на
портата. В своето решение МРС приел, че са установени подобрения в
гаража, като същите са извършени от ищцата. Посочено е, че предявените
суми от 4000,00 лв. за материали и 1200,00 лв. за труд не са оспорени. Въз
основа на това е прието, че дължимата от ответницата стойност е 2600,00 лв.
Прието е също, че са извършени подобрения и в имота, изразяващи се в
изграждане на пътека, ремонтиране на порта и почистване на канал.
Възражението, че вземането за подобрения е погасено по давност е
отхвърлено, тъй като съдът приел, че не са изтекли пет години от
извършените подобрения, съпоставяйки ги с датата на депозиране на молба за
делба - 18.06.2020 г.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, за установено следното:
На 20.01.2022 г. Е. И. депозирала молба, с която предявила претенции за
сметки по смисъла на чл. 346 ГПК. Молбата е подадена в срок - в първото
съдебно заседание след допускане на делбата. В нея се твърди, че през 2016 г.
е извършено преустройство на съществуващия гараж, както и че е изградена
пристройка към него. Посочено е, че И. със собствени средства е заплатила
ремонта. Като подобрения са посочени: преустройство на гаража и
изграждането на пристройка към него, изграждането на пътека до
пристройката, ремонт на портата към улицата и почистване на канала.
Подробно е описано какви средства И. е вложила за материали и труд. В
молбата е пояснено, че В. Л. заплатила частично сумата от 1100,00 лв. за
първоначалното разбиване на плочата на гаража и 130,00 лв. за изграждането
3
на пътека и ремонтиране на портата.
Исканията за сметки по своето естество са облигационни претенции,
които обикновено са свързани с ползването, поддръжката или подобряването
на делбения имот. Определеният в чл. 346 ГПК срок е преклузивен, но с него
се преклудира само възможността за предявяване исканията по сметки в хода
на висящ делбен процес. Важно е да се отбележи, че правото на иск за тези
сметки винаги може да се упражни в отделно производство, тъй като
разпоредбата на чл. 346 ГПК дава само една възможност с оглед спецификата
на делбеното производство.
В случая е заявена претенция за подобрения, които са извършени със
съгласието на другия съсобственик. От въведените в молбата обстоятелства и
данните по делото несъмнено се установява, че Е. И. се явява владелец на
своята част и държател по отношение на частта на В. Л.. Няма доказателства,
от които да се направи извод И. да е завладяла изключително за себе си
процесните имот и гараж. В тази връзка съдът намира, че отношенията между
двете съсобственички следва да се уредят съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.
3 ЗС.
Настояща инстанция намира, че претендираното вземане за подобрения
е възникнало от момента на извършване на подобренията. Съдът не споделя
доводите, че погасителната давност за извършените подобрения започва да
тече от втората фаза на производството по делба, когато могат да се предявят
исканията за сметки по чл. 346 ГПК. Както се спомена по-горе, предявяването
на такива искания в делбения процес е само една възможност, но не и
задължение. Именно в тази връзка съдебната практика е непротиворечива,
като приема, че претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС се погасяват с 5-годишна
давност, а нейното начало се поставя с извършването на съответните
разноски от съсобственика – подобрител (в този смисъл са Определение №
124 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3365/2014 г., II г. о., ГК, както и
Определение № 611 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 157/2012 г., I г. о.,
ГК).
От фактическа страна не е спорно, че през месец септември 2016 г. са
извършвани ремонтни дейности в процесния гараж. Не е спорна и дата на
заявяване на претенциите за подобрения - 20.01.2022 г. Съпоставяйки двете
дати се налага извод, че погасителната давност по отношение претенциите за
4
подобрения е изтекла през 2021 г., съответно доводите на В. Л. за настъпила
давност са основателни, от което следва, че предявеният иск е неоснователен.
С оглед пълнота следва да се посочи, че Е. И. е разполагала с
възможността да предяви своите претенции за подобрения в отделен процес,
като не е било нужно да изчаква делбеното производство да стигне до своята
втора фаза.
Дори да се приеме, че давността не е изтекла, крайният извод на съда за
неоснователност на претенцията за подобрения не се променя, тъй като
същата е недоказана. От показанията на св. П.И. и св. И.Г. се установява, че
през септември месец 2016 г. двамата са извършвали ремонтни дейности в
процесния гараж. От техните показания обаче не може да се установят
действително извършените разходи за материалите, които са били нужни за
ремонта. За заплатените материали не са представени писмени доказателства,
установяващи тяхната стойност.
В обобщение следва да се приеме, че предявената претенция за
подобрения е неоснователна, като съобразно това решението на районния съд
в тази част следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен.
Доколкото съдът прие, че претенцията е погасена по давност,
релевираните от Е. И. доводи за присъждане на по-голяма сума за извършени
подобрения не следва да се обсъждат, тъй като същите се явяват
безпредметни с оглед приетото от настоящата инстанция.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. И. следва
да заплати на В. Л. направените разноски в общ размер 547,80 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260002 от 02.03.2023 г. на Районен съд-Монтана,
постановено по гр. дело № 1099/2020 г., по описа на същия съд В ЧАСТТА, в
която е признато за установено по отношение на В. Л., ЕГН **********, че Е.
И., ЕГН **********, е извършила ремонт и подобрения в гаража, построен в
имота, като са изразходвани 4000,00 лв. за материали и 1200,00 лв. за труд,
както и за други подобрения в имота на стойност 436,00 лв., както и В
ЧАСТТА, в която В.Л. е осъдена да заплати на Е. И. сумата от 2388,00 лв.,
5
представляваща стойността на извършените ремонти и подобрения в имота и
гаража, ведно със законна лихва, считано от 20.01.2022 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Е.И., ЕГН **********,
против В. Л., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
извършени подобрения в сграда с идентификатор *по КККР на гр. *,
одобрени със Заповед РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителния директор
на АК, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, със застроена площ от 22,00 кв. м. и с предназначение:
хангар, депо, гараж.
ОСЪЖДА Е. И., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, да плати на В.
Л., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, сумата в общ размер от 547,80 лева,
представляваща направени разноски пред настоящата инстанция, съразмерно
с уважената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6