Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260036
град Шумен,
30.06.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на седми януари, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №50 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 и сл.
от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че между „ОББ
ФАКТОРИНГ“ ЕООД, в качеството му на Фактор и „МКМ БГ“ ЕООД (по-долу наричано
„доставчик“) е сключен Договор за
факторинг № А00196/17.05.2016 г. Доставчикът се е задължил съгласно посоченият
договор да прехвърли свои вземания към трети лица (платци) в полза на фактора,
както подробно е описано в чл. 1 на същия договор. С Приложение № 6 към
Договора, като платец се добавя и ответникът. С допълнително споразумение № 7,
действието на договора е продължено до 31.10.2018 г. В изпълнение на това свое
задължение, доставчикът на 23.05.2016 г.
уведомява ищеца, че ответникът е известен за прехвърляне на вземанията на
доставчика в полза на фактора, считано същия ден – 23.05.2016 г. С нарочно
писмо от 27.05.2016 г. ответникът потвърждава получаването на уведомлението за
цесията и се съгласява да извършва плащанията директно на ищеца. Всички
прехвърлени от доставчика към ищеца вземания спрямо ответника произтичат от доставки на стоки. В изпълнение
на извършените цесии, ответникът започнал да
заплаща директно на ищеца дължимите суми, като общо заплатените от 2016
г. до момента на подаване на исковата
молба възлизат на 1 996 200,25
лева. Осем от цедираните фактури платецът – ответник не е заплатил на фактора,
както следва:№**********/20.06.2017г. на стойност 17 971,99 лева; №**********/12.07.2017г. на стойност 19 129,58 лева, №**********/
01.11.2017г., на стойност
88 030,79лева, №**********/01.11.2017г., на стойност 69 695,28лева,
№**********/01.11.2017г., на стойност 85 548,39 лева; №**********/01.11.2017
г., на стойност 81 452,48 лева ; №**********/
01.11.2017г., на стойност 76 722,89 лева; №**********/01.11.2017г., на стойност 10 090,69 лева или общо
задължения в размер на 448 642,09
лева. За процесните доставки цедентът е издал фактури, в които на две места е
посочил като получател на сумите „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД с банковите сметки на
цесионера: с полагането на нарочен печат, удостоверяващ цесията и с повторното
посочване на банковата сметка на ищеца. За всяка от изброените фактурирани,
цедирани и неплатени доставки са издадени документи: стокова разписка удостоверяваща
извършването на доставката; уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „МКМ“ ЕООД
до „ЛЕС КОМЕРС 94“ ЕООД за прехвърлянето (цесията) на вземането по фактурата;
изрично потвърждение от „ЛЕС КОМЕРС 94“ ЕООД към „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД относно
надлежното извършване на цесията и дължимостта на сумите по всяка фактура. На
18.10.2019 г. ответникът получил покана
за плащането в 14 -дневен срок, но до настоящият момент такова не е извършено. С
оглед на изложеното, моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.
79 и следващите, във връзка с чл. 318 и сл. от ТЗ, и чл. 99 от ЗЗД да осъди
„ЛЕС КОМЕРС 94“ ЕООД да му заплати сумата от 448 642,09 лева, както и
направените по делото разноски
В срока
за отговор, ответникът оспорва иска до размера 411 540,52 лева, формиран
като сбор от претендираните суми за плащане по доставки на строителни
материали, отразени във фактури с номера **********, **********, **********,
**********, ********** и **********, всички с дата 01.11.2017 г. с доставчик
„МКМ БГ“ ЕООД и получател „ЛЕС КОМЕРС 94“ЕООД, както и да му бъдат присъдени
направените разноски по делото. Счита също така, че „ЛЕС КОМЕРС 94“ ЕООД не
дължи плащане на ищцовото дружество „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД, тъй като факторингът
като възмездна цесия не отменя правото на длъжника по доставките да
противопоставя на фактора възражения за недължимост на плащането поради
разваляне на договорите, по които предишния кредитор „МКМ БГ“ ЕООД е прехвърлил
на фактора вземанията си, както и, че ищцовото дружество като фактор има право на
основание чл. 88, ал. 1 или чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да иска от доставчика връщане на платеното за
прехвърлените му вземания. Изразява становище, че за развалените договори и
възможността на ищеца да търси връщане на платеното на отпаднало основание по
договора за факторинг от „МКМ БГ“ ЕООД,
ответникът го е уведомявал няколкократно, включително и с писмо – отговор от
01.11.2019 г. на негова покана за плащане. Претендира разноски.
В срока
по чл. 372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която
развива основно аргументи свързани с твърдението за разваляне на договорите по
оспорените фактури. Твърди, че разваляне на договорите по прехвърлените
вземания не може да се осъществи без негово съгласие.
В
допълнителния отговор не са изложени нови възражения и доводи.
Съдът въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че на 17.05.2016г. между ищеца като фактор и "МКБ
БГ" ЕООД като доставчик е сключен Договор за факторинг №А00196, по силата
на който доставчикът прехвърля на фактора по реда на чл. 99 и
сл. ЗЗД и при условията на договора и срещу определената от него цена
всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане,
издадени срещу платците, подробно описани в чл.1 на договора. Към договора е
представено приложение № 6, в което като платец е добавен ответникът, като
плащането е въз основа на фактури, с потвърдено плащане от страна на ответника
с максимален процент за авансово плащане до 85 % от стойността на фактурата с
ДДС. На 28.06.2016г. ищецът и "МКМ БГ" ЕООД са подписали допълнително споразумение, в което
в § 4, ал. 1, б. "б" е посочен ответникът като платец и е прието, че
усвоената сума по фактури, издадени към лицата (в списъка на които е
ответникът) към датата на настоящото допълнително споразумение трябва да бъде
погасена не по- късно от 30.09.2018 г. и последващи анексови плащания по
фактури, издадени към тези платци няма да бъдат извършвани. На 23.05.2016г.
доставчикът "МКМ БГ" ЕООД е изпратил уведомление до ищеца, в което е
посочено, че му прехвърля всички настоящи вземания и такива, които ще възникнат
по вече подписани договори с ответника. По делото е представено уведомление от доставчика
до ответника като платец относно
прехвърляне на вземания в полза на ищеца от 23.05.2016г., като всички плащания следва да бъдат
извършвани в полза на ищеца, за което са посочени банкови сметки. Отразено е,
че факторинг услугите влизат в сила по отношение на платеца, считано от фактура
№300089/23.05.2016г. Впоследствие ответникът е изпратил уведомление до фактора,
като е посочил, че в знак на съгласие препраща изпратеното му от доставчика
уведомление. На 12.07.2017г. доставчикът е изпратил отделни уведомления за
прехвърлени вземания в полза на ищеца по фактури номера 1000334/12.07.2017г.,
3000338/20.06.2017г., 3000339/ 20.06.2017г., 3000340/20.06.2017г. **********/01.11.2017г.,
**********/ 01.11.2017г., **********/01.11.2017г., **********/01.11.2017г., **********/ 01.11.2017г. и **********/01.11.2017 г. Платецът отново е
препратил горните уведомления до фактора
в знак на съгласие и приемане на цедирането на вземанията.
Горните
обстоятелства, които не са спорни между страните и се потвърждават от
доказателствата по делото, както и факта, че ответникът не оспорва вземането на
ищеца по фактура №**********/20.06.2017г. на стойност 17 971,99 лева и по фактура №
**********/12.07.2017г. на стойност
19 129,58 лева, обосновават извод за основателност на иска в тази част.
Относно
вземанията по фактури с номера
**********, **********, **********, **********, ********** и **********, всички с дата 01.11.2017г., за обща сума в
размер на 411 540,52 лева, ответникът
оспорва претенцията, т.к. твърди договорите за продажба на стоки, за които са
издадени фактурите са развалени. Заявява, че поради наличието на недостатъци в
продадените стоки, продавачът "МКМ БГ" ЕООД, доставчик в процесното
правоотношение се е съгласил договорите да бъдат развалени. Тези твърдения са
релевантни и относими към правния спор, т.к. договорът за факторинг е вид
възмездна цесия на парични вземания за цената на доставяните при условията на
търговски кредит стоки и услуги. Извън спецификите на договора за факторинг,
последният съдържа като правопораждащ факт съществени общи признаци с договора
за цесия, уреден в ЗЗД и следователно при празнина в закона, относно правните
последици на договора за факторинг, съгласно чл.
46, ал. 2, предл. първо ЗНА следва да се приложат по аналогия на закона
правните норми уреждащи цесията по общото гражданско право. Съгласно чл.100,
ал. 1 ЗЗД, при възмездната цесия, за съществуване на вземането към датата
на прехвърлянето му отговорност спрямо цесионера носи кредиторът-цедент, а не длъжникът
(Р№ 94/2014 по т. д.
№ 3643/2013 на Второ т. о. на ВКС). Именно поради посоченото е необходимо
да се изследва осъществен ли е фактическият състав на развалянето на
договорите. От ответника е представено надлежно заверено Споразумение от
06.11.2017г., сключено между него и "МКМ БГ" ЕООД в качеството на „продавач“
и "МКМ БГ Груп" ЕООД като „трето лице“ – последващ купувач на
стоките, предмет на договорите за покупко-продажба между първите две страни, в
което страните приемат, че стоките предмет на фактури с номера **********, **********, **********,
**********, ********** и **********, всички с дата 01.11.2017 г. имат недостатъци,
които съществено намаляват тяхната годност за обикновеното им потребление,
както и че тези недостатъци не са били известни на купувача и на третото лице
при последващите продажби. Страните по взаимно съгласие развалят сключените
договори удостоверени с горепосочените фактури, както и във фактурите издадени
от купувача и третото лице по последващите продажби, като продавачите по двете
продажби се задължават да издадат кредитни известия. Прието е, че третото лице
замества изцяло купувача в задължението му да върне стоките. Относно посочените
по-горе фактури са издадени кредитни известия с приложени към тях
Приемно-предавателни протоколи, съгласно които третото лице "МКМ БГ
Груп" ЕООД предава на първоначалния
купувач „Лес комерс 94“ ЕООД, стоките, предмет на продажбите по посочените
фактури. По делото са представени кредитни известия, издадени както от „Лес
комерс 94“ ЕООД във връзка с последващата продажба на стоките с купувач "МКМ
БГ Груп" ЕООД, така и от "МКМ БГ" ЕООД във връзка с първоначалните продажби, по
които са издадени спорните фактури. Според изготвената ССЕ посочените кредитни
известия не са осчетоводени в счетоводството на ищеца, но са отразени в счетоводствата
на трите дружества, страни по двете описани по-горе сделки и са отразени в
дневниците за покупки/продажби и в справките –декларации по ДДС. Приемайки за
доказани горните обстоятелства, съдът счита, че "МКМ БГ" ЕООД и
ответника, съобразно правото на свободно договаряне залегнало като принцип в
чл.20а от ЗЗД са развалили сключените със
спорните фактури договори за продажба на стоки. Ищецът възразява, че стоките не са върнати на продавача "МКМ
БГ" ЕООД както и, че недопустимо доставчикът по договора за факторинг е
внесъл промяна по прехвърлените вземания без съгласието на фактора. Твърди, че
тези действия са в противоречие с уговорките в договора за факторинг. Посочва,
че цедентът няма правно качество и правно основание да променя или
преустановява дълга, чийто носител той доброволно се е съгласил да не бъде. Счита,
че посоченото компрометира развалянето на продажбите и не предизвиква
погасителен ефект по отношение на неговите вземания. Действително по делото не са представени
доказателства, че стоките са върнати на продавача. Както беше посочено, приемно –предавателните протоколи касаят
връщането им на ответника, като продавач по последващата им продажба на "МКМ
БГ Груп" ЕООД. Този факт обаче е ирелевантен, т.к. връщането на даденото
по договора не елемент от фактическия състав на разваляне на сделката. Достатъчно е надлежното и валидно изразено
съгласие, връщането на даденото е следствие от развалянето. Съдът не възприема
за основателни и доводите на ищеца, че е необходимо задължителното му съгласие
за промяна на облигационното правоотношение между платеца и доставчика .
Упражняването на правата на страните по договора за продажба, нормативно
гарантирани от чл.20а от ЗЗД не е обвързано от предварителното съгласие на
цесионера. Противното ще означава ответникът да бъде държан в условията на
принудителна продажба на стоките, за които страните по продажбеното
правоотношение са се съгласили, че подлежат на връщане. Условията при които е
договорена и извършена цесията, не могат да служат в основание за поддържане на
сторнираните доставки. В този случай, както вече бе пояснено, намира приложение
разпоредбата на чл.
100, ал. 1 ЗЗД. Цедентът запазва собствеността върху стоките от анулираните
доставки и няма нито икономическо, нито правно основание за вменяване на риска
от цесионното правоотношение на цедирания длъжник. Въз основа на горното съдът
приема за доказано, че сделките сключени
със спорните фактури са развалени, което
има за последица и отпадането с обратна сила (арг. чл.
88, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) на самото вземане на доставчика за цената, което е
било предмет на прехвърляне от доставчика на фактора. Този извод е обусловен от естеството на
договора за факторинг, негов предмет могат да бъдат настоящи или бъдещи
вземания, но реално съществуващи. Предвид посоченото съдът намира, че
претенцията за сума от 411 540,52 лева - вземания по фактури с номера **********,
**********, **********, **********, ********** и **********, всички с дата 01.11.2017г., се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 943,06 лева.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 9090,47 лева.
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лес-Комерс 94“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.“Велики Преслав“ № 12, ет. 10,
ап. 46, представлявано от В.Т.А., съдебен адрес:*** да заплати на „ОББ
Факторинг” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София” №5, съдебен адрес *** 101,57
(тридесет и седем хиляди сто и един лева и петдесет и седем стотинки) лева,
представляваща неизплатен остатък по фактура № **********/20.06.2017 г. и
фактура № **********/12.07.2017 г. за
доставка на стоки от "МКМ БГ" ЕООД и въз основа на Договор за
факторинг №А00196/17.05.2016 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 37 101,57(
тридесет и седем хиляди сто и един лева и петдесет и седем стотинки) лева до пълния размер от 448 642,09( четиристотин
четиридесет и осем хиляди шестстотин четиридесет и два лева и девет стотинки)
лева - вземания по фактури с номера **********/01.11.2017 г.,
**********/01.11.2017 г., **********/01.11.2017 г., **********/01.11.2017 г.,
**********/01.11.2017 г. и **********/01.11.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Лес-Комерс 94“ ЕООД, ЕИК: *********, да
заплати на „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК ********* сумата 1 943,06 (хиляда
деветстотин четиридесет и три лева и шест стотинки) лева - деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Лес-Комерс 94“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата 9090,47 (девет хиляди и
деветдесет лева и четиридесет и седем стотинки) лева - деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Варна.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: