№ 229
гр. Стара Загора, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000169 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на /банка/ АД против
решение №461/07.08.2020г., постановено по гр.д. № 3072/2019г. по описа на
Районен съд – гр.Казанлък, с което е признато за установено на основание
чл.422 от ГПК по отношение на М. ПЛ. П., село Б., община Казанлък,
съществуването на вземането на „/банка/“ АД, ЕИК *******, град София, за
сумата от 570.70 евро, представляваща главница по договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и довършителни работи, ремонт и
реконструкция № 359-68, сключен на 04.04.2011 г. между /БАНКА/ (с
предишно търговско наименование „Ю.“ ЕАД) – универсален праводател на
„/банка/“ АД, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 04.04.2011 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.12.2018 г. до изплащане на вземането, 2
263.24 евро договорна лихва за периода от 01.12.2015 до 07.11.2018г., 138.54
евро наказателна лихва за периода от 02.02.2015г. до 13.12.2018г., като е
отхвърлена претенцията за главница в частта й до претендирания размер от 10
221.11 евро, претенцията за договорна лихва за периода от 01.12.2015 до
07.11.2018г., в частта й до претендирания размер 2 247.19 евро, претенцията
за наказателна лихва за периода 02.02.2015г. до 13.12.2018г. в частта й до
1
претендирания размер от 274.22 евро, претенцията за 102.22 евро непогасена
комисионна за управление по т.1.8 и т.18.2.2, както и сумата от 27.61 евро,
представляваща разноски по връчване на нотариални покани, като
неоснователни, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК №1970/18.12.2018г. по частно
гражданско дело №3290/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък и са
присъдени разноските по делото по съразмерност. Решението се обжалва в
отхвърлителната част. Въззивникът излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочена
е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и
да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения от банката иск.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата,
чрез особения представител на страната, с който се взима становище, че
жалбата е неоснователна в обжалваната част и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно.
С решение № 71/28.04.2022 г. по гр.д. № 2681/2021 г. по описа на ВКС е
отменено решение № 260115/24.03.2021 г. по гр.д. № 1597/2020 г. по описа на
ОС – Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
ОС – Стара Загора.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Видно от приложеното частно гражданско дело №3290/2018 г. по описа
на Районен съд – Казанлък, на основание чл.417 от ГПК съдът е издал заповед
за незабавно изпълнение №1970/18.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ, срещу длъжника М. ПЛ. П. за сумата
10 221.11 евро главница, 2 247.19 евро договорна лихва за периода от
01.12.2015г. до 07.11.2018г., 274.22 евро наказателна лихва за периода
02.02.2015г. до 13.12.2018г., 102.22 евро непогасена комисионна за
управление по т.1.8 и т.1.8.2.2 от договора за 2017 и 2018г., 27.61 евро
2
разносни по връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 653.52 лева. - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е
връчена на длъжника М. ПЛ. П. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото не се спори, а това се установява и от представения по делото
договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи, ремонт и реконструкция №359-68 от 04.04.2011г. ,
изменен и допълнен с Анекс №1 от 04.04.2011г, сключен между „Ю.“ ЕАД
като кредитодател и М. ПЛ. П. като кредитополучател. Съгласно договора
ищецът е предоставил на М. ПЛ. П. кредит в размер на 10 500 евро за
покупка на имот, довършителни работи и ремонт със срок на погасяване на
кредита 01.04.2046г. Представен е и погасителен план към договор от
04.04.2011г. Съгласно т.1.7 от договора лихвата за просрочие /наказателна
лихва/ по кредита е в размер на размера на лихвата за редовен дълг и
надбавка от хиляда базисни точки на годишна база и спри спазване на
условията на Раздел II от договора.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №98, том I, рег. №1125, нот. дело №71/2011г. от 04.04.2011г. по
описа на нотариус Д. Кръстева, с рег. № 574, с район на действие Районен съд
– Казанлък. От същия се установява, че „МКБ Ю.“ ЕАД предоставя на М.
ПЛ. П. банков кредит в размер на 10 500 евро, със срок на погасяване 420
месеца, след датата на усвояване на кредита, съгласно условията подробно
описани в договор за банков кредит №359-68 от 04.0.04.2011г. За
обезпечаване на вземането на „МКБ „Ю.“ ЕАД, включващо главница, лихви и
разноски ипотекарния длъжник М. ПЛ. П. учредява в полза на банката
договорна ипотека върху следния недвижим имот: партерно помещение –
жилище, състоящо се от една стая, тераса, баня и тоалетна със застроена
площ от 42.71 кв.м., представляващо част от партерен етаж на
дванадесететажна жилищна сграда, находяща се в град Казанлък, улица
„Тодора Бакърджиева“ 11.
Представена е и нотариална покана от 10.07.2018г., с рег. №5697, том 2,
3
№48 по описа на нотариус Н. Калчев, с рег. №700 на Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд – Казанлък от „ /банка/“ до М. ПЛ. П. относно
предсрочна изискуемост по договор за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция №359-
68 от 04.04.2011г. В поканата е посочено, че задължението на
кредитополучателя е в общ размер на 12 298.86 евро. Със същата покана
кредитополучателят е поканен в едноседмичен срок от получаването й да
изпълни задълженията си. Нотариалната покана до М. ПЛ. П. е връчена по
реда на чл. 47 от ГПК.
По делото са представени Извлечение от счетоводните книги на ПИБ
АД, изпълнителен лист от 18.12.2018 г., издаден по ч.гр.д 3290/2018 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора и молба за образуване на изпълнително
дело.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
същото се установява, че съгласно Договор за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 359-
68 от 04.04.2011 г. размерът на кредита е 10 500 евро и е усвоен изцяло на
06.04.2011 г. Общо погасената главница е в размер на 278,89 евро, а общо
погасена договорна лихва – 3 573,35 евро. Посочено е, че към дата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем 08.11.2018 г. дължимите
просрочени суми са: главница – 10 221,11 евро; договорна лихва – 2 218,98
евро; лихва за просрочие по т. 1.7. от договора за периода от 02.02.2015 г. до
08.11.2018 г. – 136,60 евро; лихва за просрочие по т. 1.7 от договора за
периода 02.02.2015 г. до 13.12.2018 г. – 138,54 евро; комисионна за
управление за 2017 г. и 2018 г. – 102,22 евро. Посочено е, че общият размер
на задължението към 08.11.2018 г. е 12 673,91 евро, а общият размер на
задължението към 13.12.2018 г. е 12 680,85 евро. Вещото лице сочи, че
размерът на вноските с настъпил падеж, съгласно погасителния план към
датата на издаване на заповедта за изпълнение – 14.12.2018 г. е: главница –
375,89 евро; договорна лихва – 2 263,24 евро.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
изводи:
4
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като съгласно ал.
2 заемателят плаща и уговорената лихва по кредита.
Видно от изложението на фактическата обстановка по делото, не е
спорно сключването на договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на
имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция №359-68 от
04.04.2011г. между ищеца и ответника и параметрите на този договор.
По делото се установява по безспорен начин не само възникването на
облигационното правоотношение между страните, породено от сключения
между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на задължението на
Банката да предостави отпуснатата по договора сума на кредитополучателя,
чрез заверяването на разплащателната му сметка с тази сума. Оттук следва
задължението на ответника да я върне при условията и в сроковете, уговорени
в договора.
С нотариална покана от 10.07.2018г., с рег. №5697, том 2, №48 по описа
на нотариус Н. Калчев, с рег. №700 на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд – Казанлък банката е уведомила длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Поканата е връчена на 28.09.2018 г.
по реда на чл. 47 от ГПК на адрес – с. Б., обл. Стара Загора, общ. Казанлък,
ул. ,,Пеньо Пенев‘‘ № 3, който адрес е посочен в договора като адрес за
кореспонденция и се явява настоящ и постоянен адрес на длъжника. По
делото няма данни длъжникът да е променил адреса си и да е уведомил
банката, съгласно чл. 10.4. от договора. В поканата е даден 7 дневен срок за
доброволно изпълнение, който е изтекъл на 05.10.2018 г., като след
изтичането му е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, считано от
06.10.2018 г.
С оглед диспозитивното начало и претенцията на банката за процесните
суми от 08.11.2018 г., съдът следва да разгледа предявените искове за този
период.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза към дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
08.11.2018 г. дължимите просрочени суми са: главница – 10 221,11 евро;
5
договорна лихва – 2 218,98 евро; лихва за просрочие по т. 1.7. от договора за
периода от 02.02.2015 г. до 08.11.2018 г. – 136,60 евро; лихва за просрочие по
т. 1.7 от договора за периода 02.02.2015 г. до 13.12.2018 г. – 138,54 евро;
комисионна за управление за 2017 г. и 2018 г. – 102,22 евро.
В заключение, установителният иск следва да се уважи за сумите
главница – 10 221,11 евро; договорна лихва – 2 218,98 евро; лихва за
просрочие по т. 1.7. от договора за периода от 02.02.2015 г. до 08.11.2018 г. –
136,60 евро и комисионна за управление за 2017 г. и 2018 г. – 102,22 евро.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен претенцията за главница в частта й
до претендирания размер от 10 221.11 евро, като искът следва да бъде уважен
за сумата над присъдената сума от 570.70 евро до претендираната сума от
10 221,11 евро главница.
Дължимата договорна лихва е в размер на 2 218,98 евро. С
обжалваното решение е признато за установено дължимостта на сумата от
2 263.24 евро договорна лихва за периода от 01.12.2015 до 07.11.2018 г.
Ищецът е претендирал договорна лихва в размер на 2 247,19 евро.
Независимо, че заключението на експертизата посочва по-голям изчислен
размер на договорната лихва, съдът е обвързан с размера на иска, както е
предявен от ищеца. В случая е налице произнасяне над претендираната сума,
което се явява свръх петитум, но решението в тази си част е влязло в законна
сила, тъй като не е обжалвано.
В обжалваната част, с която съдът е отхвърлил претенцията за
договорна лихва за периода от 01.12.2015 г. до 07.11.2018 г., в частта й до
претендирания размер 2 247.19 евро, сумата се явява по-малка от
присъдената
2 263.24 евро, а в конкретната хипотеза се дължи договорна лихва в размер на
2 218,98 евро.
Предвид гореизложеното съдът не разполага с друга правна
възможност, освен да потвърди обжалваното решение в тази му част.
В обжалваната част, с която първоинстанционния съд е отхвърлил
претенцията за наказателна лихва за периода 02.02.2015 г. до 13.12.2018 г. в
частта й до претендирания размер от 274.22 евро, решението следва да бъде
потвърдено, макар и неправилно.
6
Независимо от това съдът е длъжен да посочи, че дължимата лихва за
просрочие по т. 1.7. е в размер на 136,60 евро от 02.02.2015 г. до 08.11.2018 г,.
като над тази сума 136,60 евро за периода от 09.11.2018 г. до 13.12.2018 г.
искът за наказателна лихва се явява неоснователен, но настоящата инстанция
не разполага с правен механизъм, чрез който да изправи този порок.
С обжалваното решение съдът отново неправилно се произнесъл
свръх петитум, като е признал за установено дължимостта на наказателна
лихва в размер на 138.54 евро за периода 02.02.2015 г. до 13.12.2018 г.
/крайния момент е настъпилата предсрочната изискуемост на кредита,
считано от 06.10.2018 г., но с оглед диспозитивното начало, е 08.11.2018 г.,
както е претендирано в исковата молба/.
Решението в тази си част не е обжалвано и влязло в законна сила.
Относно претенцията за сумата от 102.22 евро непогасена
комисионна за управление по т.1.8 и т.18.2.2, съдът счита същата за дължима
и обжалваното решение в тази си част следва да бъде отменено.
Съдът намира за недължима сумата от 27,61 евро разноски за
връчване на покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
същите не представляват вземания по неизпълнения договор за кредит, а
разноски по събирането му, поради което решението в тази му част следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив.
По ч.гр.д. № № 3290/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 646,04 лева, съразмерно уважената част от иска.
С решение № 461/07.08.2020г., постановено по гр.д. № 3072/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Казанлък са присъдени разноски в размер на
149,89 лева, като с оглед изхода на спора са дължими разноски в размер на
още 496,15 лева.
7
По гр.д. № 3072/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък:
Ищецът е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева и такъв е приел районния съд при изчисление на разноските по
съразмерност. С представения по настоящото дело списък по чл. 80 от ГПК е
посочил 300 лева юрисконсултско възнаграждение, което се явява
ирелевантно за настоящата инстанция и съдът определя дължимите
разноските в размер на 2 071, 82 лева, съразмерно уважената част от иска.
С решение № 461/07.08.2020г., постановено по гр.д. № 3072/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Казанлък са присъдени разноски в размер на
480,01 лева, като с оглед изхода на спора са дължими разноски в размер на
още 1 591,81 лева.
По в.т.д. № 1597/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора:
Представен е списък по чл. 80 от ГПК, като ищецът претендира 300 лева
юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция счита, че съгласно
чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ юрисконсултското
възнаграждение е в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски
в размер на 1 857,69 лева, съразмерно уважената част от иска.
По гр.д. № 2681/2021 г. по описа на ВКС:
Представен е списък по чл. 80 от ГПК, като ищецът претендира 360 лева
юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция счита, че съгласно
чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ юрисконсултското
възнаграждение е в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски
в размер на 1 391,97 лева, съразмерно уважената част от иска.
По в.т.д. № 169/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора:
Представен е списък по чл. 80 от ГПК, като ищецът претендира 360 лева
юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция счита, че съгласно
чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ юрисконсултското
възнаграждение е в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски
в размер на 1 362,46 лева, съразмерно уважената част от иска.
8
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 461/07.08.2020г., постановено по гр.д. №
3072/2019г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък в частта, с която е
отхвърлен превеният иск от /банка/“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление гр. /адрес/ против М. ПЛ. П., ЕГН ********** от с. Б., община
Казанлък за признаване на установено дължимостта на сумата над
присъдените 570.70 евро до претендираната сума от 10 221,11 евро
главница и претенцията за 102.22 евро непогасена комисионна за управление
по т.1.8 и т.18.2.2, за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №1970/18.12.2018г. по
частно гражданско дело № 3290/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ПЛ. П., ЕГН
**********, с. Б., община Казанлък, съществуването на вземането на
„/банка/“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. /адрес/ за
сумата над присъдените 570.70 евро до претендираната сума от 10 221,11
евро, представляваща главница по договор за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и довършителни работи, ремонт и реконструкция № 359-68,
сключен на 04.04.2011 г. между /БАНКА/ (с предишно търговско
наименование „Ю.“ ЕАД) – универсален праводател на „/банка/“ АД, изменен
и допълнен с Анекс № 1 от 04.04.2011 г. и сумата от 102.22 евро непогасена
комисионна за управление по т.1.8 и т.18.2.2, ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2018 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 1970/18.12.2018 г. по частно гражданско дело № 3290/2018 г. по
описа на Районен съд – Казанлък.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 461/07.08.2020г., постановено по гр.д.
№ 3072/2019г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА М. ПЛ. П., ЕГН **********, с. Б., община Казанлък, да
заплати на „/банка/“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. /адрес/ сумата от 496,15 лева, представляваща разноски, съразмерно
9
уважената част от иска по ч.гр.д. № № 3290/2018 г. по описа на Районен съд
– Казанлък.
ОСЪЖДА М. ПЛ. П., ЕГН **********, с. Б., община Казанлък, да
заплати на „/банка/“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. /адрес/ сумата от 1 591,81 лева, представляваща разноски, съразмерно
уважената част от иска по гр.д. № 3072/2019 г. по описа на Районен съд –
гр. Казанлък.
ОСЪЖДА М. ПЛ. П., ЕГН **********, с. Б., община Казанлък, да
заплати на „/банка/“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. /адрес/ сумата от 1 857,69 лева, представляваща разноски, съразмерно
уважената част от иска по в.т.д. № 1597/2020 г. по описа на ОС – Стара
Загора.
ОСЪЖДА М. ПЛ. П., ЕГН **********, с. Б., община Казанлък, да
заплати на „/банка/“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. /адрес/ сумата от 1 391,97 лева, представляваща разноски, съразмерно
уважената част от иска по гр.д. № 2681/2021 г. по описа на ВКС.
ОСЪЖДА М. ПЛ. П., ЕГН **********, с. Б., община Казанлък, да
заплати на „/банка/“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. /адрес/ сумата от 1 362,46 лева, представляваща разноски, съразмерно
уважената част от иска по в.т.д. № 169/2022 г. по описа на ОС – Стара
Загора
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10