Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 108 11.04.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 12 март
……………..…………………………….…2019 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Стойка
Стоилова………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното
от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело
номер…1057….по описа за 2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.В.Й. против решение №
702/12.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1977/2018 г. на К. районен съд, с
което предявените искове по чл.70 и чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са отхвърлени.
Въззивницата
счита, че обжалваното решение е неправилно и достигнатите от съда изводи не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърди, че нито в исковата
молба, нито с исканията за допускане на гласни доказателства е целяла доказване
на трудово правоотношение. Претендирала е недействителност на клауза от
трудовия договор на основание това, че новата трудова функция на ищцата не е
различна от предходната, тъй като тя е извършвала и функцията на рецепционист
още по време на изпълнение на трудовия договор като управител. Счита, че не е
налице хипотезата на чл.70, ал.1 КТ, ако работодателят вече е проверил
годността на работника или служителя, който по-рано е изпълнявал същите
функции. Свидетелите установявали, че ищцата е замествала рецепционистките при
отсъствието им, както и ги е обучавала. Доказателствата, че ищцата е допускала
грешки били ирелевантни за спора, тъй като основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение не е работата й като управител на хотела. Счита, че в
случая не е налице хипотезата на чл.74, ал.1 КТ, тъй като работодателят вече
бил проверил годността на ищцата и бил наясно с възможностите я да се справи с
работата на рецепционист. В негова тежест било да установи наличието на
съществени различия между трудовите функции
на длъжността „Управител на хотел“ и „Рецепционист“. Само такива
различия обуславяли действителността на клаузата за срок на изпитване, както и
правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ. Изследването на
осъществяваните трудови функции не можело да бъде осъществено единствено и само
на база разписаните длъжностни характеристики. Основателността на иска за
обявяване на недействителността на клаузата в допълнителното трудово
споразумение от 02.05.2018 г. обосновава и основателността на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и на другите два иска. Моли, съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявените искове.
Въззиваемият
„Ю.“ ООД оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на становището си и
моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима, а по същество - неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Пред районния съд са
били предявени искове по чл. 74, ал.1
и по чл.344 ал.1, т.1, 2 и 3 КТ – за обявяване на клауза от трудов
договор за недействителна и за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа, както и за присъждане
на обезщетение.
Ищцата
(сега въззивник) е твърдяла в исковата си молба, че трудовото й правоотношение на длъжност „Управител
на хотел“ е възникнало с трудов договор №1/11.04.2017 г., сключен с ответника
като безсрочeн, с
3-месечен изпитателен срок, с основно трудово възнаграждение 930 лв. С
допълнително споразумение №3/01.01.2018 г., трудовият договор бил изменен по
отношение на размера на трудовото възнаграждение. С допълнително споразумение
№12 от 02.05.2018 г., трудовият договор бил изменен по отношение на длъжността,
която заемала – била назначена за рецепционист в хотел при 6-месечен
изпитателен срок, без уговорка в чия полза и с основно трудово възнаграждение
945 лв. Със Заповед №12/31.05.2018 г. ответникът прекратил трудовото
правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ. Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, поради
това, че клаузата „шестмесечен срок на изпитване" в допълнително
споразумение №12/02.05.2018 г. била недействителна и заобикаляла изискването на
чл.70, ал.5 КТ. Твърдяла е, че още с назначението й като управител на хотел е
обучавала, контролирала и при нужда замествала рецепционистите в хотела, от което следвало, че новата й трудова
функция не била различна от предходната. Счита, че процесната заповед е
незаконосъобразна и е искала съдът да постанови решение, с което да обяви
клаузата „шестмесечен срок на изпитване" в допълнително споразумение №12
от 02.05.2018 г. към трудов договор № 1/11.04.2017 г. за недействителна, да
отмени уволнението, извършено със заповед №12 от 31.05.2018 г. като
незаконосъобразна и да бъде възстановена на предишната работа, като
рецепционист в хотел, както и е претендирала за обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 6 месечни
брутни заплати.
Ответникът
„Ю.“ ООД е оспорил предявените искове. Признал е, че ищцата е била назначена на
длъжността „управител на хотел“ в гр.Павел баня
с трудов договор №1/11.04.2017 г. Признал е, че тя е изпълнявала тази
длъжност до 02.05.2018 г., когато е поискала да бъде преназначена на длъжност
„рецепционист“. Било сключено допълнително споразумение №12/02.05.2018 г. на
основание чл.119 КТ, което съдържало необходимите елементи, в т.ч. и че лицето
се преназначава на тази длъжност със срок на изпитване от 6 месеца, като този
срок за изпитване бил уговорен в полза на работодателя. Трудовите задължения на
длъжността „управител на хотел“ и „рецепционист“ били различни, което било
видно, както от длъжностните характеристики, така и по НКПД. Счита, че не е
нарушен чл.70, ал.5 КТ, тъй като ставало дума за преназначение на ищцата по
нейно искане на друга длъжност. Неоснователни били и исковете за възстановяване
на ищцата на работа, както и искането за присъждане на обезщетение за времето
на оставането й без работа.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищцата е била в трудово правоотношение по силата на трудов договор №1/11.04.2017 г. за длъжността “управител хотел“; че по нейно искане е била преназначена на длъжност „рецепционист“, поради което с допълнително споразумение №12/02.05.2018 г. трудовото правоотношение било изменено досежно заеманата нея длъжност с изпитателен срок от 6 месеца, считано от 03.05.2018 г. Със заповед №12/31.05.2018 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от 31.05.2018 г. съдът е кредитирал свидетелските показания, от които е приел за установено, че ищцата започнала работила в хотела от откриването му, като първоначално участвала в почистването, в изработването на технически материали и др. дейности, свързани с подготовката на хотела за приемане на гости. Тя ръководела и организирала работата на служителите, правела графиците за смените, организирала доставките и счетоводното им отчитане, организирала рекламата и мероприятията в хотела и др. При отсъствие на някоя от рецепционистките, тя я замествала.
От правна страна
първоинстанционният съд е приел, че след като в допълнително споразумение към
трудовия договор е постигнато изрично съгласие за заемането на нова длъжност,
различна от тази по първоначалния трудов договор, няма пречка страните да
договорят срок за изпитване за тази нова длъжност, което не е в нарушение на
чл.70, ал.5 КТ. Приел е, че, съгласно чл.70, ал.5 КТ
за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж. За да е налице „една и съща работа“ е
необходимо дейността, която работникът или служителят е изпълнявал преди да е
идентична с тази, която ще изпълнява по новото трудово правоотношение, което да
не налага нова проверка на годността на служителя да я изпълнява. Приел е, че в
случая става дума за различни трудови функции предвид длъжностните
характеристики, йерархическа подчиненост по отношение на длъжността
рецепционист и различния код по НКПД. Обстоятелството, че инцидентно, при
отсъствие на рецепционист, ищцата е замествала и е участвала в различни дейности, свързани с подготовката на
хотела за прием на гости, е прието за ирелевантно. Затова е приел, че
прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата, на основание чл.71,
ал.1 КТ е съобразено със закона, поради което отхвърлил исковете по чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е спорно, че страните са били в трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „управител на хотел“ по силата на трудов
договор №1 от 11.04.2017 г., сключен с ответника. С
допълнително споразумение №12 от 02.05.2018 г., трудовият договор бил изменен
по отношение на длъжността, която тя е заемала – била назначена за рецепционист
в хотел при 6-месечен изпитателен срок с основно трудово възнаграждение 945 лв.
Със Заповед №12 от 31.05.2018 г. ответникът прекратил трудовото правоотношение
на основание чл.71, ал.1 КТ.
Съгласно
чл. 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника
или служителя да я изпълнява, окончателното му приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. За една и съща работа
с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със
срок за изпитване може да се сключва само веднъж – чл.70, ал.5 КТ. По взаимно
съгласие страните могат да изменят съдържанието на трудовия договор, като
предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и относно
длъжността, която заема работникът или служителят. След като в допълнително
споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие на страните за
заемането на нова длъжност, различна от тази по първоначалния трудов договор,
няма пречка те да договарят срок за изпитване за тази нова длъжност и това няма
да бъде в нарушение на чл.70, ал.5 КТ. Това е така, защото страните по
трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговарят
или не срок за изпитване в полза на работодателя или на работника. С други думи
няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител, който
вече е работил при същия работодател по първоначален трудов договор, ако
договорът се сключва за нова трудова функция – такава, каквато до този момент
работникът не е изпълнявал. При преценка дали става дума за нова трудова
функция се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за
заеманата длъжност – има ли съществена разлика в трудовите функции. Едни и същи
трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни
трудови функции в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от
предмета на дейност и от организацията на предприятието (Р-160-2015, ІV г.о.).
За това дали работата е една и съща не е съществено нито наименованието на
длъжността, нито кода й по НКПД, а трудовата функция в съществените й права и
задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната работа от работника
или служителя включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която
впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност по смисъла на чл.70, ал.5 КТ, поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай
включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е
недопустимо и същата клауза е недействителна (Р-369-2014, ІV г.о.).
В
случая, видно от длъжностната характеристика за длъжността „управител на
хотел“, едно от основните негови задължения е да ръководи и организира
цялостната дейност по посрещане, настаняване и обслужване на клиентите на
хотела, както и да провежда оперативни съвещания, свързани с технологията на
обслужването и организацията на работата. Рецепционистът пък има за трудови
задължения да посреща и настанява гостите на хотела, да следи за регистрирането
им и да им оказва необходимото
съдействие. Видно е, че е налице определена еднаквост – управителят ръководи и
организира посрещането, настаняването и обслужването на гостите, а
рецепционистът посреща и настанява, както и оказва съдействие на гостите, т.е.
ги обслужва. Вярно е, че управителят на хотела е натоварен и с други трудови
функции, но това е без значение, щом основната му функция включва дейността по
посрещане, настаняване и обслужване на гостите на хотела. С други думи, след
като управителят на хотела може повечето (да организира и ръководи цялостната
дейност по посрещане, настаняване и обслужване на клиентите на хотела), той
може да изпълнява и по-малкото (непосредствените фактически дейности по
посрещане, настаняване и обслужване на клиентите на хотела). За длъжността
„управител на хотел“ ищцата е била изпитвана, тъй като трудовият й договор е
бил с такава клауза. Този договор не е бил прекратен до изтичането на
уговорения срок за изпитване. В чл.71, ал.2 КТ е установена необорима
презумпция, че ако договорът не е прекратен до изтичането на срока, страната е
удовлетворена от изпитването. Законодателят е придал на мълчанието значението
на съгласие с показаното от изпитваната страна, т.е. целта на уговорената в
договора клауза за изпитване е постигната и работодателят знае, че работникът
или служителят е годен да изпълнява длъжността. А щом ищцата е била годна да
организира и ръководи цялостната дейност по посрещане, настаняване и обслужване
на гостите на хотела, може да изпълнява и непосредствените фактически дейности
по посрещане, настаняване и обслужването им. В тази връзка следва да се има
предвид установеното от показанията на разпитаните по делото свидетели, че
ищцата е била тази, която е участвала в комисиите за подбор на персонала, в
т.ч. и на рецепционистите. Тя е обучавала новоназначените рецепционисти, а при
отсъствие на някой от тях, го е замествала непосредствено на работното му място
на рецепцията на хотела. На практика при новата длъжност ищцата изпълнява
трудова функция, която до този момент е извършвала. Вярно е, че двете длъжности
се различават, но разликата е в останалите трудовите функции, които са
възложени на управителя, и би била релевантна в хипотезата, когато рецепционист
бъде назначен за управител на хотел.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че в нарушение на чл.70, ал.5 КТ при сключването на споразумение № 12 от 02.05.2018 г. е включен срок за изпитване. Поради това и на основание чл.74, ал.1 във връзка с ал.4 КТ клаузата за срок за изпитване в споразумението е недействителна, а прекратяването на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 КТ – незаконосъобразно. Затова заповед № 12 от 31.05.2018 г. следва да бъде отменена. Основателността на иска за отмяна на уволнение предопределя и основателността на другите два иска – за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението. Освен отмяна на уволнението, нормата на чл.225, ал.1 КТ поставя и още едно условие, което да обоснове основателността на претенцията за обезщетение – наличието на вреда, която се съизмерва с неполученото месечно трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. От представеното от ищцата копие от трудовата книжка се установява, че няма друго вписване. Тя е била регистрирана в дирекция „Бюро по труда“ като безработна, при което съдът приема, не е работила по друго трудово правоотношение след прекратяването на процесното. Осъществено е основание за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, но не повече от 6 месеца. Съгласно чл.228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.225 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението. В случая, видно от трудовия договор на ищцата, брутното трудово възнаграждение се сформира от основната заплата, която е в размер на 945 лв., и от допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 5,4 % или 51,03 лв. Следователно, размерът на обезщетението, което трябва да бъде присъдено, е 5 976,18 лв. за целия претендиран период от 6 месеца - 31.05.2018 г. - 30.11.2018 г.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че по
делото е доказано, че ответникът като работодател не е упражнил законосъобразно
правото си на уволнение, поради което и атакуваната заповед е незаконна.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни, което въззивният
съд намира за неправилно, поради което решението следва да бъде отменено, а
вместо него – постановено ново, по съществото на спора.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, следва да заплати на
ищеца, сега въззиваем, сумата от 4 120 лв. за възнаграждение за един адвокат за
двете инстанции
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 702 от 12.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1977/2018 г. по описа на К. районен съд, , като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата от
допълнително споразумение № 12 от 02.05.2018 г. към трудов договор № 1 от
11.04.2017 г., обективирана в т.3, в частта „с изпитателен срок 6 месеца“.
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението със
заповед № 12 от 31.05.2018 г. на управителя на „Ю.“ ООД, с която е прекратено
трудовото правоотношение на М.В.Й. ***, с ЕГН ********** на основание чл.71,
ал.1 КТ, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.В.Й. ***, с ЕГН ********** на
предишната й работа на длъжността „Рецепционист“.
ОСЪЖДА на основание чл.225, ал.1 КТ „Ю.“ ООД, със седалище
и адрес на управление в гр. К., ул. С., № ., представлявано от управителите А. А.
К. и Ю. Я. Ф., ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Й. ***, с ЕГН **********, сумата от
5 976,18 лв. (пет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и 18 ст.),
представляваща обезщетение за периода от 31.05.2018 г. до 30.11.2018 г., през
който е останала без работа поради незаконното й уволнение, заедно със
законната лихва, считано от датата на завеждането на иска – 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част –
над присъдените 5 976,18 лв. до размера на претендираните 6 108,96
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ю.“ ООД, със седалище
и адрес на управление в гр. К., ул. С., № ., представлявано от управителите А. А.
К. и Ю. Я. Ф., ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Й. ***, с ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 4 120 лв. за възнаграждение за един адвокат за
двете инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК
„Ю.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. С., № .,
представлявано от управителите А. А. К. и Ю. Я. Ф., ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВСС държавна такса за уважените искове общо в размер на 480 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: