Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
град Пловдив, 12.01.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Шестнадесети състав, в
открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2593 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Д.Д.М.,
с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 2153-15-314/07.09.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив /поправено с Решение № 1040-15-74 от 08.07.2022 г./, с
което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № 2141-15-11 от
21.06.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив /л.174/.
Жалбоподателката счита, че решението на директора на
ТП на НОИ гр.Пловдив е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, при
непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка.
В съдебно
заседание, чрез адв.Б. се поддържа жалбата.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът-Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
От данните по административната преписка
се установява, че с Разпореждане № ********** от 2000 г. на Д.Д.М., считано от
01.11.1999 г. е била отпусната била лична пенсия за изслужено време и старост
на основание чл. 2, ал. 1 от ЗП /отм./ за втора категория труд, като за
определяне правото и размера на личната пенсия е зачетен осигурителен стаж до
31.10.1999 г., както следва: Осигурителен стаж от втора категория 25 години, 10
месеца и 16 дни; Осигурителен стаж от
трета категория 08 години, 11 месеца и 00 дни, а на основание чл.35 от ППЗП
(отм.) общият осигурителен стаж от трета категория труд е 41 години, 03 месеца
и 05 дни. Размерът на тази пенсия при отпускането е определен от 3-годишен базисен период,
считано от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. и от 14.03.1998 г. до 31.10.1999 г.,
при индивидуален коефициент 1.534, а от 01.07.2001г.-1.548. До отпускане на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ жалбоподателката М. е получавала наследствена пенсия, която
при отпускане на личната пенсия за ОСВ е спряна и е отпусната добавка от
починал съпруг М.Г.М./роден на *** г. и починал на 04.11.1984 г./
С решение № Ц2153-15-244/23.11.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ Пловдив /л.152/ е отменено разпореждане № ********** /прот.№
15N358/09.09.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив
и е върнато пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за
ново произнасяне, като е предоставена на възможност на жалбоподателката М. за избор на тригодишен базисен период.
Със заявление - вх. № Ц2175-15-226#5/07.04.2021
г. /л.160/ М. е заявила, че желае размерът на пенсията й за ОСВ да бъде
изчислен от дохода, съответстващ на по-благоприятния индивидуален коефициент за
периода от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. или от 01.01.1986 г. до 31.12.1988
г., както и допълнително да бъде зачетен осигурителен стаж, положен преди
отпускане на пенсията по УП-13 №5507-15-152/19.02.2021 г. за времето от
01.10.1969 г. до 15.04.1971 г.
По издадените от осигурителя МБАЛ
"Свети Мина" ЕООД образци УП-2 №33/13.08.2020 г.; УП-2 №17/29.03.2021
г., УП-2 №5/02.03.2021 г. и УП-2 №9/02.03.2021 г. е избран най-благоприятен
базисен период от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. и зачетен общ осигурителен
стаж от трета категория 25 години, 02 месеца и 17 дни, положен до датата на
отпускане на личната пенсия за ОСВ.
Няма спор между страните, че в ТП на НОИ
Пловдив е постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019
г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна Прокуратура -
Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно
пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на
отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното досие на М.Г.М./починал съпруг на жалбоподателката/.
Административният орган при анализ
на писмените доказателства, относими към
пенсионните права на М. е установил, че последния е получавал лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 05.03.1979 г. до смъртта си
04.11.1984 г., на наследниците – дъщерите М. и Л. са отпуснати наследствени пенсии на
основание чл. 31 и чл.32 от ЗП /отм./ до завършване на съответната степен на
образование, а на съпругата Д.М. е отпусната наследствена пенсия от навършване
на изискуемата възраст.
Обоснован е извод, че от приложените
писмени доказателства не се пораждат съмнение за достоверността на документите,
въз основа на които е отпусната личната пенсия на М., на наследствените пенсии
на наследниците-дъщери и съпруга, но във връзка с обстоятелството, че в архива
на отдел "Пенсии" не е открито оригиналното пенсионно досие на Д.М.,
на самостоятелно основание, е преценена необходимост от установяване на нейния
осигурителен стаж и правомерността на отпуснатата й лична пенсия.
В тази връзка с писмо
№2175-15-61#1/26.02.2020 г. от Д. М. са
изискани всички оригинални документи за осигурителен стаж, по които е отпусната
личната й пенсия за ОСВ, тъй като документите за осигурителен стаж не са част
от задължителното съдържание на пенсионното досие и същите се връщат на лицата,
съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Пред административния орган на 08.05.2020 г. /л.97 и сл./ жалбоподателката
М. е представила документи както следва: Осигурителна книжка
от 13.12.1994г.; Обр. УП-30 № 837/04. 12.2001 г., издаден МБАЛ „Свети Мина“
ЕООД Пловдив; Обр. УП-3 № ГЛ-25/12.03.2020 г., издаден „Горубсо Лъки“; Акт за
раждане №106; Удостоверение № 94-Д-09/20. 02.2002 г., издадено от „Експомед“
ЕАД - 2 броя.
Административният орган е установил сумарно
вписания в представените документи осигурителен стаж, който възлиза на 25 години,
02 месеца и 17 дни от трета категория, като е отчетено, че няма представени
документи и съответно не е зачетен стаж
от втора категория.
На основание чл.108, ал. 1 от КСО, в ТП
на НОИ Пловдив е започнала проверка на
действително положения от М. стаж, както и на дохода, въз основа на който е
определен размерът на отпуснатата пенсия.
За резултата от проверката на осигурителя
МБАЛ „Св. Мина“ ЕООД е издаден констативен протокол №
КП-5-15-00802706/21.08.2020 г. /л.79/ от контролен орган на ТП на НОИ, съгласно
който е потвърден стажът на М. от 15.04.1971 г. до 29.12.1981 г. и от
19.09.1984 г. до 07.04.1989 г.
Изрично е посочено, че за м.02.1981 г. М.
не е намерена във ведомостите, а по отношение на осигурителния доход за периода
от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. е установено, че за времето от 01.01.1983 г.
до 18.09.1984 г. във ведомостите за заплати за Д.М. фишовете за заплати са с
нулеви данни, без отразени работни дни и суми. Въз основа на констатациите са
издадени нови образци за осигурителен стаж и доход за описаните периода.
Във връзка с извършена проверка на
осигурител ЕТ "Д.М." за установяване на данните за осигурителен стаж
и доход, въз основа на който са внесени осигурителни вноски за периода от
01.01.1995 г. до 31.12.1999 г., и с цел установяване достоверността на вписания
в осигурителна книжка № **********-0/13.12.1994 г. осигурителен стаж и доход, е
съставен Констативен протокол № КВ-5-15-00779993/08.07.2020 г. /л.85/, с който
се установява деклариране на начало на дейност от 10.12.1994 г., прекъсване на
дейността от 01.01.1999 г., възобновяване от 01.11.2002 г., прекъсване от
01.01.2012 г. и възобновяване от 26.12.2016 г. За времето след 01.01.1999 г. не
са установени внесени осигурителни вноски и основание за зачитане на стаж.
Във връзка с представена от М.
осигурителна книжка №**********-0/13.12.1994 г. със заверен стаж за времето от
01.01.1995 г. до 31.12.1998 г. - 04 години като самоосигуряващо се лице в ЕТ
"Д.М.", след заверка и ревизия на контролен орган по ДОО, на Д.М. като самоосигуряващо се лице е зачетен
осигурителен стаж само за този период.
Въз основа на установеното при проверка
по чл. 108, ал. 1 от КСО, на представените от М. документи и на данните от
Регистър на осигурените лица е зачетен общо осигурителен стаж от трета
категория 25 години, 02 месеца и 17 дни, както следва: от 01.02.1963 г. до
01.09.1963 г. - 07 м. на длъжност "касиер" в „Горубсо-Лъки“ ЕАД;, от
01.10.1969 г. до 15.04.1971 г. - 01 г. 06 м. 10 дни на длъжност "клиничен
лаборант" в МБАЛ „Св. Мина“ Пловдив; от 15.04.1971 г. до 29.12.1981 г. - 10 г. 07
м. 14 дни на длъжност "клиничен лаборант" в МБАЛ „Св. Мина“; от
29.12.1981 г. до 24.08.1984 г. - 02 г. 07 м. 25 дни на длъжност "клиничен
лаборант" в „Експомед“ ЕАД-Либия; от 19.09.1984 г. до 08.04.1989 г. - 04
г. 06 м. 19 дни на длъжност "клиничен лаборант" в МБАЛ „Св.Мина“; от
08.04.1989 г. до 17.07.1990 г. - 01 г. 03 м. 09 дни на длъжност "клиничен
лаборант" в „Експомед“ЕАД-Либия и от 01.01.1995 г. до 31.12.1998 г. - 04 години
като самоосигуряващо се лице в ЕТ "Д.М.".
Видно от представеното удостоверение №
94-Д-09/ 20.02.2002 г. изд. от „Експомед“ ЕАД Д.М. е изпратена на работа в
Либия от 29.12.1981 г. до 23.08.1984 г., като за това време за нея са
превеждани суми за осигуряване пред ДОО на Първа градска болница Пловдив/ МБАЛ „Св.
Мина“Пловдив/ върху 163.70 лв. По представените образци УП2 № 33/13.08.2020 г.,
УП-2 №17/29.03.2021 г., УП-2 №5/02.03.2021 г. и УП-2 №9/02.03.2021 г. са
формирани 3 варианта на тригодишен базисен период, а именно: от 6.12.1982 г. до
31.12.1985 г., от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. и от 01.01.1986 г. до
31.12.1988 г., като с най-благоприятен индивидуален коефициент за изчисление
размера на пенсията е периодът от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г., който заедно
с доходът от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. съответства на индивидуален
коефициент 0.697.
Пред административния орган и по
настоящото съдебно производство не са ангажирани доказателства за удостоверен
зачетения с разпореждане №********** от 2000 г. стаж от втора категория 25 години,
10 месеца и 16 дни и от трета категория 08 години, 11 месеца и 00 дни.
В хода на административното производство
и по представените от Д.М. документи, след установените факти възоснова на служебната проверка посочена
по-горе, не се установява жалбоподателката да има право на пенсия по условията
на втора категория на основание на чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, каквато пенсия й е
отпусната с разпореждане № ********** от 2000 г., поради което цитираното
разпореждане и всички последващи са отменени с обжалваното разпореждане.
Право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 2 , ал. 1, буква "б " от ЗП/отм./ имат
жените при 20 години трудов от втора категория труд и 52-годишна възраст и на
основание на чл. 2, ал. 1, буква."в" от ЗП/ отм./ имат жените при 25
години трудов стаж от трета категория труд
и 55-годишна възраст.
Към 01.11.1999 г. Д. М. не е имала право на лична пенсия за ОСВ на
основание на чл. 2, ал. 1 , буква "б " от ЗП /отм./ тъй като не е
изпълнено условието лицето да има осигурителен стаж от втора категория труд,
няма право на лична пенсия за ОСВ на основание на чл. 2, ал. 1 , буква "в
" от ЗП/отм./ тъй като не е изпълнено условието лицето да е навършило
необходимата възраст от 55 години.
При така установените данни Д.М. е
придобила право на пенсия, но по условията на чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията
до 31.12.2010, а именно навършена възраст 65 години и не по-малко от 15 години,
от които 12 години действителен осигурителен стаж, считано от 15.08.2010 г.
С разпореждане № ********** /прот.№2141-15-11/21.06.2021
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "г" от КСО е отменено
разпореждане № **********/2000 г. за отпускане на лична пенсия по чл. 2, ал. 1
, буква "б " от ЗП /отм./ и всички последващи на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, възобновена е от 01.11.1999 г.
наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от
наследодател М.Г.М.и е отпусната лична пенсия за ОСВ на Д.Д.М., считано от
15.08.2010 г. на основание чл.68, ал. 4 от КСО, в редакцията до 31.12.2010 г.
Събраните в административното
производство доказателства установяват наличието на хипотезата на чл. 99, ал.
1, т. 2, б. „г" от КСО, а именно - налице е неправомерно отпусната пенсия
на Д.М. въз основа на неистински документи и/или документи с невярно
съдържание, с разпореждане №**********/2000 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
Липсата или наличието на пенсионно досие
не променя установеното по безспорен начин съществено различие и драстично
разминаване между действително положения от лицето осигурителен стаж по
представените на 08.05.2020 г. документи и зачетеният при отпускането на
пенсията през 1999 г. Установено е по безспорен начин, че М. не е положила осигурителен стаж от втора
категория труд. По делото не се ангажираха доказателства и не се направиха
доказателствени искания, с които да се обори установеното от административния
орган.
Пред административния орган и по
настоящото съдебно производство не се установява Д.М. да притежава осигурителен
стаж по категории и продължителност, зачетени при отпускане на лична пенсия за
ОСВ, считано от 01.11.1999 г.
По делото се изготви
съдебно-графологична експертиза, което заключение се прие без възражения от
страните. Съдът кредитира същото като обективно. Експертизата е установила, че
заявлението за отпускане на пенсия от 2000 г. не е подписано от Д.М..
Съгласно чл. 99 от КСО посочен като
правно основание за издаване на потвърдено разпореждане № ********** /Протокол
№ 2141-15-11 от 21.06.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият
представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход,
придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или по инициатива
на органа – когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на
неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. В
случаите по чл. 99 ал. 1 от КСО разпореждането се изменя или се отменя от
датата на представяне на доказателствата или от датата на отпускането или
промяната на пенсията.
В случай, че в срока за обжалване на
разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж,
осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или
изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.
Поддържаните доводи в жалба за постановяване
на решението при непълнота на доказателствата, при неизяснена фактическа
обстановка и твърдението, че е останал неизяснен въпросът по отношение на продължителността
на периодите на зачетен стаж от трета, втора категория труд и този от поликлиника
Кремиковци и Бухово, не могат да бъдат споделени.
Видно от административната преписка,
компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са
извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил
административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на директора
на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността
и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от
пенсионния орган.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО
физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи
на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване
на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на
служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното
производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е
проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Административния орган е извършил
съвкупен анализ на всички относими доказателства, които като част от
административната преписка са приобщени
по делото, а фактическите и правни действия бяха подробно описани по-горе
в настоящото решение.
По отношение възражението на
жалбоподателката за възстановяване на суми по чл. 114 от КСО следва да се
посочи, че същото е в мотивната част на процесното разпореждане № ********** /Протокол
№ 2141-15-11 от 21.06.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив и няма характер на
разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО за възстановяване на
неправилно изплатени суми за пенсия. Прилагане разпоредбата на чл. 114, ал. 1
от КСО е предмет на друго административно производство.
На следващо място следва да се посочи,
че тъй като с оспореното решение на ръководител ТП на НОИ – Пловдив,
постановено по контрол на разпореждането от 21.06.2021 г., въпросите, свързани
с добросъвестността на Д.М., не са разрешени по посочения в КСО начин, то
същите не могат да бъдат предмет на разглеждане по същество и на това съдебно
производство.
При съдебното дирене се установи, че
ответникът е преценил всички релевантни по въпроса за изменението на лична
пенсия на Д.М., доказателства.
Обективно погледнато, това обосновава и
изводите на настоящия състав на съда за неоснователност на жалбата на лицето,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на ответника
се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер
на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК .
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, шестнадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Решение № 2153-15-314/07.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив
/поправено с Решение № 1040-15-74 от 08.07.2022 г./, с което е потвърдено
Разпореждане № ********** /Протокол № 2141-15-11 от 21.06.2021 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА
Д.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по
делото в размер на 100лв. /сто лева/ за за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: