Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 4761 по
описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са от И.Г.М. против „Д.з.“АД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 365, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1
от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът
му дължал застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от смъртта на неговия баща Г.К.М., настъпила на 09.09.2011 г., вследствие на
застрахователно събитие, причинено от водача на автомобил с рег. № ВР ****ВС,
чиято отговорност била застрахована от ответното дружество. Противоправното и
виновно поведение на водача Т.било
установено със споразумение от 30.8.2012
г. по НОХД № 416/2012 г. на ОС-Враца.
Ищецът твърди, че на 10 април 2013 г., чрез представител Ч.Г.Д., с ответното
дружество било сключено споразумение, с
което дружеството се задължило да му заплати застрахователно обезщетение в
размер на 50 000 за претърпените от него неимуществени вреди. В споразумението било
уговорено застрахователното обезщетение вместо да бъде платено на ищеца, да се
изплати на неговия представител. Ищецът
твърди, че тази уговорка излизала извън представителната власт на Ч.Д.. Той не бил упълномощен да получи обезщетението. Ищецът нито бил уведомен за
това уговаряне, нито за извършеното плащане. Конкретното съдържание на
пълномощното, което М. издал на Ч.Г.Д., се установявало от удостоверение,
издадено от нотариус П.Х.от гр. Плевен
за правата по пълномощното с регистрационен номер 1227/2013 г. Ищецът твърди,
че след като узнал, че плащането на обезщетението е било извършено на Ч.Г.Д., а
не на самия него, претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания, наранена била неговата психика. Той нямал средства за жилище и за препитание,
а през периода юни - декември 2017 г. се
наложило да изтърпи и мярка за неотклонение “задържане под стража“, тъй като не
могъл да заплати парична гаранция по досъдебно производство. В съдебно заседание ищецът допълнително уточнява
в какво конкретно са се изразили претърпените от него болки и страдания.
Твърди, че по време на сключване на споразумението пребивавал в Затвора в
гр.Плевен. В тази връзка се нуждаел от допълнителна материална и морална
подкрепа. Изпитвал болка от загубата на баща си, но не получил дължимото
обезщетение, което увеличило болката и страданието от смъртта на баща му. След
освобождаването му от Затвора в гр.Плевен
болката и страданието от неуредения му живот, невъзможността да си
намери жилище и да организира семейство си, се дължали на неизплащането на дължимото обезщетение. През 2017 г. бил принуден да търпи мярка за неотклонение
„задържане под стража“, защото не могъл да заплати определената парична
гаранция. По този повод търпял допълнителни унижения, болки и страдания.
Изпитвал притеснения, че не може да осъществи правото си на свободно
придвижване, поради липсата на парични средства, от които ответникът го лишил. Поради
изложените съображения, моли съда да осъди ответника „Д.з.“ АД да му заплати сумата
от 50 000 лв., дължима по споразумение от 10.04.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; сумата от 15 231 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 11.04.2015 г. - 10.04.2018г., и сумата от 4000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на застрахователя за
заплащане на обезщетение по споразумение от 10.04.2013 г. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Твърди, че заплатил пълния размер на дължимото обезщетение по
споразумение от 10.04.2013 г. по адвокатска банкова сметка ***.Ч.Д., изрично
посочена в нотариално заверено пълномощно, подписано от ищеца. След като
получил сумата ищецът се отказал от
предявения от него иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ по т.д. № 5643/2012г. на СГС.
Ответникът се позовава на чл.75, ал.2 от ЗЗД, като твърди, че добросъвестно
изпълнил задълженито си по споразумението, като заплатил обезщетението на лице,
което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да я поучи.
Твърди, че адв.Ч.Д. бил пълномощник и на близки роднини на ищеца – неговите
майка, братя и сестри, за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие.
Ответникът оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Поддържа
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Третото лице – помагач Ч.Г.Д. не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2013 г. между
ищеца, чрез неговия пълномощник адв. Ч.Д., и ответника в качеството на застраховател, е
сключено споразумение, съгласно което ответното дружество се е задължило да
заплати на ищеца в качеството на увредено лице застрахователно обезщетение в
размер на 50 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки истрадания от смъртта на неговия
родител Г.К.М., починал при катастрофа, настъпила на
09.09.2011 г., по вина на водач на МПС, чиято отговорност е била застрахована
по застраховка “Гражданска отговорност“. В чл.3 от споразумението е посочено,
че увреденото лице приема да получи
застрахователното обезщетение чрез превод по банкова сметка *** „Сибанк“ ЕАД с титуляр Ч.Г.Д.. В чл.6 от
споразумението е посочено, че увреденето лице се задължава в петдневен срок от
датата на заверяване на банковата сметка със сумата по чл.2 да направи цялостен
отказ от исковете си срещу застрахователя, които са предмет на т.д. № 5643/2012
г. на СГС. Споразумението е подписано от името на ищеца от адв. Ч.Д., който се
е легитимирал като пълномощник с нотариално заверено пълномощно с рег. № 1227
на нотариус П.Х..
С платежно нареждане от
15.04.2013 г. ответникът е превел по банкова сметка *** „Сибанк“ ЕАД сумата от
50 000 лв. В платежното нареждане за основание на плащането е посочено “щета 185535/11
ГО на МПС“. В раздел “Още пояснения“ е отразено:„Г.К.М. Т.И.“./л.27/.
Представено е удостоверение рег. №
4621/11.10.2016г. на нотариус П.Х./л.11/ и заверен препис извлечение от Общ
регистър № 1227/19.03.2013 г. от архива на нотариус П.Х./л.149-л.152/, от които
се установява съдържанието на издаденото от ищеца пълномощно с нотариална
заверка на подписа рег. № 1227/19.03.2013 г. Видно от тези документи с
цитираното пълномощно И.М. е упълномощил адв.Ч.Д. да сключи споразумение от
негово име със застрахователя, но не и да получи застрахователното обезщетение.
Видно от отговор от
10.05.2018 г. от Д.з.“ АД до И.Г.М. ищецът е уведомил застрахователя с молба от
10.04.2018 г., че не е получил дължимото застрахователно обезщетение от 50 000
лв./ л.30/.
С отговора на исковата
молба е представено от ответника копие на нотариално заверено пълномощно с рег.
№ 1227/19.03.2013 г. на нотариус П.Х.с район на действие – районът на
РС-Плевен. В това пълномощно е посочено,
че И.Г.М. е упълномощил адвокат Ч.Г.Д. да договори размер на обезщетение, да
подписва спогодби и да сключва споразумения със застрахователя по повод на ПТП,
настъпило на 09.09.2012 г., при което е загинал неговият баща Г.К.М.. В същото
пълномощно е посочено, че М. е упълномощил адвокат Ч.Г.Д. да получи от негово име обезщетението,
изплатено от „Д.з.“АД по адвокатска банкова сметка *** „Сибанк“ ЕАД с ****./л.29/.
С протокол за доброволно
предаване от 22.01.2018 г. „Д.з.“ АД е предало на служител на 04 РУ – СДВР
пълномощното, предоставено от адв.Ч.Д. при подписване на споразумението от
10.04.2013 г.
Видно от искова молба по
гр.д. № 5643/2012г. на СГС предмет на делото е бил иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/
от И.Г.М. против „Д.з.“АД за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, настъпила при
катастрофа на 09.09.2011 г., поради виновното и противоправно поведение на
водач на т.а с рег. № ****ВС, чиято отговорност е била застрахована по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество.
Представен е протокол от
съдебно заседание от 17.04.2013 г. по гр.д. № 5643/2012 г. на СГС, от който се установява,
че на 16.04.2014 г. е подадена молба от името на ищеца, с която е поискано
прекратяване на делото, поради отказ от иска, която молба, на основание чл.233
от ГПК, е била уважена от съда.
Видно от писмо от
10.05.2023 г. от СРС и приложен към него обвинителен акт е образувано НОХД №2320/2023
г. на СРС срещу Ч.Г.Д. за това, че на неустановена дата
в периода 19.03.2013 г. - 10.04.2013 г. в гр.София е съставил неистински
официален документ – нотариално удостоверяване с рег. № 1227/19.03.2013 г., на
което е придал вид, че е извършено от П.Х.-Т., нотариус с рег. № 377 на
Нотариалната камапа, с район на действие – районът на РС-Плевен, като е
изготвил цветно принтирано копие на оригинал на пълномощно, с което И.Г.М.
упълномощава адвокат Ч.Г.Д., в което е добавил текста „да получи от мое име
обезщетението, изплатено от „Д.з.“ АД, по следната банкова сметка *** „Сити
банк“ АД, IBAN -***, BIC-***“, като под това добавено изявление е пренесъл чрез
мастилено-струйно печатащо устройство цветно принтирано копие на кръгъл печатен
щемпел на нотариус Т., използван през 2013 г., и копие на подпис, положен от П.Х.–Т.,
от оригинал на пълномощно, с което И.Г.М. е упълномощил адвокат Ч.Г.Д., с цел
неистинският документ да бъде използван, като предметът на деянието е
нотариално удостоверяване – престъпление по чл.308, ал.2, вр ал.1 от НК.
По делото е допусната
графологическа експертиза, от чието заключение се установява, че пълномощното,
на което се е позовал ответникът, за да преведе сумата от 50 000 лв. по
банковата сметка, посочена от адв. Ч.Д., не представлява оргинал, а ксерокопие
на пълномощно, с което експертът се е запознал по НОХД № 2320/2023 г. на СРС.
Вещото лице е посочило в заключението, че ръкописно изписаните три имена на И.Г.М.
и подписът, положен за упълномощител, както и подписът на нотариус П.Х., са
ксерокопия на подписи, изпълнени от ищеца и от нотариус Х.. Ксерокопията не
позволяват да се извърши задължително изследване за установяване наличие или
отсъствие на признаци на техническа подправка на подписите и отпечатъците от
печати – обект на експертизата.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на сумата от 50 000 лв. е с
правно основание чл.365, ал.1 от ЗЗД.
За
да бъде уважен искът трябва да е доказан следният фактически състав:1/ между
страните да е сключен договор за спогодба; 2/ответникът да е поел задължение да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.
В
тежест на ответника е да докаже, че е заплатил договореното обезщетение на ищеца.
Страните
не спорят, че между тях е сключено споразумение на 10.04.2013 г., съгласно
което ответникът е поел задължение да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 лв. При сключването на споразумението И.М. е бил представляван от своя пълномощник адвокат
Ч.Д., като ищецът не оспорва, че адвокатът е бил упълномощен да сключи споразумение
за посочения размер на обезщетение.
Спорен
въпрос е дали адвокат Ч.Д. е бил упълномощен да получи от името на ищеца
застрахователното обезщетение.
Ищецът
твърди, че не е упълномощавал адв.Ч.Д. да получи обезщетението от негово име,
като в подкрепа на твърденията си ангажира удостоверение рег. №
4621/11.10.2016г. на нотариус П.Х./л.11/ и заверен препис извлечение от Общ
регистър № 1227/19.03.2013 г. от архива на нотариус П.Х./л.149-л.152/, от които
се установява съдържанието на издаденото от него пълномощно с нотариална
заверка на подписа рег. № 1227/19.03.2013 г. Видно от тези документи с
цитираното пълномощно И.М. е упълномощил адв.Ч.Д. да сключи споразумение от
негово име със застрахователя, но не и да получи застрахователното обезщетение.
Ответникът
с отговора на исковата молба представи пълномощно с нотариална заверка на
подписа № 1227/19.03.2013 г., издадено от нотариус П.Х./л.29/, съгласно което ищецът
е упълномощил адв.Ч.Д. да получи застрахователното обезщетение по банкова
сметка, ***. Представеното от ответника пълномощно с рег. № 1227/19.03.2013 г. на нотариус П.Х.е неавтентично.
По отношение на него е открито производство по оспорването му по реда на чл.193
от ГПК. Тежестта на доказване в това производство е върху ищеца, който проведе
успешно оспорване на документа. От удостоверение с рег. № 4621/11.10.2016г. на нотариус П.Х./л.11/
и от извлечение от Общ регистър рег. № 1227/19.03.2013г. от архива на нотариус П.Х./л.149-л.152/
се установява какво е съдържанието на заверенето от нея пълномощно с рег. №
1227/19.03.2013 г. В текста на пълномощното, което е заверила нотариус Х., липсва
текстът, който фигурира в пълномощното, представено
пред застрахователя от адв.Ч.Д., че е
упълномощен от И.М. да получи от
негово име обезщетението, изплатено от „Д.з.“АД по адвокатска банкова сметка ***
„Сибанк“ЕАД с IBAN -***. По делото не бе представен оригинал на
пълномощното, на което се позовава застрахователят. Неговият процесуален
представител в съдебно заседание от 15.11.2013 г.
заяви, че е предал пълномощното, което е
считал за оригинал, с приемо-предавателен протокол на разследващия орган по
досъдебно производство, което се потвърждава от представения по делото
приемо-предавателен протокл от 22.01.2018г./л.28/. От назначената по делото графологическа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, се установи, че пълномощното, на което се позовава застрахователят, находящо
се по НОХД № 2320/2023 г. на СРС, не е оригинален документ, а е цветно ксерокопие
на документ, което съдържа ксерокопия на подписи на ищеца и на нотариус П.Х.. Ксерокопието
на пълномощното не позволява да се установи дали има техническа подправка на
подписите и на отпечатъка на поставения печат.
Събраните
доказателства по категоричен начин установяват, че пълномощното, представено
пред застрахователя от адв.Ч.Д./л.29/, е
неистински документи, поради което на основание чл.194, ал.3, вр. ал.2 от ГПК,
съдът изключи същото от доказателствата по делото.
В
хода на процеса се установи, че ищецът не е изразил воля пред застрахователя
застрахователното обезщетение да се получи от негово име от адв. Ч.Д. по
посочената в споразумението банкова сметка. И.М. е уведомил застрахователя по извънсъдебен
ред с молба – покана от 10.04.2018 г., че не е упълномощавал адв.Д. да получи
застрахователното обезщетение от негово име
и че не е получил сумата от 50 000 лв., което е видно от отговора на
застрахователя от 10.05.2018 г./ л.30/.
При
така събраните доказателства съдът приема, че плащането, извършено от застрахователя
на адв. Ч.Д., не е на овластено от ищеца лице, нито е потвърдено от него,
поради което не може да се приеме, че е налице изпълнение на задължението от
страна на ответника по сключеното споразумение от 10.04.2013 г. и същият продължава
да дължи сумата от 50 000 лева(чл.75, ал.1 от ЗЗД).
По
възражението по чл.75, ал.2 от ЗЗД:
Съгласно
чл.75, ал.2 от ЗЗД, длъжникът се освобождава от отговорност, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице,
което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи
изпълнението.
За
да се освободи от отговорност ответника по реда на чл.75, ал.2 от ЗЗД, трябва обстоятелствата,
при които е изпълнено задължението, да са недвусмислени и при нормално проявена
грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че престира на надлежния
кредитор или на негов представител. Преценката за това е винаги конкретна, с
оглед на фактите по делото.(решение № 787/18.11.2010
г. по гр.д. № 1539/2009 г., ГК, четвърто г.о на ВКС; определение № 393/08.07.2015
г. по т.д. № 2632/2014г., ТК , второ т.о на ВКС и др.).
В
конкретния случай няма основание да се приеме, че са налице недвусмислени
обстоятелства, даващи основание на длъжника да приеме, че е изпълнил
задължението си на овластено от кредитора лице. Пред застрахователя е било
представено цветно ксерокопие на пълномощно. Представянето на цветно копие от
пълномощно не може да бъде прието за недвусмислено обстоятелство по смисъла на
чл.75, ал.2 от ЗЗД, тъй като застрахователят не е проявил дължимата грижа на
търговец да провери дали пред него е представен истински документ – дали документът
действително е оригинален или представлява цветно копие и дали съдържанието на
пълномщното действително е заверено от
нотариус.
В правната доктрина добросъвестността се свързва със
знанието или незнанието на релевантни за спора обстоятелства, но във всеки
случай е обусловена от преценката, дали при
изпълнение на задълженията си страната е проявила дължимата грижа - грижата на
добрия стопанин (чл. 63, ал. 2 ЗЗД), респ. грижата на добрия търговец
(чл. 302 ТЗ). Не съществува нормативно
определена дефиниция за "дължима грижа". Преценката за това дали тя е проявена
се извежда винаги от вида на правоотношението и от спецификата на
поетите от страната задължения. В този смисъл е формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 6 от 27.02.2013 г.
по т. д. № 1098/2011 г. на ВКС, І т. о. се приема, че грижата на добрия
търговец е по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин (чл. 63, ал.
2 ЗЗД), предвид обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение
представлява осъществяване на дейност по занятие, като преценката за дължимата
грижа следва да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както и
на вида и характера на престацията, а в решение № 114 от 17.01.2012 г. по гр.
д. № 839/2010 г. на ВКС, І т. о. е посочено, че проявата на такава грижа е налице, когато от фактите по изпълнението може да се
счете, че подвеждането на длъжника, че изпълнява на кредитора си, е резултат от
обективни условия.
Ответникът
е застрахователно дружество, което по занятие сключва договори за застраховки и
изплаща застрахователни обезщетения. Неговата дейност изисква внимателно
проучване на всяка застрахователна щета и проверяване на истинността на
представените документи, особено във връзка със сключване на договори и изплащане
на обезщетения, именно поради съществуващия риск от злоупотреби, за който
застрахователят следва да е подготвен. Представеното пред застрахователя пълномощно не е редовно от външна страна. То
представлява цветно ксерокопие на документ. Не е проверено и неговото
съдържание при нотариуса, посочен в пълномощното, че е извършил нотариалната
заверка. В този смисъл поведението на застрахователя не може да бъде определено
като добросъвестно изпълнение на задължение, осъществено при нормално положена
грижа, дължима от добрия търговец. Останалите посочени от застрахователя
обстоятелства – подадената от името на ищеца молба за прекратяване на
производството по предявен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ по гр.д. № 5643/2012
г. на СГС и сключването на споразумения със застрахователя от роднини на ищеца/неговата
майка, братя и сестри/, чрез адв.Ч.Д. – също не могат да бъдат разглеждани като
недвусмислени обстоятелства, сочещи, че адвокат Д. е бил упълномощен от ищеца
да получи обезщетението. Молбата за прекратяване на производството по чл.233 от ГПК е подадена на 16.04.2013 г./ден след като обезщетението вече е било
изплатено на 15.04.2013 г./, което е видно от протокол от съдебно заседание от 17.04.2013
г. по гр.д. № 5643/2012 г. на СГС/л.36/ и от платежно нареждане от 15.04.2013
г./л.27/. Самата молба не е предствена по настоящото дело и не е ясно дали е
била подписана от ищеца или от неговия процесуален представител. Следва да се
посочи, че адв.Ч.Д. е бил упълномощен от ищеца да се разпорежда с предмета на
делото/удостоверение № 4621/11.10.2016 г. на нотариус П.Х.за съдържанието на
пълномощно с рег. № 1227/2013 г./. Що се отнася до твърденията на ответника, че
адв. Д. съдействал на роднини на ищеца/неговата майка, братя и сестри/ при
сключване на споразумения - за тези обстоятелства не са ангажирани доказателства,
но дори това да е било така, тези обстоятелства са ирелевантни за настоящия
спор и не освобождават търговеца от задължението да провери дали представеното
пред него пълномощно е редовно от външна страна и дали съдържанието му съответства
на завереното от нотариуса съдържание.
По
изложените съображения, съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца сумата по споразумение от 10.04.2013 г. от 50 000 лв.,
нито е заплатил сумата на упълномощено от ищеца лице. Искът е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
За
да бъде уважен предявеният иск трябва да е доказан следният фактически състав:
1/да съществува главен дълг;
2/ответникът да е изпаднал в забава; 3/да е доказан размерът на задължението.
По
делото се установи, че ответникът дължи сумата от 50 000 лв. на ищеца. В т.4 от
споразумението от 10.04.2013 г. е посочено, че сумата е трябвало да се заплати
в седмедневен срок от неговото подписване, т.е най-късно до 17.04.2013 г. Ищецът
претендира обезщетение за забава от по-късна дата, считано от 11.04.2015 г., от
която следва да се присъди обезщетението. Съдът, чрез счетоводната програма на
„Апис“, определи размера на обезщетението за забава за периода 11.04.2015 г. –
10.04.2018 г. на 15231.01 лв. Ищецът претендира обезщетение от 15 231 лв.,
поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 82 от ЗЗД за запащане на обезщетение за неимуществени вреди:
С
ТР № 4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието
задължителното за съдилищата разрешение, според което при договорно
неизпълнение е допустимо присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от договорното неизпълнение и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на договорното задължение, а при
недобросъвестност на длъжника обезщетението за неимуществени вреди е за всички
вреди в причинно - следствена връзка с договорното неизпълнение.
За
да бъде уважен искът трябва да се установят следните юридически факти:1/страните
да са обвързани от договор; 2/ответникът да не е изпълнил свое задължение по
договора; 3/ищецът да е претърпял неимуществена вреда; 4/вредата да е пряка и
непосредствена последица от договорното неизпълнение и да е могла да бъде
предвидена при пораждане на договорното задължение.
По
делото се установи, че ответникът не е изпълнил свое задължение по споразумението
от 10.04.2013 г. да заплати сумата от 50
000 лв. Ищецът не доведе допуснатия свидетел за установяване на претърпените
неимуществени вреди. Независимо от това, съдът приема, че И.М. е претърпял
неимуществени вреди, които обичайно търпи всеки човек, спрямо когото не е
изпълнено договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Следва
да се посочи, че в конкретния случай неизпълнението на задължението касае
заплащане на обезщетение за репариране на неимуществени вреди от деликт, което
обстоятелство несъмнено е засилило негативните емоционални преживявания на ищеца,
че няма да получи обезщетение за болката и страданията, които е изпитал от
смъртта на баща си. Съдът приема, че ищецът е изпитвал притеснения, че няма да
може да реализира това свое право, болка и страдания, че е лишен от
възможността да разполага с паричните средства от обезщетението, на които е
разчитал, за да уреди живота си. При определяне размера на обезщетението съдът
отчете и стойността на неизпълненото задължение – размерът на дължимото
обезщетение възлиза на значителна сума от 50 000 лв.; възрастта на ищеца към
датата, на която е следвало да се изплати обезщетението – 32 г.;
продължителният период, през който ищецът търпи вредите, при което определи
размера на обезщетението на 4000 лв.
Не
бе доказано по делото ищецът да се е намирал в затвора по време на сключване на
споразумението и да му е била определена мярка за неотклонение “парична
гаранция“, респ. да не е разполагал със средства за заплащането й. В тази
насока не са ангажирани доказателства. Независимо от това, с оглед на
останалите установени от съда обстоятелства, размерът на обезщетението следва
да се определи на 4000 лв. и предявеният
иск да се уважи изцяло.
По
възраженията за изтекла погасителна давност:
Възраженията
са неоснователни.
Вземането
по иска по чл.365, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 50 000 лв. е станало изискуемо на 17.04.2013 г., съгласно т.4 от
споразумението със застрахователя. Вземането се погасява с изтичане на
петгодишна давност, която към датата на подаване на исковата молба на
10.04.2018 г. не е изтекла.
Вземането
по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД се погасява с изтичане на тригодишна давност, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Давностният срок започва да тече
от последния ден, за който се начислява обезщетението за забава/ аргумент от чл. 114,
ал.4 от ЗЗД/. Ищецът претендира обезщетение за забава за периода 11.04.2015 г. -
10.04.2018г., а исковата молба е подадена на 10.04.2018г., поради което
вземането не е погасено по давност.
Вземането по иска с правно основание чл.82 от ЗЗД се
погасява с изтичане на петгодишна давност. Ищецът е търпял неимуществени вреди
от неизпълнение на договорното задължение през периода от 18.04.2013 г./денят,
следващ датата на която е следвало да се извърши плащане на сумата от 50 000
лв./ до датата на подаване на исковата молба, като към датата на подаване на
исковата молба на 10.04.2018 г. не е изтекла предвидената от законодателя
погасителна давност.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 50 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат В. П.К. от АК – Благоевград, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 6188.48 лв.
Дължимата държавна такса върху уважените искове е
2769.24 лв. Ищецът е заплатил част от държавната такса в размер на 50 лв., а за
горницата е освободен от заплащане на такса. Ответникът следва да бъде осъден,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в
размер 2719.24 лв./ 2769.24 лв. – 50 лв./.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Д.з.“АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на И.Г.М.,
ЕГН **********,***, адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“****, на основание чл. 365, ал.1 от ЗЗД, сумата
от 50 000 лв. – застрахователно обезщетение, дължимо по чл.2 от
споразумение от 10.04.2013 г.; на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 15 231 лв./обезщетение за забава за периода
11.04.2015 г. – 10.04.2018 г./, ведно със
законната лихва върху главницата от 50 000 лв., считано 10.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, ЕИК ****, да заплати на И.Г.М., ЕГН **********, на
основание чл. 82 от ЗЗД, сумата от 4000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от неизпълнение на задължение по чл.2 от
споразумение от 10.04.2013 г. за заплащане на застрахователно обезщетение.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД да
заплати на И.Г.М., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД да
заплати на адвокат В. П.К. от АК – Благоевград с адрес за призоваване: гр.София,
ул.“****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 6188.48 лв.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 2719.24 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице
– помагач на страната на ответника „Д.з.“АД – Ч.Г.Д., ЕГН **********,***.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: